NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Философски годишнини. Водещ броя: Камен Лозев

В този брой

Списание NotaBene Брой 49 (20)

Тема на броя: Философски годишнини. Водещ броя: Камен Лозев

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ (1880-1967)

Списание НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Димитър Михалчев (1880-1967), един от най-бележитите български философи, с публикуването на известната рецензия на Джордж Мур в сп. „Майнд“ от 1911 г. Заедно с рецензията, чийто превод е дело на проф. Нина Димитрова, публикуваме и нейната обширна статия върху Михалчев и българското ремкеанство.

Към публикацията »

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АСЕН ИГНАТОВ (1935-2003). Асен Игнатов: от Структура на историческото познание към Антропологическа философия на историята

На основата на сравнителен анализ между основни понятия и идеи в наскоро публикуваната кандидатска дисертация на Асен Игнатов „Структура на историческото познание” (1972 г.) и панорамния му философско-исторически труд „Антропологическа философия на историята” (1993 г.), в статията се разгръща и аргументира тезата за континуитет между тези два труда/периода в творчеството на автора. Обосновава се изводът, че този негов ранен труд, с който приключва „българският” етап от научната му кариера и творчество показва този период, макар и труден и мъчителен за автора, като научно плодотворен, формирал до голяма степен неговата творческа познавателна „матрица” от идеи и понятия за човека и историята.
Ключови думи: историческо познание, обяснение, интерпретация, философия на историята, субект на историята

Към публикацията »

280 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ТРАКТАТ ЗА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА (1738-40) НА ДЕЙВИД ХЮМ (1711-1776)

Трактатът на Хюм е една от най-великите философски творби, чиято трудна издателска съдба до голяма степен е сходна със съдбата на Витгенщайновия Трактат и Попъровото Отворено общество. Трактатът остава недооценен не само от съвременниците на Хюм, но и от самия Хюм. Въпреки незаслуженото отхвърляне и забрава в продължение на век, Трактатът в крайна сметка се превръща в най-високо ценената книга на шотландския просветител, задълбочено изследвана и днес и задължително четиво за редица университетски курсове по света. За отбелязване на 280-годишнината от издаването на Трактата НОТА БЕНЕ публикува Заключението на втората книга за Дейвид Хюм на Камен Лозев (Дейвид Хюм: философия на морала и философия на политиката, 2020)

Към публикацията »

250 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ (1770-1831) Хегел и върховете на логическата наука (първа част)

Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.

Към публикацията »

250 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ (1770-1831) Хегел и върховете на логическата наука (втора част)

Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.

Към публикацията »

45 ГОДИНИ СЛЕД ХАНА АРЕНТ (1906-1975) Само доброто има дълбочина, която може да бъде радикална

Статията е посветена на 45-годишнината от смъртта на германо-американския политически теоретик и философ Хана Арент (1906 - 1975). След кратък биографичен щрих за Арент са разгледани вътрешните разлики между две двойки централни понятия за творчество ѝ - диктатура и тоталитаризъм, от една страна, а от друга – сравнението между мотивираното и баналното зло, онова, за което липсват човешки мотиви. В качеството на източник на изследването са използвани две от нейните най-значимите произведения на Хана Арент – „Произходът на тоталитаризма“ и „Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото“.
Ключови думи: Арент, тоталитаризъм, банално зло, мотивирано зло, Айхман

Към публикацията »

110 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ (1828-1910)

НОТА БЕНЕ отбелязва 110-та годишнина от кончината на великия руски писател Лев Толстой (1828-1910) с публикуването на неговия известен Отговор на Синода от 1901 г. след отлъчването му от официалната Руска православна църква. Преводът е дело на Камен Лозев, а оригиналът е взет от следния източник: Л.Н. Толстой. Полн. собр. соч., т.34, с. 245-253. Запазена е характерната за Толстой пунктуация и начин на изписване на различни думи и понятия.

