NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поетът – странник в света

Брой
№ 16 (2010)
Рубрика
Подиум
Автор
Поля Търколева

„Ето моливът върху хартията."1

Ето го и художникът.

 

„Какво прави художникът? Той доближава две материи; леко плъзва черния молив върху хартията. Нищо повече."2 И Гастон Башлар продължава: ръката деликатно събужда чудните сили на материята. Всички динамични сънища, от най-жестоките към най-невинните, живеят в човешката ръка, синтез на сила и посока.3 Ръката на художника създава форми чрез „сблъсъка" на двете материи. Поетът, също както художника, придава форма на своите динамични мечтания, но неговото оръжие е езикът, той обрисува чрез поетичния изказ, чрез метафорите, чрез поетичните мечтания.

Какво подтиква художника и поета да слеят материите на молива и хартията, да задвижат творческия процес, да формират нов свят? Какво осветлява ръката им? Башлар предоставя отговор на този въпрос, съпоставяйки Фонтен и Шагал. Казват, че Ла Фонтен е бил наблюдател, търсещ истории и приказки. Той разказва това, което е видял. Обратно на Ла Фонтен, Шагал вижда това, което му разказват, вижда това, което ще му разкажат. Той разкрива светлината - дълбока и подвижна.4

Как се явява светлината пред твореца? Как той я разкрива? Според Башлар, художникът и поетът познават мечтанието, в основата на което е съзерцанието върху природата на нещата. Природата на нещата е обвързана с четирите материални елемента, които имат активен характер, провокиращ твореца. Така възниква идеята за една материалистична визия, базирана на четириелементния материализъм, на четирите начала на интуитивната космогония и на "физиката на въображението", опираща се на асоциациите, провокирани от предмета. Башлар се опитва да разкрие "плътността" на битието, енергията на ставането и тяхната субстанциална подвижност.

В книгата си "Поетът, Алхимикът, Демонът"5 Валерия Киоре посочва, че материята е носител на мисли и мечтания, а не трябва да влиза само в ролята на мислена и мечтана от човека. Самата материя, а не символът, улавя мечтателя и го принуждава тя да стане център на въображението, защото в нея съществува енергия, която мечтателят усеща. Тази визия върху произведенията на Башлар е иновативна, защото Киоре предлага онтологичен прочит на Башларовата поетика, разгръщайки тезите си около тройна структура, разглеждаща ролята на поета, алхимика и демонологията в тетравалентната доктрина на Башлар. Тази нова и дълбокомислена интерпретация или спекулация, в позитивния смисъл на думата, се дължи на предлаганата от Киоре теза за активен, действащ материализъм. Изхождайки от ключовата фраза «Материята обитава поетичния стих», авторката открива множество аргументи в произведенията на Башлар в защита на своята теза и по този начин, както твърди Жан Либи, (вице-президент на «Асоциацията на приятелите на Гастон Башлар») ни принуждава да направим нов прочит на произведенията на френския философ. Материята подбужда мечтанията, материята е в сърцето на поезията. Мечтанията на думи могат да доведат до мечтания за материята, «Чувайки някои думи, един мечтател на думите чува шумоленето на света на нещата.»6 Материята е промислена от Киоре като безкрайния източник на поетичното слово. Както споделя Либи, това е една жива, активна материя, която обитава поетичния стих.7 В нея се съдържа енергия, която мечтателят, поетът улавя.

