NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

За жените в историята

Брой
№ 12 (2009)
Рубрика
Подиум
Автор
Желязко Стоянов

"В традиционната историческа литература за жените няма място, - пише Гизела Бок. - Историята е писана от мъже; тя е дело на мъжете" (1, 2, 3). Историографите или изобщо не възприемат тази част от историята, или я разглеждат като второстепенна (частна) област без дългосрочно влияние в социалното развитие. Дори след съществената промяна в историческите изследвания от средата на ХХ век, когато интересът към историята на "малкия човек" се засилва, на "малки" или "велики" жени от време на време се отделя твърде скромно място в огромната общност на икономическата и на социалната история. С този проблем се занимават главно в последния абзац на предговорите към съответните исторически съчинения, главно по въпросите за домакинската работа, за женското търпение и себеотрицание, за научната и техническата работа, и то като форма на благодарност, макар че тези проблеми "не са за историята".

Важна крачка към промяната на традиционното отношение между "важно" и "маловажно", "достойно" и "недостойно" за историята", "историческо" и "неисторическо" правят редица американски историци. В красноречиви заглавия като "Жените търсят своята история" или "В тъмата на историята" става дума не само как една несправедливо занемарена частна област на социалното минало да се превърне в заслужен обект на историята. Става дума и за нова "гледна точка", за нова перспектива спрямо историята.

Жените са невидими за историята главно защото те и местата, свързани с тяхната дейност, се разглеждат като недостойни за историческия интерес. В най-добрия случаи до "малките" и "великите" мъже се поставят "техните" съпруги, майки и дъщери. Подобна "компенсационна" историопис е недостатъчна, тъй като просто прибавя жените към традиционната историопис и се стреми да ги инкорпорира в традиционни исторически категории като "класа", "слава", "социален слой", "семейство", "население". В такива случаи те се превръщат в "специален проблем", обект на "специфично женски теми". "Специфично женското" се прибавя към "общо"-мъжкото, формата "жена" се прибавя към вида "мъж".

Но въпросът за мястото на жените в иторията не визира просто специален случай, а половината човечество. Засяга не само липсващи факти, отделни личности или частни области, а всички области на миналото. В някои от тях се срещат само жени (женски организации, модерна домакинска работа), другаде жените са мнозинство (гонения на вещици, грижи за бедните). На трето място има толкова жени, колкото и мъже (например семейства, класи, икономика, сексуалност), на четвърто място жените са малцинство (например история на историческата наука), другаде отсъстват или поне изглежда, че отсъстват - например в политическите институции. Факт е обаче, че историята на жените засяга не само миналото на половината, а по същество на цялото човечество. Паралелен път за "проявяването" на жените в историята следва "контрибуционната" историопис. Тя подчертава техния "принос" в историята, в която обаче "доминират мъжете". Примери за опровергаването на подобна философия на историята и на андроцентричните разбирания за нейните съставки, е публикуваният през 1946 г. класически труд на Мери Биърд "Жената като сила в историята"(4). Целта на това изследване е да разруши мита, че жените не допринасят нищо в историята, или във всеки случай не правят нищо друго, освен да раждат деца и да ги възпитават.

Безспорно компенсационните и контрибуционните изследвания допринасят за "проявяването" на незабелязваните в историята жени. Но е желателно те да се схващат просто като допълнение към историята или като контрибуция към нещо "общо" без участието на жени. Необходимостта "да се върне жената в историята" трябва да води задължително до следващата стъпка - "да се върне историята на жените". В случая става дума за история, която не е независима от историята на мъжете, а е история на жените като жени. Мъжете определят своя опит като история, но изпускат опита на жените. Имат ли жените собствен опит в историята и от историята, който се различава от историческия опит на мъжете!? От тук следва и въпросът: Как ще изглежда историята, гледана през очите на жените и структурирана от ценности, дефинирани от самите тях?

