NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

За фотографията и границите

Брой
№ 14 (2010)
Рубрика
Poiesis
Автор
Светла Енчева


   
 
   
   
   
   
   
   
   
   
   
 
   
   
   
   



   
   
   
   
   
 
   
   
   
   
   

   
 
   
   

   
   
   

 

 

 

 

Темата на настоящия брой на NotaBene - "Граници" - по много приятен начин се преплита с интересите ми напоследък. Използвам обстоятелството, че в колонката за фотография свободата ми няма граници, за да свържа темата на броя с моята актуална тема.

В миналите два броя на колонката ставаше въпрос за отношенията между фотограф и модел и, в известен смисъл, за границите между тях, за властта и подчинението в тези отношения. Този път ще подходя по обратния начин - със средствата на фотографията ще тематизирам определени измерения на отношенията на власт, подчинение и граници отвъд изкуството.

Границите между свободата и не-свободата, между "своето" и "чуждото" могат да бъдат представени във фотографията и като чисто естетически обект - композиция, форма, геометрия. Бихме могли да се ограничим до минимализма на композицията и да го приемем за цел сама по себе си. Когато обаче минимализмът видимо "боде", той препраща към значения отвъд себе си. А именно, към границата между ограденото с правилна бодлива геометрия и света извън него.

Как решаваме, че някой е "заплаха" и затова трябва да бъде принудително отделен от "свободния" свят? На равнището на здравия разум ни изглежда, че хората, които са оградени с бодлива тел, са направили или има вероятност да направят нещо опасно за обществото.

Но има и случаи, когато някои се оказват от вътрешната част на оградата не за да бъде предпазен светът от тях, а единствено защото не принадлежат към мнозинството и не разполагат с ресурсите, с които разполага мнозинството, за да се защитят. Има и случаи, когато това се случва, само защо разпределящите кой от коя страна да бъде имат власт да разпределят.

Има и случаи, когато, колкото и невероятно да изглежда това,  въдворяването в ограденото пространство има за цел да оправдае съществуването на това пространство и местата на въдворяващите. Потребността от въдворяване се оказва зависима от пространството за въдворяване, което, за да оправдае съществуването си, трябва да бъде "усвоено".

А това пространство се "усвоява" не с минимализъм, не с геометрия и не с композиция. То се усвоява с хора.

п.п. Снимките са правени от мен и са от Специалния "дом" за "временно" "настаняване" на чужденци в Бусманци, София.

 

 

 

comments powered by Disqus