За да може материята да провокира мечтателя, е необходима активната роля на въображението. Една от възможните трактовки на поетиката на Башлар е, че енергията, която мечтателят усеща от материята, е присъща на четирите материални елемента. В зависимост от сгъстяването и разреждането си те съставят различните видове материя и присъстват включително и в душата на човека. Тази позиция е сходна с натурфилософиите на Талес, Анаксимен и Хераклит. Четирите материални елемента са изходен субстрат на безсмъртната природа, притежават задвижваща енергия, а всички земни проявления на тези същности, включително и човешката душа, са производни на тях: «Този Космос, един и същ за всички същества, не е бил създаден от никакъв Бог и никакъв човек, но е бил винаги, е и ще бъде вечно съществуващ огън, който закономерно (по мярка) се възпламенява и закономерно (по мярка) изгасва.»8 Елементите могат да бъдат разгледани като незагиваща енергия, която присъства навсякъде. Елементите не само определят темперамента, а именно чрез материалните образи човек се завръща към онова състояние, от което е произлязъл. В «Пламъкът на свещта» Башлар пише: «Всяка дълбока душа има своето лично отвъдно. Пламъкът показва всяка трансцендентност. Пред пламъка, Клодел се пита: «От къде материята получава устрема, за да достигне до категорията «божествено»?»9 Как творецът овладява материята, как сблъсква материята на молива и тази на хартията? Как материята завладява мисълта на поета чрез образи за отминали събития, за бащиното огнище, за дълбоката вода, за буйния вятър, за прозрачното небе? Как тези образи, въплътени в поетическото творчество, провокират и влияят върху читателя? В тях се въплъщава естетическият порив, дълбините на човешкото несъзнавано, силата на творческия дух, търсенето на неизвестното. Поетът се оказва човек, който е склонен към по-дълбоки естетически преживявания, който владее и играе с езика. «Поезията може да бъде всичко, което е, защото е игра (....) игра на въображението.»10 За поета няма езикови граници - той играе с думите или думите играят с него!?

Съответно възникват въпросите: Каква е ролята на поета?; С какво той се отличава от останалите творци?; Каква е функцията на езика в творческия акт? Всички тези въпроси ще бъдат засегнати в настоящата статия без претенцията да получат категорични отговори или цялостен анализ. Те ще бъдат нюанс към задачата да се «обрисува» аналитично философско-антропологичния профил на поета, да се предложи метафизично осмисляне на човека като същество, което чрез мечтанието и поезията изказва и показва какво е самото то.

Актът на себеизразяване чрез поезията е свързан с излизане от всекидневното, с особен вид комуникация, с поетическия език, който завоалира обичайното, ясно изразимото и загатва, нюансира потайното, неизказуемото, несъзнаваното. Поетическият език е обвързан с отвъдното, изобилното, с прехода, с неясното.11 Поезията ни завръща към нашия произход, а поетът е господар на ехото, „Поетът говори на прага на същността."12 Той е човекът, който знае как да слуша, а звукът на поезията е звук в средата на тишината.13 В такъв случай поетът е творец излизащ извън нормите, извън зададеното, дори извън времето - поезията на Шекспир не разкрива повече истина, отколкото поезията на Рилке или Е.А. По. Поезията излиза извън обичайното и по този начин го обогатява, трансформира, остойностява като това се състои в превръщането на обичайното в необичайно.14 Следователно можем да кажем, че поетът е странник, играещ с думите, чужденец за всекидневното.

Необходимо е да уточним понятието „странник". Във "Fenomenologia dell'estraneità", Габриела Баптист посочва няколко критерия за определяне на чужденеца, на странника. Първият критерий е териториален - странникът живее или идва от място, което е далечно и чуждо за нас, вън от нашата среда, вън от нашите териториални граници. Странникът идва от периферията към центъра на територията, идва от неизвестно за нас пространство към познатото ни обкръжение. Според втория критерий, посочен от Баптист, странникът е човек с друга националност, вероизповедание, с друг майчин език, с различна идентичност, принадлежащ към друго гражданско общество, към друга държава, които за нас може да са чужди, защото не им принадлежим, да са странни, защото не ги познаваме. Странник може да бъде и човек, който се отличава от останалите с външния си вид, с екстравагантността си, който се подчинява на други правила.15 Определението на поета като странник не съвпада с нито един от трите критерия, дефинирани от Баптист. Напълно възможно е поетът да не е имигрант, да спазва социалните правила, да е незабележим във всекидневието. Защо тогава поетът е странник? Защото макар и когато той е типичен представител на социалната си среда, няма социални, икономически и културни фактори, които да го отличават от неговото общество, когато е „незабележим във всекидневието", той има голямата задача да превърне всекидневието в необичайно, в единствено, в нещо изключително. И тук възниква въпросът дали литературата и поезията не са алтернативен свят, въображаема реалност, създадена от твореца? Както посочва Тери Игълтън в „Увод в литературната теория": „Литературата не е начин за опознаването на реалността, а своеобразна колективна утопия, която пронизва цялата история и е израз на фундаменталните човешки копнежи, породили самата цивилизация, но така и не намерили пълно удовлетворение в нея."16 Именно „фундаменталните човешки копнежи" са двигателя на поетичното творчество.

