NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Why There is Something, and Not Nothing? (part two)

Issue
49 (20)
Section
Podium
Author
Anna Beshkova, Sofia University, Philosophical Faculty, annabeshkova@abv.bg

Why There is Something, and Not Nothing? (part two)

Anna Beshkova

Sofia University, Philosophical Faculty

annabeshkova@abv.bg

 

 

Доказателство от степените на битието

 

В природата наблюдаваме, че нещата се различават в степента, в която имат определени качества. Например ние казваме, че един предмет е по-топъл от друг или, че нещо е по-съвършено от друго. Но за да използваме сравнителни степени като „по-малко“ или „по-голямо“, трябва вече да разполагаме с идея за максимума или съвършенството на даденото качество. Това, което има характеристиката в най-висока степен, има и най-висока степен на съществуване, защото само чрез отношението си към него другите неща я придобиват. Така, ако огънят затопля тялото, то той има по-висока степен на битие, тъй като тялото става топло благодарение на него. Тогава трябва да допуснем нещо най-велико, което е причина за съществуването и съвършенствата на всички други неща и него наричаме „Бог“.

Доказателството от степените на битието се основава на идеята за йерархично структуриран универсум. Макар и чужда на съвременния мироглед можем да се опитаме да я направим, ако не достоверна, то поне по-ясна.  Има ли неща, за които бихме казали, че са по-малко реални от други? Сънищата точно толкова действителни ли са колкото реалните ни преживявания? Най-вероятно бихме отговорили, че не. Съществува поне една приблизителна граница  между представите, които са следствие от нашата дейност, и представите, които се отнасят до света. Но ако продължим и се запитаме дали реалните обекти са по-действителни от просто измислените, навярно отговора пак би бил да. Но действителните предмети също се степенуват по своята зависимост. Например сянката на дървото не може да съществува без самото дърво. Така сякаш се оказва, че наистина има различни начини на съществуване и, че нещата биха могли да бъдат класифицирани по такъв критерии. А ако това е така, ще следва, че има и съществуващ в най-висока степен обект.

Доказателството от степените на съвършенство предпоставя твърде много неща за своята валидност, но при всички положения, в него се включва твърдението, че съществуването е качество, което може да варира. Точно тази премълчана предпоставка бива критикувана, както вече видяхме, от Хюм и от Кант. Едва ли доказателството изглежда убедително съвременния читател, но то ни дава ако съществуването, то разбирането за характеристиките, които се мислят в термина „Бог“. Под тази дума разбираме всички най-прекрасни качества, чието бледо отражение са предметите от физическия космос и човешките ни достойнства.

Най-накрая ще преминем към най-влиятелното и естествено убедително доказателство.

 

Доказателство от целесъобразността на битието

 

Понятието за причина не е било тълкувано еднозначно в историята на философската мисъл. Когато зададем въпроса „Защо?“, отговорът би могъл да се движи в две различни посоки. Днес под причина имаме предвид преди всичко това, което променя нещата, или, което поражда следствието. Но подходът би могъл да се движи и в обратната посока не с оглед на предшестващите физическите обстоятелства и действието на универсални закони, а с оглед на целта, която трябва да се постигне чрез осъществяването на действието. Първите обяснения най-общо се наричат „механични“, докато вторите „телеологични“ (наименованието има идва от гръцката дума за цел „telos“). Ако, както предполага съвременната наука, цялата нежива природа може да бъде описана чрез закони от първия вид, то е спорно дали същото се отнася в еднаква степен и за биологичните обяснения. И все пак преди появата на природознанието философи като Аристотел и Тома от Аквино са се опитвали да дадат целево обяснение и на естествените феномени. Неразумните неща също изглежда, че действат с оглед на някаква всеобща закономерност. Дъждът например вали за да напоява почвата, а това е необходимо условие за появата и развитието на екосистемите. Нека сега да се обърнем към живата природа и за илюстрация да си зададем съвсем простия въпрос: защо птиците мигрират? Отговорът е, че търсенето на храна, по-добрите климатични условия, защитата от естествените врагове способства за тяхното видово оцеляване. Но за разлика от човека биологичните видове нямат съзнателна мотивация, те се движат инстинктивно. Ако пренесем тези разсъждения върху по-големи екосистеми, ще установим, че сякаш те са устроени по начин, който трябва да гарантира и запазва живота. Като че ли в тях има заложена вътрешна цел, която се реализира в цялото. Възможно ли е природата от само себе си да създаде подобен целесъобразен ред, не говори ли светът за един интелигентен творец, който е проектирал вселената? Може ли змиорката от охридското езеро сама да реши накъде да мигрира или окото да функционира извън завършения организъм?

