Темата за женското начало в религиите може да бъде разгледана в множество аспекти.

Тук искам да предложа едно разбиране, което, от една страна, изхожда от етимологичното определение на понятието религия, а, от друга, се основава на типологията на религиите, което известният руски синолог Евгениий Торчинов прави въз основа на трансперсоналните изследвания на американския учен с чешки произход Станислав Гроф.

Дефиницията на религията, от която бих искала да тръгна, се основава на етимологията на думата „религия" и най-разпространеното й обяснение - религията като възстановяване на връзката с божествения първоизточник, която по някаква причина е била прекъсната.

В това разбиране се открояват два момента.

Първо, обикновено става въпрос за духовна връзка и в самото това определение на „религия" е заложено разбирането за противопоставяне на божествено и природно, на дух и материя. При това природното се разбира като свързано с женското начало, а духовното - с мъжкото. Тази концепция е присъща на Западното мислене, в чиито рамки се оформя понятието „религия" в посочения смисъл. Тя обаче може да бъде открита и в индийското мислене, по-специално във философията на санкхя, чиито изводи в разглежданото отношение се приемат от цялата индийска философия. За санкхя в света има две първоначала - пракрити или праматерията, която е свързана с женското начало, активността и овладяването на енергиите и пуруша или духовното начало, което е свързано с пасивност в материалния свят и просветляващо познание. Самото понятие „пуруша" буквално значи „човек" и то от мъжки род, подобно на значението й в другите индоевропейски езици. Индийската култура не познава понятието „религия" в западния смисъл като определена и сравнително обособeна сфера на живота. При нея това, което бихме нарекли религия, пронизва всички сфери на съществуващото и е начин на живот, свързан с всеизпълващи времето практики и психотехники. И тук обаче, подобно на Западното разбиране, целта на тези практики и техники е да се постигне надсетивната реалност. Санкхя е непосредствено свързана с друга школа - йога. Самата дума „йога" често се съпоставя с думата „религия", именно от гледна точка на разбирането за връзката. Думата означава единение, съединение, връзка. При това тук става въпрос за двустранен процес - от една страна, разединение, раззтрогване на връзката с материалното, с всички, дори и най-фините проявления на пракрити, от друга - възвръщане на връзката с истинското аз, истинската духовна и напълно нематериална същност.

Отново бих искала да подчертая, че тук става въпрос и за един втори пласт на разделението - енергията и активността, от една страна, и съзнанието и пасивността - от друга. Затова в индийската култура овладяването на енергиите е свързано с женското начало, което в религиозен план се определя като Шакти. Шакти е и названието на енергиите, които трябва да бъдат овладени. Индийската култура представя изначалната енергия под формата на змия - един преди всичко женски символ, който в западната култура има отношение към познанието, а в източната - към активността.

Бих искала да отбележа, че китайската култура не познава подобно разделение. В нея природното води към това, което бихме нарекли „духовно" и обратно. „Китайската култура не се побира в рамките на западната и даже на индийската мисъл и това е особено вярно по отношение на проблема за духа и природата. В китайската философия няма категории, съответстващи на духа и природата така, както ги разбираме ние. Конфликтът между духа и природата тук едва ли съществува..." (1, с. ХI).

Вторият аспект в определението за религия, на който искам да се спра, се отнася до разбирането за възстановяване на връзката, т.е. тя е била прекъсната, единството е било нарушено и трябва отново да се изгради. Ако изхождаме от разбирането за противопоставеност на духовно и природно, тогава стремежът е да се възстанови връзката с трансцендентния и напълно неприроден източник. Ако обаче природното и духовното се разглеждат в единство, тогава би могло да се открие друг характер на тази връзка.

Именно по отношение на този втори аспект бихме могли да се обърнем към изводите на трансперсоналните изследвания и базиращия се на тях нов подход към религията, предложен от Е. Торчинов.

