Realms of Imagination in the Film "The Imaginarium of Doctor Parnassus"

Zvezdomira Georgieva

NBU, Sofia

Увод:

Филмът „Сделката на Доктор Парнасъс” (англ. The Imaginarium of Doctor Parnassus) излиза през 2009 г. и веднага предизвиква бурни реакции както сред публиката, така и сред критиците. Мненията се разполагат в двете крайности – филмът се възприема или като „ужасно тъп”, нелогичен и неразбираем, или като невероятен, „брилянтен”, „съвременен шедьовър” (1), но със сигурност не оставя никого безразличен. Определян е като „прекалено артистичен”, „филм-сън, нещо като красив кошмар”, „странен, крайно ексцентричен, визуално богат и приказен” (2); характерни негови черти са „натрапчиви декори, „картонено" изображение, съноподобни сцени, обсебваща театралност” (3).

Дело е на считания за един от най-интересните, оригинални, брутални и смели съвременни режисьори Тери Гилиъм, „шантав мечтател, пълен винаги с крайно нестандартни идеи” (4). Този филм е определен от режисьора като най-автобиографичен от всички, които е правил, като възможност да се върне към най-ранните си, недоизказани идеи, защото има усещането, че води зрителите из дебрите на собственото си съзнание. В този смисъл може да се каже, че сюжетът се базира на метафората за гилиъмовата биография. Според оператора Никола Пекорини „Сделката на доктор Парнасъс”е апотеоз на изкуството на Гилиъм (5).

I.                  Сюжет

Тъй като развитието на действието не следва точно законите на разказвачеството и е изпълнено с множество обрати и парадокси, ще се опитам да дам съвсем кратко резюме на събитията:

Доктор Парнасъс и неговия необикновен Имагинариум са пътуващо шоу с артисти, в което той с изключителната си дарба управлява въображението на зрителите от публиката. Докторът обаче крие мрачната тайна, че два пъти е сключвал сделка с Дявола. Веднъж е спечелил безсмъртие, а втория път се е отказал от него за сметка на младост, защото среща голямата си любов. Условието е, че когато неговата дъщеря Валентина навърши 16 г., ще стане притежание на Дявола. Момичето наближава тази възраст и Парнасъс отчаяно се опитва да я защити от предстоящата й съдба и да поправи грешките от миналото си.

II.               Основни тематични кръгове

1.     Силата на съзнанието, въображението и мечтите и създаването на нови светове

Темата за въображението е може би най-важната в целия филм и е пряко свързана с идеята за силата на ума и с мотива за мечтите. Оригиналното заглавие на лентата е The Imaginarium of Doctor Parnassus, което поставя акцента именно върху този необикновен уред, който може да пренася хората в собственото им въображение. Самата дума “Imaginarium” би могла да се преведе буквално като „Въображариум” и според мен българското заглавие „Сделката на Доктор Парнасъс” не е напълно коректно. От гледна точка на сюжет сделките на Доктор Парнасъс с Дявола наистина имат основна задвижваща роля в развитието на действието, но централната тематика на филма по-скоро е свързана с идеята за силата и значението на човешкото въображение. Чарлз Макеон, с когото Гилиъм си сътрудничи при написването на сценария, казва, че "Темата за въображението е централна - колко е важно то за начина, по който живееш и мислиш. Това винаги е вълнувало Тери и на този филм му личи, че е филм на Гилиъм." (6)

Самият Гилиъм казва: „Винаги си играя с границата между реалност и фантазия, опитвайки се да намеря предела, който ги разделя. Според мен те се нуждаят и захранват едно от друго. Фантазията често е реакция на реалния живот и реалният живот се променя според мечтите ти. Има диалог между тях. Аз просто търся начини да поддържам този диалог свеж.” (7)

            Имагинариумът на Доктор Парнасъс и целият му пътуващ театър приличат на  „второразрядна” атракция  от лунапарк, създават впечатлението за бутафория, имат едва ли не картонена и парцалена визия; на пръв поглед изглежда, че цялото представление е зрителна илюзия, измама, евтин фокус. Но, естествено, не всичко е такова, каквото изглежда. „Светът, в който живеем, е пълен с вълшебство за тези, които имат очи да го видят”, казва Антон, един от главните помощници на Парнасъс. Той играе ролята на нещо като глашатай, посредник между Доктора и публиката, помагайки й да разбере предназначението на чудноватото устройство:

„Проникнете в съзнанието на Доктор Парнасъс. Той владее силата и ще даде сила на ума Ви. Позволете на Доктор Парнасъс да отвори Вашето въображение!„

„Великият ум на Доктора ще Ви пренесе в света на собственото Ви въображение” –

„Позволете на Доктор Парнасъс да отвори въображението ви! Полетете на крилете на красотата и посетете светове, каквито не сте и сънували!”

