The paper presents the specifics of the political language of the ruling e´lite in contemporary Russia. This issue is in the centre of the discourse for the e´lite in Russia. The discourse among the rulers reflects the common opinion (doxe), and in principle is connected with the language of the media and mass culture.

It focuses on the problems which impede the dialogue of the rulers witch the ruled ones due to the political language, which is often inadequate and incomprehensible by the people because the language of politics, translated through the educational system is, to a great extent, a loan translation of the western language, created in the 18^th - 19^th century and reflects the western institutional relations and values, but disagreeing with the meaning of the adequate notions in Russian originated in history. This fact, stated by a number of researchers and by particular observations, in the reason of distrust towards the political messages of the rules to the people.

Another problem, leading to the same result, is the e´lite´s continuous usage of "bureaucratic language", the language of the Soviet nomenclature. The Russian e´lite is searching for the concept which can unite the nation because the concept is of great importance for Russia. It can be seen from the history of the country. And second, the concept should be expressed in a political language which is comprehensible by the people, in genuine Russian.

This, creating an adequate political language is seen as a factor for the necessary quality of government, as an indicator for effectiveness of the political system.

 

 

"Не всички са равни пред езика"

Пиер Бурдио

 

Употребата на думата "елит" в различните типове дискурс в днешна Русия е широка както в публицистиката, така и във всекидневието и се отнася до различни социални слоеве, носи и различна емоционална натовареност. Преди да характеризираме основните черти на политическия език на днешния властови елит на Русия, е необходимо е да кажем няколко думи за самия елит. Според унгареца М. Вайда елитът на обществото "това е група от хора, стоящи на горното стъпало на йерархията, способна да създаде образци на потребности и поведение". За механизма на влиянието на елита пише и немският социолог П. Драйцел: елитът се състои от притежаващите висши позиции в група, организация или институция, в която подборът се осъществява според принципа на "продуктивността на знанието". По този начин благодарение на неговите позиции и ролята, властта и влиянието, елитът има възможност да формира социалната структура на обществото. Още В. Парето разделя елита на непосредствено властови, управляващ и продуктивен, създаващ духовни ценности.

Социолозите избързаха да назоват посттоталитарния елит демократичен. Елитът на Русия в момента е хетерогенен от гледна точка на социален и етнически произход, политическо минало, компетентност, професионализъм и т. н. Властта продължава да бъде основен икономически ресурс. Поради това новият икономически елит често влиза в конфликт с политическите елити, които не се отличават с високо интелектуално и най-вече духовно ниво.¹

Номинирането на отделни лица или група като елит създава социални разграничения. Езикът и дискурсът са и важен инструмент и аспект на идентификацията и институционализацията. Наред с това е очевидно, че само номинирането още не създава институцията. Институциите, както се знае, се изграждат постепенно в хода на историческото развитие, за което е нужно време. Тоест "идентифицирането и самоидентифицирането на определена властова група като елит не значи, че дадена страта съществува, а само сочи наличието на интенция на определена социална група или протичащия процес на институционализиране. Още повече, че голям брой членове на групите, които изследователите идентифицират като елити, не смятат себе си за принадлежащи към тази група."²

Карл Манхайм отбелязва, че "елитьт в областта на политиката и организацията създава интеграция на многобройни волеви импулси".³ С други думи, качествата на елита са в пряка връзка с качеството на управление, което на свой ред е индикатор за ефективността на политическата система. Важното тук е способността на властта да консолидира обществото около определени цели. Според мнението на значителен брой анализатори руското общество днес е разделено, отношението на различните слоеве към реформите от последните 17 години често е противоположно, елитът и мегаполисите живеят твърде различен живот от провинцията, различните социални и възрастови групи говорят на различни идеологически езици. Като едва ли не единствен въпрос от миналото, настоящето и бъдещето, по който в страната съществува консенсус, обикновено се посочва този за оценката на Великата отечествена война (1941-1945). Стабилизиране на обществото, изграждане на отношенията между хората е основната функция на елита като институция, но елитът очевидно може и да дестабилизира неговото състояние.⁴

