NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Жените в социалистическа България - образи и политика

Брой
№ 12 (2009)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Татяна Стоичкова

 

Официалният дискурс от социалистическото общество идеализира жените като прогресивна сила, която има особена роля в социалистическото преобразуване на обществения и всекидневен живот, в създаването на «новия човек» и «социалистически начин на живот". Те биват концептуализирани  като действащи в съответствие със социалната промяна и модернизационните усилия на държавата с оглед нуждата от справяне с икономическите цели, както и в съответствие със задачите на идеологията,  определящи кои са новите общи социални ценности и норми.

Какви са били предпоставките за реализацията на този идеал? В трудовете на марксистките теоретици от самото начало залягат идеи да се освободят жените от властта на патриархалните отношения чрез разрушаване на установени йерархични модели на тогавашното капиталистическо общество. Август Бебел  пише в издадената в България през 1903 г. от издателство "Георги Бакалов" книга "Жената, днес и утре": "...семейството ще бъде основно изменено от икономичния развой и с това положението на жената ще стане много по-свободно" И по-нататък: "Частната готварница ще се замести от готварски дружества с големи парни готварници и машини, в които храната ще може по добре и по-евтина да се приготвя" (1, с. 81)[1]. Очевидните утопични нотки предполагаемо тръгват от едно действително недоволство спрямо съществуващите условия за живот и стремеж да се установи равноправие, справедливост и  хармония. Първоначално се агитира за равноправие паралелно с настояването за отпадане институцията на брака, но още Димитър Благоев възразява срещу това (Благоев, 1972).  В реч на пленума на Българския народен съюз от 1946 година Георги Димитров говори за "жената-човек", "жената-другар" и "жената-майка" (Димитров, 1972). За марксистките теоретици равноправието на жените е  част от общия социален въпрос, който не може да бъде решен в рамките на капитализма[2]. Те се интересуват от този въпрос дотолкова, доколкото революционно ще се промени светът. Въпреки това между ранните  варианти и социалната политика и отношение към  семейството и жените в реалния социализъм се разкриват съществени разлики.

Търновската конституция от 1879 г. гарантира равни права на всички граждани в България, но въпреки това не се осигуряват еднакви и за двата пола юридически права, които да обхващат еднакви права върху собствеността, равенство в правото на настойничество, равен достъп до образованието, равно заплащане за равен труд, равенство в третирането при развод и пр. (5, с. 231). Още от първите години на социалистическата епоха социалното законодателство в България променя социалния и професионалния статус на жените. Огромно е и усилието на официалния дискурс, развит в богата документация и медиите,  за поставянето им в едни нови рамки и роли, задаващ въпроса за участието на жените на национално и местно равнище, в обществения живот, производството и политиката.

Едва през 1944  жените придобиват правото да избират и да бъдат избирани. През 1944 г. се приема „Наредба-закон за изравняване правата на лицата от двата пола", която предоставя на лицата от двата пола равни права във всички области на стопанския, държавен, културен и обществено-политически живот (6). Член 72 от конституцията от 1949 г. утвърждава равноправието на жените във всички сфери на социалния и политически живот, и се уреждат еднакви или сходни шансове и за двата пола по отношение на достъп до образование и  участие в трудовия пазар (7).

Oткъснати от традиционните си занимания жените навлизат в професионалната и обществената сфера и придобиват своята особена роля и значимост в икономиката. В рамките на ускорената модернизация в България, споделяща общата за цялата  социалистическа система посока към наваксващо развитие,  политически жените се дефинират като мотор на промяната, свързано, от своя страна, с усилията да се индустриализира и урбанизира страната. Професията се превръща и за жените в концепция за живота и начин на живот, при което личен живот и професия се намират в определената от съществуващите в тогавашното социалистическо общество отношения между половете. Професията е предпоставка за равноправие, създава относителна икономическа независимост, като се променя и делът на работещите жени, който непрекъснато нараства от 60-те до началото на 90-те. Тази тенденция действително се изразява в по-малка икономическа  зависимост и промяна в отношенията между половете.