Всеки зрител от публиката получава възможност, давана веднъж в живота – да се изправи пред самия себе си (в огледалото), да се осмели да прекрачи прага на собственото си съзнание, да се сблъска с най-съкровените си мечти и най-дълбоките си страхове и да направи съдбоносния избор между доброто и злото в душата си. Въображението на всеки един човек е цял един свят, нещо като паралелна вселена или алтернативна реалност, която оживява в Имагинариума, направлявана от ума на Доктор Парнасъс. Всички мисли, мечти и страхове приемат някаква символична, но напълно реална и осезаема форма и неусетно отвеждат до основната цел на Имагинариума – изборът между добродетелта и порока.

 

2.      Изборът

Това ни отвежда към друг много важен проблем – този за избора. Когато човек влезе в Имагинариума, трябва да направи най-важния избор в живота си – между доброто и злото в самия себе си. От едната страна е дългият, стръмен и труден път към светлината и съвършенството, който изисква лишения, жертви и постоянство, но води до пречистване, освобождаване и вазвисяване на душата, до върховно щастие и истинско блаженство; от другата – лесният, удобен път към земните блага и наслади, собствените пороци и изкушения, който в крайна сметка превръща човека в роб на Дявола. В символиката на филма последното не е просто метафора – когато човек направи своя избор, душата му наистина става или притежание на Сатаната, или получава просветление и се издига до небесните селения.

3.     Сделка с Дявола / Хазартът – „Играеш си с мен като котка с мишка”

Мотивът за сделката с Дявола е изключително широко застъпен в световната литература и е водещ елемент във филма „Сделката на Доктор Парнасъс”. Тук, освен многобройните пластове, познати от други сюжети, се намесва темата за хазарта като основна задвижваща сила на облозите между Доктор Парнасъс и Сатаната. И двамата са водени от любовта си към предизвикателствата, от тръпката на интригата, но докато за втория това не е нищо повече от игра, от леко забавление, първият вижда в тези сделки възможност да докаже възгледите си, да защити жизнената си позиция и да спечели привърженици за идеите си.

Във филма Парнасъс сключва с Дявола поне 4 облога, но ние ще се спрем по-подробно само на първите два, тъй като ни се струва, че са по-важни за разбирането на концепциите, заложени в лентата:

I облог – първият, който успее да привлече 12 ученика, печели:

1)      Теорията на Дявола – „необходимостта от страха и блаженството на незнанието”

2)      Теорията на Доктор Парнасъс – „силата на въображението, която променя живота ни”

Парнасъс печели и получава това, за което копнее най-много – вечен живот, който обаче впоследствие се превръща за него във „вечно мъчение”, защото светът се променя, хората вече не са същите и никой не обръща внимание на неговите идеали, защото философията му вече не е актуална и релевантна. Това, както той самият се изразява, е „цената на моята арогантност”.

II облог – Парнасъс се влюбва и иска младост в замяна на безсмъртието си. Дяволът му дава нови, по-големи сили, „Но на каква цена!” – всяко негово дете ще принадлежи на Сатаната, когато навърши 16 г.

Именно от тази втора сделка произлиза сюжетната завръзка на филма, защото 16-тият рожден ден на дъщерята на Парнасъс, Валентина, наближава. Следват още поне 2 сделки и накрая Докторът, уморен от тази непрестанна надпревара, възкликва „Играеш си с мен като котка с мишка!”.