Факт е, че историята на жените не е хомогенна, а е различна от историята на мъжете (5). Нали онова, което по традиция означаваме като епоха на напредък в хуманността, в свободата или в задоволяването на нуждите на човечеството, не означава непременно същото и за жените! За тях то често е обратното - абсолютно, или в сравнение с "другия пол" - относително влошаване. Кое тогава може да се използва като годен индикатор за историята на жените, която да надхвърля епохите със съвсем противоположни значения!?

Жените не трябва да се разглеждат по аналогия с други социални групи - самите те са особена социална група. Те са пол и за тях трябва да се мисли исторически, а полът да е основополагаща категория в социално-историческата реалност и нейното възприемане и изследване. По този начин се полагат основите на нова обща история, разбирана и като история на половете, в която историята на жените и историята на мъжете са взаимосвързани по нов начин.

Критиката на андроцентричните предразсъдъци и опитите за реконструкция на жизнения свят на жените засяга предимно области, описвани като "сфера на жената", но с общо значение: семейство, майчинство, майчино отношение, възпроизвеждане, алтруизъм, дом и домакинска работа, лична сфера, топлота, вътрешен свят, експресивност, любов, природа, неформални отношения.

Противоположният на този подход към историята се разбира обикновено като анализ на "света на мъжете": област на формализирани отношения, на инструменталност, агресивност, общественост, производство, заплатен труд, политика, право, егоизъм, култура, власт, общество, престиж, външна форма и т. н.

Втората импликация включва предмета на изследването: поставя се под съмнение "предположението, че знаем какво са "мъжете" и какво - "жените". Подобно методическо съмнение води до убеждението, че дори и "понятията "мъж" и "жена" се нуждаят от определение, тъй като не се разбират от само себе си" (6). Но в основата на сексуалната диференциация, както и на сексуалната йерархия, лежи предположението, че двете явления са социални, политически и културни величини и затова не се свеждат нито до инвънисторически (биологични, екзистенциални или трансцендентни) величини, нито до една-единствена и еднородна "начална" и "присъща" им причина. Историята на половете се замисля и изследва като история на отношенията и между половете, и вътре в самите полове.

Дискусиите се занимават с три въпроса. Първо, Настина ли асиметрията между половете е универсална? Второ, Определената от пола диференциация на областите, съответно и на поведението, свързана ли е необходимо с йерархията във властта, в която мъжете доминират, а жените са зависими? Трето, В каква степен възприятието на изследователя влияе върху разбирането за взаимоотношенията между половете в съответното общество; дали то е изразено в андро- или етноцентрични идеи, или в различни схващания за мястото и/или освобождаването на жената?

Налага се мнението, че въпросът за универсалността на половата диференциация в първоначалната й естественост е поставен погрешно, че той трябва да се диференцира и формулира по нов начин. От една страна, на въпроса за доминирането на мъжкия пол се отговаря с тезата, че културата и властта (право, религия, политика) в универсалния смисъл на думата се определят от мъжете, и че жените в тези области и чрез тях, са в подчинено положение.

От друга страна, се сочат важни изключения, и най-вече аргументът, че ориентацията към формалните структури на културата и властта носи отпечатък на европоцентрично мислене. Явно е, че съвременната идеология влияе и днес върху възприемането на мястото на мъжете и на жените в историята.

Затова сериозните опити да се определи мястото на историята на жените в една обща история, т. е. не неутрално по отношение на пола, а обхващаща тази история, са още в своето начало. Но е ясно, че една същинска история на половете минава през историческите изследвания за жените, което пък засяга връзките, както между половете, така и вътре в тях. От тази гледна точка "проявяването" на жените означава "проявяване" и на мъжете, и то по нов начин: не като представители на нещо "общо", а като представители на "другия", на мъжкия пол (7).

