Дигиталното образование и неговите измерения в практиката [1]

Част I

Владислава Ленджова

Югозападен Университет “Неофит Рилски”

vlendzhova@swu.bg

Валентина Миленкова

Югозападен Университет “Неофит Рилски”

vmilenkova@swu.bg

 

 

Резюме: Настоящата статия има за цел да разгледа състоянието на дигиталното образование в България, като представи рамката на политиката, в която протичат самите образователни процеси, както и да покаже различните платформи и софтуерни продукти, които формират основата на дигиталното образование. Анализиран е конкретен казус – ситуацията с Ковид-19 и как се преструктурира българската образователна система в посока онлайн обучение под влияние на новите условия на пандемия. Методиката е базирана на качествени методи, по национален проект “Дигиталната медийна грамотност в контекста на “Обществото на знанието”: състояние и предизвикателства”, № КП–06–Н25/4, 2018 г., финансиран от Фонд Научни изследвания.

Ключови думи: дигитално образование, Ковид-19, дигитална грамотност, онлайн платформи.

Abstract: This article aims to examine the state of digital education in Bulgaria, presenting the policy framework in which educational processes take place, as well as to show the different platforms and software products that form the basis of digital education. The analysis focuses specifically on the situation caused by the COVID-19 pandemic and on how the Bulgarian educational system is being restructured in the direction of online learning under the influence of the new conditions. The methodology is based on qualitative methods, as part of the national project “Digital Media Literacy in the Context of the Knowledge Society: Status and Challenges” No. КP–06–N25/4, 2018, financed by National Science Fund Bulgaria.

Keywords: digital education, COVID-19, digital literacy, online platforms.

 

1. Въведение

Дигиталното образование е технологично създадена среда за учене и комуникация, в която потребителите сами публикуват уроци, данни от своя опит, както и общуват помежду си. Публикуваната информация може да бъде под различни форми: текст, изображения, аудио и видео записи. За разлика от традиционното обучение, учащите от всички възрасти участват активно в двупосочен процес на публикуване и информиране, защото хората могат не само да четат, гледат или слушат, но и да споделят, коментират и обсъждат. Онлайн платформите значително улесняват и подкрепят дигиталното образование, тъй като свързват хората независимо от разстоянията или ситуациите, които не позволяват обучение лице в лице, какъвто е случаят с Ковид-19.

Настоящата статия има за цел да проучи състоянието на дигиталното образование в България, като представи рамката на политиката, в която протичат образователните процеси, както и да представи различните платформи и софтуерни продукти, които са в основата на дигиталното образование. Освен това се анализира и конкретен казус – ситуацията с Ковид-19 и как се преструктурира българската образователна система в посока онлайн обучение под влияние на новите  условия на пандемия. Основните изследователски задачи са свързани с търсене отговор на въпроси като: има ли място онлайн обучението в българското образование? Какви са неговите специфики в ситуацията с Ковид-19? Какво е неговото качество? Основана цел на статията е да покаже, че Ковид-19 поставя българското образование в ситуация, изискваща бързи и адекватни решения и действия, насочени към цялостно и универсално дигитално образование, които обаче не се приемат и оценяват по един и същи начин от всички социални участници.

2. Политическа рамка на дигиталното образование

Дигиталното образование е обект на политически усилия от дълго време, има поредица от документи, показващи ангажираността на управляващите с необходимостта от дигитализиране на социалния живот. През 2014 г. е разработена „Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища“ (вж. Национална стратегия), която да определи начини за модернизиране на образователната система, да подобри достъпа до качествено образование и да увеличи използването на информационни технологии в неформалното образование. Стратегията е насочена към създаване на единна информационна среда, обслужваща училищното образование, висшето образование и науката. Очакванията към прилагането на Стратегията са уроците да станат по-интересни и атрактивни, да мотивират учениците с оглед постигане на по-високи постижения в усвояването на учебното съдържание, в придобиването на нови полезни умения – презентационни умения, работа в екип, и др. Осигурени са допълнителни средства от бюджета, насочени към ИКТ училищна инфраструктура, платформа за е-обучение, безжични мрежи в училищата, електронни уроци и др.

По-конкретни мерки са определени в Плана за Изпълнение на Стратегията. От 2015 г. се регулира активно ИТ обучение в училищата. Първите обучения са проведени в първи и пети клас през 2016-2017 г., продължават в седми клас през 2017-2018 г., като целта е да бъдат разширени и в следващите образователни степени.

Реформата в системата на висшето образование е насочена към  повишаване на ефективността и актуализиране на пазара на труда. Определен е списък с 32 приоритетни професионални области, които дават приоритет на финансирането в публичните университети. Включват се области, свързани с науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), по-специално ИКТ и математика.

