NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Списание NotaBene Брой № 4 (2009)

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Тема на броя: ЛУДВИГ ВИТГЕНЩАЙН НА 120

Езиковите игри на Витгенщайн: трансцендентални контексти

Съгласно Витгенщайновите „Философски изследвания“, под „езикова игра“ следва да се разбира в разширен смисъл „цялото, състоящо се от езика и дейностите, с които той е преплетен“ (Витгенщайн 1988: 144). Това означава, че доколкото във всекидневния опит ние се натъкваме на ситуации, в които разбирането протича в нетематични и саморазбиращи се дейностни контексти, правилата за употребата на една дума не могат да бъдат откъснати от практическите правила на боравене със съответното нещо, което е референт на думата. Спецификата на имането-на-работа с предмети в един вече трансцендентален смисъл трябва да бъде разбрана и проследена посредством пред-предикатни структури. Но това съвсем не е безотносително към езиковите игри в специфичния за Витгенщайн смисъл, доколкото в структурно отношение дейностите, които обичайно извършваме, се явяват контекст или практическо условие за възможност за протичането на една определена езикова игра и в последна сметка условие за достигане до правилно (в този контекст) разбиране на думи и изречения.

Към публикацията »

Етико-религиозните идеи в „Логико-философски трактат” на Витгенщайн

Бележка на редактора на Notabene


В чест на 120-годишнината от рождението на Лудвиг Витгенщайн /р. на 26 април 1889 г./ предстои да излезе от печат книгата на Камен Лозев Ранният Витгенщайн: живот и философия, С. 2009 г. С любезното съгласие на нейния автор по-долу публикуваме част от последната глава на книгата, в която се обсъждат етико-религиозните страници на :Логико-философски трактат. За онези, които не познават в подробности тази малка книга, оказала изключително въздействие върху развитието на философската мисъл на двадесети век, вероятно ще е интересно да научат, че самият Витгенщайн е виждал в Трактата не толкова логически, колкото етически труд. Основният патос на философията на ранния Витгенщайн е, че всъщност за най-важните неща в живота, каквито са етическите и религиозните проблеми например, не можем да говорим смислено. Защо и как стига до този странен на пръв поглед извод младият Витгенщайн, Камен Лозев показва именно в тази последна част на своята книга.

Л.К.

Към публикацията »

Послеслов за биографичното начало

Обичайно е послесловът на една научна книга да се пише или от автора й, или от фигура, притежаваща било академичен, било институционален престиж. В единият случай послесловът се мисли като дължимо обобщение на публикувания текст или като своеобразен ангажимент, като изрично извеждане на обещаващи перспективи от завършения текст. В другия случай, когато носи подписа на авторитетната личност, послеписът служи отчасти като рецензия, отчасти - и в много по-голяма степен - като своеобразно поръчителство и застъпничество.

Този послеслов е от друг характер. Написан от университетски колега и приятел на автора на книгата, неговата цел не е да анализира и преценява изказаните тези, да ги сравнява с позициите на други автори или да прибавя някакви уточняващи детайли. Намерението, мотивирало следващите редове, е друго: да посочи, да подчертае една идея, от която книгата „тръгва" - идеята, че биографичният подход може да има евристично значение при осмисляне и интерпретиране на съвременната философия. Че „Логико-философски трактат" ще бъде по-добре разбиран, ако трактатът, определян от самия Витгенщайн като книгата на живота му, се осмисля и био-графично, в траекторията на живота на неговия създател. Че в края на краищата биографичният подход, без да се смята за самодостатъчен, следва да бъде интегриран в херменевтичната стратегия при изследванията върху Лудвиг Витгенщайн.

Към публикацията »

Подиум

Термини за означаване на дихотомията мъж-жена в „Битие 1-3”

The work treats some terms in Hebrew, with which are indicated the male and female basis at the creation of the world in the book Geneses” of Pentateuch of Moses. The approach used is linguistic one, based on the possibility of the Hebrew to produce different meanings from a single radical by means of different sounding. In the language sense of the bearers of Hebrew as a mother tongue, this gives a possibility to be formed different semantic chains, which comes from a single radical but have different meanings. That can be combined in different sense paradigms. In this way the radical appears as a potential of meanings, realized depending on the context, but besides that it consists of all the rest meanings, which present implicitly and influence on the consciousness.

Към публикацията »

Да мериш със своя аршин, или как езикът интерпретира Другостта

The paper focuses on the linguistic interpretation of the attitudes of the self towards the Other determined by the characteristics of the lexicon. It is based on linguistic data on word, phrase and idiom level as well as on an analysis of relevant proverbs in English and Bulgarian. The goal of the research is to compare the images and metaphors underlying these expressions to the effect of establishing the zones of disparity and overlap in the interpretation of Otherness in the languages under discussion. Its starting point is the assumption that the necessity to accept the Self in order to accept the Other and communicate successfull, and the subsequent projection of Self-perception on the way we conceive of the Other are influenced by the lexical content of our personal narrative, which is in turn structured by the lexicon available in the mother tongue.

Към публикацията »

Minima moralia

Вавилон

Анонс

Езикът на компютърните модели

In his study, using computer simulation which lead to interesting and valuable results, prof. Jeffrey Elman is concluding, contrary to prof. N. Chomsky, that recursing which has considerable meaning in education is based upon biological evolution, as well as that limitation also connected with the education process are not in fact biological instructions. I think that Chomsky is right in his statement about the nativity of the recursion and the existence of the universal grammar, which is only assumption, because I am not familiar with his works. I just represent some facts which relate to my thoughts on the subject, following mostly my intuitive consent with the author. The limitations in the volume of the current work are giving me the possibilities to represent only a part of them, while I continue working on the subject.

Към публикацията »

Poiesis

Ресурси