4.     Разказването на истории

Друг основен момент, застъпен във филма, е мотивът за разказването на истории, обвързан предимно с миналото на Парнасъс. Преди векове, когато е още млад, той е монах, може би учител, в далечен източен храм високо в планината. Монасите там  са „посветени на едно дело” – да разказват „вечната история”, която поддържа съществуването на Вселената. Те вярват, че ако спрат да я разказват, всичко ще изчезне, Вселената ще престане да съществува. Дяволът обаче идва при тях като „заблуден ездач” и опровергава техните убеждения, като буквално запушва устите на всички монаси, но „нищо не се променя”. В резултат на това Парнасъс осъзнава, че винаги някой някъде разказва друга история (няма значение каква), която поддържа Вселената, „затова сме още тук” – защото „не можеш да спреш разказването на истории”.

Това ни отвежда към една от най-важните теми в космологичните представи на много народи – силата на словото. В мита за Сътворението на много религии съществена роля играе именно словото, което е материализираната енергия на мисълта, която „въвежда някаква форма, ред, йерархия в първичния хаос” (8). Според философията на Парнасъс и неговите съмишленици именно словото е това, което поддържа реда във Вселената и без което тя би се разпаднала.

 

III.           Образи

1.     Доктор Парнасъс (в ролята Кристофър Плъмър)

            Той е „Великият Доктор Парнасъс” (Пърси), безсмъртен, „стар като самото време и специалист по всичко мистично” (Антон). Самото му име носи дълбока символика.

а) Етимология на името

Парнас (гр. Парнассос → англ. Parnassus), дн. Фокида, е една от четирите свещени планини в древногръцката митология, редом с Олимп, Хеликон и Китерон. В подножието на Парнас е прочутият храм на Делфийския оракул. Край него се намира и известният Касталски извор, посветен на Аполон и музите. Затова Парнас още от древността се счита за седалище на музите, поетите, нимфите наяди и на крилатия кон на Белерофонт – Пегас. Затова името „Парнас” метафорично се възприема като дом на поезията, литературата и знанието. (9).

б) История на образа

Както вече споменахме, като млад той е бил монах и затова образът му е обвързан с източните религии. Когато изпада в своя транс, за да управлява Имагинариума, той винаги е представян като медитиращ йога с лотос в ръцете и голяма червена точка на челото, която може би символизира силата на съзнанието.

В образа му има и пророчески елемент, обвързан символично с Всевиждащото око на Провидението, Окото на Бога. Тъй като във филма няма ясно обособена фигура на бога, самият Парнасъс се явява антипод на Дявола, като на няколко места има алюзии с Исус Христос, както и с древногръцкия бог на слънцето и изкуствата Аполон (което може би е по-тясно свързано със символиката на планината Парнас).

в) Основни характеристики

Образът на Доктор Парнасъс е едновременно трагичен и комичен като комичното на пръв поглед надделява. Той изглежда „по-мъдър от вечността и в същото време по-непрокопсан и жалък от най-големия просяк” (10) – уморен от безсмъртието си, той се чувства забравен, самотен и отчаян в съвременния свят, превърнал се е в оръфан пияница. За всеки страничен наблюдател Парнасъс е чудак и особняк, защото никой вече не разбира, пък и не иска да слуша историите му. Той е отчасти изгубен, извън своето време и изглежда неадекватно в рамките на днешната цивилизация.

Според оператора Никола Пекорини Доктор Парнасъс е Тери Гилиъм – "измореният човек, който се опитва да научи хората да оставят въображението си да полети, да приемат силата на мечтите като богатство, а не като тегло". (11)

Едно от може би най-важните неща за същината на образа на Доктор Парнасъс научаваме от кратък разговор между други двама централни герои:

Тони: „Доктор Парнасъс може да контролира умовете на хората, тогава защо не е владетел на света?”

Антон: „Той не иска да владее света. Иска светът да се управлява сам.”

 

2.     Пърси (в ролята Върн Тройър)

Пърси е с Парнасъс от самото начало (от монашеските години) и никога не го изоставя. Той е разумно и уравновесено джудже, към което за съжаление често се обръщат с „гном” или „изрод”. За него обаче Доктор Парнасъс казва, че „никога не греши” и че не знае какво би правил без него. В този смисъл Пърси символизира будната съвест и трезва мисъл на Доктор Парнасъс, той е неговият вечен помощник.