В доклада на ЕК за нивото на дигитализация, частта за България е структурирана в пет глави (Angelova 2020):

1. Свързаност: отнася се до създаване на фиксирана широколентова мобилна връзка и цени.

2. Човешки капитал: засяга използването на интернет, формирането на основни и усъвършенствани дигитални умения.

3. Използване на интернет услуги: отнася се до степента на използване на интернет за комуникация, онлайн сделки и създаване на съдържание.

4. Внедряване на дигиталните технологии: засяга дигитализирането на бизнеса и електронната търговия.

5. Дигитални обществени услуги: свързва се с електронното управление и електронно здравеопазване.

В доклада от 2020 г. се показва значението на дигитализацията и нейното интегриране, защото в ситуацията на здравната криза, именно дигиталните технологии съдействаха за устойчивост на работния и социалния процес и особено за поддържане на образованието и обучителните активности. Оценката в доклада е, че България е на последната 28-а позиция в ЕС за 2020 г. През 2018 г. страната е била на предпоследно място, а през 2019 г. тя отново е последна (Angelova 2020). Индексът показва, че в България се наблюдава най-слабо развитие в повечето категории: обща свързаност, основни дигитални умения на населението, нисък процент извършена онлайн търговия, дигиталната интеграция на публичните услуги и бизнеса. Общият резултат за България за 2020 г. е 36,4 от 100 при среден за ЕС 52,6. Резултатите за 2019 г. са били съответно 33,8 за България и 49,4 среден за ЕС. Трябва да се подчертае, че общият резултат на страната е нараснал до 36,4, но тя се нарежда на по-задно място в класацията, защото изостава в сравнение с останалите партньори в ЕС (Angelova 2020).

От гледна точка на човешкия капитал в доклада се подчертава, че нивото на умения в областта на дигиталните технологии на българските гражданите е сред най-ниските в ЕС. Гражданите, които притежават базисни дигитални умения, са едва 29% от възрастното население в страната в сравнение със средно 58% за ЕС. Само около 11% притежават умения над средното равнище. Жените в областта на ИКТ съставляват 1,8% от всички наети лица, което е малко над средната стойност за ЕС (1,4%) (Angelova 2020).

Използване на интернет услуги е друга главна група критерии, оценени от Индекса на ЕК. Там резултатите също не са особено обнадеждаващи. България продължава да е на 27-о място по отношение използването на интернет услуги, като общият резултат е доста под равнището на ЕС. 67% от българите използват интернет (в ЕС средната стойност е 85%), а 24% никога не са го ползвали (това е най-високият процент сред всички страни членки).

Относно свързаността, според доклада на ЕК, България се справя сравнително добре, особено по отношение на широкия достъп до свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Тя е направила значителни подобрения по критерия за електронно управление, което има все повече потребители.

Резултатите в доклада на ЕК показват, че в страната се предприемат сериозни усилия, като има резултати, включително прогрес по критериите, но все още не може да се достигне средната стойност за ЕС. Може да се обобщи, че мерките и действията допринасят за създаване на условия за развиване на дигиталната грамотност на българското население и на дигиталното учене. Информационните технологии са навлезли масово и лавинообразно в обучението в цялото ежедневие на децата и младежите, което рефлектира и върху изискванията и очакванията към учащите във всички образователни форми. Самият информационен растеж създава благоприятна среда за обучение, образоване и личностно обогатяване, като се прилагат конкретни практически действия за организирано внедряване на дигиталното учене в средното образование. Те включват:

-       целеви инвестиции за закупуване на компютри и обзавеждане на учебни кабинети в средните училища;

-       организирана подготовка на учители за работа в онлайн среда и използване на различни платформи;

-       написване на учебници и учебни помагала както за учители и ученици, така и за общо ползване;

-       финансиране на създаването на компютърни програми за учебни цели;

-       организиране на факултативни или редовни занятия по информатика (“Основи на информатиката”, “Компютърна наука”, “Компютърна култура” и т.н.).

Дигитализирането и използването на компютри и информационни технологии обхваща цялата система на образованието: от детските градини, през висшето образование и следдипломната квалификация. Формирането на базисни дигитални умения започва от ранна възраст, а за придобиването на дигитална култура, най-ефективна е училищната възраст и степени, когато учениците са достигнали определено ниво, в което лесно усвояват нови умения, придобиват нови знания, отворени са към иновации като мислещи млади хора. Освен достъпни и разнообразни форми за разпространение на знания, ефективното участие в мрежовата среда изисква разширяване на фокуса върху компютърната грамотност, като търсене на информация, навигация, сортиране, оценяване на източниците, надеждността и сигурността на мрежите и публикациите. Ефективната работа и обучение в информационна среда е свързано с изграждане на дигитални умения и способности, които са предпоставка за достъп и използване на различни ресурси на информация, за тяхното комбиниране, структуриране и създаване на ново съдържание с оглед решаване на конкретни задачи и идентифициране на потребности (Milenkova, Peicheva, Marinov, 2018).

