NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Езикът като отражение на дискриминацията и основание за дискриминация

Брой
№ 2 (2009)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Петя Пачкова

The main object of analyses in this article is the process of woman emancipation in contemporary Bulgaria - the progress in this respect, as well as the degradation. I introduce the term "emancipated man". This term is logical consequence of the process of man emancipation, of the development of his consciousness and behavior to accept special features of the emancipated woman. I look for linguistic projections of these processes - in the formal and informal language.

 

Последните два века от човешката история, особено годините след Втората световна война, се характеризират с нарастващо участие на жените в сферата на платения труд. Това обаче не води винаги до съответстващи на образователния и трудовия им капацитет професионални позиции и трудов статус. Еманципацията на жената се оказа дълъг, труден и много противоречив процес.

Част от задържащите процеса причини трябва да се търсят в някои обективни различия между мъжете и жените, криещи се в техните биологически особености и мисии в обществения живот. Например в единствената /поне засега/ възможност жената да ражда деца. Или в различията от гледна точка на тяхната физическа сила. И тези различия ще продължават да бъдат причина и повод за известни специфики в развитието на мъжа и жената, в техните трудови функции.

Друга част от причините обаче опира до властовите позиции в обществения живот. До нежеланието на повечето работодатели да се лишат от такъв ефективен начин да печелят повече. До нежеланието на повечето представители на така наречения „силен пол" да се лишат от редица властови ресурси, от доминиращата си позиция в сферата на платения труд, от привилегированата си позиция в сферата на семейния бит и отглеждането на децата.

Причина за дискриминацията е и известна инерция в общественото съзнание, която пречи за осъзнаването на редица обществени явления, техния смисъл и обществена роля.

Всъщност мъже са били инициатори на борбата против дискриминацията поради факта, че са били двигател на възникването на капиталистическото производство. А именно то е наложило включването на жените в професионалната сфера на труда. Видни философи, политици и общественици са обосновавали и са се борили за еднаквите човешки права, в това число на мъжа и жената, за да може жената да излезе от дома си и да стане фактор в развитието на промишленото производство. Жените, заедно с прогресивните за времето си мъже, са се борили за своите права. „И във всичките тези промени по реформистки път мъжете са били рамо до рамо с жените и са подобрявали заедно своето човешко общежитие... Възхитителната възможност жените да постигнат за себе си права е изградена от безкористните усилия на много и много хора от противоположния пол. Изградена е въпреки пречките от страна на потисници и от двата пола" /Виж: К. Шопов/.

Но, от друга страна, част от мъжете са били и си остават заинтересовани да дискриминират жените, за да печелят повече пари или самочувствие на техния гръб.

Така че отношението към еманципацията на жената от страна на мъжката половина от човечеството е твърде противоречиво и нееднозначно, променливо. Общо взето, често срещана е логиката да допускат еманципацията дотолкова, доколкото е необходима за икономическото развитие, но, ако могат, да я ограничават и в производствената сфера, а още повече в семейството.

Колкото е по-малко конкурентоспособен един мъж, толкова повече се страхува от конкуренцията на жените и толкова по-голям противник е на тяхната еманципация.

Остават валидни хоризонталната и вертикалната дискриминация.

Наред с продължаващото ограничаване на участието на жените в някои професионални области, с по-ниското качество на заеманите от жените работни места, по-ниското им заплащане и др. под. икономически явления, широкото им навлизане в сферата на платения труд не е съпроводено от адекватни промени в разделението на труда в семейството. Остава налице фактът, че домакинският труд на жената като труд на второ работно място, остава непризнат и невъзнаграден, недостатъчно споделен с мъжа в къщи. По тази линия идва и необходимостта много жени да съчетават семейните с професионалните си задължения без особена подкрепа от съпрузите си и обществото. Да търсят работа на непълен работен ден, с гъвкаво работно време. А тези дейности и длъжности са по-ниско платени, често пъти нерегламентирани, по-безперспективни и улесняват дискриминацията. Жените са представени в непропорционална степен и в неформалния, нерегулирания сектор на икономиката.

