NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

От пролетарската еманципация до киберфеминизма

Брой
№ 11 (2009)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Васил Сивов

В древността скитските племена поставяли около пътищата си странни фигури - изсечени от камък груби човешки подобия, състоящи се само от глави и туловища, без ръце и лица. Невъзможно било да се разбере това мъж или жена е, затова ги наричали "каменни човеци". Феминизмът представлява именно производство на такива каменни човеци. Жените, които искат да се сравняват с мъжете, се превръщат в някакви груби и безформени същества. Отказвайки се от женската красота, те не постигат мъжката сила. Губейки изяществото и дълбочината на душевността, те не постигат широтата на мъжката мисъл.

 

Днес феминизмът не е единна идеология. По-скоро съществуват различни типове феминизъм - радикален, социалистически, марксически, лесбийски сепаратизъм, феминизъм на цветнокожите жени и т.н.(1) Основната идея е, че различните жени осмислят собствените си интереси и проблеми по различен начин. С други думи, жените от народа и тези от по-високите слоеве на обществото имат коренно различни приоритети, които не винаги са свързани главно с равенство с мъжете. В крайна сметка идеята е за баланс и внимателно зачитане на правата, а не за грубо съревнование с противоположния пол. Затова и все повече жени от европейските държави доброволно се отказват от "равните" права, за които техните предшественички дълго и упорито са воювали. И се връщат към "кариерата" на домакиня - нещо, което със сигурност би ужасило суфражетките - жените, борещи се за право на гласуване от 19 век. Мотивът им е незавидната съдба на някои от дамите, които са обрекли живота си на издигането в професионалната йерархия. Понякога те са самотни и нещастни в личния си живот. Тоест, страдат от синдрома, който на Запад е получил названието "Али Макбийл" по името на главната героиня от популярния едноименен сериал.

 

По принцип идеята за феминизма се ражда на основата на либерализма и идеята за равните права на всички хора, което означава еднакви възможности за себеосъществяване. И тук идва една малка, но важна подробност: признаването на равенството между жените и мъжете има и чисто практическа функция - обществото би спечелило, ако и представителките на нежния пол се трудят рамо до рамо с мъжете. Именно този принцип следва и марксизмът - жените трябва да се превърнат в трудов ресурс на икономиката. И с тяхната съществена помощ ще се постигне "строителството на социализма". За мен е важно как женската еманципация, проведена някога в социалистическите страни, се свързва със съвременния западен феминизъм. Трябва да имаме предвид, че думата „феминизъм" не се е използвала в социалистическите страни не поради неграмотност, а защото исторически е била възприемана като борба за права на жените, представители на буржоазията. Това много ясно може да се види в „Автобиография на сексуално еманципираната комунистическа жена", написана от Александра Колонтай през 1926 г.(2) А равенството означава изравняване и уеднаквяване с мъжете. Труженички от цолодрагойчевски тип масово навлизат в заводите и фабриките. Освен това заемат високи обществени и политически постове, получават достъп до сфери и позиции, за които европейките не са могли и да мечтаят, при това без реално да са воювали за тях. Така еманципацията се превръща в един от главните козове в ръцете на властта. Създава се една илюзия за супер-жена, усвоила мъжките норми и ценности, но същевременно идеална майка и съпруга.(3)

 

Историята на еманципацията е непопулярна и почти неизвестна на Запад. За сметка на това, под влияние на тенденциите за усвояване на «западните ценности» в Източна Европа започна неадекватно внасяне на леви идеи под формата на «лява мода», без реално разбиране на тяхното значение. Този внос обхваща не само областите, които изискват политически или социално активни позиции, но и феминистките идеи или идеите за еманципиране на нравите. Поради това тези идеи трябва да бъдат преразгледани и „употребени" в женските практики в нашите страни. Теориите на западните феминизми, теориите на азиатските или африканските феминизми са интересни и обогатяващи, но неприложими в общества с друга история.

