NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Из "Стиховете на Капитана". Превод от испански: Калин Коев

Брой
50 (20) Водещи броя: Антоанета Николова, Гергана Попова
Рубрика
Poiesis
Автор
Пабло Неруда

ТВОЯТ СМЯХ

Отнеми ми хляба ако искаш,

отнеми ми въздуха, но

не ми отнемай твоя смях.

 

Не ми отнемай розата,

копието с което поразяваш,

водата която изведнъж

избухва в твоето веселие,

внезапната вълна

от която ти се раждаш.

 

Борбата ми е тежка и понякога

се връщам с посърнали очи,

защото виждам

как светът не се променя,

но когато вляза, твоят смях

се издига в небесата да ме търси

и за мен разтваря

вратите на живота.

 

Любов моя, в този

мрачен час разпилявай

твоя смях, и ако изведнъж

откриеш че кръвта ми е потекла

по уличните камъни,

смей се, защото твоят смях

ще е за ръцете ми

свежа сабя.

 

Край морето и през есента,

твоят смях трябва да издига

своята пяна като от водопад,

и през пролетта, любов,

желая твоя смях,

както цветето което чакам,

синчеца, розата

на моята пееща родина.

 

Смей се на нощта,

на деня, на луната,

смей се на островните

криви улички,

смей се на това недодялано

момче, което те обича,

но когато отворя очи

и ги затворя,

когато стъпките ми си отидат,

когато стъпките ми дойдат,

откажи ми хляба, въздуха,

светлината, пролетта,

но твоя смях никога

защото ще умра.

 

 

ВЯТЪРЪТ НА ОСТРОВА

Вятърът е кон:

чуй го как препуска

по морето, по небето.

 

Иска да ме отнесе: слушай

как обикаля по света

да ме отведе далеч.

 

Скрий ме в твоите прегръдки

само тази нощ

докато дъждът чупи

в морето и земята

своята многочислена уста.

 

Слушай как вятърът

галопирайки ме вика

за да ме отнесе далеч.

 

С твоето чело до моето

с твоята уста до моята

вързани са нашите тела

за любовта която ни изгаря,

остави да мине вятъра

без да може да ме отнесе.

 

Остави вятърът да тича

увенчан с пяна

да ме вика и ме търси

препускайки в сумрака

докато аз, потънал

в твоите очи големи

само тази нощ

ще си отдъхна, обич моя.

 

 

ОТКРАДНАТИЯТ КЛОН

През нощта ще влезем

да откраднем

един цъфнал клон.

 

Ще прескочим стената

в мрака на чуждата градина,

две сенки в сумрака.

 

Още не си е отишла зимата,

а ябълковото дърво се появява

изведнъж превърнато

в каскада от ухаещи звезди.

Ще влезем през нощта

до нейните треперещи съзвездия

и твоите мънички ръце и моите

звездите ще откраднат.

 

И незабелязано,

в нашата къща,

през нощта и в полумрака,

ще влезе с твоите стъпки

тихо преминаващият аромат

и със звездни нозе

светлото тяло на пролетта.

 

 

ОТКЛОНЕНИЕТО

Ако твоят крак се отклони отново,

ще бъде отрязан.

 

Ако ръката ти те води

по друг път

ще падне изгнила.

 

Ако ме отстраниш от живота си

ще умреш

макар и да живееш.

 

Ще бъдеш мъртва или сянка,

която върви без мен по земята.


 

ВЪПРОСЪТ

Любов, един въпрос

те унищожава.

 

Аз се върнах при теб

от бодливата неопределеност.

 

Желая те праволинейна като

сабята или пътя.

 

Но настояваш

да запазиш един завой

от сянка който не желая.

 

Любов моя,

разбери ме,

обичам те цялата,

от очите до краката, до ноктите,

отвътре,

с всичката ясното която пазиш.

 

Аз съм, любов моя,

този който чука на вратата.

Не е видението, не е

онзи който спря на

твоя прозорец.

Аз съборих врата:

аз влизам в целия ти живот:

идвам да живея в душата ти:

ти не можеш на това да се противопоставиш.

 

Трябва да отвориш широко вратите,

трябва да ми се подчиниш,

трябва да отвориш очите

за да търся в тях,

трябва да видиш как идвам

с тежки стъпки

по всички пътища

които, слепи, ме очакваха.

 

Не се страхувай от мен,

твой съм,

но

не съм пътникът нито просякът,

аз съм твоят господар,

който ти очакваш,

и влизам сега

в живота ти,

за да не изляза никога,

любов, любов, любов,

за да остана.

 

 

АКО ТИ МЕ ЗАБРАВИШ

Искам да знаеш

нещо.

 

Ти знаеш как стоят нещата:

ако погледна

кристалната луна, червения клон

на бавната есен в моя прозорец,

ако докосна

заедно с огъня

безтегловната пепел

или сбръчканото тяло на дървата за огрев,

всичко ме води към теб

като че ли всичко което съществува,

аромати, светлина, метали,

са малки кораби които плуват

към твоите острови които ме чакат.

 

Обаче,

ако малко по малко престанеш да ме обичаш

ще престана де те обичам малко по малко.

 

Ако изведнъж

ме забравиш

не ме търси

аз вече ще съм те забравил.

 

Ако имаш предвид дълго и лудо

вятъра от знамената

който преминава през живота ми и решиш

да ме оставиш на брега

далеч от сърцето в което съм пуснал корени,

знай

че в този ден,

в този час

ще вдигна ръце

и ще тръгнат моите корени

да търсят друга земя.

 

Но

ако всеки ден,

всеки час

чувстваш че си свързана с мен

от непреодолима нежност.

Ако всеки  ден

се появява едно цвете в твоите устни което ме търси,

о, любов моя, о, моя

в мен целия огън ще се повтори,

в мен нищо не гасне нито се забравя,

моята любов се храни с твоята любов, любима,

и докато си жива ще е в твоята прегръдка

без да излиза от моята.