Към публикацията »

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ФРИДРИХ ЕНГЕЛС (1820-1895)

Името на Фридрих Енгелс винаги се свързва с името на Карл Маркс, като обикновено се дабавя, че Маркс е по-големият теоретик и че с право учението им, макар и общо, носи името „марксизъм“. Малцина обаче знаят, че, както става ясно от статията по-долу, дългогодишната материална подкрепа на Енгелс за Маркс и семейството му прави възможна появата на Марксовите трудове и съответно разпространението на идеите им още приживе. НОТА БЕНЕ отбелязва двувековния юбилей на Енгелс с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www.britannica.com/biography/Friedrich-Engels).
Статията е написана от Оскар Хамен, професор емеритус по история, Университет на Монтана, Мисула, автор на книгата The Red '48ers: Karl Marx and Friedrich Engels. Преводът е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

75 ГОДИНИ ОТ ПУБЛИКУВАНЕТО НА „ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ“ И 50 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА БЪРТРАНД РЪСЕЛ (1872-1970). КАРЛ ПОПЪР ЗА И ПРОТИВ БЪРТРАНД РЪСЕЛ

През пролетта на 2020 г. издателство СИЕЛА зарадва читателите с красиво и далеч по-солидно второ издание на двутомника на Попър „Отвореното общество и неговите врагове“. Това издание излиза точно след 75 години след първата поява на двутомника в Англия. Същевременно 2020-та е годината, която ни отделя с точно половин век от нощта, в която Бъртранд Ръсел завинаги затваря очи. Списание НОТА БЕНЕ отбелязва двете годишнини с превод на статията на Ивор Гратан-Гинис за отношенията между Попър и Ръсел, публикувана в сп. Russell (Vol. 18 (1998): Issue 1: SUMMER 1998, pp. 25-42). Преводът е дело на Камен Лозев. Бележките под линия не са преведени.

Към публикацията »

50 ГОДИНИ СЛЕД РУДОЛФ КАРНАП (1891-1970)

Рудолф Карнап е една от водещите и може би най-влиятелни фигури на Виенския кръг и философията на логическите позитивисти. Макар че по произход не е евреин, съдбата му много прилича на евреите учени от Европа преди и по време на Втората световна война. НОТА БЕНЕ отбелязва 50-годишнината от кончината на Рудолф Карнап с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www. https://www. https://www.britannica.com/biography/Rudolf-Carnap).
Статията е написана от Брайън Дайгнън, старши редактор в Encyclopedia Britannica; неговите предметни области включват философия, право, социални науки, политика, политическа теория и религия. Преводът на статията е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

70 ГОДИНИ СЛЕД ДЖОРДЖ ОРУЕЛ (1903-1950)

Преди седемдесет години завинаги затваря очи Джордж Оруел, един от най-известните литературни критици, есеист и писател, създател на може би най-известната дистопия „1984“. НОТА БЕНЕ отбелязва годишнината от смъртта на Оруел с нов превод на неговата радиобеседа Литература и тоталитаризъм, произнесена три дни преди нападението на нацистка Германия над Съветския съюз. Новият превод на беседата е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛФРЕД ЕЙЪР (1910-1989)

Името на сър Алфред Ейър свързваме с Виенския кръг и философията на логическите позитивисти. Ейър е един от най-възторжените последователи на тази философия от началния период на развитието й и вероятно най-много допринася за разпространението й в Англия. НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Алфред Ейър с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www. https://www.britannica.com/biography/A-J-Ayer).
Статията е написана от Бен Роджърс, Асоцииран директор от Института за изследване на публичната политика, който е автор на редица книги, между които и книгата A.J. Ayer: A Life. Преводът на статията е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

Подиум

Инфодемия, фалшиви новини и постистина

В текста се прави преглед на някои от ключовите дефиниции на понятията фалшиви новини и постистина и се анализира връзката им с пандемията Covid-19. Във фокуса на изследването са ефектите от негативното въздействие на медиите в условията на криза – т.нар. инфодемия. В този контекст се разглежда един нов тип политическо поведение, който акцентира върху емоционалните реакции (предимно негативни), вместо върху разумното търсене на решения.

Към публикацията »

Защо има нещо, а не нищо? (първа част)

Настоящата статия има за цел да представи по достъпен, съвременен и увлекателен начин класическите доказателства за съществуването на Бога. Преди това накратко и в схематичен вид се излага какво се има предвид под същност на Бога или по-формално какво е значението на термина „Бог“. В първата основна част се преминава към изложение на онтологическото доказателство на Анселм от Кентърбъри в двете му версии. След това се представят критиките на Кант и анализът на Ръсел, характерен за съвременната логика. Във втората част се излагат космологическите доказателства във формата, в която ги конструира Тома от Аквино и позицията на Кант и Хюм спрямо тях.