Затова независимо дали пресъздава света в поезията или сътворява нова утопична реалност, образът на поета може да бъде класифициран като странник според четвъртия критерий, назован от Баптист: странник е човек с необикновени занимания, с изключителен характер, с необичайна оригиналност в творчеството си. Това е създателят, творецът, революционерът, бунтовникът, установителят на нов ред. Поетът е странник, защото чрез поезията си се откъсва от времето, територията, социалните правила, от реалността. Интерпретирайки психоаналитичната гледна точка на Фройд, може да кажем, че поетът пресъздава реалността, така че поставя читателя в състояние да се наслаждава на собствените си фантазии, предлагайки му ги в сублимиран вид. От друга страна, от гледна точка на аналитичната психология задачата на поета е изключително трудна, защото той прониква в «дълбините на душата». Това е «опасно и за протичането на индивидуацията е необходим стабилен Аз, който може да издържи на сблъсъка с колективното несъзнавано, за да се постигне изравняване на противоположностите, като се използват възникналите от него и амплифицирани от съзнанието символи. «Индивидуацията» значи «стани този, който си!» - това изречение на Пиндар произлиза от опита на древните мистерии: трябва да победиш мистичните чудовища, пазещи пътя на душата към божественото, което ще те преобрази. В перспективата на Юнг това означава и нещо повече: да покориш - като ги приемеш и се поучиш от тях - тези чудовища - сянката, анимата (респективно анимуса), Вълшебника или Стария мъдрец (респ. Великата майка), защото те са част от собствената ти душа, и така да достигнеш до центъра на личността, das Selbst (същинския Аз или „цялостната личност")."17 Творейки, поетът изгражда и преоткрива себе си, но също така той препредава с поетическия изказ нещо тайно, скрито и завоалирано, нещо неизвестно и трансцендентно, „отвъдчовешко"18. Човекът на изкуството и поетът са носители и изразители на колективното несъзнавано. Тяхната функция в и чрез творческия процес не е да сублимират и изразяват индивидуалното си несъзнавано, а точно обратното - те служат на изкуството чрез способността си да представят в художествени образи психическия живот на човечеството. Затова и може да се заключи, че „най-важната тайна на изкуството се крие в човешкия дух, или казано на съвременен език - в несъзнаваното."19

В процеса на вербализиране на несъзнаваното особена роля играе езикът, както пише Шелинг „много малко хора се замислят над това, че дори езикът, на който се изразяват, е най-съвършеното художествено произведение."20 Следователно, ако се върнем към метафизичната трактовка на Поетиката на Башлар, се оказва наложително да изясним каква е връзката между материята, поета и поетическия език. Усещайки енергията от четирите материални елемента, поетът я въплъщава в поетически образ. Поетическият образ, бивайки словесен, е въплътен в поемата. Четейки поемата или стихотворението, читателят е завладян на символно ниво от поетическия образ и на свой ред започва да мечтае. В неговото съзнание заговарят архетипите, напластената от поколения информация в несъзнаваното му. Поетичните образи и асоциациите на читателя го довеждат до спомените за огъня, огнището, дома и други архетипи, подбуждащи в него мисълта за материята. Възниква интерпретация, породена след прочита на произведенията на Башлар, която е един възможен нюанс към анализа на неговата тетравалентна доктрина. Основните моменти са: 1) идеята за езика като свързващо звено между човека и трансцендентното. Езикът не се разглежда като средство за комуникация или като начин за изразяване на чувства. Той обуславя схемата: материя - енергия - поетически образ - език - друг-четящият - език - поетически образ - енергия - материя. 2) Материята играе важна роля в нашия прочит, защото тя провокира, стимулира мечтанията, изразяващи се чрез езика, разбираеми чрез него за Другия.