С разрушаването на стария ред се извършва преинституционализация във всички сфери на обществото. Още в края на перестройката съветската номенклатура започва институционалните промени и част от нея се превръща в елит. Старите институции обаче забавят процесите в бившите социалистически страни и постоянно съществува опасност от реинституционализация, в това число и в Русия. Тук по-обширно ще цитираме М. Делягин,⁵ който в концентриран вид изразява най-популярното в широките среди мнение за политическия елит, което не се е променило от 2003 г. насам. Той вижда причината за слабостта и цинизма на властовия елит в липсата на идеали и свръхзадача, което пречело и на самореализацията. От друга страна, отбелязва той, ако елитът започне да отстоява националните интереси, той може да понесе не само материални, но и морални загуби: неговите представители няма да се чувстват във Вашингтон и Берлин като у дома си: "Модернизацията на страната е тежка работа. А елитът и без това е много добре. Политическият елит търси на кого да се продаде. Така той позиционира себе си. Когато стана ясно, че американците не купуват, политическият елит започна да се продава на крупните руски корпорации. Днешният елит е абсолютно безразличен към Русия. За седем години на своето господство той е успял да се откъсне от народа повече, отколкото комунистите за седемдесет години. Те (елитът - б.м. ) са граждани на света."⁶ Делягин е един от многото хора в Русия, които смятат, че сегашният елит е не само неспособен на ефективни действия, но че той "въобще е неспособен да осъществява каквито и да било сериозни действия."⁷

Въпреки това, елитът не се опасява от народа, защото "народът се контролира с помощта на силовите структури и технологиите за формиране на съзнанието, грубо казано - телевизията". Елитът, разбира се, "се дразни от народа. При цялата си разнородност народът, на свой ред, се отнася враждебно към елита, който не си изпълнява задълженията и не изразява интересите на обществото като цяло. Днес народът и елитът разговарят на различни езици. Онова взаимно разбиране, което съществуваше още в средата на 90-те, днес вече го няма. Тогава хората все пак говореха на един и същ език, въпреки че са правили различни изводи от казаното. Днес технологиите за формиране на съзнанието са си свършили работата и повече не съществува нито общ понятиен строй, нито обща система на мотивация". Причината очевидно е в това, че "огромните групи хора осъзнаха, че нито те, нито децата им ще успеят да се отърват от бедността." И именно това предизвиква недоволство у хората. "Елитът обича да разсъждава за социалната отговорност, но социалната отговорност в сегашните условия предполага като минимум изменение на политическата система". Всички тези популярни констатации карат Делягин да направи извод, че "този елит непременно ще бъде премахнат".⁸

Схващанията на хората за промените в живота на страната се фиксират в езика. Един от най-характерните неологизми, навлязъл от 90-те в повсеместна употреба, което не може да не дразни чувствителното към езика ухо, е изразът "как бы" (приблизително аналогичен по смисъл на "като че ли", а в руския - на "как будто-бы"). Това "как бы" се лепи в речта при изразяване на всяко действие или намерение, от което изразите придобиват условно значение (ние "как бы" живеем добре; ние се оженихме "как бы" по любов; настъпиха "как бы" други времена и т. н.), като че ли говорещият се съмнява в това, което говори. Мнозина виждат причините на тази несигурност в съмненията за легитимност на станалата промяна и нейните перспективи, а също така и в липсата на адекватен политически език: "Езикът е въобще нещо много важно. Според моето убеждение една от главните причини на нашите неуспешни модернизации - това е липсата на разбираем от всички обществено-политически език", твърди В. Найшул⁹. По този начин дискусиите за адекватен политически език и за езика на политическия елит са в центъра на дискурса за елита.

Дискурс и елит. Масовизирането на политиката и развитието на печата и електронните средства за масова информация довежда до това, че политическият език все по-силно изпитва влиянието на различни обществени групи: публицистите и интелектуалците влияят върху него със своя стил, нови термини, понятия, изрази, които бързо навлизат в употреба от представителите на всички социални групи. Езикът на елита с развитие на процеса на демократизацията по принцип все повече се доближава до езика на другите групи. През съветския период езикът на управляващите партийно-бюрократични среди представляваше основно канцеларско-бюрократичния език (наречен от французите langue de bois, буквално - дървен език), наситен с марксистко-ленинска терминология и реторика. Разновидностите на канцеларския език, разбира се, съществуват във всички европейски страни и международни организации, специално в писмена форма. След 1991 г.. канцеларският език излиза от употреба, още повече, че той се схваща като белег на предишния режим. Онези, езикът на които извън канцеларския представлява просторечие, се оказват в сложно положение. Като имаме предвид, че социалните и властовите позиции на елита му позволяват да използва политическия дискурс като институционализиращо средство, въпросът не е маловажен.