Ключови думи: Бог, доказателство за съществуването на Бог, Ръсел, Кант, Хюм

Към публикацията »

Защо има нещо, а не нищо? (втора част)

Настоящата статия има за цел да представи по достъпен, съвременен и увлекателен начин класическите доказателства за съществуването на Бога. Преди това накратко и в схематичен вид се излага какво се има предвид под същност на Бога или по-формално какво е значението на термина „Бог“. В първата основна част се преминава към изложение на онтологическото доказателство на Анселм от Кентърбъри в двете му версии. След това се представят критиките на Кант и анализът на Ръсел, характерен за съвременната логика. Във втората част се излагат космологическите доказателства във формата, в която ги конструира Тома от Аквино и позицията на Кант и Хюм спрямо тях.

Към публикацията »

Обяснение на импликатурите на разговора с хипотезата за степенуваната очевидност

В този текст се разглежда теорията на Грайс за импликатури на разговора с оглед на прехода между буквално значение на израз и имплицитно значение. Приемайки позицията, изразена в хипотезата за степенуваната очевидност, се обяснява, че в някои случаи преходът от това какво казва говорещия към това, което иска да се разбере от слушателя, се основава на очевидно значение на изразите, които използва. Обръща се специално внимание на изрази, които имат повече от едно очевидно значение, с цел да се покаже, че дори когато контекстът играе роля в разбирането на един израз, това значение пак може да се възприема като следствие от социолингвистични конвенции.

Към публикацията »

За природата на логическите константи

След времето на Ръсел и Витгенщайн въпросът за природата (онтологичния статут) на логическите константи бива периферно засяган от множество дискусии в рамките на съвременната философия. Настоящата статия би имал приносен характер, доколкото: 1) изследванията, посветени конкретно на статута на логическите константи са практически изолирани от основните дебати в рамките на аналитичната метафизика или отсъстват изцяло; 2) текстът би осветлил основните проблеми, които завещава философската логика на Ръсел и които Витгенщайн не решава изцяло, най-вече този за формата на пропозицииите и нейния предмет (логическите константи) от нова гледна точка.

Целта, която си поставям, е да дам отговор на въпроса, какво са константите от онтологическа гледна точка? Дали логическите константи са обекти на запознанство, същности, начин на съчетаване на компонентите на пропозицията или могат да се разглеждат единствено като езикови конструкти.

Ключови думи: аналитична философия, аналитична метафизика, логически константи, пропозиция.

Към публикацията »

Minima moralia

Биоетиката като вид практическа етика, обвързана с философската теория

Тази статия има за цел да разгледа биоетиката като вид практическа етика, която съдържа сложна и оспорвана връзка с философската теория. От една страна, това е необходимо, тъй като повечето мислители в тази област са философи, които допринасят чрез различни философски методи на изследване, съответно чрез анализ на исторически и философски етични теории. От друга страна, мнозина, които работят в областта на биоетиката, включително философи, са силно скептични към идеята, че високата теория (като кантианството и утилитаризма) трябва да бъде приложена или адаптирана директно към практическите проблеми. Статията показва, че парадигмата на високата теория изкушава всеки философ, но от гледна точка на биоетичната съвременна реалност, както и от многообразието на различни философски теории в самата философия, „неидеалното“ теоретизиране на средното ниво е мястото, което философията трябва да заеме в областта на биоетиката и свързаните с нея области. Разглеждана в този смисъл, философската теория има своето достойно място в биоетиката, доколкото никоя биоетика не би могла да съществува напълно без наличието на някаква философия, тъй като проблемите на биоетиката също са част от проблемите на философията.
Ключови думи: биоетика, философия, висока теория, етика.

Към публикацията »

Вавилон

Въпрос

Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Въпрос", публикуван на 14 април, на сайта на издателство www.quodlibet.it.

Към публикацията »

Анонс

Антропологизиране на теологията, ролята на сетивността и любовта във философията на Л. Фойербах

Целта на настоящия текст е да се разгледат част от философските възгледи на Л. Фойербах като едновременно с това се представят неговите основни положения, свързани с антропологизацията на бога, задачата на философията и ролята на сетивността и любовта в този процес. По този начин статията излага един оригинален историко-философски модел на мислене, който разглежда човека, включително и природата като база на човека, в единствен, универсален и най-всиш предмет на философията, с което издига антропологията, заедно с физиологията, до универсална наука.
Ключови думи: Фойербах, антропология, философия на сетивата

Към публикацията »

Poiesis

Рецензии

Моралът и етиката в изследователските полета днес

Отзив за монографията на проф. Емилия Маринова „Обективното изследване на морала и съвременната етика” (издателство „Фабер”, 2019).

Към публикацията »