Не по-малко интересен е въпросът за медицината, разглеждана като изкуство. Изходна точка за моите кратки рефлексии тук е мнението на Томазма и Пелегрино, че медицината не е изкуство в съвременния смисъл на този термин. Какво всъщност представлява изкуството? Да се дефинира това понятие е изключително трудно. Защо това е така и какви видове дефиниции съществуват днес е извън предмета на изследване на този текст.

Като работна дефиниция приемам предложената от известния полски социолог Петер Щомпка, според която изкуството представлява „Област на автотелична активност, реализираща по разнообразни начини различно възприеманата ценност на красотата и даваща израз на вродения човешки импулс за творческо изразяване и естетическо преживяване“ (Sztompka 2020: 311-312).

Приемам тази дефиниция, защото тя като че ли съдържа в себе си всички елементи на това, което днес наричаме изкуство:

(1) автотелична активност – т.е. активност, обърната към себе си; имаща себе си за единствена цел, за да бъде създаден художествен продукт или творба, затваряща в себе си по реторичен, диалогичен или целево търсен конфликтен и/или скандализиращ начин някаква определена идея (или идеи);

(2) активност „реализираща по разнообразни начини различно възприеманата ценност на красотата“ – с други думи, създаване на различни форми и произведения според вида изкуство, чиято цел е да обективизира многообразието от начини, значения и смисли, придавани на това, което наричаме красиво, както и оценките на всичко това;

(3) активност „даваща израз на вродения човешки импулс за творческо изразяване и естетическо преживяване“, т.е. вроденият талант, дарба за художествено творческа дейност и изразяване (или възприемане и обективизиране чрез творбата на това възприемане на света изобщо и на света на хората в частност) на артиста (творческо изразяване), от една страна и, също така вродения в човека импулс за естетическо преживяване.

Медицината като сложна система от фундаментални и приложни науки не покрива нито една от тези характеристики. И това е един от основните ми аргументи в полза на твърдението, че тя не е изкуство в контекста на съвременните разбирания за изкуство.

Например, медицината трудно може да бъде приета за автотелична активност, т.е. активност, обърната към себе си; имаща себе си за единствена цел, защото нейната цел, смисъл на съществуване и развитие е не самата тя, а човекът и то болният, страдащият човек. Красотата като ценност едва ли може да бъде вменена на медицината. Нито в болестта, нито в страданието, нито в здравните заведения като сграден фонд и организация на здравните дейности и услуги, нито в методите за лечение и последиците от тях, нито в каквото и да било друго нещо, свързано с медицината може лесно да се открие ценността „красота“. Когато лекарят лекува той не се изразява художествено-творчески, макар че творчеството има голямо място и роля в неговата работа, още по-малко създава продукти, предизвикващи естетически преживявания.

На второ място, изрази като лечебно изкуство, военно изкуство, политическо изкуство и др., са по-скоро метафори, чрез които се изразява наличието на наднормални способности и възможности за тяхното използване и приложение в отделни личности да се правят синтези и анализи на различни, често нямащи нищо общо по между си, факти, тенденции, процеси, симптоми и др., както и да се създава целево проектирана истинна действителност или да се открива вече съществуваща такава истина. Или както определиха медицината двама от моите респонденти:

Д. Д.: „Изкуството в прилагането на науката“

С.С.: „Изкуството да познаваш и работиш с много науки“

 

Има и още нещо много важно. И в изкуството, и в медицината има място магията. Дарбите на такива творци като Бетовен и Моцарт, Леонардо и Микеланджело, Брунелески и Гауди, Джеймс Джойс и Оноре дьо Балзак, Мартин Скорсезе и Стивън Спилбърг, Антъни Хопкинс и Ал Пачино и множеството други гении в различните видове изкуства, са огромни, изглеждат свръхестествени и в тези дарби много хора съзират някаква магия. Магия има и в медицината и това се признава от почти всички велики лекари и философи на медицината. Но магията още не означава изкуство. Огромните свръхспособности на малцина лекари да контролират и усмиряват „стихиите на природата“ в човешкото тяло, т.е. да лекуват обречени от всички други, е някаква магия – магията да се движиш между живота и смъртта, магията да откриеш неоткриваемото лечение. Това са хора, които не само са разбрали и осъзнали, но и са възприели и прилагащи в своята практика максимата на Лудвиг Флек, изказана именно за медицината и лекарите: „На теория е невъзможно, но на практика се случва“ (Fleck 1927: 59). Така или иначе става дума за лечебно изкуство, а не за медицината като изкуство. Според мен това са различни неща, макар и тясно свързани и преплетени по между си. Защото не изкуството, наречено медицина, а лечебното изкуство на лекаря (неговите дарби и свръхспособности) е онова, което кара болния да събуди вярата в себе си, че ще оздравее. Именно лечебното изкуство на лекаря мобилизира вътрешните сили на болния да се бори с болестта. Лечебното изкуство на лекаря е и в това да предпише най-подходящото лекарство по най-подходящия за всеки отделен пациент начин. А това е изкуство, което изисква огромна дарба и невероятна любов към Човека. Някъде прочетох една изключително вярна максима, която в моя парафраза звучи така: „Знанието в ръцете на жестоки и безсърдечни хора ражда безчинства и смърт, а лекар без призвание не може да спаси нито един живот“. Именно призванието да бъдеш лекар е дарбата, магията, изкуството да лекуваш. И както казва големият руски неврофизиолог Владимир Бехтерев „Ако болният след разговор с лекаря не се е почувствал по-добре, то това не е лекар“.

