NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Диалектика на портрета, с позовавания на Мишел Турние

Брой
№ 12 (2009)
Рубрика
Poiesis
Автор
Светла Енчева






 







 

 

 

 

 

 

Едва ли има друг фотографски жанр, който да ме привлича повече от портретната фотография. В същото време, едва ли има друг жанр, който да намирам за толкова труден. И трудността му за мен не е техническа, а същностна. В какво се състои тя?

Когато снима някакъв обект, фотографът (ако е повече от занаятчия) разкрива уникалността на собствения си поглед посредством този обект. А когато бива сниман човек, който е също толкова уникална личност, колкото е и фотографът?

Мишел Турние, който, освен известен писател и неуспял философ, е експериментирал и в областта на фотографията и е публикувал редица есета на тази тема, има един "програмен" разказ, който се нарича "Саваните на Вероник". Вероник е професионална фотографка, за която е необходимо да доминира над модела, за да може да реализира идеите си. Ектор е млад мъж, избран от нея за модел. С течение на времето Вероник подчинява Ектор на волята си и постепенно превръщането му в обект изчерпва жизнените му сили. Логичният завършек е физическият разпад и унищожение на Ектор, който е станал излишен - защото ужасяващо буквално се е отпечатал в изкуството й.

На другия полюс е Марко Кутроне, който беше представен в броя на NotaBene за Европа. Той твърди че не може да снима хора, защото хората имат свободна воля. Та ако в първия случай самоценността на изкуството унищожава човека, във втория човекът като върховна ценност прави изкуството невъзможно.

В диапазона между тези две крайности е възможна портретната фотография. В следващия брой на колонката ще се опитам да представя различни измерения на представянето на човека посредством портретна фотография. Но сега, по изключение, ще представя собствени автопортрети. Не за друго, а защото си мисля, че, за да се ситуира човек в портретната фотография, най-сигурният начин е да започне от себе си. Защото тогава е едновременно и обект, и субект. Или, ако използваме друга метафора на Мишел Турние, този път от романа му "Метеорите" - и "ловец", и "плячка".

 

 

 

comments powered by Disqus