2.1 Практически подходи за прилагане на дигитализация в образованието

Дигиталното учене предполага използване на новите мултимедийни технологии и на Интернет, за да се подобри качеството на обучение чрез улесняване на достъпа до ресурси и услуги, както и отдалечен обмен и сътрудничество. Дигиталното обучение помага да се отговори на необходимостта от адаптиране на системите на образование и учене към новите изисквания на европейското общество на знанието като предпоставка за промяна и като възможност за повишено качество, удобство, разнообразие и ефективност (Шопова, 2011).

В този контекст е важно да се отчете сериозната активност на учителя при използване на технологиите за подготовка на уроците.  Истината е, че дигиталното учене означава активно използване на домашни или мобилни устройства от учениците с оглед провеждането на часа и изпълнение на различни задачи, но самата подготовка на занятието изисква реорганизация на целия урок, пренастройване на различните активности и като цяло успешното изпълнение в най-голяма степен зависи от учителя. Самите педагогически практики, базирани на дигиталното учене, изискват тестване в самия училищен контекст и решението да се използват и в каква степен, е резултат от преценката на учителя, относно това как един инструмент или платформа ще са полезни в неговите часове.

В помощ при провеждане на онлайн учене се явява платформата Khan Academy [2]. На нея има над 8000 видео урока по изучавани в училище предмети, но и различни модули, ориентирани към формиране на обща култура, история на цивилизациите, музика, изобразително изкуство, икономика и бизнес, търговия, финанси и др.  Платформата е безплатна и съдържанието се превежда на български език. Платформата подпомага осъществяване на междупредметни връзки между обучението по английски език и останалите учебни предмети, които се изучават.

Платформата е най-развита в частта с математиката, която позволява посредством десетки хиляди упражнения учениците да формират умения и да ги развиват на все по-високо ниво. Важна част в платформата е обработването на големи бази данни, което умение е част от дигиталната култура; самото обучение се извършва и чрез помощни видео уроци. Учителите отчитат прогреса на учениците, могат да установяват контакт с родителите, като това се прави посредством дигитална стая, в която протича ученето и общуването. Подобни платформи създават условия за цялостно преструктуриране на учебния процес, за обогатяване на неговата същност и формите на протичането му, чрез използване на нова информация от различни източници и стимулиране на дистанционното учене. Khan Academy се използва месечно от над 15 милиона потребители от цял свят. Платформи като тази, които предлагат свободно достъпно образование и инструменти за учителите са настоящето и бъдещето на образованието.

Classdojo

Това е платформа, която има пряка приложимост при провеждане на урок в реално време. Може да се използва в началната училищна степен, защото дава възможност за участие на родителите и за получаване на обратна връзка за постиженията на децата.  Родителите заедно с учениците дефинират правила на учебния процес и колко точки носи или отнема определен тип учебна активност. Когато има ясно дефинирани правила, постиженията се разглеждат като естествени следствия от обучението. Участниците по-лесно се адаптират към правилата, защото могат да видят как тяхното поведение се измерва и какво се очаква от тях, за да участват пълноценно в обучителния процес. Всяко дете получава свой собствен аватар, който показва какво е движението на точките – получени или отнети – и какво точно стои зад това движение. Получените резултати отиват и при родителите, ако те са се регистрирали и са част от платформата. Така се създава прозрачност на обучението, постиженията или неуспеха на децата и причините за това. Родителите като  участници могат да изпращат съобщения и да получават съобщения. В края на часа всеки, който проявява интерес към класа или дисциплината и случващото се, получава пълна картина на урока и детайлите при неговото провеждане. По този начин се удовлетворяват очакванията за получаване на информация от родителите при обучението на техните деца, което пък дава възможност и за по-голямо участие на родителите при отстраняване на някои празнини в знанията на децата или недостатъчно разбиране на учебния материал.

Office Word [3]

Word има редица възможности, които не се познават и прилагат пълноценно; една от тях е свързана с подобряване на писмените работи и като начин да се търси оценка и мнението на другите. Това може да се постигне, ако учениците имат OneDrive и си запазват писмените работи в него. Следващата стъпка е да изпращат писмените работи на учителя, или да ги пишат в реално време, заедно с други съученици – всеки от собствения си компютър вкъщи – като колективна дейност. Обратната връзка от останалите се получава, когато учителите и други ученици пишат коментари по отделен абзац или по целия текст. Целта е да се създаде виртуална среда, в която протича творческият процес на обсъждане, редактиране и подобряване на написаното. А това е важно, защото учениците възприемат като нормално да получават критики и да се усъвършенстват. Така дейността има както пряк ефект за формиране на умение за писане, така и психологическа страна, свързана с приемане на критичността на другите и разбиране на общата работа и екипност.