В някои професии се стига до обратния ефект - феминизацията се съпровожда от дискриминация на мъжа. Дори и да иска някой мъж да стане "медицинска сестра", "плетачка", "детегледачка", това едва ли е възможно или най-малкото би било нарушаване на неписано правило и изисква от мъжа допълнителна воля и смелост да се изправи срещу много бариери и предразсъдъци.

 

ххх

 

При така наречения „социализъм" в България беше постигнат огромен прогрес в еманципацията на българската жена. Номенклатурата се нуждаеше от нейния труд в името на ускорената индустриализация на страната и я допусна до професионалната сфера, до отрасли, за които преди 1944 г. жената не бе и мечтала. Допусна всички жени и до политическия живот - чрез възможността равноправно да участват във всеобщи избори. Осигури им възможности да се отчуждят от ролята на домакиня, на „жената в къщи". Допусна жената да се отдалечи от мисленето, че трябва да е украса на мъжа, че трябва да изисква от него той да печели, че най-важното за една жена е да е красива и млада. Българката замени полата с панталона. Т.е. прагматизмът, нейният личен интерес в някои отношения надделя над суетата, над налаганите й от мъжа образци за обличане и поведение. Този реален прогрес в икономическото и политическото равноправие залегна и в съответни нормативни документи.

„Доминиращите в западното мислене представи за жените като обезвластени и подчиняващи се на мъжките авторитети същества бяха успешно заменени в социалистическата идеология с образа на навсякъде-присъстващата „свръхжена" /да си припомним триединния модел за жената като майка, труженичка и общественичка" /вж. Татяна Коцева/. Тези свръхочаквания спрямо жената - да съчетава успешно трите основни човешки активности, я поставиха в силно напрегната ситуация.

Напредъкът беше в по-голяма степен по линия на преодоляването на хоризонталната дискриминация - т.е. жените се допуснаха до много видове труд. В по-голяма степен остана валидна вертикалната дискриминация -те не участваха пропорционално във властовите структури на различните йерархични равнища.

В България след Десети ноември настъпи голяма деградация в това отношение. Управляващите прослойки на този етап не се нуждаеха от толкова работна ръка, за да просперират и се направи крачка назад. Те осигуриха такава икономическа и социална среда, в която нямаше нужда от голямо количество от българското население. То стана излишно. Едни от първите на гърба си усетиха това жените. И за да не се водят безработни, по-удобно беше да ги върнат отново в ролята на домакини, чакащи мъжете им да ги нахранят и облекат. Да разкрасят отново позицията на жената - домакиня и майка.

И се връща на обществената сцена излъсканата до нов блясък концепция за двата разделени свята - на мъжа и на жената, на професията и на дома, на труда и на семейството. Според нея е нормално мъжът да печели, а жената да се грижи за дома. Работата на жената извън дома се интерпретира като провал на мъжа. И се появяват отново много мъже, които казват, че жената трябва да си седи в къщи и да им носи чехлите. И се явяват отново много жени, които смятат, че мъжете им трябва да печелят, за да ги хранят. Дискриминацията разцъфва в нови цветове и на нови висини.

Разбира се тази доктрина е имала и има по-приемащи я социални слоеве и по-неприемащи я. Най-разпространена е тя сред представителите на по-заможните слоеве на обществото и доста по-малко приета е сред тези семейства, в които е необходимо и жената да работи, за да се издържа семейството.

Много съвременни българки се върнаха към ролята си на украса на българския мъж. Студентките в някои университети не ги стимулират да се изявяват на полето на науката, а на модния подиум. Стимулира се активно в сферата на възпитанието на жената вниманието към външния вид, за сметка на вниманието към професионализма и морала. Процъфтява участието на жената в секс индустрията, което се обявява за най-нормалното нещо на света. За съжаление далеч не винаги това участие е резултат от принуда на родители, сутеньори и т.н. А доста често е резултат на съзнателен /но формиран от обществената среда/ избор на младите момичета. Стимулираната свобода в сексуалните отношения формира подходящ начин на мислене, водещ до самопредлагане.

