NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия

Брой
№ 10 (2009)
Рубрика
Poiesis
Автор
Красимира Зафирова

МАЛКО ПИСМО

 

Малко листче,

малка глътка вятър

в есенния бар,

където ти седиш

големите крила провесил

над едно тъй звучно питие,

че няма как

нечут за мене да останеш.

Багрите не те обхващат, те

сезоните на чувствата ми смесват

и горят

в дълбоката трапчинка на смеха ти.

Там ехти на лятото ни

планината

с извори, като сърни плашливи;

там се учи да говори

зимната ни къща; там

дъждът стърчи, подобно

знаменосец непреклонен - той

всички жертви е оплакал

и е посадил трева

над всичките победи. Там,

в трапчинката гореща на смеха ти

малкото писмо оставям

и със ябълка червена,

вятърът загрижен го притиска.

 

01.10.2009г

 

 

ВЪЗМОЖНИ ВЛАКОВЕ

 

В 4 сутринта

няма нищо излишно -

като в пътнически куфар

светът е натъпкан: чиста блуза,

парче от морето,

поръбено с писък на чайка,

бански,

като главня от крайбрежен огън,

пера от ветроупорни нощи,

четка за зъби, 32 карти,

белязани с гръмки победи.

В 4 сутринта стоиш на перона

на предстоящия изгрев

с горещо като екватор кафе

и всички влакове са възможни.

 

 

СТАРИ ГОТВАРСКИ РЕЦЕПТИ

прелиства градът

и мирише на копър

изпод завесите на утрото.

Силует непознат

на прозореца на дъжда,

сякаш саксия с мушкато

от детството. Колко естествено

всичко се случва - вали,

като в Яворово стихотворение,

после грейва слънце

и се чупи гребенът на момичето,

а градът

завива лозови сарми

и реди трапеза

под сянката на Сесар Валйехо.

Хлад като мелница

смила горещото лято.

Хляб е нощта

и врабците заспиват

под трошиците на звездите.

28.06.2009г

 

 

ЕДНА НОЩ,

когато не ми се спеше

и музиката

беше по-висока от тъгата ми,

тогава чух тишината да отзвънява

с тънки токчета, почти чернокоса,

почти закъсняла съпруга.

Каква безсрамница!

Дори не спря да си оправи блузата

над победоносното знаме

на сърцето.

Мъжете спяха непробудно.

Само един лодкар

пушеше сред тръстиките,

забравил да скрие

огънчето от целувката.

 

Красимира Зафирова е родена през 1957 г. в Перник.

Автор е на книгите:

"За Карлсон и другите", 1991 - първа награда в конкурса на името на Веселин Ханчев - Стара Загора;
"Начин на живот", 1992 - конкурс на Националния център за книгата - изд. "Младеж";
"Третата костенурка", 1997 - конкурс на Националния център за книгата - изд. "Анубис";
"Записки върху сняг", 2001 - ИК "Жанет 45";
"Правило 42", 2005 - ИК "Жанет 45";
"На друг език", 2009 - ИК "Жанет 45".

Носител е на следните награди:

"Мара Белчева" - 1993
"Златоструй" - 1994
Първа награда в Националния конкурс на Ордена на трубадурите средиземноморци - 1999
Първа награда в есеистичния конкурс на радио "Христо Ботев" - 2001

Националната награда „Иван Николов" (2001)

Специална награда в хайку-конкурс - Благоевград (2008).

 

comments powered by Disqus