 

Жената в началото на 90-те години като че ли се клонира на две. Основната жена, „базовият" модел (ако си послужим с препратки към фантастичния жанр) запази много ценни качества - тя остана трудолюбива, остана добра майка и възпитателка, остана нравствена и морална, остана естет. Другата жена, „клонингът" в желанието да скъса с миналото, да бъде модерна и нова, мутира дотам, че измисли нови ценности, нови идеи, нова нравственост, нови приоритети. С други думи потомките на звеноводката Радка, активистката Радка, партийката Радка претърпяха странна метаморфоза в Радка пиратка, Радка демократка, Радка депутатка. Идеологическата фразеология като инструмент за преуспяване отстъпи място на първосигналния просташки духовен и телесен ексхибиционизъм - кариеристично-меркантилно мотивирана комуникативност, силиконови цици и неприкривана сексуална агресия.

 

За съжаление по този начин жената-клонинг заложи собствения си разпад. По-лошото е, че тя предава тези идеи и на своите деца и моделира едно изкривено поколение - безбъдещно, без идеали, „fast food" поколение - тук и сега, веднага или никога. Поколение, което се дави в майчиното си блато. Значителна част от женското съсловие отразиха тези дефекти на прехода и посяха вятър, а децата им жънат буря...

 

Богоборческата заблуда на женската еманципация се заключава в това, че грехът като престъпване на Божиите заповеди се възвежда в ранг на добродетел. Касае се преди всичко за греха на гордостта. Съвременните Еви отново се стремят да станат "като богове, знаещи добро и зло".(4) Променя се основното направление в духовното предназначение на жената. На съвременната Ева се предлага преобърната ценностна система - неудържимо желание да се занимава с личностна и професионална самореализация, което внимателно разгледано представлява примитивно егоистично желание да живееш единствено за себе си. Призивът "да живееш за себе си, да мислиш преди всичко за себе си", който така широко е прокламиран от поддръжниците на еманципацията, представлява сам по себе си примамка, водеща към "публична самота". Когато при наличие на други хора около теб ти живееш като в пустинята. Когато никой друг, освен ти самата не предизвикваш собствения си интерес, когато главната цел на живота ти е да се постигне илюзорно равенство с представители на другия пол, когато на всичко около теб гледаш през призмата на собственото си болезнено самолюбие.

 

Не може да се отрече, че войнстващите представителки на прекрасната половина от човечеството, които са обсебени от идеите на еманципацията, също искат да имат щастлив живот. Те искрено вярват, че действайки в живота като мъже, ще имат освен всичко онова, което притежават представителите на силния пол и допълнително, онова, което им се полага и като жени. Те очакват, а понякога дори търсят настойчиво уважителното отношение на околните към себе си. Демонстрирайки в работата и в дома си мъжки стил на поведение, който включва характеристики като властност, решителност, дързост и др., те от друга страна изискват и отношение като към представителки на "слабия пол". "Разкрепостените жени" също така са чувствителни към прояви на любов и внимание от страна на мъжа, както и на грижа и послушание от страна на децата си в собствените си семейства.

 

Другото направление на съвременния феминизъм представлява съчетание на футуристичната идея за „технологично" равноправие на половете, дошла от идеите на женската еманципация и западния киберфеминизъм. Идеята на западния киберфеминизъм е, че приоритет на съвременното общество са технологиите, които определят властовата позиция. Достъпът до високи технологии в съвременния свят е еквивалент на власт.

 

Разпространението на Интернет през 90-те години на миналия век насочи новия проект към изучаване и популяризация на основните принципи на киберкултурата. Възникнал на гребена на вълната на интереса към висшите технологии - кибернетика, биомедицина и виртуална реалност киберфеминизмът в съвременната литературна и философска мисъл проблематизира дихотомията "жена - компютър" и направи актуална разработката на понятия като "виртуален пол" и "киберидентичност". Приносът му е в създаването на нов женски имидж, език и виртуална субективност, в премахването на границите между мъжественост и женственост и въвеждането в културния дискурс на новите образи киборг-бойс и киборг-гърлс. Развитието на женската субективност в новата компютърна територия води до деконструкция на мъжествения герой на киберпространството - киберковбоя, мачото, терминатора, робокопа. Новите женски превъплъщения според желанията на потребителките - от най-традиционните до крайно екстравагантните образи на добри вампирки, демонични феи или крилати амазонки стават средство за включване на женския жизнен опит, индивидуалност и субективност в общата културна панорама.