Възвръща се стара форма на дискриминация на жената - чрез проституцията. Независимо какво е било политическото отношение към проституцията - дали регламентиране и ограничаване на явлението в определени места или разрешаването му - винаги е налице двойнствено отношение към мъжа и жената, участващи в тази дейност. Жените - проститутки се подлагат на медицински прегледи, но не и мъжете - клиенти. Жените се гледат от обществото с презрение, но не и техните „потребители". „Чрез регламентацията държавата се превръща в сводник, в разпространител на разврата. Тя е израз на двойнствения обществен морал, който освобождава мъжа от отговорност за делата му в сексуално отношение и преследва само жената като източник на разврата. Регламентацията представлява нарушение на правата на личността, като затваря проститутките в публични домове, подлага ги на задължителни медицински прегледи и на практика ги лишава от възможността да се върнат към нормалния начин на живот" /вж. Шокарова, Б., стр. 52/.

Ограничителните, санкциониращите мерки се струпват върху жената - проститутка, а мъжът - клиент и сутеньор или е освободен от всякаква отговорност - юридическа или практическа, или поне от практическа. Дори чрез практическото допускане на нерегламентираната икономика той до голяма степен управлява обществените процеси.

 

ххх

 

Въпреки елементите на дискриминация процесът на еманципиране при „социализма" осигури възможност за придобиване на професионална подготовка и проникване на жените в много сфери на икономическа дейност, което естествено се съпътства с нараснала икономическа независимост. А оттам - и на социална независимост в най-различни аспекти на живота. По-голямата част от тези постижения си остават валидни и за новия преходен период. Освен някои тенденции за връщане назад, има и тенденции на развитие на еманципацията. Процесът е много противоречив и сложен.

Днес много съвременни българки се осмеляват да предлагат на приятелите си да се оженят, без да чакат непременно предложението да излезе от тях. Все повече жени при омъжване не си сменят моминското име с това на съпруга им. Все повече жени не смятат за толкова важно дали съпругът им е по-висок или по-възрастен от тях. Все повече жени признават, че съпрузите им им помагат в домакинската работа без да се опасяват, че с това признание ще намалят авторитета им на мъже. А съответните еманципирани мъже все по-малко се срамуват от това. Все повече жени стават инициаторки на бракоразводни дела. Все повече жени не се смятат за дискриминирани, а за равноправни, не за пасивен наблюдател, за жертва, а за активен участник в историческото развитие.

Еманципирането на жената върви ръка за ръка с еманципирането на мъжа. Формирането на "еманципирания мъж" се оказа също труден, болезнен и доста бавен процес. Доказателство за това са много мъже, които на пръв поглед изглеждат еманципирани, но в дадени моменти от тях извират скрити надълбоко в съзнанието им оценки и мнения, показващи всъщност пренебрежително и недостатъчно положително отношение към възможностите на жената като равностоен на тях субект. Би трябвало да се говори за степени на еманципация на мъжа.

Общо взето две са основните области, в които тази еманципация си проличава най-явно. Това е сферата на семейството, на домашния бит и сферата на професията, на професионалния труд.

Ако се вгледаме в първата сфера, кои са основните показатели за еманципираност на мъжа? Да не се срамува, че е по-нисък от съпругата или приятелката си. Че получава по-ниска заплата от партньорката си. Че готви в къщи. Че участва в пазаруването, чистенето, правенето на зимнина и всички останали домакински дейности, определяни от някои като „женски". Че е съгласен да участва активно в гледането на деца и внуци, да излезе при необходимост дори в "бащинство". Да не се притеснява, когато жената иска да плати сметката си в кафенето или да го почерпи.

Еманципираният мъж не държи непременно той да определя позите и правилата в сексуалната игра. Не се срамува да последва жена си, когато тя предложи да си тръгнат от гости.

Ако говорим за втората сфера, има много и най-различни признаци за еманципираност на мъжа. Да се отнася с колежките си като с равноправни. Когато се избира управленски екип на дадено ниво, да ги има предвид наравно с колегите си. Да се стреми обективно да преценява способностите им при разпределянето на професионалните задачи. Да не набляга на външния им вид в деловото общуване, а на техните професионални и морални качества.

Както еманципацията на жената, така и тази на мъжа, могат да достигнат до неприродни, до абсурдни степени и форми. Например до положение, в което мъжът масово и откровено заявява, че го е страх от питомни и безопасни кучета, разхождащи се спокойно по градските градинки. Загубва се естествената природна предопределеност на мъжа да бъде по-силен физически и оттам по-смел относно физически рискове и задачи. В същото време жените се отдават на спортове, които ги правят съотносимо силни с мъжете. Това обаче е и доказателство, че неравенството между мъжа и жената има предимно социални причини и действителните физиологични причини могат да бъдат голяма степен преодолени като основание за дискриминация.