 

3.     Валентина (в ролята Лили Коул)

а) Етимология на името

Очевидно името Валентина е обвързано с католическия св. Валентин, покровител на влюбените. Това може би символизира нейния стремеж към любов, брак и истинско семейство, нейния копнеж да бъде почитана, уважавана и обичана.

б) История на образа

Валентина е първородното дете на Парнасъс и следователно цената, която той трябва да плати на Дявола. Когато разбира за това, тя се чувства използвана и измамена и възкликва „Какво съм аз? Някакъв глупав облог? Поредната грешка?”, „Дълг. Истина Справедливост. Всичко това са лъжи.”...

Освен това никой не я възприема на сериозно – за Парнасъс тя е още дете, Тони я нарича „моето малко силно момиченце” и дори самият Дявол я определя като „просто хлапе”. Баща й даже я кара да лъже за възрастта си и да се представя за 12-годишна, защото тайно се страхува от наближаването на 16-тия й рожден ден и изпълнението на облога с Лукавия. Затова тя има нужда да се докаже, да спечели уважението на околните, да порастне, да стане свободна, независима, зряла жена.

в) Основни характеристики

Валентина определено е образ, символизиращ красотата, но основното определение, с което се обръщат към нея, е „сладка”, което отново акцентира върху това, че тя все още е дете. Въпреки че присъства и елементът на изкусителката, тя има по-скоро приказни и кукленски черти, което препраща към образа на красивата кукла, на която всички се радват, но никой не слуша и не зачита като човек, никой не цени мнението й. Тя сякаш няма свои собствени ценности и право на глас. Валентина е по-скоро функция на баща си: „Цял живот пълниш главата ми със своите мечти”.

Затова тя се чувства затворена и недооценена в този пътуващ театър: „Писна ми да живея така”. И въпреки че определя Имагинариума като „нашето убежище”, тя иска да избяга от него, да бъде свободна сама да определя живота си. Мечтае за едно нормално съществуване – „идеален”, спокоен дом, истинско семейство, което, за разлика от старомодното шоу на баща й, съвършено добре се вписва в съвременния свят.

Макар че се опитва да бъде самостоятелна и решителна, тя така и няма смелостта да направи своя избор, когато й е предоставена възможност, което показва, че все пак тя наистина е едно наивно момиче, идеализиращо любовта. Но в крайна сметка точно този неин отказ да поеме отговорност всъщност я довежда до осъществяването на мечтата й, докато останалите нямат този неин късмет. За нея историята има „happy end” може би точно защото тя, за разлика от баща си например, може да бъде пълноценна част от модерното общество, към което толкова се стреми, защото тя е новото поколение и може да преведе приказките на Доктор Парнасъс на съвременен език, да ги направи разбираеми за днешния човек.

4.     Антон (в ролята Андрю Гарфийлд)

а) Етимология на името

Името Антон има двойнствен произход. Някои автори намират корена му в гръцката дума „анто”, която означава „цвете“. Според други името произлиза от древноримското Антоний, което означава ”безценен, неоценим, който няма цена”. Другото му значение е „влизащ в бой“. (12)

б) История на образа

Доктор Парнасъс споменава, че е прибрал Антон „от улицата”, което ни навежда на мисълта, че детството му е свързано с бедност, може би просия и по най-голяма вероятност е сирак. Той се отплаща на Доктора с уважение, възхищение и преданост, а към дъщеря му изпитва чисти и дълбоки чувства на истинска любов и привързаност.

в) Основни характеристики

На сцената на театъра на Парнасъс Антон винаги е маскиран като Меркурий – „пратеникът на боговете”, което е израз на ролята му на посредник между публиката и Доктор Парнасъс, своего рода глашатай, който пръв разкрива на зрителя (в това число и на нас) тайните на Имагинариума и му помага да навлезе по-надълбоко в идейния свят на Доктора. Образът на Антон включва и елементи на фокусник, илюзионист и актьор, защото е главно действащо лице и говорител на пътуващото шоу.