Социалната политика през разглеждания период води до промяна както в статуса на жената, така и до промяна в семейството. Улф Брунбауер  посочва две основни насоки на социалистическата политика спрямо семейството и жените" и подчертава, че едната е "прогресивна", целяща ликвидирането на патриархалните отношения и интегрирането на жените във формалната икономика, и другата, стимулираща раждаемостта, ориентирана към висок естествен прираст на населението" (3). С повишаването на образователното ниво и професионалната ангажираност на жените намалява желанието за отглеждане на повече от едно дете в семействата. Появяват се сериозните демографски проблеми с миграцията на жени във "фертилна" възраст към градовете на страната през 70-те години на ХХ в. и последвалата тенденцията към  намаляване на  раждаемостта. Очертавайки предвижданото прогресивно развитие на жените, в официалния дискурс се правят опити да се достигне синтез между набелязаните идеологически цели, икономика и социална политика, но в социалистическото  общество, женският въпрос продължава да се разглежда и реално практикува не в условията на самоопределянея самоосъзнаване и индивидуални права, а в една патерналистична система и представа за това какво е добро за жената като цяло.

Вече в реалното социалистическо общество "семейството като основна клетка на обществото" не се поставя под въпрос; напротив, то трябва да укрепва, но вече преодолявайки предходни предразсъдъци и предишни недостатъци на патриархалното и буржоазнато семейство и придобивайки социалистическа ориентация. Централната роля на жената в него се преутвърждава. в рамкиет на социалната политика и идеологията За тази определеност на жените у нас съществено значение имат както социалните условия и традиция, така и съществуващите консервативни (патриархални) нагласи в масовото съзнание на по-значителната част от обществото, които не се променят толкова бързо. На обществото перманентно му  предстои да се справя с икономически цели и задачите на модернизацията и индустриализацията и семейството трябва да укрепва, за да допринася за общественото възпроизводство. Независимо обаче от социалнополитическите усилия в посока увеличаване на раждаемостта, в крайна сметка не се стига до крайните желани резултати. Увеличаващото се участие на жените в производството, в професионалната и обществената сфера вследствие на процесите на урбанизация и модернизация, нарушава мъжката йерархия. Чрез системата си от социални мерки социализмът действително осигурява социална политика от рода на -  увеличаване на помощи за трето дете, отпуск по майчинство, политика за жилища за младите семейства и пр. Все пак демографските проблеми трудно се решават и нуждите остават неудовлетворени, което отпраща към противоречивостта на ситуацията в страната, намираща изражение в очевеидните разминавания между официален дискурс и социални реалии, в трудностите при съчетаване на семейни и обществени задължения от перспективата на жените.

Конституирала се като една силна норма в традиционното и в буржоазното общество, вече в социалистически условия брачната връзка ще трябва да се изпълни с ново съдържание. Следователно семейството може да се анализира като мястото, където си дават среща публичното и частното; където въпреки модернизационния патос и прокламираното и планирано равенство между мъже и жения съответно еманципацията на последните, се пресичат социалистическите норми и съществуващите социалистическо-патриархални традиции (особено в частната семейна среда), които в крайна сметка увековечават традиционните семейни ценности, Брунбауер отбелязва, че "докато през 50-те години комунистическите лидери и теоретици са били заети да проектират новия тип социалистическо семейство и съпътстващите го ценности, то идеологията на социалното инженерство през 60-те години възприема, базирана върху схващането посока, че демографските процеси могат да се контролират и направляват по научен път" (3). Но и в интерпретативните рамки на този '"технически" подход (като се подпомага политическия преход и управлението на социалните отношения и възпроизводството по един организиран и предсказуем начин) отношението към семейството в крайна сметка остава традиционно, бракът като институция и социална практика без да се елиминира, всъщност се реинтерпретира и донякъде модернизира. Репродуктивната "функция" продължава да бъде естествената предопределност за жените, а чрез майчинството за тях продължава да се отрежда основно социалната роля за продължаване на нацията, поддържането на възпроизводство и, а 'нуклеарното семейство' като модел се защитава и утвърждава от доминиращата политика и идеология. 

