Дигиталното образование и неговите измерения в практиката. Част II

Владислава Ленджова

Югозападен Университет “Неофит Рилски”

vlendzhova@swu.bg

Валентина Миленкова

Югозападен Университет “Неофит Рилски”

vmilenkova@swu.bg

 

Текстът продължава от Част I

2.1.2 Резултати и анализ на документи

В българския случай темата за преминаването към онлайн обучение е свързана със специфичните мерки и правила за организиране на учебната дейност. Политическите документи са насочени основно към осигуряване на условия за безопасност на децата и учебните материали в училищата и детските градини. В началото на март 2020 г. в рамките на усилията за ограничаване на пандемията от Ковид-19 и в съответствие с по-широко прилаганото социално дистанциране и мерките за блокиране, всички университети, училища и детски градини в България бяха затворени. Фокусът на следващия анализ е върху начините, по които участниците в националните политики са идентифицирали непосредствени и дългосрочни проблеми в електронното обучение и как са реагирали спрямо прилаганите политики в различни етапи от пандемията.

В първата фаза на пандемията, със затварянето на училищата, тези политики бяха изправени пред три основни предизвикателства. На първо място е нуждата да осигурят необходимите ресурси за електронно обучение на всички ученици, но особено на тези от уязвимите групи. Осигуряването на достъп до образование се осъществява чрез гъвкави решения в българските училища и университети. Предприети са мерки в няколко насоки за подкрепа на учители, ученици и родители в процеса на дистанционно обучение. Открита е гореща линия за електронно обучение за въпроси и препоръки, свързани с електронното обучение. Създадена е Националната електронна библиотека за учители, която дава възможност на учителите да споделят образователни ресурси, своя личен опит и иновативни практики [6].

Второто предизвикателство, пред което са изправени българските политики в образованието, е свързано с осигуряването на системни отговори на дългосрочните образователни, социални и икономически нужди, породени от пандемията. Разглеждайки първия отговор на кризата, анализът на политическите документи изследва първите опити за осмисляне, свързани с образователните неравенства и борбите за предложени краткосрочни и дългосрочни решения. В България след тази първа фаза правителството (стана дума за кабинета “Борисов III”, който управлява от 04.05.2017 до 12.05.2021г.) е склонно да използва кризата, като предлага радикални и противоречиви социални реформи. Изключителната ситуация на пандемията от Ковид-19, най-вече ефектите от социалното дистанциране и мерките за заключване, предлагат широка възможност за осмисляне на динамичните връзки между отговорите на образователната политика и структурните, системни и исторически неравенства, характеризиращи предоставянето на образование в България.

Третото предизвикателство е свързано с преминаването към спешно дистанционно обучение, което означаваше справяне почти за една нощ с предизвикателството за разработване на адекватна инфраструктура от образователни технологии и дигитална педагогика. Това предизвикателство засегна образователните системи и организации в световен мащаб по най-разнообразни начини, вариращи от разширяване на използването на вече съществуваща добре артикулирана инфраструктура до необходимостта да се инвестира в образователни технологии, подходящи за дистанционно обучение. За първи път образователните системи бяха изправени пред културна съпротива срещу широко разпространеното използване на технологии за образователни цели, както и от необходимостта от незабавно финансиране на ученици от семейства, живеещи в най-маргинализираните общности.

В обобщение, шест са основните индикатори, следвани при изследването на политическите документи на страната, и това са:

1. Образователни услуги – по отношение на изработването на политики по време на пандемията данните показват, че основната ролята е била тази на правителството.

2. Достъп до образование – въпросът за достъпа до образование в началото на пандемията от Ковид-19 резонира с концептуализации и подходи към проблемите на неравенството в политическия дискурс преди пандемията. Той затвърди категории като уязвими групи и прояви на уязвимост.

3. Образователни технологии – анализираните политически документи показват, че общностите в неравностойно положение са изключени от онлайн обучението (поради липсата на стабилна интернет връзка, цифрово владеене и т.н.) и че професионалното им неравностойно положение вероятно ще се влоши в резултат на кризата.

4. Дигитална компетентност на учителите и преподавателите – дигиталната компетентност като цяло се концептуализира като способност за използване на наличните цифрови технологии за образователни цели (преподаване, учене и оценяване). Това стана видимо в непосредствена близост с обсъждането на ролите в обучението на учители, ученици и родители в контекста на преминаването към онлайн образование.

5. Учебна програма – акцент върху въпросите на учебната програма, свързани с фрагментацията, краткосрочния обхват и учебното съдържание.

6. Учене и професионално развитие на учителите – кризата като възможност за подобрение и иновативни решения за подобряване на дигиталните компетенции и умения на учителите.

2.1.3 Нагласи на родителите по време на локдауна през 2020 г.