 

Постановките на френския психоаналитичен постмодерен феминизъм тук се развиват на базата на кибертехнологиите - женските телесни презентации в Интернет. Основополагащ текст на това направление е "Манифест на киборгите" на Дона Харауей, представляващ глава от произведението й "Маймуни, киборги и жени", издадено през 1991 г.(6) В образа на киборга Харауей въплъщава идеята за радикално нова джендерна политика, свободна от изкушенията на сексизма. Специфична за манифеста е неговата дълбока самоирония: "Киборгите идват в света, за да отменят половите различия, репродуктивните практики и самата социалност."

 

Киберфеминистките теории и практики засягат технологичните изменения на телесността, принудителни форми на медицинско вмешателство в женското тяло и клониране, създаване на виртуални семейства в мрежата на Интернет и електронна консумация на брака, технически оборудвана еротика и киберсекс. Практически тук се включват всички форми на деконструкция на пола, на разрушаване на традиционните представи за сексуална идентичност - смяната на пола, травестизма, активната бисексуалност и всички способи за изменение на телесността - татуиране, пиърсинг. Въпросът за сексуалността се преформулира като социален конструкт във всевъзможните му прояви - хомо-, би-, транс- и други типове. Крайният вариант на това направление - киберпънк феминизма включва виртуалното обединяване на жената с авангардните технологии и тотално елиминиране на биологичните функции на мъжа. Конструира се една своеобразна "джендерна дистопия - борба между паметта, езика, плътта и дрехата". В проявите си тя приема твърде радикални форми. В програмния документ на движението, намиращо поддръжници в Русия, Украйна и България, заляга мотото на австралийската феминистка група за компютърно изкуство VNS "Плът, посттяло и киберфеминизъм": "Ние - днешната утроба сме позитивната антипричина, ... вируса на новия световен хаос, ...прекия път към матрицата, ... ние - утробата на бъдещето..."(7) Българската дизайнерка Боряна Росса при откриването на изложба за феминистко изкуство "БИО и КИБЕР" през 2007 г. в София обяви: "Аз виждам съвременния феминизъм като съчетание на футуристичната идея за „технологично" равноправие на половете, дошла от идеите на женската еманципация, и западния кибер-феминизъм."(5)

В наши дни феминизмът прие форми на "двуглаво чудовище". Борбата за приравняване с правата на мъжете прерасна в опити за превземането им. Всяко нещо, с което се прекалява, води до нездравословни последици. Днес това чудовище се превръща в "ябълката на раздора" между половете.

 

Д-р Васил Сивов е доцент в Югозападния университет „Неофит Рилски" - Благоевград

 

Цитирана литература:

  1. Феминистко знание. Полис, С. 2002.

  2. А. Коллонтай. Марксисткий феминизм. ТЦЖИГИ, Тверь 2002.

  3. С. Петрова. За европейката, българката и еманципацията. Beauty бр. 88, декември 2006.

  4. Священник Вл. Зелинский. Размышления о христианском браке. ОБРАЗ, М. 2006.

  5. Б. Росса. Био(арт) и кибер(феминизъм). "Култура" бр. 33(2472), 3 октомври 2007 г.

  6. Haraway D. J. Simians, Cyborgs, and Women: The Reinvention of Nature. New York: Routledge, 1991.

  7. Lim H. Caesareans and Cyborgs // Feminist Legal Studies. 1999. Vol. 7.
    Springer C. Electronic Eros: Bodies and Desire in the Postindustrial Age. Austin: University in Texas Press, 1996.

 

 

comments powered by Disqus