Едно изследване на значението на жената в семейството при социализма излиза извън обхвата на тази статия, затова трябва да се задоволим само с тези бележки за твърде различните последствия и разбиране за социалната политика през разглеждания период. Въпросът как жените се справят с комплекса проблеми, с които се сблъсква в живота, най-общо е разгледан от някои съвременни изследователки - Ани Лулева, Красимира Даскалова и др. В част от интерпретациите се посочва, че въпреки официалния доминиращ дискурс в своите ежедневни реалности жените променят официалното идеализиране и нормата за семейството и развиват свои собствени жизнени стратегии, откъдето може да се набележи  една начална точка на бъдещи изследвания в тази посока от съвременна гледна точка.  

Моята основна теза е, че въпреки налагания дискурс за равноправието на жените и независимо от стремежа да се развива модерна социална политика в областта на семейството и семейните помощи, така или иначе не се излиза от някои традиционни патриархални норми за семейството и мястото на жената в него и в обществото. Професиите остават структурирани от половете, респективно от половоспецифичните дейности, с всички произтичащи от това противоречиви последствия, в процес на затвърждаване, идеализиране и официален романтизъм, и в крайна сметка тривиализиране на жените в официалния дискурс, в медиите и печата.

Репрезентирането на жените става главно в официалния дискурс, популярната култура и изкуствата. Социалистическата идеология създава цял комплекс от образи, включващ въпроси за това - каква трябва да бъде жената и какво се очаква от нея, - по-нататък възпроизвеждани на всички равнища чрез политическите и научни текстове, професионалните и обществените организации (Национален български женски съюз, Отечествен фронт и други), изкуствата и не на последно място чрез медиите. В крайна сметка официалният дискурс за това е и доминиращ, защото се стреми да контролира, произвежда, огласява и разпространява знанието чрез държавата.

Тук ще спра вниманието си върху няколко примера от женското списание 'Жената днес" (1945-1989). Макар в действителност да става дума за  „домакинска" преса, каквато е такъв род издание, все пак още от самото начало то излиза като "месечно обществено-политическо и културно-художествено списание" на Българският народен женски съюз, по-късно на Комитета на демократичните жени в България. Можем да го определим като своего рода хибриден формат, принадлежащ както към популярната култура и всекидневие, така и натоварен с немаловажни общественополитически функции. Едно изследване на представянето на жените на страниците на списанието обаче  задължително трябва да включва и поглед към конкретните периоди - 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години, също и цялостния контекст на социалистическата преса, доколкото тя е основният създател и генератор на тези функции, проводник на държавната идеология с нейния монопол върху онова, което се налага и възприема за "образ на жената".

Десетилетия наред социалистическата иконография поставя щастливите, но с дълг и отговорност, жени на кориците на поредните броеве на списанието. Героичните образи на "жената - строителка на комунизма" са характерни за първите десетилетия от средата на ХХ в., но все пак я представят самостоятелна,  социално и икономически независима от мъжете, труженичка.

Страниците изобилстват от портрета на една нова женска идентичност, от положителни примери, образи-образци, в които широко се застъпва идеята за приоритет на обществените пред личните интереси, на дълга пред щастието, на колектива пред индивидуалните виждания и поведение. Обикновено се тръгва от работещите и политически ангажирани жени и се завършва с домакински съвети, готвене, козметични съвети и пр Темата за загърбила доскорошната изостаналост и предразсъдъци работничка, явяваща се като основен социален субект на социалистическото преобразувание е свързана с идеята за образите на социалистическия реализъм.. На страниците на списанието нашироко се обсъжда международния женски живот, решенията от държавната политика, предначертаващи новите възможности за обществена и политическа изява.

Не липсва интерес и към сферата на изкуствата - поезия и разкази от жени и за жени; редовни информации за тематични общи художествени изложби (ОХИ), където се открояват и характерните примери на българската жена в съществуващите иконографски схеми. Поради символните и естетическите си въздействия, на изкуството в социалистическата система се отрежда важната роля - да бъде форма на идеология,  представяйки обществото (силни репрезентиращи функции) и  обединявайки в името на общите цели (консолидиращи функции). Тези образи на една реалистична женственост са тясно свързани с изобразителните аспекти на социалистическия реализъм, както и отпращат към  историческите, социалните и политическите събития, конкретен повод за създаването им. И в репродукции и фотографии, в статиите и репортажите жените се изобразяват в техните нови роли и професии, отговарящи на изискванията на системата и визуалната култура. Темите, сюжетите, формите, образните мотиви са свързани с централния женски персонаж, а именно - работещата в завода, в ТКЗС- то, в лабораторията, на театралната или оперната сцена, във фермата и много по-рядко в ежедневно-битова обстановка жена. "Жената труженичка, общественичка и майка" е провъзгласена за обществен образец на новата еманципирана жена, съответно налаганите идентификационни модели и ценности на обществото и неговите индивиди се отразяват в рецепцията на тези образи.

