NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Плисък. Интервю с арменския дзен художник Григор Микайелян Кики

Брой
50 (20) Водещи броя: Антоанета Николова, Гергана Попова
Рубрика
Poiesis
Автор
Венелина Петкова

 

Интервю с Григор Микайелян Кики

Венелина Петкова

Плисък

(въведение)

 

интервю с дзен художник

остави ми само

думите Не и Да

 

Как направихте това …красиво… петно в празната белота?

-          Застанах над нея, замахнах в нищото с метла и после видях, че съм направил нещо.

Представлява ли нещо?

-          Не му дадох заглавие. Продължих да замахвам в нищото и да заставам над бялата празнота.

Банално. Конкретният смисъл на думите ме запраща в необятната баналност на битието. А как да знам, че това, което мисля, виждам и чувствам, не е просто още една от всички мои илюзии. Има ли значение дали е така, трябва ли да ги отхвърля като тела на трупни червеи, разяждащи чувството за единство на мисъл, слово и действие?

„Когато всичко е неубедително и не знаеш какво означава това всичкото. Спри се. Остави. Остава само едното творчество. Чисто. Творчество. И уж не е съвсем важно какво е това или как изглежда. Тишината се настанява в теб, като че ли като единствен изход и смисъл.“

 

Интервюто:

Изпратих въпросите си към Григор Микайелян - Кики по месинджър:

-  Бихте ли разказали малко за себе си и вашия творчески/житейски път, така, сякаш пишете приказка?

-          Описват ви като художник абстракционист, но вие сте и дзен артист… - следващ неповторяемостта на жеста, в който поправки и преструвки са невъзможни. Освен с акрил и масло, боравите и с туш върху източна хартия, чиито свойства са различни от тези на платното и картона.  Доколко са различни и подобни абстрактната живопис и дзен живописта като художествен жанр?

-          Бихте ли описали усещането си, докато творите. Спонтанни ли са творбите ви или има и моменти на предварително визуализиране?

-          Често използвате формата на кръга, и още повече на двата кръга. Имат ли специално значение за вас?

-          Още в самото начало се вдъхновявате от Джаксън Полък, който прави мащабни екшън пейнтинг картини.  Какво ви привлече в него тогава? Имате ли и други вдъхновители, независимо хора или неща?

-          Имате и малък, и голям формат творби. Какво е значението на мащаба за вашето изживяване на творбата?

-          Световноизвестният японски художник Таро Окамото казва, че изкуството е експлозия.  Вие имате ли любима дума, която свързвате с изкуството?

-          Кога рисувате и кога си почивате от рисуването?


Неочаквано непознатият Кики ми се обади по месинджър и ми разказа горе-долу следното (разбира се, не мога да предам усещането на лекота, удовлетворение и почуда на разговора ни… просто се разбира, че не мога):

… Веднъж през 60-те на един купон видях на обложката на фрий джаз албум творба на Джаксън Полък. Тя не значеше абсолютно нищо, нищо не беше изобразено. Не можах да спра да мисля за това. Аз не обичам да уча и никога не съм обичал. Да се обучавам, да разгадавам традициите. Но исках да разбера умея ли да рисувам или не. Затова учих в художествен институт… и получавах само петици. Но фигуративното изкуство никога не е имало значение за мен.

… Дзен не го четеш или изучаваш. Преживяваш го лично и затова на художниците им подхожда много. Жестът в дзен живописта няма собствено значение, заглавие или смисъл. Той е без-смислен. Просто е чудо като живота. Безформено чудо, на чиито проявления можем да дадем име, название… Но те са ограничение. Във философския смисъл. При абстрактната дзен живопис и изобщо в дзен е най-важна интуицията, твоята собствена интуиция, характера, самото преживяване.

Тук вече усещам колко глупаво е наистина да се обговаря, да се правят интервюта, да се търси под вола – теле… Всичко това е писано в безброй книги, статии и интервюта.

… Да, експлозия. И аз бих се съгласил. Безсмислен и божествен жест, който звучи като спасение на душата… Докато учех в художествения институт в Армения, художници т. нар. авангардисти участвахме в изложба. Един приятел изкуствовед се изказа така: „А вие не чувствате ли, че това не е нужно никому?“ След много години продължаваме да се срещаме с него, сега живее във Виена, и аз винаги му напомням това изказване. Мнението му не се е променило. Чудесни приятели сме.

И наистина това изкуство не е нужно никому.


Има много видове изкуство. Но на мен ми харесва абсолютната свобода. Нямам желание да правя нещо, на което да придавам значение, да слагам заглавие, да го назовавам. Също като в музиката, отвъд думите на песента, и като в арт информел, всичко в дзен и абстрактното е условност. Без-форменосст, без-смислие. Знаците, цифрите, понятията, всичко, което възприемаме има име. А за мен главното е характерът, който усещам с интуицията, което е дзен, защото е лично преживяване.

… Не обичам да изказвам мнение. Когато започнем да философстваме или да изказваме мнение, винаги изпадаме в противоречия. Не обичам противоречията.

Дзен е характер, но добродушен, не ироничен или саркастичен. Смешните дзен рисунки, например, не са карикатури, макар и да са смешни. Обичам дзен теоретически. Но не обичам да следвам школи, препоръки и традиции, да уча техники, като суми-е, например.

… Когато човек е млад, иска да се утвърди, да се намери, да се покаже. Тогава рисува мащабни неща. Аз вече не съм млад. Рисувам всеки ден и няма значение голям или малък формат. Рисувам спонтанно, както говоря сега, нямам преднамереност, нито задни мисли. Това е моят характер.

Всеки човек има уникален, неповторим характер. Също както всяка снежинка или тревичка на поляната са по някакъв начин уникални. По тази причина, мисля си, дори Буда не може, а и не е искал да бъде обективен. „Обективността“ е добра за целите на статистиката, пропагандата или пък социума. Всъщност Буда сам се отказва от „обективното“ като не оставя никакъв диктат за следване.

Пращаме си снимки на снежинки от книгата на Масару Емото „Тайните послания на водата“.

 

Творческа биография:

1956 – роден в Ереван

1975 – завършва ереванския Институт за изкуства и театър

1987 – става член на арт обединението „3-ти етаж“

От 1978 участва в общи изложби на арменския ъндърграунд

От 1988 е редовен участник в републикански и международни общи изложби

2006-2007 участва в Годината на арменската култура във Франция

1988-1999:

Участва в 9 национални и международни общи изложби в Ереван, Париж, Лос Анжелис, Естония и Дания

2 самостоятелни изложби в Ереван, Берин и Лос Анжелис

Негови творби са притежание на Музея за модерно изкуство в Ереван, частни колекции в Армения и по света