NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия

Брой
№ 15 (2010)
Рубрика
Poiesis
Автор
Надежда Московска

Надежда Московска е завършила 9 ФЕГ „Алфонс дьо Ламартин" в София през 2010 година. Приета е в специалност „Културология" на СУ. Личен блог: http://nmoskovska.wordpress.com/

 

изпитвам ужас от чистия new document

имам постоянна нужда от поводи
каквито върху него няма
имам нужда от провокации
с все по-кратък срок на годност
а се гордея с гнусната си принадлежност
към свръхинформираното си поколение
което развива
нови способности
нов тип памет
ново четене
нова реакция
развива опаковката си
отваря свръхтехнологичната си консерва
съкращавайки не друг
не на новините не на модите
своя собстевен срок на годност
казва „на бас" и проверява моментално
защото няма време за suspense
когато ти е suspended живеенето
и паркът в който пием бира е всъщност басейн
защото има wireless
и всички си имаме гнусни портативни тръби
портали с високо налягане
на бас
че хората на отминалите епохи
недалечните епохи и не само пишещите хора
са изпитвали съвсем различен ступор
не са тракали коментари под статии
не са узнавали толкова много неща
за толкова кратко време
и на тях не им е било хубаво
доверявали са се лесно
не са имали достъп а време
не са се лутали между хиперлинкове
не са им трябвали n на брой флитри
нито ключалки и блиндирани врати
не им е било толкова трудно да спрат
информирания си информационен страх
и са спирали себе си
в свещения си уют
без гладуващите деца и нелепия лукс
не и толкова близо не у дома
актуално усамотение без виртуален вертеп
хуквали са към себе си от друга стратова линия
изумени и превъзбудени
пред бял лист вместо пред мигащия курсор
който те принуждава да гледаш трескаво
word count в долната част на вертикално led писалище
трудно да се качваш на по-високи енергетични нива
да се засилваш и бързаш по нищожната си емоционална орбита
гнусно е при такава постоянна скорост
и всеки малък превъзбуден опит съдържа
единствено и само риск
да изхвърчиш

чувствам се като елементарна частица
и не проверявам в уикипедия
какво и как точно правят с другите като мен
някъде в швейцария

 

точно толкова просто

нали не съм неблагодарна
вечно недоволна
и вяла за важни неща

аз просто нямам навици
не спя достатъчно
не се храня правилно
не съм пълноценна
така да се каже

казвам само че спя и се храня
а това не те прави ценен
просто защото
страдам от липса
на добри навици

липсват ми хиляди
пъти по-малко от теб
миналия петък
или само в петък
или когато и да е
а такъв навик също си нямам

метаморфози

имах си олюпен таван
с полепнали по него фантазии

гледала съм го с часове
чакала съм в тъмното
по него да запълзят
огромни паяци
било ми е горещо и върху
опушения неравен екран
са се проектирали
синьо-лилави медузи
от които ни най-малко
не ме е било страх

след цял един ден
с филип глас до умопомрачение
и вонящо лепило до пълно надрусване
таванът е фантастичен

 

едновременно

всеки ден пишех за теб
за линията на косата ти
за врата ти
листа и сладкиши
и сега панически търсех
текстове и отговори, знаейки, че едните
никога
не съдържат другите, и намерих
суецката криза, символизма и онзи противен грах
и музика даже не слушах
спомням си само чревоугодие и ксерокопие
на „картезианските тела"
някакви схеми и букви, липсата на каквато и да е била
концентрация
на желание
на препинателни знаци
и каквито и да е било дефиниции
изкарах (не знам откъде) успех по история
с философията също не зная как стана
... и така пунктуацията ми се стори реалност.

 

часовници

чувам дядо си как диша
а в кухнята трака часовник

страхувам се че ако захърка
махалото ще спре да се клати
представям си некролога на
моето време
и часовникари със сини буркани

в друга къща
където не съм у дома
виждам часовник дори в тоалетната
баща ми винаги знае
дали закъснява
колко и най-вече кога
е важно това

освен обсесия притежава
и фантастична CYMA
джобен часовник без капаче
от балканската дванайста година
не познавам човека
заради когото го пази
не познавам достатъчно
него самия
за да зная дали
придава такава стойност на
каквото и да е

бях си избрала друг дядо
който помнеше други войни
и тристахилядна софия

остана жив само този
който ме научи да чета,
да смятам и да помня истории

сега толкова важният и за двама ни
разказ е пяна върху устата му
докато той танцува своята старост
за пръв път от 80 години насам
с дясната си ръка

 

comments powered by Disqus