В официалните устни изказвания политиците се опитват да заменят бюрократичния жаргон с книжовен език, като използват (не винаги удачно) литературни образи и метафори. Освен това общуването в коридорите на властта също се нуждае от говорим език. Въпреки поставяните високи изисквания, на практика във всекидневното общуване, особено в съветския период, началството (специално при вразумяване на подчинените) често използва нецензурна лексика ("мат"). Тя, така да се каже, "сближавала" елита с народа. Според някои неофициални сведения тази лексика се използва и днес от отделни високопоставени ръководители вместо препинателните знаци. За някои представители на елита се говори, че владеят този предмет в съвършенство, така че можгат да съставят от нецензурни изрази сложно подчинени изречения. През 90-те години тази част от идиомите широко навлизат в литературата и киното, въпреки многобройните критики.

Чрез дискурса се извършва налагане на ценности, конструиране образа на миналото, настоящето и бъдещето (във връзка с това могат да се посочат и няколко ТВ- и Интернет-проекти като "Седемте чудеса на Русия" - финализиран на 12 юни¹⁰ 2008 г., "Името на Русия" и др.). "Фактически езикът на властта винаги е снабден със опосредващи структури, превод, преобразувания, обръщане с главата надолу".¹¹ Както е известно, свързващото звено между властта и езика е доксата - популярното общо мнение, битовия език.¹² Често се посочва, че необходимостта да се води разговор с разнообразна по своя състав аудитория води дотам, че съвременните политически текстове са наситени със силни и популярни сред широките слоеве образи клишета. Това се обяснява обикновено с необходимостта политическият текст да бъде разбран от всички слушатели, да бъде лесно дешифриран. Инкратичните дискурси съществуват в рамките на доксата и чрез нея. Те обикновено не са подчинени на една идея, съшити са от отделни "кръпки". Освен това те са "принципно свързани и хомогенни с езика на масовата култура и средствата за масова информация"¹³. Така или иначе по принцип дискурсът на елита в съвременното общество трябва да бъде разбран и се разбира от другите групи в обществото. В тази връзка демократизирането на езика като комуникативно средство в съвременното общество е част от еволюцията на дискурса на елита въобще, в това число и в Русия. През последните години ясно се наблюдава стесняване полето на книжовната реч и навлизане на просторечието.¹⁴ Някои виждат в това проявата на важната институционална функция на инкратичния дискурс - стабилизация на социалните отношения и контрол.

Наред с демократизирането на дискурса на властовите групи съвременният език на елита в Русия очевидно се криминализира, както и политическият език като цяло. Той включва голямо количество думи от криминалния жаргон, описващи различни взаимоотношения между социални групи и/или определени ситуации като "крыша", "разборка", "авторитет", "наезд", "беспредел" и т. н. ¹⁵

Това явление обаче може да говори и за това, че не е намерен друг език, който властта смята, че народът разбира. Всеобщото оглупяване и опростяване под напора на масовата култура, спадът в образованието и културата на широките слоеве, вероятно, също е причина властта да разговаря с "народа", използвайки и криминален жаргон, широко навлязъл в съвременните бандитски сериали, безброй филми, представящи лагерния живот, криминални детективи и пр., залели ТВ екраните през последните години. Многочасовите ТВ шоу с участие на "хумористи", пародисти и пр. артисти от развлекателната индустрия боравят само с най-примитивните образи и съответно език, на който би могла да завиди и прословутата "Эллочка-людоедка" на Илф и Петров. Освен това, ако се върнем към думите на Делягин, че сегашният елит няма идеали и свръхзадача, то става ясно, че при това положение дискурсът му ще бъде зле структуриран, разводнен и използването на просторечието и жаргона трябва да компенсира недостига на рационалност, смисъл, но и да създава у публиката усещането за "близостта към народа", съпричастието към неговите проблеми, липсата на което по същество се камуфлира с "народния" език.

