NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Списание NotaBene Брой № 7-8 (2009)

NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Тема на броя: КЪСНАТА МОДЕРНОСТ

Трансформация на времето в условията на късната модерност

Концепцията за „късната модерност” става популярна като реакция на постмодернизма преди всичко чрез работите на Антъни Гидънс и Улрих Бек. Те които разгръщат идеи, характеризиращи настоящата епоха с понятия като “късна”, “рефлексивна”, “развита”, “втора”, „рефлективна”, “висока” (“висша”) или “глобална” модерност, “рисково общество” и “рефлексивна модерност”. Опитват се да отговорят на много от въпросите за особеностите на сегашната епоха, които стоят и пред постмодернистите като нарастващата несигурност и случайност, отслабването на бинарните противопоставяния, фрагментизацията на социалния живот и дори акумулират редица постмодернистки аргументи, имплантирайки ги в своите теоретични модели. Това, което ги отличава е, че отхвърлят тезата, че се светът се намира в постмодерна ситуация и утвърждават, че става дума за определен период на модерността, свързан с глобализацията, реконструиране на традицията и явлението индивидуализация. Този период става възможен с развитието на електронните медии и комуникационните технологии, които от своя страна подпомагат мобилността на капитала, глобализацията и следващите от това промени в политиката, основните институции, човешкото поведение и в останалите сфери на живот.
Анализът на късната модерност може да засегне различни характеристики. В този текст искам да обърна внимание на характерната за нея трансформация на времето. Начинът, по който тече и се възприема времето в традиционното общество е различен от този на ранната модерност, особено от ХVІІІ век насам. Сега наблюдаваме радикални промени в неговото социално функциониране, свързани с особеностите на маркетизираната ситуация, резултат на третата нидустриална революция и глобализацията.

Към публикацията »

Подиум

Minima moralia

Вавилон

Анонс

Тяло и девиантност

В това изследване (с отворен край) човешкото тяло се разбира като отправна точка на всякакви не-телесности, чрез които образуваме социокултурното пространство, живеещо сякаш „свой собствен” живот през различни телесни практики. Това, което се има предвид е, че културата, най-общо разбрана, може да съществува единствено през телесности. Културата обаче е и нещо повече: въпреки че има началото си в локалните телесни практики на група индивиди, тя има претенцията да се издига до ранга на едно универсално смислово поле, изразяващо „човешкото”; до оптика, през която светът да бъде наблюдаван; и следователно до „нещо”, с което самите тела да се съобразяват. Затова културата и тялото общ-уват, маркирайки се взаимно, удържайки се в сравнително строги определености. Обаче основният патос на изследването си остава девиантното тяло, отдалечаващо се от нормативните очертания, въвеждайки множество проблеми около „идентичността”.

Ключови думи: Тяло, Девиантност, Култура, Морал, Идентичности

Към публикацията »

Poiesis

Ресурси