По аналогия с човешките дейности, изглежда, че и вселената е конструирана по първоначален план от невероятно интелигентен творец с неизмерима сила.

В „Критика на чистия разум“ Кант го нарича „физикотелеологическо“ и го обяснява по следния начин:

„Настоящият свят ни разкрива такава неизмерима арена от многообразие, ред, целесъобразност и красота, било че всичко това се проследи в безкрайността на пространството, било в безграничното му деление, че дори и след познанията, които слабият ни разсъдък е могъл да придобие, пред толкова много и необозримо големи чудеса всеки език се спира безсилен, всички числа загубват силата си да измерват и дори мислите ни губят всяко ограничение, така че преценката ни за цялото трябва да се стопи в безмълвно, но толкова по-красноречиво учудване. Навсякъде виждаме верига от действия и причини, от цели и средства, от правилност във възникването и изчезването; и тъй като нищо не встъпило от само себе си в състоянието, което се намира, то всяко нещо указва винаги по-нататък на друго нещо като своя причина: тази на свой ред прави необходимо точно същото търсене, така че цялата вселена би трябвало да потъне в пропастта на нищото, ако не се допуснеше нещо, което съществувайки за себе си първоначално и независимо, извън тази безкрайна случайност, би поддържало вселената и като причина на произхода й би осигурило същевременно трайността й. Тази най-висша причина (с оглед на всички неща в света) колко голяма трябва да се мисли? Ние не познаваме света в цялото му съдържание, още по-малко знаем как да преценим величината му чрез сравнение с всичко онова, което е възможно. Но щом веднъж заради каузалността се нуждаем от една последна и върховна същност, какво ни пречи да поставим в същото време тази същност според степента на съвършенството над всяко друго възможно нещо?...

Това доказателство заслужава да бъде винаги споменавано с уважение. То е най-старото, най-ясното и най-подходящото за обикновения човешки разум. То оживява изучаването на природата, така както самото то получава съществуването си от това изучаване и черпи така все нови сили. То показва цели и намерения там, където наблюдението ни не би ги открило от само себе си, и разширява знанията ни за природата чрез ръководната нишка на едно особено единство, чийто принцип се намира извън природата. Тези знания обаче въздействат обратно върху причината си, т.е. върху идеята, която ги е създала, и увеличават вярата в един най-висш творец до непреодолимо убеждение.“ (Кант 1992: 597-598)

Към последното, най-силно и убедително доказателство Кант също така възразява. То ни води в издигането от фактите към последните причини към представата за Архитект, но не и Творец на Всемира. Древните гърци също са мислили, че не може от първичния хаос спонтанно да се породи хармоничния ред на света, но за тях материята е нещо, което е било налично и което служи като материал за изграждането на нещата. Телеологическото доказателство също така ни насочва към висшия разум, но не и към твореца.

Нека с една въображаема ситуация да проясним какво има предвид Кант. Да си представим, че срещнем извънземна цивилизация, която е много по-силно развита в техническо и духовно отношение от нашата. Ако се окаже, че тези по-висши същества са наблюдавали и контролирали живота на Земята, ще ги наречем ли богове? В известен смисъл да, но в абсолютен смисъл – не, защото към тях все още би бил правомерен въпроса, а от къде произхождат, кои ги е сътворил и защо. И макар телеологическото доказателство наистина да има убедителна сила, дължаща се на устройството и функциониране на природата като цяло, то все пак има нужда да бъде подкрепено от онтологическото, което претендира да гарантира съществуването на най-съвършеното, несътворено и причина на сътворения свят същество.

Ще завършим с един цитат от книгата „Кратка история на времето“ на големия съвременен физик Стивън Хокинг:

„Идеята, че пространството и времето могат да образуват затворена повърхнина без граница също има съществени следствия за ролята на Бог в работите на Вселената. Успешното описание на събитията с помощта на научни теории накара повечето да вярват, че Бог разрешава на Вселената да се развива според група закони и не се намесва във Вселената, за да нарушава тези закони. Законите обаче не ни казват как би изглеждала Вселената в началото. От Бог зависи да навие часовника и да избере началото й. Доколкото Вселената има начало, можем да предполагаме, че има създател. Но ако Вселената е напълно самостоятелна, без граница или край: тя просто съществува. Къде тогава е мястото на създателя?“ (Хокинг 1993: 141)

По-малко от 10 години след публикуването на книгата Стивън Хокинг направи изявление, че според съвременните физични теория светът няма нужда от създател. Дали това е така? Не са ли само хипотези научните теории, потвърдени в по-голяма или по-малка степен?  Дали някога човечеството ще получи отговор на този въпрос? Това са питания, на които може би ще отговори бъдещето. Но все пак не трябва също така да се забравя, че отговорът им засяга и сърцевината на нашето човешко битие. Защо сме тук? Какъв е смисълът на живота ни? Как да го проживеем?