Специалистите са категорични, че лексиката на криминалния свят не се използва от елита до средата на 80-те години на ХХ век за разлика от така наречения "мат", който и тогава, и сега често пъти се използва в речта не само на шофьори, но и на някои интелигенти и "отговорни" работници в политическите структури от всички нива. Общото мнение посочва сред причините за това явление легализирането на криминални елементи, навлизането им в бизнес структурите в началото на 90-те, наред с дифузията на различни етноелити и групировки, "визуализацията" на силовите структури, които боравят с лексиката на своя контингент. Така думите "разборка", "наезд", "замочить", "кинуть" и т.н. стават всекидневие и вече никого не шокират. Дори и елитната интелигенция ги употребява кога с кавички, кога - без, включително и поради това, че те по недвусмислен начин определят същността на назованото явление с цялата му социална, юридическа, смислова и емоционална натовареност. Друга причина е стесняването кръга на четящата публика за сметка на телевизията, интернет и други СМИ и пр., все повече обедняващи речника и на говорещите пред телевизионните камери, и на техните слушатели. Така езикът на властовия елит все повече се сближава с езика на улицата.

От друга страна, такива промени в дискурса на властовите групи затрудняват идентифицирането на говорещия субект с определено стъпало в социалната и политическата йерархия, както и социалния статус на групата, към която той принадлежи. К. Разлогов смята, че криминализирането на езика на свой ред влияе и върху реалното поведение на управляващите: "Според мен именно криминалните елементи в културата на политическите елити позволяват на властимащите с месеци да задържат заплати или въобще да не плащат за поръчана и изпълнена работа". Вероятно употребата на този жаргон в някаква степен е и индикатор за състоянието на политическата сфера и правното съзнание на политическите субекти.

Езикът обаче може да служи и като средство за управление и манипулация. Както отбелязва Р. М. Блакар: "Използването на ругателства, груби или вулгарни изрази също така представлява фино лингвистично средство за създаване на близост и контакт в противоположност на отчуждеността."¹⁶ Очевидно тези белези на езика говорят и за незавършеност на процесите на институционализиране на социалните групи в преходното общество, в това число и на елита, неговата "временност" в тази роля и в значителна степен неопределеност на социалното и политическото му бъдеще, известен камуфлаж, т. е. това е също "технология за формиране на съзнанието" на масите, използвана от този елит. В определени случаи обаче езикът на елитните групи отразява и спецификата на социалния агент. Така в изследването на езика на бизнеса и бизнесмените, направено от Д. Будняк, авторката прави извода, че "Субективните елементи на речта показват тясна семантична и смислова връзка със субекта на речта. Тези елементи на речта разкриват своеобразен егоцентризъм, посочвайки в една или друга степен 1-о лице на субекта на речта".¹⁷ Така всъщност се подчертава мястото на говорещия в социалната йерархия. По всяка вероятност властовите позиции позволяват на елита чрез дискурса не само да регулира отношения в обществото, но и да влияе върху езика.

"Това, което не може да бъде изразено на руски, в Русия е невъзможно да се направи".Ситуацията на прехода се съпровожда от кризата на идеи и ценности, което е особено тежък момент за общественото съзнание. Търси се идеята, способна да обедини нацията, тъй като за Русия идеята е нещо изключително важно, за това говори историята на страната. И второ - идеята трябва да бъде изразена на политически език, разбираем за народа, на истински руски език или на "висок" руски. Защото, както твърди Найшул, "това, което не може да бъде изразено на руски, в Русия е невъзможно да се направи". (Не се ли крие тук, между впрочем, причината за успешното "присаждане" на православието и неуспехът в крайна сметка на комунизма, внедряван от "западниците"?) За поправяне на тази ситуация се предлагат много рецепти, озвучени в общественото пространство. Една от тях - отстоявана от В. Найшул, макар и изглеждаща екстравагантна, но печелеща все повече привърженици сред горния слой на управляващите - предлага незабавно да се пристъпи към създаване на адекватен, истински руски политически език.

