Мюсюлманските жени живеят в различен социален контекст и затова тяхното положение се различава в зависимост от конкретните социални условия. Положението на жената не може да се изследва по опростен начин - в ислямския свят има големи разлики в това отношение. Нека да разгледаме Турция, Иран, Пакистан, Бангладеш, Индия - специфични общества, които са на различни етапи от модернизацията и това води до различното положение на жената [1]. Връзката между държавната политика и позицията на жената също е важна, тъй като неравенството на жените произтича отчасти и от социалната политика [2]. В своите текстове, които се определят като важен принос към този въпрос и отстраняването на предразсъдъците и опростените тълкувания, Denise Kandiyoti акцентира върху различните наследства на мюсюлманските страни (империи, царства, колонии), различните нива на модернизация и не на последно място, на различните социални стратегии по отношение на правата на жените. Дълбоките промени в съвременните мюсюлмански общества, включващи еднаквото образование за момчетата и момичетата и икономическият натиск за приемане на жените на пазара на труда, са двата фактора, които значително подкопават устоите на ислямската патриархална конструкция.

Трябва да се отчита фактът, че много мюсюлмански жени живеят в страни от Запада, затова тяхното положение заслужава отделен анализ [3]. На Запад има много жени от други религии, които приемат исляма. Възможното обяснение е, че ислямът предлага сигурност и определеност във външния анархистичен свят. Изследване върху жени от Норвегия, които са приели исляма, показва значимостта на този факт [4].

Позицията на мюсюлманските жени в социалната среда трябва да се разглежда в контекста на ислямските ценности. Ценностите на обществото определят господстващите в него норми. В този смисъл пренасянето на нормативните системи от един социален контекст в друг е невъзможно без предварителното развитие на глобалното общество до стадий, в който то ще бъде способно да възприеме общ нормативен ред. Теорията за човешките права често не съответства на възприетите социални ценности в дадено общество. В исляма отношенията между половете не са основани върху идеята за равенството, а върху идеята за взаимното допълване.

Тази идея е провокирана от Божествената връзка между човека и дадено явление, поведение, в исляма, доколкото в нея има уважение, преклонение, а човек е готов да жертва живота си, за да я съхрани. Чрез своята божествена същност, която сакрализира нещата, човекът в исляма е сам по себе си ценностна система. Ценностите , от които тя се състои, водят до проявите на любов, почит, уважение, взаимно допълване, които изграждат фундамента на човешката духовност.

В ислямското общество и култура се наблюдават три типа жена: типът на традиционната набожна жена, на модерната, подражаваща на европейските стандарти и ценности, който ускорено се увеличава и разпространява и третият тип е шиитският образ на Фатима, който не съвпада с останалите два. Фатима - това е образът на революцията, белегът за иджтихад, дъщерята заменила образа на сина, носителката на бащините ценности, продължител на династията на Пророка, последното звено от една верига на духовна истина освобождаващо жената.

Най-честото оправдание за дискриминацията спрямо жените се открива в природните права, определени от Създателя. Въпреки че жените имат същите права и задължения като мъжете, „мъжете са една степен над тях", защото „жената трябва да се бори за правото, което Аллах й е дал, а не за равенство с мъжа, защото равенството предопределя еднакви права и задължения, които жената много често не е способна да изпълнява поради своите физиологични и психични характеристики" [5, с.9]. От това следва, че жената трябва да се бори за завръщане към своята естествена роля на жена, а не на мъж. Всеобщ дълг е във всички мюсюлмански страни да се изгради такова бъдеще, в което "жената трябва да изпълнява своите природни аспекти на дъщеря, момиче, зълва, съпруга или майка". Според исляма физическите и физиологични разлики между мъжа и жената имат своя роля и цел. По този начин призивът за балансирането по природа, т.е. за природната роля на жената, се съгласува с природата (със законите на Аллаха). Само по този начин, според Mustafa As-Siba, мъжът и жената могат да се допълват взаимно и да постигнат хармония. Когато се нарушава този природен закон, ако например „чрез възпитанието жената заменя своята вродена смиреност с грубост, тогава нейният мъж никога няма да усети смиреност, нито нейните деца, които имат вродена нужда и право на това. Това състояние ще причини следващи отклонения и нарушено равновесие в природните закони от Аллах" [6, с. 9-10].