OneNote

OneNote е един пренебрегнат и непознат инструмент на Microsoft за българското училище, но всъщност е доста удобен и ефективен. One Note представлява програма, която може да замести тетрадката на учениците. Благодарение на програмата ежедневието на подрастващите може да се организира по-добре, включително планирането на часовете и подготовката за тях, както и начинът на структуриране на свободното време. Възможностите на програмата са разнообразни, свързани с  писане, рисуване, “ъплоудване” на видео, записване на звукови файлове, споделяне на различни документи с линк. OneNote е дигитален дневник, в който да се събира всичко.

Към изброените дигитални възможности и софтуер, в българското училище се използват и различни платформи за провеждане на часове и споделяне на уроци във формалното и неформалното обучение. Такива са Moodle, Zoom, Google classroom, Blackboard. Предимството на дигиталните технологии е свързано с преформатиране на цялостната образователна среда. Това се отнася както за учителите като стил на мислене, поведение, организиране на преподаването и изпитването, така и за учениците, предвид засилване на индивидуалната работа и отговорности. Дигиталното учене има и други следствия, свързани с преструктуриране на критериите за учителски професионализъм, доколкото се извеждат нови изисквания относно събирането, обработката, онагледяването на информация и даването на обратна връзка с учениците. Онлайн обучението и използването на дигитални платформи позволява да се създадат единни подходи при работа в образователна среда. Освен това използването на дигитални инструменти винаги развива директно или индиректно дигиталните умения на учениците.

В последните години дигиталното учене подтикна разработването на тестове и развиването на дигиталните форми на учене – особено в рамките на университетското образование, което позволява придобиване на образователни степени без присъствено обучение и така намалява цената на обучението. Като цяло дигиталното учене стимулира разработването на учебни програми, които се прилагат във всички възрасти, с оглед развиване на дигиталните умения и култура и ученето през целия живот.

Ученето е от голямо значение за човека, защото се изгражда личността, придобива се обща култура, усвояват се умения за справяне със заобикалящия свят. В този контекст развиването на дигиталната образованост и култура (Milenkova, Manov, 2019: 96-102) са важни за интелектуалното усъвършенстване.

2.1.1 Онлайн обучение в ситуация на пандемия от Ковид-19

Ситуацията с Ковид-19 създаде сериозно предизвикателство, а именно необходимостта средното и висшето образование да преминат към онлайн среда. В тези условия дигиталното образование в различните му форми и варианти се превърна в реалност през последните две години [4]. По време на пандемията от Ковид-19 българската образователна система отговаря на предизвикателствата, поставени от необходимостта от преструктуриране на обучението и всеобщото навлизане на електронното обучение [5]. Достъпът до онлайн обучение беше най-обсъжданият въпрос и все още е такъв през периода на ограниченията и карантината. Без съмнение, това започна първо с нормативните разпоредби. Затова следващият анализ се фокусира върху основните измерения на дигиталното обучение в ситуацията с Ковид-19 в българските условия.

В методологичен план се използва качественият метод анализ на документи и на тяхното съдържание. Направен е анализ на политическите документи, които се отнасят към периода на пандемия през 2020 г. в български контекст, конкретните мерки, насочени към образователната система и ограничаването на присъственото обучение. Представени са наредбите за онлайн обучение и платформите, които се препоръчва да бъдат използвани в условията на мобилно учене. Като част от анализа на документи са включени и различни мнения, които са споделени от родители, учители и директори по повод на Ковид ситуацията и прилагането на дигитално обучение в условия на локдаун.

Бележки

1. Статията е реализирана в рамките на проекта “Дигиталната медийна грамотност в контекста на “Обществото на знанието”: състояние и предизвикателства”, № КП–06–Н25/4, 2018 г., финансиран от Фонд Научни изследвания.

2. За Khan Academy в България вж. напр.: https://teacher.bg/viber-%d0%b8-khan-academy-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d1%8a%d0%b2%d0%bc%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b5%d0%bd-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b5%d0%ba%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%83%d0%bb%d1%8f%d1%80%d0%b8/.

3. Office Word и неговото използване: https://teacher.bg/uchilishte-365-2/.

4. На официалния уебсайт на Европейския съюз се намира подробен онлайн каталог на платформи, които учителите и преподавателите могат да използват по време на пандемията от COVID-19. Виж “Ресурси за обучение по време на пандемията от коронавирус: онлайн платформи”. Достъпно на : https://ec.europa.eu/education/resources-and-tools/coronavirus-online-learning-resources/online-platforms_bg. Посетено на 30.11.2021.

5. За организацията на дистанционното обучение в през март 2020 г. виж: Как се случва обучението от дома. // Offnews. 16 март 2020. Достъпно на: https://offnews.bg/obshtestvo/kak-se-sluchva-obuchenieto-ot-doma-724070.html. Посетено на 30.11.2021.