В периода от 30.10.2020 до 4.11.2020 г. Институтът за изследване на образованието съвместно с асоциацията “Родители” проведоха онлайн анкета сред родителите за отношението им към преминаването на учениците към дистанционно обучение в онлайн среда в условията на извънредна ситуация поради кризата с Ковид-19 [7]. Като цяло ясните позиции “за” и “против” дистанционното обучение са разпределени по следния начин: 47,4% от всички участващи родители са изцяло за директно обучение, а за онлайн дистанционно обучение на всички ученици са 22,2% от анкетираните. Идеята за преминаване към онлайн обучение за отделни периоди се подкрепя от 14,2% от родителите, а 16,2% са за смесена форма на обучение (съчетаване на присъствено и онлайн обучение по конкретна схема). Смесената форма на обучение, съчетаваща присъствено и онлайн обучение по определен график, има най-много поддръжници в столицата (17,6%), като с намаляването на размера на населеното място намалява и техният процент – 16,8% в областните центрове, 12,6% в малките градове и 11,9% в селата.

Сред най-големите предизвикателства пред дистанционното обучение, изтъквани от родителите, могат да се посочат следните: “затрудненията на детето ми да усвоява учебния материал в същата степен като при присъственото обучение” – 47,9%; “мотивацията и ангажираността на детето ми с учебния процес от разстояние” – 38,5%; “взаимодействието между учители и ученици” – 37%; “възможностите на детето ми да общува със съучениците си” – 34,6%; “натоварването на родителите с отговорността за ученето на децата” – 33,3%; “техническите проблеми, свързани с използваните електронни платформи” – 29,9%; “възможностите на учителите да организират ефективен учебен процес от разстояние” – 28,8%. От получените данни (които могат да се видят на адрес: https://roditeli.org/blog/distancionno-ili-prisastveno/) става ясно, че отношението на родителите към преминаването към дистанционно обучение се променя значително в зависимост от възрастта на детето, мястото, където живее семейството (градски район, малък град или село, столица), приоритетите на родителите и редица допълнителни фактори, така че е невъзможно да се представи едно единствено решение, което да е задоволително за всички родители. Това налага гъвкав подход, базиран на решения според специфичната ситуация, в която се намират отделните училища.

2.1.4 Нагласи на учителите и директорите към онлайн обучението

През ноември 2020 г. над 70% от българските родители искат присъствено обучение. Според синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” [8], за разлика от родителите български учители и директорите не са съгласни да продължат обучението присъствено. На въпроса: “Смятате ли, че в подобна ситуация на пандемия образователните институции трябва да работят в присъствена форма, или трябва да преминат към електронно обучение от разстояние?” 79,4% от 4270 учители и директори отговарят, че цялата образователна система трябва временно да премине към електронно обучение от разстояние, а според 76,8% училищната среда е опасна за работа [9]. Основният аргумент, изтъкван от респондентите, е, че към момента на интервюто е много трудно да се организира присъствен учебен процес поради отсъствието на голям брой учители, заразени с Ковид. Много учители са притеснени от високия брой на техни колеги в карантина. От своя страна ръководствата на образователните институции са в огромно затруднение да осигурят замествания, дори и при 10% болни учители, затова дистанционният режим е единственият изход. Можем да заключим, че има разнопосочност в нагласите на учителите и директорите в българските училища при първата вълна на Ковид-19 в сравнение с втората. В началото март 2020 г. най-важният въпрос беше свързан с достъпа до образование, образователните технологии и дигиталното обучение на учителите, докато след връщането в училище през септември 2020 г. най-обсъжданата тема е тази за здравето на учители и ученици.

3. Заключение

В обобщение може да се каже, че интернет и онлайн платформите, базирани на интерактивност, индивидуализация и нови технологични възможности със свободен и лесен достъп, са отлична среда за учене и самообучение, за увеличения потенциал на всеки човек. Анализът показва, че дигиталното обучение има място в българското образование и неговото качество е на относително високо ниво. Неговата специфика зависи от и е свързана с технологичното осигуряване, технико-методическата подготовка и квалификация на учителите, както и отговорността на семействата на учениците. Информационните технологии увеличават мащаба и динамиката на събирането и управлението на данни, позволявайки на потребителите да участват активно в създаването, споделянето и комбинирането на знания, да разширяват сътрудничеството помежду си в различни уебсайтове чрез дигитално обучение. Българските заинтересовани страни осъзнават, че информационните технологии увеличават мащаба и динамиката на управление, позволявайки на потребителите да участват активно в създаването, споделянето и комбинирането на знания, да разширяват сътрудничеството помежду си в различни уебсайтове чрез дигиталното обучение. Снабдени с най-новите интерактивни платформи, обучаемите имат предимството не само да бъдат субекти на учебния процес, да получават и съхраняват информация, но и да бъдат активни участници в новата цифрова среда, за да изразят своите проактивни, селективни дейности.