Ислямизацията изисква връщане към примери за такива отношения, като ислямът се тълкува на основата на данни от Корана. По този начин се връщаме към началото, защото поддържането на сегашната позиция на жената в исляма зависи от възгледа на интерпретаторите. Ако изравняването на жената с мъжа е само по себе си отново акт на подчиняване, защото за да постигнат нещо, жените често трябва да положат усилия, на които те реално не са способни, тогава очевидно никога не може да се сложи край на порочния кръг на, както го определят защитниците, "устойчивото и морално мюсюлманско общество". Чрез техните позиции подобни тълкуватели на свещените писания на исляма се стремят да подчертаят необходимостта от защитата на достойнството на жената и нейните права, които се гарантират от Шариата, опитвайки се да държат жената по-далеч от публичното пространство, което е опасно, защото то „оскърбява женствеността на жената".

Общество, което се основава на ислямските принципи, разделя жената от всичко, което противоречи на нейната природа или което може да й попречи да извършва нейната основна задача. Твърди се, че мястото на жената е в областта на частното, защото обществените дела просто противоречат на нейната природа. Ако въпреки всичко жената трябва да навлезе в областта на публичното, препоръчва се тя да извършва подобни задачи само "при спешна необходимост" и да разбира, че ще е най-добре за нея самата, нейното семейство и обществото като цяло, ако тя може да се посвети на нещо друго, което съвсем не е по-лесно от публичните дела, понякога е по-благородно и уважавано, по-подходящо за нейната хуманност и достойнство, отколкото простата дейност за осигуряване на всекидневните потребности.

Днес в ислямския свят се наблюдава едно ново противоречие, една промяна, изразяваща се в дезориентация в човешките качества, в обществените навици и поведение, в начина на мислене, но най-вече в човешкия вид. Появиха се т.нар. образовани жени и мъже реформатори, които са противоположни на традиционния тип. Не е важно квалифицирането на тази промяна - дали тя е положителна или отрицателна, по-важното е, че с промяната на обществото, на живота , на начина на мислене, на начина на обличане, жената е принудена да се промени и е невъзможно тя да запази стария си облик. В съвременния свят дъщерята се отдалечава от майката без да се е деморализирала или покварила. Отчуждението между двете поколения ги прави два отделни типа човешки същества, принадлежащи към две различни обществени епохи, към две различни култури, към два различни езика и мирогледа. Единият тип - майката е живяла смирено, тихо, по навик и съгласно традицията. Нейната дъщеря е следващото поколение, другият тип, който няма да се върне към традицията и това превръщане на традиционния тип /този на майката/ в един нов такъв е неизбежен. В усилията си някои хора да спрат този процес, стигат до ругатни, бой, тормоз, оковаване, наказания и до всички онези ужасии, които остават неприемливи за европейския хуманизъм. Напрактика не само, че резултат от подобни действия е отрицателен, но подобни действия ускоряват промяната. Някои религиозни фанатици, в името на вярата и нравствеността също се опитват да съхранят стария тип, получен в наследство от миналото и станал част от традициите и обичаите /според Корана - част от "първата традиция", "първите бащи"/, унифицирайки стариното с религиозно. Те считат, че промяната в облеклото или в разкрасяването за безбожие, обвързвайки исляма с традиционализма, с един консерватизъм, който не допуска реформи и нововъведения, а всичко трябва да е сведено до подчинение. За тях жената завинаги трябва да остане такава, каквато е била в миналото - друг е въпросът, дали защото наистина харесват това положение или просто това е в техен интерес. Жената се променя, но се променя по две причини: по собствено желание или по принуда.