Би могло да се възрази, че самата материя не може да провокира мечтания. От една страна това, което поетът (или алхимикът) «открива в материята, са преди всичко неговите собствени несъзнавани съдържания, проецирани в нея, с други думи - от материята пред него изплуват свойства и възможни значения, привидно принадлежащи на веществото и чиято психична природа той напълно не съзнава.»21 От друга страна, за Башлар, както и за някои романтици, валоризирането на поетичното въображение е свързано с възхищението от различните състояния на материята: «Всички големи думи, всички думи назовани от поета са ключове към една вселена, към двойната вселена на Космоса и на дълбините на човешката душа.»22 Затова Ален Гюиар в „Гастон Башлар и немските романтици" заключава, че във феноменологията си Гастон Башлар открива големите интуиции на мистичния романтизъм, разсъждавайки върху акта на писане и наративния процес, а в неговата топопсихика, омагьосана от езика, Башлар открива натурализма на алхимиците като опит да опише света с перо, магнетизирано от тази профетична поезия.23 Така поезията се оказва ключа за психичния динамизъм, а поетът участва в зараждането на езика: „В своята простота образът няма нужда от знание. Той е достояние на наивното съзнание. Езиковият му израз е млад. С новостта на образите си поетът винаги поражда език."24 Образът "изплува на повърхността на съзнанието като пряк продукт на сърцето, на душата, на съществото на човека, уловено в неговата непосредственост."25 Поемата предоставя нови образи и съответства на нуждата от новост, която характеризира човешката психика. Поетическият образ се превръща в абсолютно и съзнателно начало. "В часовете на големи открития поетическият образ може да породи цял свят, да породи цяла въображаема вселена пред мечтанието на един поет."26 Но той не е част от абстрактно изследване на предишните безсъзнателни състояния, а се счита за нов начин на съществуване на езика, който не се ограничава да изразява идеи и усещания, а предпоставя бъдещето на самия език, създавайки особен вид мета-език. Езикът за Башлар не е само дейност или резултат, чрез него и чрез поетическите мечтания «Мечтателят (...) комуникира с големите мечтатели от предишен живот, с големите запаси на самотния живот.»27, защото «писателят в абсолюта на самотата, комуникира с големия Друг на самотните читатели. Той знае, че във всяка душа, има нещо отвъд всеки разум.»28

Поетът се разкрива в състояние на космично мечтание и открива сам себе си в творческия акт, в създаването на произведение. От душата извира поезията и именно заради това тя ни дава сведения за феноменологията на душата: "(....) мечтанието ни дава света на една душа, (....) един поетически образ носи свидетелство за една душа, която разкрива своя свят, света, в който тя би искала да живее, в който тя е достойна да живее."29 В това се състои целта, която Гастон Башлар си поставя в "Поетика на мечтанието" - да покаже "поетизирането" на мечтателя, тъй като поезията е тази, която конституира мечтателя и неговия свят. Затова Башлар се самоопределя като мечтател на думите, изразени писмено: "Мисля си, че чета. Спирам се на някоя дума. Оставям страницата. Сричките на думите почват да играят. Тоничните ударения заемат противни посоки. Думата изоставя своя смисъл като твърде тежък свръхтовар, който възпира мечтанието. И тогава думите приемат други значения, сякаш имаха правото да бъдат млади."30. Открехната е вратата към неизвестното, той отново започва да мечтае. Така възниква един "затворен кръг", в който мечтание, изразяване, познание се преплитат и следват неизбежно и в центъра, на който се намира душата на поета. Затова и поетът се оказва странник в света.

«Космичната поезия се ситуира винаги в произхода на вселената. Следователно е необходимо образите на поетите да се класират не само в светлината на историята на поезията, но преди всичко в истинската праистория на поезията, когато поетът отдава гласа и душата си в изразяването на космичните сили на елементите.»31

 

Използвана литература:

  1. Гастон Башлар, Поетика на пространството, Народна култура, София, 1988.

  2. Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, изд. "Аргес", София, 1994.

  3. Тери Игълтън, Увод в литературната теория, Агата-А, София, 2003.

  4. Ради Радев, Антична философия, Изд. „Идея", София, 1997.

  5. Шелинг, Философия на изкуството, Наука и изкуство, София, 1980.

  6. Карл Густав Юнг, Психология и алхимия, ЕА, Плевен, 2001.

  7. Карл Густав Юнг, Съвременният човек в търсене на душата, ЕА, Плевен, 2002.

  8. Rafael Argullol, Seven Arguments in Defence of Poetry: Resisting the Madding Noise, Copyright © ICPHS 2006, SAGE: London, Thousand Oaks, CA and New Delhi, http://dio.sagepub.com

  9. Gaston Bachelard, L'eau et rêves: essai sur l'imagination de la matière, José Corti, Paris, 1941.

  10. Gaston Bachelard, La flame d'une chandelle, PUF, 1962.

  11. Gaston Bachelard, Le droit de rêver, PUF, Paris, 1970.

  12. Gaston Bachelard, Causeries (1952-1954), a cura di Valeria Chiore, Il Melangolo, Genova, 2005.

  13. Gabriella Baptist, Strano, Estraneo e straordinario: lo straniero в Bernhard Waldenfels, Fenomenologia dell'estraneità, Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Vivarium, Napoli MMII, 2002.