Историята на връзките в половете може да ни накара да поставим стари въпроси в нова светлина, да ги прецизираме и дори да променим техният отговор. Става дума за историята на войните като форма на пряка конфронтация между мъжете, от която за жените следват променени форми на живот и отношение и към мъжете, и към самите жени - например работа във военната промишленост, в санитарните служби, в социалната дейност, военната проституция, овдовяването, изнасилванията, гладните бунтове.

Вътре в женския пол са тематизирани отношенията между домакини и домашни прислужници, между майки и дойки, между майки и дъщери, между акушерки и родилки. Ненапразно жените от всички слоеве се организират като жени, а не - както е при мъжете от техния социален строй, които се организират привидно полово неутрално. Сравненията с феномени и групи от другия пол (например работническата субкултура в кръчмите или пък живота на мъжете-хомосексуалисти) показват повече различията, а не сходствата.

Подобни проучвания за взаимоотношенията в женския пол и между женския и мъжкия пол довеждат историците до по-внимателно боравене с проблема за доминирането на мъжкия и подчинението на женския пол в историята. Историческите изследвания върху жените се подхранват от днешния опит за "дискриминация" и "малоценност" на жените, но проучванията нито могат да изхождат от факта, че те и в миналото (или в други общества) са изпитвали сексуални асиметрии каквито са дискриминацията или малоценността, нито методически и съдържателно се ограничават само до възприемането на жените единствено и само като жертва. Историята на жените е повече от монотонен през всичките епохи "доклад" за тяхното потискане и (в най-добрия случай) за реакцията срещу потисничеството и потисниците. Тя е и история на действието и самооткриването, на самостойното формиране на собствения свят, на съпоставени приоритети, на стратегии за налагане и за властване. Жените в историята не са само пасивна страна, а са и активни участнички в нейното правене.

Що се отнася до взаимоотношението между пол и класа, историческите изследвания за жените проучват специфичните за отделните социални слоеве разлики в положението на жените в конкретни детайли и от различни гледни точки - например от гледната точка на икономическото и семейното положение, на упражняваната професия, на конфликтите и сътрудничеството между жени от различни социални слоеве, на субективните възприятия при жените на собственото им класово положение.

Сочи се, че специфичната стратификация при класите и половете се намират в определени, твърде променливи, сложни и недостатъчно проучени взаимоотношения. Класовата принадлежност се различава принципно за женския и за мъжкия пол: при мъжете тя се измерва с тяхното отношение към капитала, труда, производството, пазарите, професията. За жените се измерва с положението на мъжете от техните семейства, обикновено със съпрузите или бащите, по-рядко с тяхната професия - например бедността, богатството или личните доходи не се считат за основния критерий за класова принадлежност нито при жените, нито при мъжете.

И поради това се постулира, че класата е "по-важна" от пола, защото "въпросът за жената" бил "буржоазен" проблем. Жените имали много повече общо с мъжете в своето семейство (или в своя социален слой), отколкото с жените от други слоеве. И защото на класовите структури, а и на всички останали неутрални към пола социални и културни определености, се падала по-голяма "сила в историята", отколкото на структурите, свързани с пола.

Обективната определеност, значение и конкретен опит, свързан с класовата принадлежност, се различават съществено за жените и за мъжете. Това положение може да се проследи пряко в съдбата на овдовелите работнически съпруги от началото на миналия век, които са несъизмеримо висока относителна част сред получаващите помощи за бедни. Някои автори сочат примера с благородничката Клариса Трейвз-Пърсивал, върху чието богатство от 2300 лири (около 500 000 днешни американски долара) след нейната женитба, единствено съпругът й (видният германски историк Леополд Ранке), разполагал с разпоредителните права.

Че в наше време повече жените, отколкото мъжете, са склонни да се отнасят сериозно към пола като към сериозна социална и историческа категория и оттам да придобиват разностранни познания върху тяхната история, не е плод само на някаква метаисторическа дефиниция, а е резултат от продължителни исторически процеси. Не на последно място при разбирането на тази диференциация са факторите, вследствие на които жените започват да гледат сериозно на себе си и като исторички, и като жени.