 

ххх

 

Процесът на еманципиране на жената означава промяна в степените и насоките на нейната свобода. Основната тенденция е към увеличаване на нейната свобода. Тя има все по-голяма възможност за избор на алтернативни насоки и форми на своето поведение - в трудовата, семейната сфера, както и в целия останал живот. В същото време обаче нараства напрежението в нейния живот, нейната несигурност. Няма го вече задължението на мъжа да се грижи финансово и по други начини за нея, когато е омъжена, в онзи традиционен вид от миналото. Няма я и възможността да стовари върху неговия гръб отговорността за неуспехите на семейството. Тя става все по-свободен, но и отговорен фактор.

Естествена негативна последица от нейната увеличена свобода при избора на семейно положение е липсата на сподвижник, на другар, на закрилник, когато тя избере положението на неомъжена, разведена жена или на самотна майка. В такъв смисъл умножената свобода в дадени отношения води до понасянето на нови тежести, до нарастване на опасността от нови несвободи в различни сфери на личния живот.

Развитието на процеса на еманципиране на жената, както казах по-горе, е пряко свързано с еманципирането и на мъжа. Променят се степените и формите и на неговата свобода. От една страна, той губи възможността си да взема решения по редица въпроси, свързани с положението на неговата жена и деца. Въпроси, по които е имал тежката дума в продължение на много столетия. Губи възможността в професионалната сфера да решава въпроси на различни равнища поради факта, че все повече жени заемат ръководни постове. Поради тази причина все повече жени и все по-малко мъже стават субект на сексуално насилие като основна форма на дискриминация.

В някои отношения, обаче, се увеличават степените на мъжката свобода- мъжът придобива възможност да се занимава с неща, с които по-рано му е било неформално забранено да се занимава. С различни битови дейности в къщи, с дейности, свързани с отглеждането на децата. В съвременните развити страни например все повече се допуска нормативно бащите да излизат в отпуск по „бащинство" или просто в отпуск за радване на детето след неговото раждане. Първото се отнася и за ситуацията в България.

Съвременният мъж може да се посвети и професионално на дейности, които до скоро са му били „забранени". Да бъде секретар, да шие гоблени, да бъде жиголо, за да задоволява потребностите на съвременните самотни жени и т.н. Дори да си седи в къщи, ако жена му печели достатъчно, за да изхранва семейството.

 

ххх

 

Всички тези социални процеси имат лингвистични проекции. Отразяват се на езика, с който общуваме. Сферата на езика участва активно в създаването или затвърждаването на дискриминационните образци на поведение. Както и в тяхното преодоляване.

В това отношение може да се каже, че е очевадно проявлението на закона за преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Масовизирането на случаите, когато жената е повече или по-малко равноправна на мъжа в различните обществени сфери, неизбежно води до промени в езиковото оформление на тези променени взаимоотношения. Но бързината на тези промени, тяхната лабилност или категоричност зависят от поведението на социалните актьори - от техните интереси, активност, агресивност, креативност, култура.

Когато езикът отразява само някакво реално положение на нещата, това все още не е дискриминация. Но когато се допълни и със съзнателното нежелание на заинтересовани фактори да отчетат причините за това реално положение на нещата и да дадат възможност за промяната му, когато не се отчитат промените в това реално положение, тогава вече става дума за чиста проба дискриминация.

С други думи, когато действително жената не е доказала възможностите си в дадена сфера, най-вече поради факта, че отскоро се изявява в тази сфера и затова не я оценяват както мъжа - това е донякъде логично. Но веднага трябва да се изясни защо това е така - дали поради генетични, биологични причини или поради целите и характера на социализацията на жената.

Когато обаче жената е доказала себе си - това да се прикрива или омаловажава, да не се отразява в езика - вече не може да не се нарече дискриминация.