Езикът е един от най-важните фактори за формиране на етноса и по-нататъшното му развитие. Той е не само средство за етническа комуникация, не само формира специфичното езиково съзнание на общността, но и в много отношения определя коллективното безсъзнателно. Резултатите на филологическите изследвания в Русия позволяват да се направи извод, че асоциативното поле на една или друга дума стимул помага да възсъздаде определен фрагмент от светогледа на етноса, а сравнителният анализ на количеството на асоциациите, породени от различни думи, прави възможно локализирането "ядрото" на съвременния език - най-значимите понятия в него. Анализ на "ядрото" на руския език косвено свидетелства за недостатъчната представеност на ценностите на индивидуализма в съзнанието на руския човек, въз основа на което повечето изследователи отнасят руската култура (в това число и съвременната) към колективисткия тип. Вследствие на което се твърди, че "руското общество както и по-рано живее в условията на предимно външната, а не вътрешната детерминация на поведението на индивида". Такава външна зависимост се явява, според Ю. Хабермас, условие за интерсубективно взаиморазбиране: на члена на определен обществен организъм се позволяват не всички действия, рационални от гледна точка на достигане на успеха, а само онези, които се считат за ценностно значими от гледна точка на другите. ¹⁸

От аналогична позиция разсъждава Найшул, като подчертава, че една от базовите ценности в руската култура се изразява с изконната руска дума "правда".¹⁹ Найшул смята, че в частност парламентът по западен образец няма да работи в Русия, защото той е инструмент за съгласуване на груповите интереси, където решенията се взимат с мнозинство: "За Русия това не е органично. Работата е там, че има доминанта на нашата култура, нейният дефектен ген, ако искате: цялата руска държавност е била изградена за определена цел - "стояние за правду"... Същината на правдата е била в това, че Византия пада и Русия се оказва единствената крупна държава, изповядваща православие, правилната вяра, която трябвало да се запази... Оттогава мина много време, но Русия остана идеокрация. Спомнете си как се казваха комунистическите вестници? - Правди. Комунистите цялата си идеологизация са изградили около тази дума. Това и е константата на нашата култура, която никъде не е изчезнала. Човешката същност се измерва преди всичко по оста "правда - неправда", а не "изгодно - неизгодно," както в някои култури." Значителна част от аналитиците в Русия са почти единодушни по въпроса, че повечето обществено-политически заемки от Запад "не работят" в Русия, като например избираемият парламент. Той се оказва безплоден по времето на Николай ІІ и Временното правителство, а и днес той не се схваща като органична за страната институция и е слабо ефективен. За разлика от първото лице в държавата, което е и причината за популярността на президентската институция днес.

Исторически погледнато, в руската култура, в това число и политическата, е имало достатъчно инструменти, стабилизиращи политическите и социалните сътресения, в това число и институциите, взимали най-важните решения с консенсус, което в частност гарантирало правото на частната собственост. Сегашната Дума - аналог на западните парламенти, не притежава подобна легитимност, затова и резултатите на приватизацията в Русия например все още не се схващат като окончателни. Освен това широко е известен фактът, че известният американски икономист Дж. Бюкенен счита, че взимането на решенията по авторитарен начин или с консенсус е по-ефективно, отколкото с мнозинство, което води до излишни държавни разходи. Тъй като подобни мисли често се изказват от политолози и експерти, близки до президентството, не изглежда странно, че наскоро Д. Медведев каза, че в Русия никога не може да има парламентарна демокрация, че това ще бъде краят на Русия. Медведев обаче вярва в диктатурата на закона и възможността да се изгради най-добрата от възможните съдебна система, което не противоречи на руската традиция. По този начин той всъщност изразява съгласието си с мнението, което витае във въздуха, че най-доброто за Русия в момента е автократичен режим, който ще издава законите, но и ще ги спазва сам преди всичко. Остава обаче голям проблем: липсата на институции, реално представляващи народа, поради което фигурата на президента Путин през двата му мандата изглеждаше доста самотна и той намери макар и не много ефективен начин на общуване със страната във вид на ТВ маратони.

Вероятно не случайно една от престижните научни награди за 2005 г. получава научният секретар на Института по философия и право при Уралския филиал на Руската академия на науките Виктор Мартьянов. Неговата работа "Метаезикът на политическата наука" е призната за най-добрата в областта на философията, социологията, психологията и правото. Интересното е, че Мартьянов изучава речите на президента В. Путин. Метаезикът е сфера, където смисълът на съждението често е скрит между редовете. Обществото, преживяло преломен момент в своята история, трябва да определи с какви ценности ще живее по-нататък. За да налучка тези базови "смисли," Мартьянов изучава реториката на политическия елит и специално на Путин.