Той е верен, предан, искрен и до болка честен, бори се за справедливост и заслужава доверие повече от всеки друг. Има много високи идеали и ценности и ревностно ги защитава. И докато всички възприемат Валентина като дете, а тя иска да порастне и да стане независима жена, Антон си остава чистосърдечен, добродушен и наивен, непохватен и мил като дете. Любовта му към Валентина също е по детски чиста, невинна и всеотдайна. Не случайно когато влиза в смесените въображения на Тони и Валентина, той приема облика на малко момче с лице на мъж. Антон има само един път – да спечели Валентина, който всъщност е абсолютно праволинеен и не го изправя пред избор. По време на целия филм на него нито веднъж не му се налага да избира, защото ролята му по-скоро е да влияе на избора на другите и да ги напътства.

Напълно заслужено Антон постига крайната цел на своето пътуване, като финалната му роля е тази на добър съпруг и любящ баща – и двамата с Валентина са осъществили мечтите си, създавайки едно „нормално”, истинско и щастливо съвременно семейство. Тяхната дъщеричка е израз на приемствеността между поколенията и уверение, че многовековният завет на Парнасъс ще се съхрани и ще премине в бъдещето.

5.     Тони – Антъни Шепърд (в ролята Хийт Леджър, Джони Деп, Джуд Лоу и Колин Фарел)

а) Етимология на името

Истинското име на Тони (което той се опитва да скрие) е Антъни Шепърд. “Shepherd” на английски означава овчар, пастир, което би могло да се разтълкува от една страна в контекста на образа на добрия пастир (тук се наблюдава аналогия с Исус Христос), който напътства хората по пътя към доброто (и за когото самият Тони се опитва да се представи); но по-правдоподобна е приликата с лъжливото овчарче, което в крайна сметка бива наказано за хитростта си.

Друг интересен момент е неоспоримото сходство в имената на героите Антон и Антъни/Тони. То може да се приеме като загатване, че те двамата персонифицират двата аспекта на обобщения образ на мъжа (в когото женският персонаж, Валентина е влюбена) – единият добър, състрадателен, чувствителен, предан и непохватно чаровен, а другият хитър, неуловим, загадъчен и непреодолимо харизматичен.

б) История на образа

Тони се пада на Доктор Парнасъс, докато си гледа на Таро, под формата на картата „Обесеният”. И наистина, когато го намират, той виси от един мост с въже на врата. По-интересна обаче е символиката на „Обесения” в Таро: „Жертва – доброволна или насилствена, страдание, мъченичество, изпитание. Лишаване или отдаване на нещо ценно. Доброволно или принудително бездействие. Безсилие, примирение със съдбата, смирение. Преобръщане на гледната точка, на ценностната система. Загуба на опорна точка. Преходност.” (13). Това би могло да се отнася както за Парнасъс, на когото се е паднала картата и който отчаяно се опитва да спаси дъщеря си, така и за самия Тони, който пък отчаяно се опитва да си върне славата и богатството, които е загубил, и чийто образ остава тясно свързан с „Обесения”.

Време е да обърнем внимание на един важен факт от миналото на Тони, който той се опитва да скрие с цената на всичко, но бива разобличен от Антон. Преди да се присъедини към пътуващата трупа на Парнасъс, Антъни Шепърд управлява благотворителна фондация за помощ на деца, което на пръв поглед изглежда изключително благородно и достойно за уважение начинание. Оказва се обаче, че той я използва, за да пере „мръсни” пари и още по-страшно – да краде органи на деца от третия свят и да ги продава на Запад. Това зрителят научава чак в края на филма, след като вече дълго и силно е симпатизирал на героя и превръща Тони в най-противоречивия и недоизяснен образ.

в) Основни характеристики

Тони мечтае за успехи, уважение, богатство и известност. Готов е на всичко, за да осъществи тези свои стремежи и се опитва да използва Имагинариума с тази егоистична цел. Той определено е от хората, за които „целта оправдава средствата”, и е в състояние да върви само напред и нагоре, без да се интересува кого може да стъпче по пътя си. Дори самият Дявол казва за него, че е „обикновен мошеник” и не трябва да му се има доверие. Тони е ловък и непостоянен, един изкусен лъжец и измамник (както от самото начало успява да прозре Антон) и затова всеки път, когато влиза в Имагинариума, променя външния си облик.