Количеството на жени в дадена професия само по себе си е основателно доказателство за нуждата от използване на женски род на даден термин. Не е нужно да се чака да се измери качеството. Още повече, че там става дума за натрупвания в течение на времето и за доста голяма доза субективизъм при оценката, особено в някои професии. Така че отразяването в езика на количествените изменения е първата стъпка на изразяване на уважението към достойнствата на жената, към нейната амбиция да се усъвършенства.

Има професии, в които жените са се утвърдили и като количество, и като качество, дори в някои от тях е достигната прекалено висока степен на феминизация. В тези професии обикновено се използва женски род. Но само или предимно във всекидневния език. Но не и в официалния, в езика на институциите.

Става дума за лекар - лекарка, учител - учителка, преподавател - преподавателка, съдия - съдийка, адвокат - адвокатка. Количеството на жените в тези професии е съотносимо с това на мъжете, дори в учителската професия става дума за доминация. Качеството на техния труд също едва ли подлежи на съмнение. И въпреки това в официални документи се използва мъжкият род на съответните термини.

Съотношението на жените в лекарската професия отразява насочването на жените в една част от лекарските дисциплини и отчуждението им от други. Това става обикновено по линия на така наречения „доброволен избор" на жените - когато те в резултат на възпитанието, на социализацията оформят своя избор предимно към педиатрията и гинекологията, но не и към хирургията. Внушава им се по редица начини, че са годни за едни, но не и за други лекарски специалности. Създават се и различни видове бариери пред развитието им в дадени сфери. А в езика съответно имаме педиатърка и гинеколожка, но не и хируржка. И съвсем не защото се изговаря трудно... А защото колкото е по-престижна професията, толкова е по-труднодостъпна за жената и не се стимулират съответни промени в езика.

В академичните институции не се използва официално женски род на доцент, доктор на науките, професор, член кореспондент, академик. Студентите се смеят над варианта на обръщение „Госпожо доцентке!", но не и на вариант „Госпожо доцент!". Една от причините е вероятно непривикналостта на техните уши към съответните словосъчетания. Вероятно преди време по подобен начин са звучали и други словосъчетания или термини, които не са имали широка употреба. Но не по-малко смешно, граматически неправилно на български и с определен дискриминационен привкус звучат например изрази като „нашата колега е написала чудесен реферат".

Нежеланието да се признае на жените равностойността на техния труд в тези сфери, доказаните и потенциалните им способности, интуитивният страх на много мъже от конкурентоспособността на жените, нежеланието им да се разделят с властови ресурси са сериозна причина за езикова дискриминация.

От друга страна, става дума за липсата на достатъчна амбиция на жените да се борят за „женския род" в езиковото общуване, страхът да не ги обвинят в излишно самочувствие и предизвикателност. Те саморъчно пишат, че са автори /а не авторки!/ на учебни програми, на доклади и статии, на монографии; че са участници /а не участнички!/ в проекти и в научни форуми; че са ръководители /а не ръководителки!/ на катедри; декани, а не деканки; ректори, а не ректорки; асистенти, а не асистентки.

В сферата на науката е налице огромно количество жени /дори съществува феминизация на някои научни области/, все по-големи техни научни постижения и въпреки това не се използва дума в женски род като аналог на „учен", дори във всекидневния език.

Повечето мъже доста ревниво пазят позициите си и в сферата на политиката. Демонстрират до голяма степен привидно желание жените да се намесват в политическата дейност. Действително няма формални забрани за участието на жените в много страни по света, в това число и в България. Но на практика се прави твърде малко в това отношение. Особено що се отнася до издигането на жени на съответни постове. По време на предизборни кампании доминираните от мъже партийни ръководства все не намират достатъчно достойни за кандидати жени и затова в една или друга степен сред кандидатите винаги доминират мъжете. Те се слагат на по-предни позиции, за да имат повече шансове да бъдат избрани. А и повечето хора са свикнали да се доверяват повече на мъжете в тази сфера и са по-склонни да ги предпочитат пред жените - кандидатки. Дори самата женска част от електората.

Самите жени, от своя страна, им съдействат, като предлагат на пазара на политическия труд по-рядко и по-малко амбиция за постигане на по-високи постове и по-сериозни ангажименти. Въпреки големия си потенциал за качествена изява в тази сфера. И въпреки нуждата от „женска ръка" за хуманизиране на тази дейност. Когато жените са прекалено малко в различни политически институции, организации, органи, те се държат по-мъжествено и от мъжете. Но когато те имат по-равноправно участие биха могли да изявят и някои свои по-женски, но точно заради това по-нужни за политиката качества.

