NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Американски поет, драматург, преводач. Корените му са в планините на Апалачите. Понастоящем живее във Вилнюс, където преподава теория на превода и творческо писане във Вилнюския университет. Има десетки книги със стихове, вдъхновени от провинциална Америка и Европа, от Бразилия и Индия, където живее дълго време, както и от разбиранията му върху американския трансендентализъм и източната философия. Творчеството му варира от песни за мюзикъл и фламенко до медитации върху Даодъдзин и наред с лиризма притежава силен философски отенък. Пише проза в стила wonderscript и сценични монолози. Свирел е джаз с Владимир Тарасов и имат издаден диск. Получил е наградата на името на Робърт Х. Уинър от Американското поетично общество през 1992 г., годишната награда за превод на Съюза на литовските писатели през 2003 г. и Американската национална награда за изкуство и литература през 2005 г. Книгата му за деца Земята на хората получава литовската литературна награда за 2008 г. Той е фулбрайтов стипендиант за африкано-бразилски изследвания, член на Съюза на литовските писатели и ПЕН. Сборници с негови стихове са издавани в САЩ, Чехия и Литва.
Ли Бо скита в боровата горичка
Тази нощ Ли Бо скита
по пътеката през гората.
Дългата му бяла коса
и винен език
разнасят странно ухание на море
сред самотните борове.
В горичката
до сивата каменна колиба
сянката му е сребърно синя,
а гласът му е като
падащ лист.
Ли Бо, стар винен дъх,
викам го аз, Ли Бо -
призори, ако тръгнеш
надолу в розовите дървета,
за да заспиш,
Погледни луната!
Погледни луната!
Тя чака в унес
на дъното
на потока
Извън кармата
Да живееш извън кармата е много странно.
Приятелите негодуват, ти ги гледаш в нея.
Животните, особено птиците, идват при теб, накланят
крила за езда. Вчера мушитрънче
ще си бъбри с мен по изгрев иззад семената.
Утре щъркел ме заведе да поспя в гнездото му.
Анти-свят
Стените, таванът и подът
се превъплъщават в лунна светлина
и цветя.
Пазачът отваря вратата
и тъпанчетата ми ще се пръснат от налягането
на безкрайно лишената от цвят вселена.
Златно слънце
Зима, в здрача
звездите се катерят
през ръцете им
в дъба.
Дървата за огрев
засяват топлината си
край пътя,
боров дим, борови иглички
сгъстяват въздуха -
всичко това, всичко това.
Леглото ми се оперява в скреж,
сън и скреж,
жълти листа край косите й,
небесата потапят водите си в потока,
земята се носи към нощта,
всяка вечер яздя точно това слънце
надолу в светлината.
Из „Медитации по Даодъдзин"
Кости и ястреби
1.
Ястребът има кост
в гърлото
и не може да изрече името си.
Дълбоко в гърдите му
е сърцето
оформено като ковчег -
Легло
подпряно на камъни
донесени от Суринам
Където тази история
е крабокрушение
ва неизрченото
Пътник без билет, Красота
и костите,
лишени от желания
Но все пак граница
макар и временна
на всичко покрай нас:
Скали в морето, полет
на тъма,
заострения клюн на времето
2.
Розата е роза,
каналът
миришещ на ястреб
прави розата роза
и танцът
на пера в полет
гадае по вътрешностите
на трупа
гадае по вътрешностите
почти цял цикъл,
бедро,
и гладкост на натрупаните кости
създаващи небе
двуъгълник
и просто тялото
недоизяден костен мозък
вярата
отхвърлена в съня
като момиченце
посред фъндъци
празина
пленено от магията
на тишината,
и от подобните на Купидон крила на ястреб
3.
Огънят не спори
в края,
нито пък въздухът
ястребът
койти ближе костите си
е далеч от вашите
той управлява перата
и кръговоте
и това, което изписва
е живот пълен
с кости
и с гробища
покрай задънените улици
на мъдростта,
така дълбока, за да бъде ясна.
Превод: Антоанета Николова