Истинската причина за тези трансформации обаче е преждевременната смърт на Хийт Леджър, която оставя ролята му незавършена. Това кара Тери Гилиъм да пренапише сценария на лентата и да включи Джони Деп, Джъд Лоу и Колин Фарел, които изиграват различните превъплъщения на героя на Леджър. В резултат на тази неочаквана промяна изграденият от четиримата актьори образ е изключително любопитен и оригинален.

Това, което винаги помага на Тони, е неговият „невероятен късмет” (г-н Ник) –той винаги се измъква от всяка ситуация или някой го спасява от ноктите на смъртта („От години се опитвам да пипна това копеле”, казва още Лукавият). Затова и Тони не се интересува от последствията от действията си, не желае да поеме отговорност за тях, няма чувство за справедливост, няма морални ценности и всъщност се оказва, че е безскрупулен и хитър. Това, разбира се, има и по-положителен аспект – по думите на Доктор Парнасъс той е „амбициозен, енергичен, човек със съдба”, решителен и целеустремен.

Самият Тони по време на целия филм успява да ни убеди, че е „добър по принцип” (по собствени думи), като показва лошата си страна чак в края на лентата и не всеки успява да възприеме това негово лице. Въпреки всичките си отрицателни качества, той остава любимец на публиката с невероятната си изобретателност и харизма и именно смъртта му (важно е да се спомене, че бива обесен) предизвиква най-много критики и прави сюжета отчасти неразбираем и неясен.

Според нас е важно да се разбере, че Тони не е предопределен и едностранчив образ (каквито са например Пърси и Антон), има много лица, някои от тях привлекателни и чаровни, други страшни и жестоки, но именно това го прави толкова комплексен, примамващ, интересен и обичан.

 

6.     Г-н Ник / Дяволът (в ролята Том Уейтс)

а) История на образа

Дяволът е образ може би прекалено спекулиран в света на изкуството. Той обаче е изключително необходим за да се изрази концепцията на „Сделката на Доктор Парнасъс”. Освен това е любопитен и забавен персонаж, който внася лека иронично-саркастична нотка във филма, опровергавайки възвишените идеали на Парнасъс със своите прости, практични и материалистични жизнени позиции.

б) Етимология на името

Интересен е изборът на име за образа на Дявола – г-н Ник. Ник (Nick) в англоезичния свят е съкратената форма на името Никола (Nicholas), което отново произлиза от гръцки от думите побеждавам (nikáo) и народ (laós) (14), като в Ник очевидно остава само първата част, т.е. Дяволът е „победител”... Освен това в православната традиция св. Никола е покровител на моряците и търговците, а в католицизма заради добротата и щедростта си Saint Nick се смята за първообраз на Дядо Коледа. Твърде любопитна и противоречива символика, която обаче не бихме могли да развием повече, без да направим някои необосновани и безпочвени заключения, затова ще спрем дотук.

Що се отнася до префикса „господин”, той по-скоро е обвързан с начина, по който е изобразен Дяволът. Той е елегантен джентълмен с лек рокаджийски и непукистки привкус (неслучайно актьорът, избран за ролята, е рок, блус и джаз певец) – носи костюм, дълго черно палто, бомбе, ръкавици, папийонка, има много тънки мустачки и също толкова тънко чувство за хумор и вечно е с цигара в уста.

в) Основни характеристики

            Една от най-важните черти на г-н Ник е, че той е заклет комарджия (the gamblin’ man), обожаващ да се обзалага, да залага заради самата игра, а не заради печалбата, за самото удоволствие и тръпка от залагането. В представите на човека Дяволът винаги обича интригите, провокира всякакви сплетни, поставя предизвикателства и подтиква към поемането на безрасъдни рискове в името на славата и богатството. И прави всичко това просто защото му е забавно да си играе с хората, „като котка с мишка” (Парнасъс), за да види дали и как ще успеят да се измъкнат от капана му. Много е важно да се спомене обаче, че той в никакъв случай не е представен като зъл и жесток, но определено е коварен и хитър и основната му роля е на изкусител и водач кам порока. Единственото лошо нещо в него всъщност е упадъчната му (спрямо концепциите на Парнасъс) ценностна система.