  14. Valeria Chiore, Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, il Melangolo, Genova, 2004.

  15. Alain Guyard, Gaston Bachelard et les romantiques allemands, в Actualité et postérités de Gaston Bachelard, sous la direction de Pascal Nouvel, Presses Universitaires de France, Paris, 1997.

  16. Jean Follain, La poétique de la rêverie, в Bachelard, Colloque de Cerisy, Union Générale d'éditions, Paris, 1974.

 

Поля Търколева е докторант в Институт за изследване на обществата и инанието при БАН (ptarkoleva@yahoo.com)

 

1 Gaston Bachelard, Le droit de rêver, PUF, Paris, 1970, с. 69.

2 Op.cit, p. 69.

3 Op.cit, p. 69.

4 Op.cit., p. 32.

5 Valeria Chiore, Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, il Melangolo, Genova, 2004, p. 10.

6 Jean Follain, La poétique de la rêverie, p. 376 в Bachelard, Colloque de Cerisy, Union Générale d'éditions, Paris, 1974.

7 Valeria Chiore, Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, il Melangolo, Genova, 2004, p. 10, Prefazione, Jean Libis.

8 Ради Радев, Антична философия, Изд. „Идея", София, 1997, Хераклит, с. 67.

9 Gaston Bachelard, La flame d'une chandelle, PUF, 1962, p. 59.

10 Rafael Argullol, Seven Arguments in Defence of Poetry: Resisting the Madding Noise, p.120, Copyright © ICPHS 2006, SAGE: London, Thousand Oaks, CA and New Delhi, http://dio.sagepub.com, DOI: 10.1177/0392192106062456

11 Valeria Chiore, Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, il Melangolo, Genova, 2004, pp. 35-36.

12  Гастон Башлар, Поетика на пространството, Народна култура, София, 1988, с. 16.

13 Rafael Argullol, Seven Arguments in Defence of Poetry: Resisting the Madding Noise, p.118, Copyright © ICPHS 2006, SAGE: London, Thousand Oaks, CA and New Delhi, http://dio.sagepub.com, DOI: 10.1177/0392192106062456

14 Valeria Chiore, Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, il Melangolo, Genova, 2004, p. 24.

15Gabriella Baptist, Strano, Estraneo e straordinario: lo straniero в Bernhard Waldenfels, Fenomenologia dell'estraneità, Istituto Italiano per gli Studi Filosofici, Vivarium, Napoli MMII, 2002, pp. 24-26.

16 Тери Игълтън, Увод в литературната теория, Агата-А, София, 2003, с. 115.

17 Д-р Стефан Шаранков, Предговор към българското издание, с. 18 в Психология и алхимия, К. Г. Юнг, ЕА, Плевен, 2001.

18 Карл Густав Юнг, Съвременният човек в търсене на душата, ЕА, Плевен, 2002, с. 144.

19 Карл Густав Юнг, Психология и алхимия, ЕА, Плевен, 2001, с. 322.

20 Шелинг, Философия на изкуството, Наука и изкуство, София, 1980, с. 44.

21 Карл Густав Юнг, Психология и алхимия, ЕА, Плевен, 2001, с. 290.

22 Gaston Bachelard, L'eau et rêves: essai sur l'imagination de la matière, José Corti, Paris, 1941, p. 24.

23 Alain Guyard, Gaston Bachelard et les romantiques allemands, p. 88 в Actualité et postérités de Gaston Bachelard, sous la direction de Pascal Nouvel, Presses Universitaires de France, Paris, 1997.

24 Гастон Башлар, Поетика на пространството, Народна култура, София, 1988, с. 19.

25 Op. cit., с. 17.

26 Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, изд. "Аргес", София, 1994, с. 3.

27 Gaston Bachelard, La flamme d'une chandelle, PUF, Paris, 1962, pp.38-39.

28 Op.cit., p. 47.

29 Гастон Башлар, Поетика на мечтанието, Изд. "Аргес", София, 1994, с. 17-18.

30 Op.cit., с. 19.

31 Gaston Bachelard, Causeries (1952-1954), a cura di Valeria Chiore, Il Melangolo, Genova, 2005, p. 28.

 

comments powered by Disqus