Посоченият постулат засяга и въпроса за взаимоотношенията между историята на жените, съответно между историята на половете, и социалната история. Откакто през XIX век съответните обществени проблеми се разделят на "социална въпроси", които визират мъжете, и на "въпроси на жените", които визират жените, вторият проблем често се разбира не като "социален", а като "биологичен". Историческите изследвания за жените обаче разбират половете и техните взаимоотношения като социални величини, съответно като форма на взаимоотношения между хората. В този смисъл цялата история на жените и на половете с основание се разглежда като "социална история".

По-новата социална история в тесния смисъл на думата, където "социалното" се дефинира като проблем на класите, съответно на социалните слоеве, а "общата история" се дефинира като история на класите, съответно на политическите действия, историята на жените и половете се разглежда като съставна част на социалната история, и дори често е с по-широк обхват от нея. Защото тази част на общата история също се занимава с проблема за класите, съответно със социалните слоеве, но не само и не единствено с тях. Тя се опира върху знанията за лишените от доходи, бедните, нисшите социални слове, върху слоевете на работници и работнички, тъй като мнозинството от жените принадлежат главно към тях, но не само и не единствено на тях. Тя също използва методите на социалната история, но прибягва и до методите на политическата история, на биографията, на историята на културата и историята на идеите.

Важни области и методи на социалната история - например семейната история или историческата демография имат значение и за историята на жените. Модифицират се (поради новите погледи върху жените и мъжете) съсловно специфичните, но неспецифични за половете терминологии, методи и проблеми. Историческите изследвания за жените и за половете обогатяват методите за критика на историческите извори доколкото се разкриват не само нови извори и нови видове извори, а и сведенията в новите и в старите извори се изследват критично в зависимост и от това дали техният произход е свързан с мъже или с жени - особено когато тези извори се отнасят до въпроси, свързани с живота на половете.

От друга страна, изследванията за жените и за половете излизат извън рамките на една частна област, защото, първо, те са в състояние да оказват обратно въздействие върху общите исторически изследвания и да видоизменят техните резултати. Второ, те отдавна са подразделени на своите съставни части. Трето, те също са част от интердисциплинарните изследвания за жените(9). Доколкото на законното място на жените в историята се дава висока оценка чрез допускането на жени до академичните ресурси, трябва да имаме предвид и комплексността от история на жените и история на половете. Но това изисква да се държи сметка не само за "гледните точки" на историците, а и за техните колеги-жени.

 

Проф. д-р Желязко Стоянов е преподавател в СУ „Климент Охридски", председател на Специализирания съвет по философия.

 

ЛИТЕРАТУРА

 

  1. Бок, Г. Мястото на жените в историята, В: "Историци за историята. С., УИ „СУ „Кл. Охридски", 1988 г., с. 303-403.

  2. Нагл-Доцекал, Х. История на жените като перспектива и частна област на историческата наука. В: Историци за историята, с. 404-408.

  3. Пуле, Х.Ю. История на жените и история на обществото. В: Историци за историята, с. 409-412.

  4. Beard, M. R. Woman as Force in History. New York, 1987.

  5. Ardener, Sh. (eds.) Defining Females: The Nature of Women in Society. London, 1998, p. 12-23.

  6. Ortner, Sh. B., H. Whitehead (eds.) Sexual Meaning: The Cultural Contribution of Gender and Sexuality. Cambridge, Mass. 1991.

  7. Clark, L. M. G., Lange, L. The Senism of Social and Political Theory: Women and Reproduction from Plato to Nietsche. Toronto, 1999.

  8. Cantor, M, B. Laurie (eds.) Class, Sex, and the Woman Worker. Westport-London, 1987; Walkowitz, J. Prostitution and Victorian Society. New York, 1990.

  9. Spender, D. (ed.) Men's Studies Modified: The Impact of Feminism on the Academic Disciplines. Oxford etc., 1991.

 

 

comments powered by Disqus