Американски поет, драматург, преводач. Корените му са в планините на Апалачите. Понастоящем живее във Вилнюс, където преподава теория на превода и творческо писане във Вилнюския университет. Има десетки книги със стихове, вдъхновени от провинциална Америка и Европа, от Бразилия и Индия, където живее дълго време, както и от разбиранията му върху американския трансендентализъм и източната философия. Творчеството му варира от песни за мюзикъл и фламенко до медитации върху Даодъдзин и наред с лиризма притежава силен философски отенък. Пише проза в стила wonderscript и сценични монолози. Свирел е джаз с Владимир Тарасов и имат издаден диск. Получил е наградата на името на Робърт Х. Уинър от Американското поетично общество през 1992 г., годишната награда за превод на Съюза на литовските писатели през 2003 г. и Американската национална награда за изкуство и литература през 2005 г. Книгата му за деца Земята на хората получава литовската литературна награда за 2008 г. Той е фулбрайтов стипендиант за африкано-бразилски изследвания, член на Съюза на литовските писатели и ПЕН. Сборници с негови стихове са издавани в САЩ, Чехия и Литва.

 

 

Ли Бо скита в боровата горичка

 

Тази нощ Ли Бо скита

по пътеката през гората.

Дългата му бяла коса

и винен език

разнасят странно ухание на море

сред самотните борове.

В горичката

до сивата каменна колиба

сянката му е сребърно синя,

а гласът му е като

падащ лист.

Ли Бо, стар винен дъх,

викам го аз, Ли Бо -

призори, ако тръгнеш

надолу в розовите дървета,

за да заспиш,

Погледни луната!

Погледни луната!

Тя чака в унес

на дъното

на потока

 

 

Извън кармата

 

Да живееш извън кармата е много странно.

Приятелите негодуват, ти ги гледаш в нея.

Животните, особено птиците, идват при теб, накланят

крила за езда. Вчера мушитрънче

ще си бъбри с мен по изгрев иззад семената.

Утре щъркел ме заведе да поспя в гнездото му.

 

 

 

Анти-свят

 

Стените, таванът и подът

се превъплъщават в лунна светлина

и цветя.

Пазачът отваря вратата

и тъпанчетата ми ще се пръснат от налягането

на безкрайно лишената от цвят вселена.

 

 

 

Златно слънце

 

Зима, в здрача

звездите се катерят

през ръцете им

в дъба.

Дървата за огрев

засяват топлината си

край пътя,

боров дим, борови иглички

сгъстяват въздуха -

всичко това, всичко това.

Леглото ми се оперява в скреж,

сън и скреж,

жълти листа край косите й,

небесата потапят водите си в потока,

земята се носи към нощта,

всяка вечер яздя точно това слънце

надолу в светлината.

 

 

 

Из „Медитации по Даодъдзин"

Кости и ястреби

 

1.

 

Ястребът има кост

в гърлото

и не може да изрече името си.

 

Дълбоко в гърдите му

е сърцето

оформено като ковчег -

 

Легло

подпряно на камъни

донесени от Суринам

 

Където тази история

е крабокрушение

ва неизрченото

 

Пътник без билет, Красота

и костите,

лишени от желания

 

Но все пак граница

макар и временна

на всичко покрай нас:

 

Скали в морето, полет

на тъма,

заострения клюн на времето

 

 

 

2.

Розата е роза,

каналът

миришещ на ястреб

 

прави розата роза

и танцът

на пера в полет

 

гадае по вътрешностите

на трупа

гадае по вътрешностите

 

почти цял цикъл,

бедро,

и гладкост на натрупаните кости

 

създаващи небе

двуъгълник

и просто тялото

 

недоизяден костен мозък

вярата

отхвърлена в съня

 

като момиченце

посред фъндъци

празина

 

пленено от магията

на тишината,

и от подобните на Купидон крила на ястреб

 

 

 

 

3.

 

Огънят не спори

в края,

нито пък въздухът

 

ястребът

койти ближе костите си

е далеч от вашите

 

той управлява перата

и кръговоте

и това, което изписва

 

е живот пълен

с кости

и с гробища

 

покрай задънените улици

на мъдростта,

така дълбока, за да бъде ясна.

 

 

 

Превод: Антоанета Николова