Във филма са включени и някои от основните символи, свързани с образа на Сатаната – в един от световете на Имагинариума той приема образа на змия (по-точно кобра), а накрая на лентата успява да изкуши дори две монахини с една хубава, голяма червена ябълка. Последното обаче според нас носи много по-дълбока символика. От една страна това може би е доказателство, че всеки може да стане подвластен на Дявола, понякога без сам да го съзнава, и че никой никога не знае дали историята (на живота му) ще завърши щастливо. Но от по-глобална гледна точка по-скоро е израз на идеята за вечния баланс между доброто и злото, които не могат да съществуват едно без друго, и винаги присъстват не само в човешката душа, а и в цялата Вселена.

IV.           Символи

1.     Огледалото – портал между световете

Огледалото приема няколко символни форми в „Сделката на Доктор Парнасъс”, но централна е тази на врата, проход между две измерения в най-широкия смисъл на думата. В една от последните сцени на филма има две огледала, които водят съответно към Рая и към Ада, но най-важна е ролята на огледалото на Имагинариума. Именно през него човек преминава в света на собственото си въображение. И тъй като за огледалото се вярва също, че отразява истината, можем да предположим, че светът на въображението е по-истински от реалния свят, защото всъщност е част от самото съзнание и душа на човека и показва неговите по-дълбоки, подсъзнателни представи за света.

На пръв поглед огледалото, като всичко останало в пътуващия театър на Парнасъс, изглежда евтино и изкуствено, прилича на „дребен фокус”, на някакво псевдо-магическо огледало. Оказва се обаче, че точно това огледало е наистина много специално – според Антон дори „не е възможно да го опишеш”:

„Това е загадка. Огледалото е всичко – ти, аз, всички ние.

Зад това огледало е цялата Вселена.” (Антон)

Това създава представата за нещо като „поле на неограничените възможности”, където всичко може да се случи, защото е контролирано единствено от силата на мисълта, която се материализира по най-изумителни начини. Трудността е в това, човек да съумее да направлява собственото си съзнание така, че да се възползва по най-добрия и благотворен начин от безбройните възможности, които му предоставя огледалото.

 

 

2.     Картите Таро – съдба и предопределеност

Ще спрем за малко вниманието си върху картите Таро, тъй като Парнасъс често си гледа на тях. Според него „картите не лъжат”, защото в света няма съвпадения и всяко нещо си има причина. Оттук произлиза и въпросът за съдбата и предопределеността и за това до каква степен човек е свободен да контролира живота си. Според философията на филма всеки има право на избор, проблемът е, че не винаги знае накъде ще го отведе пътят, по който е тръгнал.

 

3.     Театъра – метафора на света и човешкия живот

Сентенцията на Шекспир, че „светът е сцена и всички ние сме актьори” определено може да се отнесе към „Сделката на Доктор Парнасъс”. Великият Имагинариум на Парнасъс всъщност е един пътуващ театрален фургон (важно е да се отбележи и мотивът за пътуването като едновременно преходност, флуидност и всеобхватност, общовалидност). В този смисъл целият свят, цялата Вселена символно се помещават на сцената на този театър.

Интересно е да споменем и за промяната в театъра накрая на филма. След като Валентина и Антон са се откъснали от необикновеното съществуване на пътуващия театър и са навлезли в живота на съвременното общество, Парнасъс отново остава сам с Пърси и, тъй като вече не може да прави същите представления, продава своето шоу под формата на малък хартиен куклен театър, като по този начин продължава делото си.

Заключение:

Настоящето изследване не би могло да претендира за изчерпателност, тъй като „Сделката на Доктор Парнасъс” е „изтъкан от множество препратки към митологични образи и сюжети, намигвания към зрителя посредством използване на  класически архетипове и символи от различни социокултурни пластове и представлява приятна игра за ума” (15). Някои от тях може би не са умишлено създадени, а по-скоро интуитивни, което е характерно за великите произведения на изкуството. Наистина размахът на филма е доста голям и затова е наситен с огромно количество смисли и символика, задава безброй въпроси, на които не дава ясен отговор и всъщност никога не може да бъде напълно разбран. Но именно в това е прелестта на този тип филми – всеки може да проектира своите представи и разбирания върху него, а най-хубавото е, че при всяко следващо гледане човек се задълбочава в смисъла, открива нови значения, нови пластове и измерения.