Президентските послания - според него - са опит да се обедини обществото около новите символи и да сложи акцентите във вътрешната и външната политика. Посланията са сбор от актуални социално-политически проблеми. Главната тема обикновено отговаря на настроенията в обществото. Тя се подхваща от СМИ, експертите и народа. Главната идея на посланието обикновено се запомня от хората. Така през 2000 г. това е "Диктатурата на закона", 2001 г. - "Аз съм против новата подялба на собствеността", 2002 г. - "Да създаваме световни образци", 2003г. - "Удвояване на БВП за 10 години", 2004 г. - "Базисът на демокрацията е изграден" и т.н. Посланията на президента са адресирани към политическия и икономическия елит на Русия, а не към целия народ. Те са изградени на нивото на здравия смисъл. Проблемът, според Мартьянов, е в това, че "здравият смисъл трябва да се опира на определени ценности, споделяни от мнозинството от населението. А това отсъства. Същото се наблюдава и по отношение оценката на демокрацията, пазара, конкуренцията, свободата, равенството, ролята на държавата. Това е и главният проблем на руския елит". Посланията показват, че Русия няма национална идея, която да привлича всички слоеве на обществото: "фантазиите на отделните автори така и не са успели да схванат колективното безсъзнателно".²⁰

Привържениците на тезата за необходимостта от нов политически език, адекватно описващ днешните политически реалии в Русия, смятат, че той е необходим за обратната връзка между народа и властта, без която е немислима демократичната държава, където народът трябва да знае какви данъци и защо ще плаща, какви закони ще ограничават неговата дейност и т.н. И ако обратната връзка липсва или тя не е пълноценна, възниква така наречената "комуникативна неудача, когато хората не могат да се договорят не защото са враждебни един към друг или защото интересите им са несъвместими, а защото не се разбират един друг. Обикновените хора говорят едно, реформаторите - друго, чиновниците - трето и т.н. Казаното на един език трудно се превежда на друг." (Найшул). Президентът Путин се опитваше да говори с народа, използвайки своите ТВ маратони. Слабата им ефективност В. Найшул илюстрира със следния факт: през 2000 година като реакция на въпроса «Who is Mr. Putin?» в администрацията на президента се ражда идеята да се подготви телевизионната му изява пред народа с разказ за положението, в което се намира страната и какво той възнамерява да прави. Найшул е сред разработчиците на текста, който групата експерти така и не успява да подготви: "съдържанието бе ясно, но не се намериха подходящи думи". В страната на Пушкин, Толстой, Достоевски и Чехов обществено-политическият речник, според Найшул, е много ограничен. Причината според него е в това, че към политическия език в Русия никога не са се прилагали естетически изисквания. За сравнение той припомня политическите речи на Цицерон и У. Чърчил, получил Нобелова награда за литература за своите политически текстове.

Исторически погледнато, причините за бедността на политическия език и неговата "нерусскость" са достатъчно ясни: почти пълното отсъствие на легален политически живот, политическа преса и т.н до 1905 година, да не кажем - до 1917! Езикът на политиката се създава в революционните среди и представлява калка от западноевропейските политически термини и понятия. "Хората, въвели го в употреба, са владеели 3-4 европейски езика и превеждали европейските термини на руски буквално, вместо да търсят адекватен, функционален еквивалент на понятието в руската политическа култура. Целта е била бързото усвояване на западното наследство, въпреки че без нормален руски език това е невъзможно... Калкираният език е лишен от необходимата точност." ²¹

