NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Списание NotaBene Брой № 6 (2009)

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Тема на броя: ХАЙКУ - ЕЗИК И СВЯТ (съвместна публикация на „NotaBene” и сп. "Философски алтернативи")

Ролан Барт: „кратката форма, която предпочитам най-много”

В статията се анализира концепцията на Роланд Барт за хайку поезията. Френският семиолог прави естетическа анатомия на този жанр, определян от него като „радикална форма на поезията”. В текста са разгледани следните аспекти:
- Зависимостта между вътрешната топография и външната типография на хайку;
- Спецификата на времето в хайку;
- А-дескриптивният и анти-интерпретиращ характер на хайку;
- Съ-присъствието като поетически инструмент, чрез който читателят на хайку е „накаран” да вижда, а не да узнава действителността;
- Границите на хайку (границата между източната и западната нагласа за хайку, ограниченията за рецепцията на хайку, границата на езиковия превод на хайку).

Ключови думи: хайку, типография на хайку, киго (kigo), съ-присъствие, хайку като завръщане към нещата сами по себе си, граници на хайку

The Roland Barthes's conception for the haiku poetry is analyzed in this article. The French semiologist makes an aesthetic anatomy of the genre, defined by him as "a radical form of poetry". The following aspects have been reviewed:
- The dependence between the internal topography and the external typography of haiku;
- The time in the haiku poetry;
- The a-descriptive and anti-interpretative nature of haiku;
- The co-presence as a poetry instrument, by which the haiku reader is "made" to contemplate, but not to find out the reality;
- The boundaries of haiku (the boundary between the east and west attitudes to haiku, the limitations for the perception of haiku, the barrier of the language translation of haiku).

Key words: haiku, haiku typography, kigo, co-presence, haiku as returning to the nature of things, the boundaries of haiku

Към публикацията »

Между водопада и морето от сълзи

Много се е писало за поезията на Баня Нацуиши и нейната връзка със сюрреализма, за тази радикална промяна на гледната точка на хайку поета, който обръща поглед към вътрешната си реалност и я легитимира като не по-малко важна от тази, която го заобикаля. Важен фактор за тази промяна е отказът на Баня от сезонните думи като структуроопределящ фактор на хайку и замяната им с ключови думи. Баня смята, че много поети бъркат понятията „реалност” и „факт” и че всъщност реалността може да включва въображаемото и нереалното. Той говори за „цялостност на човешката реалност” /A Future Waterfall, p. 67/. И докато сюрреализмът в творбите на Баня наистина е видимата част на айсберга на дълбоката промяна, която той извършва с хайку поезията, смятам, че има по-важна, но и по-трудно забележима част и това е екзистенциализмът.

Ключови думи: хайку, Баня Нацуиши, поезия, екзистенциализъм, сюрреализъм


Much has been written about Ban’ya Natsuishi’s poetry and its connection with surrealism, as well as about the radical change in the point of view of the haiku poet who turns his gaze towards internal reality and legitimizes it as no less important than that which surrounds him. An important factor in this change is Ban’ya’s decision to not use seasonal words as a structurally defining factor in haiku and his replacement of them with keywords. Ban’ya believes that many poets confuse the concept of "reality" with "fact" and that, in fact, reality can include imaginary and the unreal. He speaks of "the totality of human reality" (A Future Waterfall, p. 67). And while the surrealism in Ban’ya’s works is merely the tip of the iceberg that is the deep change he is bringing about in haiku poetry, I believe that there is also a more important yet more difficult to notice aspect: existentialism.

Keywords: haiku, Ban’ya Natsuishi, poetry, existentialism, surrealism

Към публикацията »

Някои философски и естетически подходи в традиционното японско хайку

Докладът предлага анализ на някои естетически и философски концепции н традиционното японско хайку. Целта е да се покаже техния широк смисъл и фундаменталното им значение за създаването на една уникална поетична форма и нейното дълбоко разбиране. Специално внимание се обръща на влиянието на някои идеи на дзен будизма върху тази поезия на висше духовно просветление.

