NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Фото-измерения на човешката подвижност

Брой
№ 16 (2010)
Рубрика
Poiesis
Автор
Светла Енчева

Модел: Мария Костова

 


Модели: неизвестни

 


Модели: неизвестни

 


Модел: Кейт Блюет

 


Модели: Статуя в Червената къща и Кристиан Христов

 


Модели: неизвестен рибар и неизвестен гларус в горния десен ъгъл

В колонката за фотография вече се оформят "големи" и "малки" традиции. Основната "голяма" традиция е заигравката с темата на броя. "Малките" традиции са по-скоро ситуативни. Този път продължаваме традицията от миналия брой - по повод на лятото и свързаната с него технологична трудност за намиране на фотографи авторът на колонката нескромно да предлага на читателя/зрител свои снимки.

Подвижният човек възприема себе си като опорна точка, а света - като движещ се. Чак опитът ни научава, че всъщност ни е се движим, а светът е "опората". По-късно научаваме и че опорните ни точки се движат спрямо други опорни точки, които също се движат...

Във фотографията първото може да се изобрази, когато моделът се "хване" неподвижен на "движещ" се фон. Второто е осъществимо с помощта на статив и експониране на ниска скорост. Тогава фонът е ясен и неподвижен, а се улавя движението. Третото е най-трудно изобразимо. Ако снимащият отново разчита на дълга експозиция, но не използва статив, и движещите се фигури, и фонът ще излязат подвижни. От това обаче няма да стане ясно кое на кое се явява опорна точка. Ще е очевидно само, че и позицията на човека зад фотоапарата е относителна.

Отвъд физическите аспекти на движението, по-интересни (и по-трудно изобразими с лесни фотографски "хватки") са измеренията му, свързани с човешкото битие.

Да си подвижен човек може да означава - като Кейт Блюет да ходиш в различни страни и да правиш филми, които да накарат местните хора да раздвижат духа си и да се вгледат в собствения си свят. Например да забележат, че мълчаливо съучастничат в геноцид спрямо най-беззащитните от собствените си деца.

Да си подвижен човек може да бъде използвано и в смисъл на социална и географска мобилност. Като Кристиан, който напусна България и отиде в космополитния Мюнхен, за да се спаси (включително и в буквалния смисъл на думата) от тукашните дискриминация и нетолерантност към различните.

Подвижността може и да е състояние на духа на уседналия човек.  Да правиш това, което винаги си правил и което са правили и баща ти, и дядо ти, да мечтаеш да си като птицата, която вижда това, което никога няма да видиш, защото си закотвен тук...  Накрая да се качиш на старото колело и да се прибереш в дома, в който винаги се прибираш. А в ума си да продължаваш да летиш с птицата.

Както казва Калин Терзийски в нашумелия си роман "Алкохол" - "има и други неща". Има и други състояния на подвижност на човека... За някои от тях може да прочетете в настоящия брой на NotaBene.

 

 

 

comments powered by Disqus