Като обект на културно въздействие, върху който съответната социалистическа публицистика налага своите норми и предписания, жените се стереотипизират. В портретите им се представят утвърдените в публичната сфера, обществото и официалния дискурс, роли. Свързани с официалната идеология тези образи-роли притежават силно изразен функционален характер, съчетаващ хармонично обществените и личните задължения и задачи. Езикът, на който са написани репортажите и информациите, може да бъде определен като ценностно нормиращ, препотвърждаващ общи стереотипни представи. Образите не са отражение на действителността - напротив, те са много повече, имайки за задача да внушават, пропагандират, изработват и създават своята си "визуална митология". В сложните взаимоотношения между власт и публицистика, освен че последната е посредник, тя изпълнява ролята на укрепващ социума митопораждащ фактор. Вижда се стремежът за облагородяване и промяна на социалната реалност, но в крайна сметка не действителният, а визуалният, идеалният образ, образът-заместител се налага за истинен, конструиран по начин да внушава социална активност и  оптимизъм. 

В списанието се налагат обществено признатите образи на онези, впуснали се в новата, непривичната доскоро за тях професия, жени - тази на инженерката, трактористката, строителката. Навлизането в новите територии всъщност отговаря на идеите в проекта за изграждане на социалистическо равноправие между половете. Особено в първите десетилетия от появата на списанието преобладават очерци, фотографии, есета в тази насока. В бр. 2 от 1955 г. на кориците на списанието е поставена щастлива машинистка. В материал на тема: „Как посрещаме 8-ми март" свои мисли споделят общественичка, артистка, лауреат на Димитровска награда, народен представител, учителка от І-во средно училище „Й. В. Сталин", герой на социалистическия труд, професор, член на Окръжния комитет на БКП. В материал на тема 'Трудът във фабриките е радост", младата стахановка Филка Джаполска отново е в общежитието (8,  1955 г., бр. 2).

През 50-те години в образите се предлага прехода от вчерашните домакини и селянки в машинистки и трактористки, но вече през 60-те години в репортаж тревожно се поставя въпросът "Къде сте механизаторки?". Няколко броя след това министърът на земеделието търси отговор и дава обяснения (8, 1965 г., бр. 2-4). Особено през този отрязък се наблюдава отхвърляне на сексуалните проявления на женствеността, наложени са сериозни  рестрикции върху еротиката [3]. От днешна гледна точка се подлага на критика именно тази загуба на женственост,  от това на пръв поглед бързо нахлуване на жените в мъжките територии" Петър Воденичаров отбелязва, че при прелистването на вестник Работническо дело от 50-те години, прави впечатление настъпване на нова образност, често изцяло лишена от сексуална привлекатлност - тази на силните жени: трактористки, химички, бригадирки и др. Нашироко се обсъждат партийните решения, откриващи широки перспективи пред жените за участие в политиката, обществените дейности, индустрията и науката, както и новия семеен кодекс, либерализиращ брачните отношения. Силни женски характери представя и българското кино: партизанката Бойка, съветската специалистка Людмила, работничката Данка, мюсюлманската учителка Зюлкер, докторката Ана, смелото момиче Весето и др. (4).  Накратко, не се гледа положително на връзката между женската сексуалност и привлекателност, което пък подсеща, че въпреки модернизационния патос, социализмът черпи символните си ресурси от традиционната патриархална представа за трудолюбието, почтеността и аксетизма като елементи на обобщената представа на българската жена. Налага се една пропагандна образност, която "дори когато информира, както пише Орлин Спасов, -  изображението трябва да агитира, да поддържа метатекст, който препотвържадава политическите ценности или поне препраща към идеологическия интерпретативен ключ" (11, с. 184-185).