Според учителите благодарение на дигитализацията на обучението се разширяват възможностите за организиране на педагогическото взаимодействие, независимо от времето и пространството, както и броя на участниците в него, предмета на педагогическото общуване и др. Като нова информационна реалност дигиталната учебна среда създава условия за използване на електронна поща, дискусионни групи, форуми за проектно базирано обучение, интердисциплинарна работа. Пандемията Ковид-19 показа безспорното значение на дигиталните умения на хората, дигитализацията на образованието и необходимостта от надеждна и бърза интернет връзка. По време на здравната криза мрежите се сблъскаха със значително увеличение на търсенето. Пандемията от Ковид-19 наложи бърза и цялостна реформа на образованието и дигиталното обучение.

Бележки

6. Националната електронна библиотека може да се посети на адрес: https://e-learn.mon.bg/. За нея виж публикацията на сайта на МОН: https://www.mon.bg/bg/news/3893. Посетено на 30.11.2021.

7. Нагласите на родителите към началото на ноември 2020 г.: онлайн допитване на асоциация “Родители” съвместно с Института за изследвания в образованието сред родителите за техните нагласи към преминаването на учениците към обучение от разстояние в онлайн среда в условията на извънредна обстановка поради кризата с COVID-19. Резултатите могат да се видят на адрес: https://roditeli.org/blog/distancionno-ili-prisastveno/. Посетено на 30.11.2021.

8. За резултатите от проучването, виж: 65,8% от учителите искат дистанционно обучение от утре. Какво показва проучване на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”. // Вести. 2 ноември 2020. Достъпно на: https://www.vesti.bg/bulgaria/658-ot-uchitelite-iskat-distancionno-obuchenie-ot-utre-6117079. Посетено на 30.11.2021.

9. 79.4% от учители и директори подкрепяли онлайн обучение. // Offnews. 11 ноември 2020. Достъпно на: https://offnews.bg/obshtestvo/79-4-ot-uchiteli-i-direktori-podkrepiali-onlajn-obuchenie-740116.html. Посетено на 30.11.2021. Виж също: Големите градове в страната удължават онлайн обучението на учениците. // Mediapool. 11 ноември 2021. Достъпно на: https://www.mediapool.bg/golemite-gradove-udalzhavat-onlain-obuchenieto-za-uchenitsite-news314317.html. Посетено на 30.11.2021.

Литература

Angelova, K. 2020. Bulgaria pak e posledna po digitalizatsiya v ES. // Euroactiv. Достъпно на: https://euractiv.bg/section/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%B8/news/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B5-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0. Посетено на 30.11.2021. [Ангелова, К. 2020. България пак е последна по дигитализация в ЕС. // Euroactiv.]

Milenkova, V., B. Manov. 2019. Mobile Learning and the Formation of Digital Literacy in a Knowledge Society. // Sánchez, I.A., P. Isaías, P. Ravesteijn, G. Ongena (eds), Proceedings of the 15^th International Conference Mobile Learning. IADIS Press, pp. 96-102: Достъпно на: http://www.iadisportal.org/digital-library/mobile-learning-and-the-formation-of-digital-literacy-in-a-knowledge-society#. Посетено на 30.11.2021.

Milenkova, V., D. Peicheva, M. Marinov. 2018. Towards Defining Media Socialization as a Basis for Digital Society. // International Journal of Cognitive Research in Science, Engineering and Education, Vol.6 (2), pp. 21-32.

Rasheva-Yordanova, К., St. Toleva-Stoimenova, I. Kostadinova. 2016. Overcoming the Digital Divide in Bulgaria Via Usage of Smartphone Device. // ATTENTIS. Достъпно на: www.conference-gate.com. Посетено на 30.11.2021.

Shopova, T. 2011. Informatsionnata gramotnost: kljuchov faktor za efektivnoto obuchenie. Достъпно на: http://www.su-varna.org/Humanitarni-1-011/124_129.pdf. Посетено на 30.11.2021. [Шопова, Т. 2011. Информационната грамотност – ключов фактор за ефективно обучение.]

Документи

Наредба за електронното обучение от разстояние в Наредба №10. Достъпна на: http://www.danybon.com/obrazovanie/oesr-naredba-10/. Посетено на 30.11.2021.

Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища. Достъпна на: https://www.president.bg/docs/1352306506.pdf. Посетено на 30.11.2021.

Заповед № РД-01-124/13.03.2020, Министерство на здравеопазването. Достъпна на: http://oblastmontana.org/add/1234/rd-01-124.pdf. Посетено на 30.11.2021.

Министерство на здравеопазването, Заповед № РД-01-277. Достъпна на: rd-01-277.pdf (government.bg). Посетено на 30.11.2021.

OM (MEC) 4220/08.05.2020 & OM (MS) 769/08.05.2020. – Правила и наредби за предотвратяване и ограничаване на инфекциите с Ковид-19 в институциите и съоръженията от Министерството на образованието и науката. Достъпни на: https://ruo-sofia-grad.com/wp-content/uploads/2020/05/%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%9C%D0%9E%D0%9D-1086-15.05.pdf. Посетено на 30.11.2021.

Закон за мерките и действията при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание. Достъпен на: https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=147150. Посетено на 30.11.2021.