 

Бележки

1. Mullinger, J. Terry Gilliam: 'My best film since Time Bandits', <http://www.gq-magazine.co.uk/comment/articles/2009-07/02/james-mullinger-terry-gilliam-interview>

2. Атанасов, И. Сделката на доктор Парнасъс, <http://www.cinefish.bg/Sdelkata-na-doktor-Parnasas-news3256.html>

3. Илиева, С. Сделката на д-р Парнасус, <http://stand.bg/page/detail/title/%D0%A1%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4-%D1%80+%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%83%D1%81>

4. Ковачева, Н. Тери Гилиъм ни омагьосва със "Сделката на доктор Парнасъс" <http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010011500040001501>

5. Иванов, К. Сделката на доктор Парнасъс или Цената на мечтите, <http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2704211>

6. Иванов, К. Сделката на доктор Парнасъс или Цената на мечтите, <http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2704211 >

7. Стъбс, Ф. Тънката граница между фантазия и реалност <http://imaginariumofdrparnassus.com/blog/2010/01/01/terry-gilliam-will-make-you-a-better-person>

8. Шевалие, Ж., Геербрант, А. Речник на символите, т. 2, С., 2000, 428-429.

9. Аврамов, А. Именен произход на планината Парнас, <http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/11/17/imenen-proizhod-na-planinata-parnas.636536>

10. Димитрова, А. Сделката на доктор Парнасъс <http://www.bgshamani.net/the-imaginarium-of-doctor-parnassus>  

11. Иванов, К. Сделката на доктор Парнасъс или Цената на мечтите, <http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2704211>

12. Съновник БГ, Значение и имен ден на имената, <http://sanovnik.bg/i-7651-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD>  

13. Значение на картите Таро, ХІІ.Обесеният, http://tarotbg.com/bg_BG/cards_meanings/view/13/

14. Уикипедия, свободната енциклопедия, <http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%28%D0%B8%D0%BC%D0%B5%29>

15. Еленков, С.  Имаджинариумът на доктор Парнасъс – въображариумът на Тери Гилиам, <http://presscafe.org/cinema/%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8A%D1%81.html>

 

Literature

1.     Avramov, A. Imenen proizhod na planinata Parnas, <http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/11/17/imenen-proizhod-na-planinata-parnas.636536>

2.      Atanasov, I. Sdelkata na Doktor Parnasas, <http://www.cinefish.bg/Sdelkata-na-doktor-Parnasas-news3256.html>

3.      Dimitrova, A. Sdelkata na Doktor Parnasas, <http://www.bgshamani.net/the-imaginarium-of-doctor-parnassus>

4.      Eldarov, S.  Imadzhinariumat na doktor Parnasas – vaobrazhariumat na Teri Giliam, <http://presscafe.org/cinema/имаджинариумът-на-доктор-парнасъс.html>

5.      Ivanov, K. Sdelkata na Doktor Parnasas ili Tsenata na mechtite, <http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2704211>

6.       Ilieva, S. Sdelkata na d-r Parnasus, Published on: 21-01-10 09:52 <http://stand.bg/page/detail/title/%D0%A1%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%B4-%D1%80+%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%83%D1%81>

7.       Kovacheva, N. Teri Giliam ni omagyosva sas "Sdelkata na doktor Parnasas" <http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?sid=2010011500040001501>

8.      Stabs, F. Tankata granitsa mezhdu fantaziya i realnost <http://imaginariumofdrparnassus.com/blog/2010/01/01/terry-gilliam-will-make-you-a-better-person>

9. Mullinger, J. Terry Gilliam: 'My best film since Time Bandits', <http://www.gq-magazine.co.uk/comment/articles/2009-07/02/james-mullinger-terry-gilliam-interview>

10.  Sanovnik BG, Znachenie i imen den na imenata, <http://sanovnik.bg/i-7651-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%BD>

11. Znachenie na kartite Taro, HІІ.Obeseniyat, <http://tarotbg.com/bg_BG/cards_meanings/view/13/>

12.  Wikipedia, <http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0_%28%D0%B8%D0%BC%D0%B5%29> 

13. Shevalie, Zh., Geerbrant, A. Rechnik na simvolite, t. 2, IK „Petrikov”, S., 2000