Анализът на множество текстове в списанието сочи, че представени силно идеологизирани,  в съответствие с културните стереотипи,  възпроизвеждащи традиционните полови роли на пола и семейните отношенията, в крайна сметка жените са подложени на тривиализация. Ролята на майка и във всекидневието и частната сфера продължава да е преобладаваща. Портретирайки жените по този начин в и чрез списанието в крйна сметка се подкрепят естествения характер на ролите на пола и половите неравенства. В пропаганден план се мобилизира и възхвалява жената като "строителка на социализма", или "майка-героиня", като "променящо" се социално същество, разпределяща своя живот между обществената и домашната сцена - в къщи раждаща и отглеждаща деца, активна в обществената сфера и професията. "Репродуктивната функция" продължава да се утвърждава за основна и естествена предопределеност. Следователно може да се направи заключението, че именно тези репрезентации потвърждават, че жените, техният живот и техните интереси, не намират адекватно отражение в публицистиката и фотографията; очевидна е и разликата  между официален дискурс и действителни проблеми и реалност, особено когато се съпоставят задължителните официални репортажи от първите страници с тези от рубриките „писма на читателките" или „читателките критикуват и предлагат".

По-нататъшните изследвания на условията на рецепция на списанието „Жената днес" и ролята му във всекидневието през втората половина на ХХ в. ще могат да покажат как жените са търсили начин  да определят своята идентичност, да установят някаква степен на свое собствено място в обществото като цяло и вероятно много често не са успявали в това си усилие поради ограниченията на времето и  съществуващата социална среда.

Равноправието в социалистическото общество не намира потвърждение на свободни волеизявление и осъзнатост, а се определя от политиката на държавата и партията, с което въпросът за отношенията между формалното гарантиране на гражданските права на жените и реалното им присъствие в публичната и частната сфера остават до голяма степен нерешени.

В България днес протичат друг тип процеси на самопределение и самоосъзнаване, на плурализиране на възможни женски поведенчески и реализационни модуси. Но и понастоящем представата за идеологията на феминизма остава напълно встрани от обществения интерес, а и в доминиращата култура, (в популярната култура) налаганите образи продължават традицията за тривиализиране и стереотипизиране на жените, но вече в други съчетания и с други ориентации.

 

Доц. д-р Татяна Стоичкова е преподавател във Факултета по изкуствата на ЮЗУ „Неофит Рилски".

 

Литература

 

1. Бебел, А., Жената и социализма, Изд. "Георги Бакалов", 1893 г., 
2. Благоев, Д., Димитров, Г., За жената и семейството, София, 1979 г.

3. Брунбауер, У. Социалистическите семейства в България: между идеология и практика, сп. "Българска етнология", 2001 г., бр. 2

4. Воденичаров, П., Жените, езикът и властта. Дискурсен анализ на българските модернизации - 30-60-те години на ХХ в., в: Моето досие, пардон, биография. Българските модернизации (30те и 60-те години на ХХ в.), Благоевград, 1999 г.

5. Даскалова, Кр., Съст., Женски идентичности на Балканите, София, 2003 г.

6.„Държавен вестник", 1944 г., бр. 227.
7. Конституция на НРБ. София: Държавна печатница, Глава VIII, чл. 72, 1949 г.

8. Сп. "Жената днес".

9. Кръстева-Благоева, Е., Образът на българката в епохата на социализма, в: Социализмът: реалност и илюзии, Етнографски институт- БАН, София, 2003 г.

10. Лулева, А., "Женският въпрос" в социалистическа България - идеология, политика, реалност, в: Социализмът: реалност и илюзии, Етнографски институт- БАН, София, 2003 г.

11.'Държавен вестник", 1944 г., бр. 227.
12. Спасов, О., Фотографията в медиите: исторически реконструкции, 2001 г., 3-4.

13. Българска етнология, 2001 г., бр. 2.

 


[1]              В  „Произход на семейството, частната собственост и държавата" Фридрих Енгелс прогнозира  бъдещото отпадане на семейството.  (Енгелс 1975)

[2]              В същата книга Август Бебeл подчертава, че : "не може да има свобода "щом тя като работничка - както и работникът - ще остане под игото на капитала",

[3]              За сравнение на тогавашния 'сетивен аскетизъм' биха могли да бъдат противопоставени днешните образи от популярната култура и медиите, в които жените се показват феминими, секс обекти, но и съпруги, домакини и майки.

 

comments powered by Disqus