Известният швейцарски средновековен лекар и алхимик Парацелз [3] твърдял: „Медицината е повече изкуство, отколкото наука. Познаването на опита на другите може да бъде полезно за лекаря, но цялото знание на света няма да направи човека лекар, ако в него няма необходимите способности и ако не му е писано от природата да бъде лекар. Природата и предизвиква, и излекува болестта, затова лекарят трябва да познава природните процеси, протичащи, както във видимия, така и в невидимия човек“ (Демин, Терсин 2016). Именно тази мисъл на Парацелз е доказателство за моята теза, че не медицината е изкуство, а всеки лекар притежава в някаква степен изкуството да лекува, или лечебното изкуство, което е развито и вродено в различна степен във всеки лекар.

Съвсем не случайно руският изследовател Димов, когато анализира личния опит срещу медицината, основана на доказателства, заключава: „Наблюдателният „импресионистичен“ подход е заменен от ерата на медицината, основана на доказателства, и днес много пациенти са наясно с това. Изкуството на лекаря е да интегрира научните знания с добра доказателствена база в клиничната практика, като взема предвид индивидуалните характеристики на пациента“ (Димов 2022).

Безспорен факт е, че между медицината и изкуството, в неговите различни проявления, съществуват множество сложни и дълбоки връзки и взаимоотношения. И за това има многобройни исторически доказателства. Но тези връзки, взаимоотношения и дори взаимни влияния, не превръщат медицината в изкуство в съвременния смисъл на това понятие.

 

Заключителни бележки

Един от много интересните за философа и социолога на медицината въпроси, би трябвало да бъде свързан с изследването на това дали медицината като социален феномен и социален институт е наука или не, изкуство или не и ако е нещо трето, както твърдят Томазма и Пелегрино, какво е това трето нещо. Всеки човек, основавайки се на здравия разум, „знае“, какво представлява медицината, но както се вижда от настоящето изследване всяка рефлексия върху това понятие и социалната същност, което то отразява, показва неговата сложност. Не само термините „здраве“ и „болест“, но и понятието „медицина“ крие в себе си нещо мистериозно, мистично, нещо магично, което се вижда от опитите то да бъде дефинирано. И ако дефиницията е по посока на това, че медицината не е наука, тази дефиниция среща, в най-добрия случай, неразбиране.

Знае се, например че операционализирането на концепцията за здраве създава проблеми. Същото е и с концепцията за медицина. И двете понятия са многоизмерни и с много значения (виж например Domaradzki 2013: 22; Lerner 1973). И щом се приеме тази многоизмерност на понятието „медицина“ трябва да се установят какви връзки, взаимоотношения и взаимодействия съществуват между тези отделни измерения. А всяко решение в тази посока има арбитрален характер и е проблемно в някаква степен. Подобно на понятието „здраве“, терминът „медицина“ си остава априорна категория.

Независимо от сериозните трудности при определяне на това, какво представлява медицината – наука, изкуство, или наука и изкуство, или нещо трето, ми се струва важно да се подчертае един почти незабележим факт: този дебат или спор винаги е имал важна роля в историята на медицината, както и в организацията и функционирането на медицината и обществото (виж Domaradzki 2013: 23). Изясняването на същността на медицината е важна стъпка при формулирането и разбирането на научните теории, а това влияе върху „предмета на дадено изследване, подбора на аргументи, начина на формулиране на хипотези, тяхната проверка и обяснение“ (пак там, с. 23). Макар и това да е казано за понятията „здраве“ и „болест“, то важи с пълна сила и за понятието „медицина“.