Факт е, че ислямът еднакво подкрепя мъжа и жената за получаването на образование. Въпреки това през последните столетия жената обикновено не е получавала пълен достъп до образование. Този факт се признава от всички, но се допълва с оправданието, че образованието, от които се нуждаят мюсюлманските момичета, ще им позволи да натрупат опит според тяхната основна роля, защото "според нейната физиогномика, момичето е подготвено да бъде майка и съпруга, което означава, че тя трябва да изучава нещата, които ще й бъдат полезни в нейния бъдещ живот" [5, с.146]. В този контекст работата извън дома се смята за неподходяща за жената, защото може да е пречка за нейните майчински задължения. Този аргумент се подкрепя от „социална гледна точка, тъй като е убедително доказано, че наемането на жени като служители ограничава обичайното поле на дейност на мъжкото население" [5, с. 146], което не обслужва общия обществен интерес, поради което: "Това ни кара да призовем отговорните среди да не отварят широко вратите за работна заетост на женското население. Вместо това, те трябва да насочат работната заетост на жените към тези области, в които само жените могат да бъдат ефективни" [5, с.150]. Последното се отнася до професиите, които традиционно се смятат за "по-естествени" за жените (акушерки, учителки, готвачки и т.н.). В обобщение, вниманието се насочва към значителната опасност, изразяваща се в това, че даването на възможност на жените да работят извън техните домове обрича на разруха техните семейства и лишава техните деца от подходящите грижи. От този възглед става ясно, че върху жените е прехвърлена пълната родителска отговорност.

Тези автори подчертават, че ислямската философия „запазва" честта на жената, насочвайки я към социалното положение на майка и съпруга. От своя страна това налага строго необходимостта съпругът и родствениците да се обвържат с подкрепата на жената и нейните деца. Въпреки това има автори, които не одобряват положението на жената на затворничка в „златна клетка", но същевременно стесняват пространството за нейното развитие, посочвайки, че съвременната образована мюсюлманска жена може да бъде полезна на своята вяра, ако заеме активна позиция за решаването на важни проблеми на исляма, един от които е "работата с мюсюлмански жени с цел тяхното образоване, мобилизиране и обучение там, където тази огромна маса жени може да играе активна роля в служба на тяхната вяра, общество и други ислямски дейности" [6, с.37].

Промененото положение на жената в резултат на модернизацията се тълкува като морален упадък на жената. Независимо от коя религиозна традиция произтича, фундаментализмът разглежда точно този аспект на социалните отношения. Теоретиците се насочват към съществуващата връзка между тези тенденции и промененото положение на жената под влияние на фундаментализма. През периода 1950-1970 г. се насърчава равенството на жените, но само с цел това да бъде последвано от потискане правата на жените и тяхното отстъпление от публичното пространство.

След ислямската революция редица ирански жени навлизат в публичното пространство, проникват в редица области, получават правото на работа и участие в обществения живот. Днес в новото правителство на президента Ахмадинеджад жена е номинирана за поста министър на труда и социалната сигурност. Произтичащите от модернизацията проблеми се приписват на отказа от оригиналните ислямски ценности и един от първите методи за връщането към тях е възстановяването на традицията, особено в обичаите за хранене и обличане. Натискът върху жените става очевиден. Walter Bek намира редица общи черти между различните видове фундаментализъм въпреки многобройните разлики, които се наблюдават в различните културни традиции. "В областта на културата фундаменталистите подчертават разпространението на злото, контрола върху сексуалността, ролята на семейството, семейната йерархия и отношенията между членовете на семейството".