Като заключение ще приведем цитат от една от най-влиятелните книги на 20-ти век „Логико-философски трактат“ на Лудвиг Витгенщайн:

„Не как е светът, е мистичното, а че той е.“  (Витгенщайн 2003: 239)

Казано с други думи дори да си представим, че природните и социалните науки дадат отговори на всички наши въпроси и опишат света напълно, пред нас пак ще остане голямата загадка: Защо изобщо има свят?

 

References:

 

Anselm ot Kentarbari, „Proslogion”v: Boyadzhiev, Ts., „Filosofia na evropeyskoto srednovekovie”, Filosofska Fondatsia „Minerva”, S., 1994

Boyadzhiev, Ts., „Filosofia na evropeyskoto srednovekovie”, Filosofska Fondatsia „Minerva”, S., 1994

Dekart, R., „Metafizika“, pr. A. Dragiev, LIK, S., 1996, str. 63

Frederik Kopalstan & Bartrand Rasel, Debat za sashtestvuvaneto na Boga, Portal Kultura,  22.08.2014,

https://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0/

Frege, G., Translations from the Philosophical Writings of Gottlob Frege, ed. Peter Geach and Max Black, Blackwell, O., 1960

Hoking St., „Kratka istoria na vremeto”, pr. Rumyana Biks, Izdatelstvo Nauka i izkustvo, S., 1993

Hyum, D., „Dialozi otnosno estestvenata religia“, pr. A. Beshkova

Kant, I., „Kritika na chistia razum“, pr. Ts. Torbov, Izdatelstvo na BAN, S.,1992

Kant, I., „Izbrani proizvedenia 1755 – 1770“, pr. A. Rasheva, red. V. Miteva, UI „Sv. Kliment Ohridski”, S., 1998

Kapriev, G., „Argumentat na Anselm“, LIK, S., 1998

Rasel, B., „Za oboznachavaneto“, pr. A. Beshkova avv: „Filosofia na logikata”, UI „Sv. Kliment Ohridski”, S., 2003

Rasel, B., „Vavedenie v matematicheskata filosofia (gl. 15, gl. 16, gl. 17, gl. 18)“, pr. A. Beshkova vav: „Filosofia na logikata”, UI „Sv. Kliment Ohridski”, S., 2003

Riken, F., „Filosofia a Antichnostta“, LIK, S., 2001

Toma ot Akvino, „Za sashtestvuvaneto i sashtnostta”, pr. Ts. Boyadzhiev, Kritika i Humanizam, S., 1992

Vitgenshtayn, L., „Logiko-filosofski traktat“ pr. E. Latinov vav: „Filosofia na logikata”, UI „Sv. Kliment Ohridski”, S., 2003

 

Литература

 

Анселм от Кентърбъри, „Прослогион”в: Бояджиев, Ц., „Философия на европейското средновековие”, Философска Фондация „Минерва”, С., 1994

Бояджиев, Ц., „Философия на европейското средновековие”, Философска Фондация „Минерва”, С., 1994

Витгенщайн, Л., „Логико-философски трактат“ пр. Е. Латинов във: „Философия на логиката”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2003

Декарт, Р., „Метафизика“, пр. А. Драгиев, ЛИК, С., 1996, стр. 63

Кант, И., „Критика на чистия разум“, пр. Ц. Торбов, Издателство на БАН, С.,1992

Кант, И., „Избрани произведения 1755 – 1770“, пр. А. Рашева, ред. В. Митева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1998

Каприев, Г., „Аргументът на Анселм“, ЛИК, С., 1998

Рикен, Ф., „Философия а Античността“, ЛИК, С., 2001

Ръсел, Б., „За обозначаването“, пр. А. Бешкова ъвв: „Философия на логиката”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2003

Ръсел, Б., „Въведение в математическата философия (гл. 15, гл. 16, гл. 17, гл. 18)“, пр. А. Бешкова във: „Философия на логиката”, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2003

Тома от Аквино, „За съществуването и същността”, пр. Ц. Бояджиев, Критика и Хуманизъм, С., 1992

Фредерик Копълстън & Бъртранд Ръсел, Дебат за съществуването на Бога, Портал Култура,  22.08.2014,

https://kultura.bg/web/%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0/

Хокинг Ст., „Кратка история на времето”, пр. Румяна Бикс, Издателство Наука и изкуство, С., 1993

Хюм, Д., „Диалози относно естествената религия“, пр. А. Бешкова

Frege, G., Translations from the Philosophical Writings of Gottlob Frege, ed. Peter Geach and Max Black, Blackwell, O., 1960