Когато разбирането на медицината е относително неадекватно – например, че медицината е само наука, или само изкуство, това може да отвори широко вратите и пътищата за прекомерна медикализация на социалния живот. Освен това, пряко или косвено, разбирането на медицината влияе върху избора на терапия и върху разпознаването на даден човек като болен и дали самият той ще се интерпретира по този начин и ще потърси лекарска помощ (Domaradzki 2013: 23-24).

Разбирането на медицината оказва влияние и върху това кой трябва да бъде освободен и докога от изпълнението на присъщите за него социални роли (Parsons 2009), както и върху това, каква ще бъде моралната оценка на индивида, като тук се използват категориите за вина (Зонтаг 2014), етикетиране и стигматизация.

 

***

В края на този анализ ще се върна отново към предмета на медицината, който, както беше отбелязано, не е дефиниран еднозначно. Този проблем е свързан с неадекватните дефиниции на понятията „здраве“ и „болест“, както и с големия семантичен плурализъм при тяхното разбиране. Това от своя страна влияе както върху клиничната практика, така и върху „липсата на яснота по отношение на целите на медицината, което може да доведе до нейната обща криза“ (Domaradzki 2013: 24; Kass 1975). Това е валидно и за разбирането на същността на медицината. Според Леон Кас автентичната цел на хуманната медицина е здравето на човека. Той диференцира и фалшивите цели на медицината:

(1) щастие, удоволствие, задоволяване на човешки желания – Кас посочва тук козметичната хирургия, смяната на пола и фармакологичните терапии за настроение. Това е и признак за превръщането на здравеопазването и медицината в индустрия за правене на пари и реализиране на огромни печалби. А това редуцира сериозно системата от научни дисциплини, наречена медицина и подменя в значителна степен това, което се разбира като лечебно изкуство;

(2) промяна на човешкото поведение с цел хората да развият склонност към конформизъм и социална адаптация. Тук примерите са свързани с превенция на престъпността, помощ при отглеждането на деца и борбата със зависимостите. Тези примери навяват мисли по посока на това, че социалната адаптация е контролирана и насочвана. Това почти не включва в себе си т.нар. „лечебно изкуство“, независимо, че изисква множество – различни по вид и количество – знания;

(3) особено тревожна фалшива цел на медицината, идентифицирана и отхвърлена от Кас, е „подобряването на човешката природа, било то в умствената или физическата сфера, като клониране и изследване на ембриони“ (Domaradzki 2013: 24). Тук медицинската етика се движи по „острието на бръснача“ и винаги един изследовател може да се отклони от нея и да подкопае всички аспекти на медицината;

(4) удължаване на живота и предотвратяване на смъртта (Kass 1975; цитат по Domaradzki 2013: 25).

Ще завърша с един по-обширен цитат от анализа на Домарадцки, който отразява много точно съвременните тенденции в медицината и по-специално в здравеопазването: „Последицата от това объркване на целите е, че медицината вече не се стреми пациентите да използват нейните услуги възможно най-малко, а прави всичко възможно тези контакти да се случват възможно най-често. Това от своя страна превръща здравето в продукт, потребителска стока, медицината се превръща в политическа и бизнес корпорация, а лекарите в бизнесмени, техници-инженери под наем и продавачи на услуги, полицаи, съдии, законодатели, учители и моралисти, а самите пациенти в консуматори“ (пак там, с. 25). Освен посочените последици за медицината, объркването на целите – малко или повече – унищожава лекарското изкуство и превръща системата от научни дисциплини, наречена медицина, от система за съхранение, генериране и развитие на знание в политически институт за властване и в корпорация за печелене на пари на всяка цена.

  

Бележки

[1] Чиж, Владимир Федорович (09.06.1855 — 04.12.1922) – руски психиатър, невролог, психолог, професор, писател.

[2] Зорин, Никита Андреевич – руски лекар, член на московското отделение на Обществото на специалистите по доказателствена медицина.

[3] Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз (10.11.1493-24.9.1541), е известен средновековен учен, лекар, алхимик, астролог и философ.