Основната теза на Торчинов, разработена в „Религии мира. Опыт запредельного" е, че „различните типове трансперсонални преживявания са основа както на религиозния опит, така и на религията като такава" (2, с. 41). Това разбиране, както подчертава изследователят, не свежда „цялото многообразие на религозността до трансперсоналните преживявания" и признава, че във „всяка развита религиозна система освен трансперсонални преживявания и религиозен опит в по-широк смисъл е налице и религиозна доктрина (догматика), теология, култ, църква като форма на социалното тяло на религията и пр." Според него обаче „коренът на религиозната вяра и религиозния живот е именно трансперсоналнияг опит". Това е „съкровената същност на религията, а всичко останало е или проява (феномени и епифеномени) на тази същност, или форма на самоотчуждение на религията, нейно инобитие, ако използваме терминологията на Хегел (което се отнася преди всичко към аспектите на религията като социален институт)" (2).

Какво бихме могли да кажем за връзката на женското начало с религиите, ако изхождаме от тази базисна установка? За да си отговорим на този въпрос, трябва да се обърнем към разбирането на трансперсоналната психология към несъзнаваното и видовете трансперсонални преживявания, откроени в изследванията на Гроф, въз основа на които Торчинов гради своя психологичен подход към религиите.

Според Гроф несъзнаваното има няколко нива. Първото е най-повърхностно, личното несъзнавано, разработвано от школата на Фройд, което е свързано с личната биография. Второто съответства на разбирането на Юнг за колективното несъзнавано и архетипите. Третото се отнася към трансперсоналните преживявания, съответстващи на мистичния опит.

Във връзка с това деление се открояват и четири основни типа преживявания, които се получават при необичайни състояния на съзнанието: 1) абстрактни и естетически преживявания, които могат да бъдат обяснени въз основа на физиологията; 2) психодинамични или биографични преживявания, които могат да бъдат разтълкувани въз основа на фройдистката методология; 3) пренатални и перинатални преживявания, дължащи се на факта, че в несъзнаваното се съдържат основни матрици, закодирани в процеса на раждане; 4) собствено трансперсонални преживания, водещи до разширение на съзнанието и съпоставими с мистичния опит.

Според Торчинов третият и четвъртият тип преживявания имат отношение към религията. В тяхната основа са: генетичната памет; колективната и расова памет; филогенетичната и еволюционната памет; различните форми на разширяване на съзнанието. Така основанията на религията се отнасят към все по-дълбоки и все по-всеобхватни нива на несъзнаваното, разкриващи единството на човека с различни планове на съществуващото и със вселената като цяло. Но без да отиваме много назад, можем да разгледаме основните матрици, залегнали в перинаталните или съпътстващите раждането преживявания, които се съхраняват дълбоко в нашето несъзнавано.

Според Станислав Гроф те са четири и съответстват на четири етапа от процеса на раждане. Всички те имат отношение към връзката на зародиша с майката и начина, по който тази връзка бива прекъсната.

Тези базови перинатални матрици (БПМ) са следните:

БПМ I, наречена още „амнионната вселена". Тя се формира по време на вътреутробното развитие. Това е етапът на първоначално единство с майката, преживяван като благодатно състояние, изпитване на космическо единство, океански тип екстаз и пр.

БПМ II, наречена още „поглъщане от космоса и безизходност". Тя се формира в периода на първите контракции в затворената система на утробата. „Тук се нарушава първоначалната хармония и равновесие на феталното съществуване" (3, с. 33). Основно е преживяването на антагонизъм с майката. Символните образи, които съпътстват това преживяване, са свързани с изпитването на физическо и психическо страдание, чувството на безизходица и пр.

БПМ III, наречена „броденето между смъртта и прераждането". Това е периодът на преминаване през родовия канал. Тук е налице интензивност на страданията до космически размери, „вулканичен" тип екстаз, преживяването на смърт и възкресение.

БПМ IV, наречена още „преживяване на смъртта и прераждането. Съответства на отделянето от майката и формирането на нов тип отношения. Основни тук са усещанията за разширяване, светлина, изкупление и второ раждане, приятни усещания, съпътствани от кризисни преживявания.