Ако вземем някои съдбоносни моменти в историята на Русия, когато се е налагало властта директно да се обърне към народа, като например Манифеста на Александър ІІ за отмяна на крепостното право или знаменитото обръщение на Сталин във връзка с нападението на Хитлер срещу СССР - смята се (в първия случай достоверно е известно), че и двата текста са писани от духовни лица: през 1861 - от митрополит Филарет, през 1941 - от бъдещия патриарх Сергий. "Проблемът е в това, - справедливо забелязва Найшул, - че в Русия е невъзможно да се обърнеш към народа на езика на властта нито през ХІХ в., нито по-късно". Затова изконните руски думи се използват обикновено в критичните моменти. Найшул демонстрира какво се получава при буквалния превод, използвайки известните примери с началните думи от американската конституция: "We, the people of the United States...", където думата "people" е преведена на руски като "народ", вместо "люди", в резултат на което възниква недоумение у четящия руснак, освен че стилът на израза е приземен благодарение на такъв превод (думата "народ" в такъв контекст се схваща като хора въобще). Или характерният израз "государственная собственность" (държавна собственост), който звучи нелепо, ако човекът се вслушва в смисъла на думите, защото на руски се подразбира, че само физическо лице може да има "собственост", а държавата може да има имущество или "казионно имущество".

Такива неща се срещат и при превода от руски на други езици, когато многозначността на думата се губи и се стеснява и дори се изопачава смисълът, като например известният случай със заглавието на романа на Л. Толстой "Война и мир", където думите обикновено се схващат като антоними (мир като състояние без война). В действителност Толстой е употребил думата "мир" в смисъл на "народ", "общество."

Тези примери донякъде дават представа защо част от интелектуалците и управляващите смятат, че е абсолютно необходимо да се създаде нов политически език за вертикална и хоризонтална комуникация. Задачата е трудна, но не невъзможна, ако тя се разбира - Найшул прави сравнение със създаването на съвременния руски книжовен език, когато пътят от Тредиаковски до Пушкин е бил сравнително дълъг, но между Пушкин и Лермонтов дистанцията е минимална, защото задачата е била разбрана. Подобни примери - с конструирането на нов език въз основа на ядрото на "изконния" език, са правени преди и в други страни, като създаването на днешния иврит например или новонорвежки, въпреки че съдбата на тези конструкти е различна противно на сходството на мотивите на създаването им.

И така - езикът е нужен за изразяване на сплотяваща нацията идея. Една такава идея, представена неотдавна от В. Сурков, е тази за суверенната демокрация. Дали тя ще може да обедини нацията, е въпрос на бъдеще.²² Присъстващият на кръглата маса С. Караганов (председател на Съвета за външната политика и отбрана) заяви, че това ще стане, ако "ние разберем, че ние - това е НАРОДЪТ и че държавата - това е нашата държава". За тази цел, подчертава той, всички интелектуални сили на страната от всички области на обществото трябва да вземат участие в главното дело на деня - "изработване на онзи философски и художествен език, който ще даде отговори на тези въпроси и на който нашата страна ще говори със света". Става дума не за някакъв "херметичен и неразбираем за другите език", подчертава той, а за "своя версия на политически език. Който не говори, той слуша, а който слуша, става послушен... Ако ние в Русия не създадем свой дискурс, своя публична философия, своя приемлива за мнозинството от нашите граждани (...а желателно за всички) национална идеология, то с нас просто няма да разговарят и няма да ни зачитат. Защо да се говори с ням?"²³ Концепцията за суверенната демокрация е първата крачка на този път. Тя бе допълнена в хода на тази среща с качествено важно допълнение: наскоро появилият се израз "опазване на народа" ("сбережение народа"). Сурков подчертава, че това и е основата на демокрацията - да се опазват хората и да се уважава достойнството на всеки човек. "Суверенната демокрация", според него, апелира към достойнството на руския народ и към руската нация като цяло: "Тя говори за достойнството, за това, че нас ни има! Това е най-важното, според мен," заключава той.

Тоест за момента това е идеята, която трябва да бъде разбрана от народа на истински руски политически език според тази група интелектуалци, близки до президенството. Проблемите на културната политика безусловно са актуални не само в локален, но и в глобален мащаб. Културното многообразие остава важен политически приоритет и в ЕС. Друг е въпросът дали културата ще се развива сама по себе си, или в съответствие с препоръките отгоре. Що се отнася до езика, то както показват реалните процеси в много страни, той се влияе повече от реалната речева практика, отколкото от предпочитанията и заклинанията на специалистите и културния елит. Освен това не са по-малко и привържениците²⁴ на противоположната гледна точка, смятащи, че на Русия не й трябва нов политически език, а нов елит - компетентен, ефективен и защитаващ националните интереси, а не интересите на "Лукойл" и т.п.