 

Цитирана литература

Зонтаг, С. 2014. Болестта като метафора. СПИН и неговите метафори. София, Издателство „Изток-Запад“. (Zontag, S. 2014. Bolestta kato metafora. SPIN i negovite metafori. Sofiya, Izdatelstvo „Iztok-Zapad“) [In Bulgarian]

Зорин, Н. А. 2014. О все более полном удовлетворении растущих потребностей российского населения в оценке технологий здравоохранения. Часть I. Индустриальная модель медицины. Внедрение технологий. Проблемы терминологии. // Пластическая хирургия и косметология, № 1, 58-63. (Zorin, N. A. 2014. O vse boleye polnom udovletvorenii rastushchikh potrebnostey rossiyskogo naseleniya v otsenke tekhnologiy zdravookhraneniya. Chast I. Industrialnaya model meditsiny. Vnedreniye tekhnologiy. Problemy terminologii. // Plasticheskaya khirurgiya i kosmetologiya, № 1, 58-63.) [In Russian]

http://own.0x3.ru/index.php/s/CwtHZ9FHWQ0OObI#pdfviewer

Иванов, Г., Д. Димитрова (2012) Въведение в общата медицина и общата медицинска практика. Второ издание: Издател: Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ). (Ivanov, G., D. Dimitrova (2012) Vŭvedenie v obshtata meditsina i obshtata meditsinska praktika. Vtoro izdanie: Izdatel: Natsionalno sdruzhenie na obshtopraktikuvashtite lekari v Bulgariya (NSOPLB).) [In Bulgarian]

Ивков, Б. 2021. Траектории на страданието и болката. Биографични микронаративи на хора с периневрални кисти на Тарлов. Резултати от един социален експеримент. Дескриптивен анализ. София, Сдружение на тарловите пациенти в България – Лечение без граници; Проблемна група по философия и социология на медицината при БАН. (Ivkov, B. 2021. Traektorii na stradanieto i bolkata. Biografichni mikronarativi na khora s perinevralni kisti na Tarlov. Rezultati ot edin sotsialen eksperiment. Deskriptiven analiz. Sofiya, Sdruzhenie na tarlovite patsienti v Bulgariya – Lechenie bez granitsi; Problemna grupa po filosofiya i sotsiologiya na meditsinata pri BAN) [In Bulgarian]

Медведева, Л. М. 2014. Медицина и культура: учебное пособие. Волгоград, Изд-во „ВолгГМУ“. (Medvedeva, L. M. 2014. Meditsina i kultura: uchebnoye posobiye. Volgograd, Izd-vo „VolgGMU“). [In Russian]

Наумов, И. 1990. Наука. // Енциклопедичен речник по социология. 2-ро изд. София, Издателство „ММ-8. Михаил Мирчев“. (Naumov, I. 1990. Nauka. // Entsiklopedichen rechnik po sotsiologiya. 2-ro izd. Sofiya, Izdatelstvo „MM-8. Mikhail Mirchev“) [In Bulgarian]

Стефанов, А. 2023. Език и практика в медицина. // NotaBene, 61, 2-6 [Stefanov, A. 2023. Ezik i praktika v meditsinata // NotaBene, 61, 26) [In Bulgarian].

Boorse, C. 1977. Health as a theoretical concept. // Philos Sci. Vol. 44, p. 542-573.

Cockerham, W. C., Ritchey, F. J. 1997. Dictionary of medical sociology. London, Greenwood Press. Westport, Connecticuf.

Domaradzki, J. 2013. O definicjach zdrowia i choroby. // Folia Medica Lodziensia. Tom 40, №/1, s.: 5-29.

Fleck, L. 1927. O niektórych swoistych cechah myśleniа lekarskiego. (Rzecz wygłoszona na IV Posiedzeniu Tow. Miłośników Historji Medycyny we Lwowie). // „Archiwum Historii i Filozofii Medycyny oraz Historii Nauk Przyrodniczych”, Ł 6, z. 1, ss. 55-64.

Gryglewski, R. W. 2006. Czy medycyna jest sztuką czy nauką? – rozważania w świetle polskiej szkoły filozofii medycyny i poglądуw innych lekarzy europejskich czasуw przełomu XIX w. do wybuchu drugiej wojny światowej. // Medycyna Nowoźytna, Tom 13, № 1-2, s. 7-24.

Howick, J.,  Koletsi, D., Pandis, N. et al. 2020. The quality of evidence for medical interventions does not improve or worsen: a Meta-Epidemiological Study of Cochrane Reviews. // Journal of Clinical Epidemiology, Vol. 126, p. 154-159, October

Jarząbek-Bielecka, G._, Boroch, J., Bielecki, M., Kędzia, W. 2019. Wybrane aspekty z historii i filozofii medycyny z uwzględnieniem zagadnień medycyny rodzinnej i aptekarstwa. // Medycyna Rodzinna, Tom 22, № 2, s. 106-112.