Според Торчинов „За религиозните преживявания, свързани с перинаталните матрици, е характерен архетипен символизъм..., подчертаване на намиращите се в динамична връзка образи на загубено блаженство, страдание, смърт, възкръсване-възраждане или възстановяване на изходното блажено състояние" (2, с. 43). За него религии от този тип са преди всичко шаманските вярвания и религиозните системи на Близкия Изток и античността.

Така според този подход в основата на част от религиозния опит в крайна сметка са видовете преживявания, основаващи се на връзката с майката. Има религии, наблягащи на единението, има и религии, базиращи се на процеса на разделение, и такива, които акцентират преди всичко на разделението.

Тезата, която застъпваме тук, е, че ако разгледаме в изчистен вид понятието „религия" като възстановяване на връзката, под това понятие могат да попаднат само религиите, базиращи се на идеята за разделението. А по същество усещането за разделението е преди всичко мъжко усещане. Пряко свързано с него е и усещането за изолираното его.

Нанси Чодороу, водещо име в психологичното направление на феминистичната школа, също показва връзката между идеята за разделението и мъжкото начало. Така според нея идеята за изолираното его е възглед за Аза, принадлежащ на мъжкото начало, и той произтича от връзката между сина и майката в ранното детство. Първоначално момчето се индентифицира с майката, но после осъзнава различието си от нея. „Стремейки се да придобие собствената си идентичност, момчето преживява отдръпването си от майката като отхвърляне". Това преживяване е свързано с чувство на гняв и скръб. То се самоопределя по негативен начин като „не женско". Майката се идентифицира с цялата реалност, цялото обкръжение. Така „майката Природа се явява заплашителна, непредсказуема сила, от която мъжът трябва да се обособи и която трябва да бъде контролирана" (4, с. 177-8). Тази травма на разделението не се преживява от момичетата.

Ето защо, според нас като религии могат да се определят тези, които се базират на преживявания от мъжки тип - преживяване на разделение и стремеж за единение. Освен това в религията има стремеж към единение с духа, разбиран като свързан преди всичко с мъжкото начало.

Тук бихме могли да поставим един друг въпрос - идеята за бащата, който за разлика от майката винаги остава отделен, обособен и по някакъв начин изолиран и връзката с когото трябва да се постига.

Не случайно в този тип религии духът или божественото начало се тълкува като Отец - трансцендентен и непостижим.

Различни от религиите са вярванията и природните култове, при които става въпрос за преживяване на връзката с природата, разбирана като женско начало. Свещеността на Природата никога не е трансцендентна. Тя е любяща и всеобгрижваща. Тук няма възстановяване на отношения, а радостно честване на всеизпълващата връзка и единство.

Към този тип вярвания спадат т.нар. езически религии.

Не случайно ранните християни наричали религия само собствените си разбирания, за да ги разграничат от не християнските вярвания, обединени под термина "езичество". Християнството е религия като път за възсъединяване и примиряване на човека с Бога - човека, отпаднал от Бога и застанал на пътя на греха. Това е специфична представа на юдео-християнските религии. Наричайки се религия, християнството се противопоставя на езичеството.

Така в религията, разбирана в този, несъмнено тесен смисъл, на преден план е изведено мъжкото начало. И не случайно в този тип същински религии жената има подчинено положение и не може да бъде свещенослужител. Природата тук е само обект, който трябва да бъде завладяван и използван, подобно на жената.

В езическите вярвания, от друга страна, преобладава женското начало. Там жената често има ръководна роля и обикновено е свещенослужителка. Природата е свещена.

 

Доц. д-р Антоанета Николова е преподавател във Философски факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски".

 

ЛИТЕРАТУРА

 

1. Watts, Alan W., Nature, Man and Woman, N. Y., Vintage Books, 1991.

2. Торчинов, Е. А., Религии мира. Опыт запредеьного, Ст.П., 1998.

3. Гроф, С., Приключението да откриеш себе си, С., 2000.

4. Zimmerman, M., Feminism, Deep Ecology and Environmental Ethics, in: The Deep Ecology Movement, North Atlantic Books, 1995.