NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия

Брой
№ 12 (2009)
Рубрика
Poiesis
Автор
Маргарит Жеков

***

Лято - откровение на босите нозе,

и улица, развяла знамена от прахоляк,

дано, дано ви видя пак.

 

Дано намеря сред тревите

срамежливите си детски думи и калта, която

е извайвала на радостите ми телата.

 

И дано ви зърна вас, невинни

агнета на светлината,

тръпнещи пред родния ми дом, върху снега.

И да ви погаля, въпреки че зная -

друг ви е пастир сега.

1986 г.

 

 

КЪМ ГЕРОЯ НА НАШЕТО ВРЕМЕ

 

Посветено на онези, които не измениха

на съвестта си и бяха тайно убити

от социалистическата Държавна сигурност.

 

 

Не ще ти подарят пощадата -

преди смъртта да облечеш

бяла риза.

Не ще ти позволят на площада

да бъдеш обесен.

Баладично слънце няма да пече.

 

Ще те осмива само светлината гневна

на едно подземие. Последна дума

не ще получиш.

И от смърт древна

не ще умреш.

Палачите днес са умни.

 

И вместо да удостояват с рани,

те имат инжекция

срещу твоята храброст.

От теб, ако си честен, ще остане

вързопче с дрехи, изпратено

до децата ти, незнайни човеко.

1988 г.

 

 

 

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ХРАНИ ГЪЛЪБИ

 

Човекът, който зиме

храни гълъбите в парка

с безкористни корички хляб,

е стъпил не върху снега,

а върху облак.

 

Сега небето му е до колене.

1988 г.

 

 

БЕЗВЪЗВРАТНОСТ

 

обич

о бич

одра ми

о драми

одра ми раните

рано

рано

 

1989 г.

 

 

 

ЕХОТО НА ЖИВОТА

 

Който е извършил сътворението,

Той ни е дал и съ-вестта, която

разсъблича до вечност

живота ни вота ни

разнищен нищ е

напразни празни

разни азни

страсти ти

ти

 

1992

 

 

 

СЪРЦЕВИНА В ЖИВОТА

 

Сърцевина в живота

сърце вина

да, сър цеви на вина

в живота

накрая остава

едното или другото:

сърце вина

може би все някога.

1993 г.

 

ПРИТЧА

 

Ръмжи сред звездното стадо

Овцата изгубена във вселената -

една вакла Земя.

1993 г.

 

ПРОДАВАНЕ НА РОДНАТА КЪЩА

 

Вдлъбнат прозорец, пред който се стичат

гълъби - капки, кърмещи погледа.

Блажен бездомният поглед, защото той

само на небето се обляга.

07.05.1998, 15.4.2009

 

 

ПОЕТЪТ - ХХI ВЕК

 

Познават го само гълъбите в квартала

и гълъбът, слетял върху Христовата глава.

Народът, роб на своя мрак, по улиците обикаля

и търси в сметта хартия и мукава.

 

Поетът също само с гълъбите другарува

и вижда ги сутрин как отскачат встрани,

когато в парка скитници изричат дума груба,

запратена невям Духа да нарани.

 

Дочул почукването на кълвача как отеква,

поетът весело преглъща участта си люта.

На пейката поседнал с преносимия компютър,

разбира той: тъй нежно отзвучава и човекът.

 

10-12.4.2009

 

 

Маргарит Жеков е роден на 28 юли 1963 г. в Хасково. Завършил е немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и богословие в Германия. Автор на четири стихосбирки. Носител на националната награда "Светлоструй" за 1993 г. с книгата си "Разговор със собственото сърце". Четвъртата му стихосбирка е първата книга, издадена с конкурс на Сдружение на български писатели. Негови стихотворения са превеждани на немски, френски, румънски, английски, унгарски и испански език. Превежда от немски, английски, испански и шведски език. Член на Сдружение на български писатели, Съюза на преводачите в България и литературен кръг "Европа" в Капфенберг, Австрия.

Женен, баща на две дъщери. Живее и работи в София.

 

 

comments powered by Disqus