Прикриването на лицето, което е стар обичай, разпространен в Средния Изток, е било символ на положението и привилегия на свободните жени. На Запад воалът върху лицето на жената се смята за знак за неравенство и лишаване от телесност. Забулването на жените, което се наблюдава днес, но не се е срещало толкова често в средата на ХХ в., се тълкува, не без основание, като фундаменталистка тенденция. Въпреки това булото не трябва на всяка цена да се смята за белег за фундаментализъм. То може да се разглежда също като символичен акт, чиято цел е културната защита (предотвратяване на упадъка на националната, етническа, местна или всяка друга култура) или културният преход (ситуация, в която религията подпомага малцинствена група или група имигранти да запазят своята идентичност, ако те смятат, че тази идентичност е изложена на опасност). В частност това се отнася до мюсюлманските жени на Запад, където булото има функцията на разграничаване, идентификация, която се противопоставя на господстващото общество, както и на израз на несъгласие със социалните условия в дадения момент. Твърди се, че най-силната причина за тази практика е, че обществото като цяло трябва да разпознае стереотипа, свързан с мюсюлманите, и да направи разлика между него и културната практика, която идва произтича от ислямските принципи. Резултатите от канадско проучване показват, че носенето на було не е показател за непълноценно социално положение на жената. Мюсюлманската жена не е само пасивна жертва. Противно на това, булото е идентификационен показател. От друга страна, в текста "Безопасен път към публичната сфера" Linda Woodhead посочва, че жената, която носи було, в действителност е открила пътя за съвместяване на изискванията на нейната общност и модерното общество, защото покрита по този начин тя може да се придвижва свободно в обществото и да извършва своите социални функции.[7, с. 96]. Булото осигурява на тази жена нова свобода в модернизирания свят.

Особено интересен е въпросът за възраждането на исляма в тази част на Балканите, както и повторната поява на забулването. Тази практика беше значително забравена в посткомунистическа България. В момента тя се възражда наново в някои области. Социолозите все още не са изследвали това явление, затова няма точни оценки на броя жени в мюсюлманските области, които се покриват с було, както и липсва информация, дали те винаги са правили това, или го правят само през последните няколко години. Също ще бъде интересно да се извърши изследване на възрастовата структура на жените, носещи було, в нашия регион. Има няколко възможни причини за това явление: възраждането на религията след провала на комунистическата идеология, обикновено не само в мюсюлманските области; обръщането към религията в периоди на криза; забулването на жените по причина на културна защита и културен преход. Без съмнение нарастващият брой хора, които постят или се обличат в съответствие с религиозни правила, показва нарасналата религиозност и изследването трябва да открие какъв вид религиозност е това. Интересен въпрос, който изисква отговор в условията на Балканите, е доколко връщането към исляма е засегнало ограничаването на свободата на жените. Едно от следствията от прехода със сигурност ще бъде загубата на някои права, които жените са спечелили по време на комунистическия период. Ако към това се добави възможният културен упадък, намаленото разграничаване между секуларните и "религиозните" сфери на живота, това ще има важни последствия за загубата на привилегиите на жените в региона.

 

Д-р Богдана Йорданова Тодорова - ръководител на секция „Антропология и религиозни изследвания" в Институт за философски изследвания при Българската академия на науките.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

[1] See, Yvonne Yazbeck Haddad and John L. Esposito, Islam, Gender and Social Change

[2] See, Denise Kandiyoti (ed.), Women, Islam and State

[3 ]See, The Muslim Veil in North America: Issues and Debates by Helen Rose Ebaugh, 2005. Women and Islam: Western experience...

[4] See, Carol L. Anway, Daughters of Another Path -American Women Chossing Islam.

[5] See, Es-Sibai, M. Zena izmedu serijatskog i svjetovnog prava (Woman between Shariat and Secular Law). Zenica: Kuca mudrosti.,2004

[6] See, Topoljak, S. Muslimanka i porodica - aktuelna pitanja (Muslim Woman and Family - Current Issues). Novi Pazar: El-Kelimeh Presarijum - bilten press cliping servisa Beograd: Indok centar, Azin.2006.

[7] See, Linda Woodhead, Religion in Modern World, Blackwell, 2002

[8] Garrie Hear and James J. Busuttil, The Freedom to do God's Will, Religious Funda­mentalism and Social Change, Routledge, London and New York, 2003.

[9] Therese Saliba, Carolin Alen, Judith Howard, Gender, Politics and Islam, 2002

[10] Danijela Gavrilovic, Da li je moguce rasplesti lavirint svetog - Religija u funkciji le-gitimacije i integracije u savremenom svetu (Is It Possible to Disentangle the Maze of the Sacred - Religious for the Purpose of Legitimating and Integration in Contempo­rary World), in Dragoljub Dordevic, Muke sa svetim (Troubles with the Sacred), Niski kulturni centar, 2007.