 

1 Кирилл Разлогов. Великий и могучий язык чиновника. Лексический минимум в коридорах власти. Полемика., 2001-2007. Газета "Культура"; Ашин, Г.К., Охотский, Е.В., Курс элитологии, М., 1999]; Профессионализм административно-политических элит, (философско-социологический и акмеологический подходы), М.-Ростов-на-Дону, 2002; Л. Бабаева, Е. Таршис, Л. Резниченко, Элита России: о настоящем и будущем страны. "Социологические исследования" , 1996, ј4, с. 46.

2 Дука, А. В. Перспективы социологического анализа властных елит, Журнал социологии и социальной антропологии <../../archive.html> The Journal of Sociology and social anthropology <../../english.html>, 2000 год, том III, выпуск І,<../2000.html>

3 Манхейм, К. Человек и общество в эпоху преобразования .В: Манхейм К. Диагноз нашего времени. М.: Юрист, 1994. с. 313.

4 Миллс Р. Властвующая элита. М., Изд-во иностр. лит., 1959, с. 24.

5Михаил Делягин, доктор экономических наук, научный руководитель Института проблем глобализации. РОДНАЯ ГАЗЕТА" № 25(25), 17 окт. 2003 г.

6 Пак там.

7 Пак там

8 Пак там.

9 Online-интервью с президента на Института за националния модел на икономиката Виталий Найшуль. Мы, русские люди..., "Експерт on-line", 20 май 2008, 12:00.

 

10 12 юни е "Ден на Русия" - национален празник на Руската Федерация

11 Барт Р. Разделение языков // Барт Р. Избранные работы. Семиотика. Поэтика. М.: Прогресс, 1989, С. 529.

12 Бурдье П. Университетская докса и творчество: Против схоластических делений // Socio-Logos'96. М.: Socio-Logos, 1996, с. 11.

13 В. Дука, посоч. съч.

14 Культура парламентской речи , Отв. ред. Л.К. Граудина и Е. Н. Ширяев. М., Наука, 1994,с.106.

15 Така например дори В. В. Путин в своето общуване с журналистите в Астана на 24 септ. 1999 г.казва: "Мы будем преследовать террористов везде. В аэропорту - в аэропорту. Значит, вы уж меня извините, в туалете поймаем - и в сортире их замочим, в конце концов!"

 

16Блакар Р. М. Язык как инструмент социальной власти (Теоретико-эмпирические исследования языка и его использования в социальном контексте) // Язык и моделирование социального взаимодействия: Сб. ст. , общ. ред. В. В. Петрова. М., Прогресс, 1987, с. 115.

17 Будняк Д. Признак соотношения экспликативного и импликативного содержания речи в языке бизнеса // Studia Rossica Posnaniensia. 1998. Vol. 28, с.157: цит.по В. Дука, посоч.съч.

18 Залевская А.А. Слово в лексиконе человека: психолингвистическое исследование. Воронеж, 1990; Уфимцева Н.В. Русские глазами русских.//Язык - система. Язык - текст. Язык - способность. М., 1995; Уфимцева Н.В., Русские: опыт еще одного самопознания.//Этнокультурная специфика языкового сознания. М., 1996.

19 Първият древно руски сборник на законите се нарича "Руска правда" и включва "Правда на Ярослава" и "Правда на Ярославичите", сравн. думите "правеж", "правосудие" и др.

20 Мартьянов, В. /Газета №546 , рубрика: мозговой штурм / "Оговорки на высшем уровне","Газета Русский Курьер". "Курьер Медиа групп". , http://www. ruscourier ru

21 Найшул, В., посоч. интервю.

22 (http://www.izvestia.ru/politic/article3096139/index.html: Кръгла маса на тема "Суверенната държава в условията на глобализацията: демокрация и национална идентичност" с участието на представители на всички водещи политически сили на страната, председателя на Конституционния съд Валерий Зорькин и заместник-ръководител на администрацията на президента Владислав Сурков. 31.08.06

23 С.Караганов, Пак там.

24 ww.russ.ru/politics/polemics/20010712-elit.html