Ключове думи: японска поезия, хайку, дзен, естетически категории, уаби, саби, юген, ауаре, моно но ауаре, каруми, хосоми, фукьо, гинко

The article offers a thorough analysis of some aesthetic categories and philosophic concepts in traditional Japanese haiku. The aim is to demonstrate their broad meaning and fundamental importance for building a unique piece of poetry and profound perception of it. Special attention is paid to the influence of some ideas of Zen Buddhism upon this poetry of high spiritual enlightenment.
Key words: Japanese poetry, haiku, Zen, aesthetic categories, wabi, sabi, shiori, yugen, aware, mono no aware, karumi, hosomi, fukyo, shasei, ginko

Към публикацията »

Хайку и далекоизточното разбиране за Аз-а

В доклада се прави опит да се изследва източното разбиране за аза, намерило специфичен израз в хайку. Изследването се разгръща в три основни насоки: 1. Първата насока е определяща и касае въпроса за отношението субект-обект, които според източната мисъл трябва да бъдат видени преди всичко в тяхното единство. 2. Втората се занимава с нивата на разгръщане на аза и стремежа към разкриване на истинския, Висшия Аз. 3. Третата насока разглежда накратко начина, по който този Аз може да е творец. Прави се изводът, че за дзенската мисъл творецът трябва да съумее да достигне до голата реалност, отвъд видимостта на думите и капаните на логиката, а за това хайку е най-удачната форма.
Ключови думи: субект-обектно отношение, единство, не-Аз, не-думи

In the article an attempt to examine the Eastern conception of Self through the lens of haiku is made. The study follows three main streams: 1. The first one is determinant. It considers the subject-object relation and their unity according to Eastern thought. 2. The second one deals with the levels of unfolding of the Self and the path towards the Higher Self. 3. Third one discusses how this Self may be a creator. A conclusion is drawn that according to Zen the creator is the one who is able to reach the true reality beyond the words and logic and that the poetic form of haiku is an appropriate means for this.

Key words: subject-object relation, unity, non-Self, words without words

Към публикацията »

Подиум

След думите. Продължение и многопосочност на смисъла

Изящната и кратка поетическа хайку форма не търси смисъла си под експресивните наслоявания на езика, а проблясва като лъч и се разроява след думите. Така хайку открива пространството на недоизказаност. В него смисълът е безбрежен и с неподозирани очертания, защото читателското съзнание като фин инструмент приема лъченията на текста и отзвучава със свои тонове. Заложеният в човешката природа стремеж към образованост разкрива освен желанието за знание и необходимостта чрез него да бъде опознат светът, да бъде променен, но и споделен, защото е човешки свят. Със специфичните си художествени средства хайку не само улавя, но и споделя моментите на „тук и сега” на света. Нещо повече – позволява ни да бъдем част от него.

The brief and exquisite poetic haiku form does not contain its meaning in the expressive layers of the speech, it rather shines out like a ray of light after the words. In this way haiku reveals the incompleteness. Its meaning is infinite and has unexpected outlines because the reader’s mind, like a delicate instrument, perceives the message of the text and converts it into its own tunes.
Set in human nature, literacy striving reveals not only the need to understand and change the world but also share it with others as it is a human world. With its specific modes of expression haiku not only captures but also shares the moments of “here and now” of the world. What is more important – it allows us to be part of it.

Key words: message, sense, intuition, poetry, experience.

Към публикацията »

Minima moralia

Вавилон

Анонс

Езикът на Егзюпери – Дзен философия и поезия. Малкият принц: търсещият Просветление

Дзен философията на живот се разгръща в практическата непосредственост на живеене, поетическият език е най-близък до нейното словесно възпроизвеждане. В тази връзка стилът на Егзюпери е изчистен до простотата на приказка. Поетиката на текста поставя ударение върху естетическото като екзистенция на живота, където Егзюпери кодира своята философия за постигане на Просветлението. Съзнателното освобождаване от Азовите илюзии в контекста на Сатори е път на пробуждане на най-дълбоката и най- чиста надазова Мъдрост. Съзерцателността и тихото смирение, въплътени в Малкия принц, носят изначален белег на благоразположеност в търсенето на Просветление.

Ключови думи: Егзюпери, Дзен, Малкият принц, Просветление, Сатори, Поетика, илюзии, его, Аз-ът, Вътрешна Мъдрост

The Zen philosophy of life represents the spontaneous way of living. When we talk about Zen the language of poetry is the closest to its verbal interpretation. In this relation the style of Exupery is purified to the simplicity of a fairy-tale. The poetics of the text puts an accent on the aesthetics as an existention of life, where Exupery is codifying his philosophy of reaching the Enlightment. Conscious emancipation from the Ego illusions in the context of Satory is a road to awakening of the deepest, purest, over Ego Wisdom. Contemplation and quiet humbleness embodied in Little Prince carry a significant sign of good will in seeking Enlightment.

Key words: Exupery, Zen, The Little Prince, Enlightment, Satory, Poetics, illusions, ego, the Self, Inner Wisdom

Към публикацията »

Poiesis

Ресурси