NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

За времето в „Гарванът” на Едгар Алън По

Брой
№ 15 (2010)
Рубрика
Анонс
Автор
Светлин Митрев

Най-известните творби на По са готическите романи- жанр, който той следва, за да задоволи вкуса на публиката. Най-често повтарящите се теми се занимават с въпроси относно смъртта, включително физически знаци, ефектите от разлагането, преждевременното погребение, съживяване на мъртвите и скръб. Много от неговите творби се считат за част от жанра „тъмен романтизъм" - литературна реакция срещу трансцендентализма, който По силно ненавижда. Той нарича последователите на това литературно течение "Фрогпондианс" (от езерцето Фрог в Бостън) и се присмива на техните писания, изпадащи в „неяснота заради самата неяснота" или в „мистицизъм заради самия мистицизъм". По веднъж пише в писмо до Томас Холей Чивърс, че ненавижда не трансценденталистите, а „само преструваните и софистите измежду тях".(вж. 2)

Той ненавижда дидактизма и алегорията, макар да смята, че значението в поезията трябва да е поставено скрито под повърхността на творбата. Литература с пряк смисъл, пише той, престава да бъде изкуство. По вярва, че качествената творба трябва да бъде кратка и да се фокусира върху специфичен единичен ефект. Според него писателят трябва внимателно да пресмята всяка емоция и идея.(вж. 2).

А сега да се насочим към самата творба. Както стана ясно, по презумпция „Гарвана" трябва да е непресъхващ извор на емоция и символика, в повечето случаи насочена към смъртта и страданието. По тази причина смятам да се спра само на някои образи от нея, които както косвено, така и пряко показват едно размиване на време и пространство. На първо място трябва да поставим естествено гарванът, който не случайно е избран за заглавие на произведението. Както се знае, писателите романтици са изключително привлечени от митологията и мистиката. И въпреки че тенденциозно се насочват към източни или най-малкото ориенталски мотиви и символи, тук виждаме един до голяма степен западен образ (не че на изток няма гарвани, но смятам че тук е използвана повече неговата западна символика). Нека си спомним Ботевото „Гарване, и ти птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно ти грачиш?" и ще видим до голяма степен онова впечатление, което оставя тази птица у хората - ако не предвестник, то поне „глашатай" на смъртта. Свързаността на гарвана със смъртта откриваме и в индианската митология, с която По вероятно е бил запознат, където гарванът е преносителят на душата в света на мъртвите или пък вестител от отвъдното, какъвто го виждаме в текста.

„...гарванът от мойто златно и свещено Безвъзвратно..."

Но ми си струва, че освен това има и още нещо. При индианците от канадските планини, гарванът е измамник, идващ по време на сън или транс, за да заблуждава духа. Вероятно в „Гарвана" се съчетават тези две значения. Както и самият герой казва:

„Извинете! Да! Дочух аз смътен звук; -

но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,

че когато се почука, аз не се опомних тук..."(1).

Сънят - едно състояние, където реално и нереално се размиват. Ако трябва да се позова на Фройд: време, когато всички наши страхове взимат връх.

Изобщо целият сюжет, разказ за събитията случили се през декемврийската полунощ, са спомен. А споменът може и да е измамен, в него реалност и желание се смесват и може да се получи нова, недействителна реалност, която би могло да бъде много по-достоверна, отколкото действителната. Аристотел казва, че поетът е по-близо до истината, защото за разлика от историка показва една възможност на нещата, а не самите неща (или събития).

В предходния пасаж неусетно засегнах други „символи" на това размиване на времето.

„Бе декемврий - помня още!..." и „...в късна полунощ...".

По мое мнение това са два много силни факта. Първо, месец декември е на пръв поглед просто един от месеците, последният от годината, но именно защото е последен, той е толкова важен. Тогава идва кулминацията на миналото и настоящето, защото идва несъществуващото бъдеще. Месец на меланхолична равносметка, време на спомняне за живота, време, обърнато към смъртта, завършека, абсурда. Второ, късната полунощ - едно още по-силно време, едно много по - мистично време. Не време, а миг, но не какъв да е. Това е мигът, когато трите приети от нас времена се съчетават и размиват в един-единствен момент, в който не съществува нищо, освен самото то (нищото). Момент, който дори и не може да се мисли, а само да се почувства, да се изживее. Момент, в който времето повече от всякога има власт над нас. Миг, когато гледаш, но не виждаш, слушаш, но не чуваш. Момент на миг от вечността и на вечността в миг.

Вечността, едно така неясно и объркващо усещане, което е достъпно само за избрани, просветени. Понякога те грабва изненадващо, а друг път го достигаш след изключителни, почти нечовешки усилия и лишения. Най-странното е, че това е и името на гарвана, или поне може да бъде, като се приема един от преводите на програкнатото "Nevermore!". Това Nevermorе, съчетаващо вечността и невъзможността за такава вечност (Вечност и Никога веч). И ако приемем този превод, никога вече, то изниква въпроса: Имало ли е „време", когато е съществувало едно непрекъснато бъдене? Вероятно отговорът би бил ДА. Но от времето на бъденето е останал само спомен и измъчваща меланхолия. Бъденето, смятам, е свързано с моментите на щастието или поне с представите за такива, от любовта, привързаността, от които стои само един ек - „Ленора". „Ленора" е символа на щастието и спокойствието, лично и семейно. Вероятно протообраз е покойната жена на автора Вирджиния Елиза, което може да обясни и лъхащата меланхолия и мрачни обсесивни мисли, бликащи от строфите.

1 Е.А.По, Гарванът (вж. различните преводи на български в електронното издание (http://www.litclub.com/library/prev/poe/index.html)

2 www.wikipedia.org

Светлин Митрев е студент по философия във Философски факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски" - Благоевград

 

comments powered by Disqus