В тази връзка е интересен един пример от политическата практика по времето на „социализма". Отива наша делегация по определен политически повод в Италия. В разговора с италианските колеги членовете на делегацията се хвалят с постигнатата еманципация на българската жена в социалистическа България. И една от италианките казва: „Аз се чудех защо няма нито една жена във вашата делегация, а то ето защо..."

В резултат на всичко това езиковият еквивалент на пренебрежението е рядката употреба на женски род на „премиер", „президент", „министър" и др. под. във всекидневния език и пълната й липса в официалния език. А вече има доста примери в историческата практика за такива успешни в политиката жени. Този езиков феномен понякога в буквалния смисъл на думата затруднява възприемането на информацията. Например когато става дума за жена-президент или премиер с такова чуждо име, което не може да бъде разпознато като женско или мъжко.

В същото време е налице масова употреба на понятия като „премиерша", „президентша", „министерша", които подчертават зависимото положение на съпругите на премиера, президента и министъра от техния обществен статус и отразяват голямото количество жени, които са влизали и влизат в тази роля. Въпросната роля, както и нейният езиков еквивалент, подчертават хилядолетната функция на жената като допълнение на мъжа, негова подкрепа, негов инструмент и украса. Жените в тази роля не са самостоятелни в избора си на поведение, на професия. На тях са им наложени удобни за мъжете им правила. Те са придатък, те са без собствено лице. Техните „професионални" функции на благотворителки, доброволки допълнително подчертава дискриминацията на жената, която извършва в къщи все още допълнителен, непризнат, неплатен, доброволен труд. Те затвърждават модела на жената - домакиня и мъжа - професионалист. Укрепват положителното отношение към доброволния неплатен труд на жената, а в същото време положителното отношение към високоплатения и признат по всякакви начини труд на мъжа.

Не случайно като противовес на тази практика се явяват на хоризонта все повече изключения /в лицето на еманципирани жени/, които са съгласни да са съпруги на изявените си в политиката мъже, но не са съгласни да се лишават от удоволствието да работят това, за което са учили и което им доставя удоволствие, да живеят така, както смятат за добре за себе си. Т.е. не искат да влязат в ролята на „шия", а държат на ролята на равноправен партньор, т.е. част от „главата". Подобен пример можем вероятно да видим в съпругата на френския президент Саркози - Сесилия, а може би и в партньорката на българския премиер Станишев - Елена Йончева, която и като неформална премиерша продължава да се изявява като амбициозна и качествена журналистка.

В езици, в които няма женски и мъжки род, дискриминацията може да се поприкрие и обясни с традиционните езикови стандарти /липсата на женски род/, но в българския език това не е така. При положение, че има традиционна езикова възможност за женски род на съответните термини, неизползването им е очевиден пример за дискриминация.

Пример за активна намеса на държавата в процеса на намаляване на дискриминацията е практиката в някои латиноамерикански страни официално да се налага задължение за използване на женски и мъжки род на думите. Вероятно това е по-скоро начин за ускоряване на еманципацията на жената, отколкото отражение на реално съществуващи взаимоотношения между половете в тези страни.

Неотразяването в езика на действителния принос на жените в различните обществени сфери, от една страна, е резултат на определени обективни и субективни причини, но, от друга страна, е причина за задържането на равноправието между половете. То води до стимулиране на пренебрежението към постиженията на жените в сферата на професионалния труд, а оттам и на тяхната дискриминация в заплащането, в издигането в йерархията, в целия обществен живот.

 

Литература:

Шопов, К., Либерализъм и феминизъм, сп. „Социологически проблеми", 1994 г., кн. 3.

Коцева, Т., Женските съпротиви в посттоталитарната реалност, сп. „Социологически проблеми", 1994 г., кн. 3, стр. 43.

Шокарова, Б., Общественото отношение към проституцията в България от Освобождението до войните, сп. „Социологически проблеми", 1994 г., кн. 3

 

 

comments powered by Disqus