Kass, L. 1975. Regarding the end of medicine and the pursuit of health. // Public Interest, Vol. 40. p. 11-42.

Lerner, M. 1973. Conceptualization of health and social well-being. // Health Serv Res. Vol. 8, № 1, p. 6-12.

Lugtenberg, M., Burgers J. S., Westert, G. P. 2009. Effects of evidence-based clinical practice guidelines on quality of care: a systematic review. // Qual Saf Health Care. Vol. 18 (5):385-92. doi: 10.1136/qshc.2008.028043.

Parsons, T. 2009. System społeczny. Kraków, Wydawnictwo „Nomos”.

Pellegrino, E. D., Thomasma, D. C. 1981. Philosophical basis of medical practice. New York, Oxford University Press.

Radomski, D., Grzanka, А. 2011. Metodologia badań naukowych w medycynie. Poznan, Wydawnictwo Uniwersytetu Medycznego w Poznaniu.

Schweninger, E. 1926. Der Artz, wyd. 2, Drezno.

Słownik. 2008. Oxford słownik socjologii i nauk społecznych. Warszawa, Wydawnictwo naukowe PWN.

Szczeklik, A. 2012. Nieśmiertelność. Prometejski sen medycyny. Kraków, Wydawnictwo „Znak”.

Sztompka, P. 2020. Słownik socjologiczny. 1000 pojęć. Kraków, Wydawnictwo “Znak Horizont”.

Szumowski, W. 1927. Medycyna jako nauka i jako sztuka. // „Archiwum Historii i Filozofii Medycyny“, № 7, s. 193-209.

Zieliński. K., Zalewska-Jura, H. 2004. Słownik pochodzenia nazw i określeń medycznych. Antyczne i nowożytne dzieje chorób w ich nazwach ukryte. Bielsko-Biała, Alfa Medica Press.

 

Нетография

Демин, А. С., Терсин, А. С. 2016. Медицина – искусство или наука. // Международный студенческий научный вестник, № 4-1. (Demin, A. S., Tersin, A. S. 2016. Meditsina – iskusstvo ili nauka. // Mezhdunarodnyy studencheskiy nauchnyy vestnik, № 4-1) [In Russian], [последно преглеждане: 24.08.2023] Достъпно на: https://eduherald.ru/ru/article/view?id=15724

Димов, Г. П. 2022. Искусство лечить: личный опыт против доказательной медицины? (Dimov, G. P. 2022. Iskusstvo lechit: lichnyy opyt protiv dokazatelnoy meditsiny?) [In Russian], [последно преглеждане: 09.10.2022] Достъпно на: https://docsfera.ru/research/iskusstvo-lechit-lichnyy-opyt-protiv-dokazatelnoy-meditsiny/

Зорин, Н. А. 2017. Научная журналистика, доказательная медицина, гомеопатия и „Комиссии по борьбе (приглашение к дискуссии). (Zorin, N. A. 2017. Nauchnaya zhurnalistika, dokazatel'naya meditsina, gomeopatiya i „Komissii po bor'be (priglasheniye k diskussii) [In Russian] [последно преглеждане: 24.08.2023] Достъпно на: https://mgnot.ru/index.php?mod1=art&gde=ID&f=17301&m=1&PHPSESSID=8qtf8m476fbfkoms3hsakgder0

Коулман, В. 2017. Наука ли е съвременната медицина? (Koulman, V. 2017. Nauka li e sŭvremennata meditsina?) [In Russian], [последно преглеждане: 24.08.2023] Достъпно на: https://homeohelp.eu/bg/homeopatiya-za-vsichki/dajdzhest/118-nauka-li-e-savremennata-meditzina.html

Медицина. 2021. Почему медицина – не наука? (Meditsina. 2021. Pochemu meditsina – ne nauka?) [In Russian], [последно преглеждане: 24.08.2023] Достъпно на: https://boosty.to/malah?isOnlyAllowedPosts=true

Medycyna. Encyklopedia PWN. [viewed: 24.08.2023] Available from: https://encyklopedia.pwn.pl/haslo/medycyna;3939269.html [łac. medicina „sztuka lekarska“]

Medycyna. 2020. Czy medycyna to sztuka, czy nauka? Instytut Integracji Medycyny [viewed: 24.08.2023] Available from: https://integmed.pl/2020/09/29/czy-medycyna-to-sztuka-czy-nauka/