NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Синергетика и толерантност

Брой
№ 17 (2010)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Антоанета Николова

Синергетиката е сравнително ново направление в природните и хуманитарните науки, което изучава процесите на развитие и самоорганизация1 на отворени, неравновесни, динамични, сложни нелинейни системи. Несъмнено глобализацията би могла да се опише с термините на синергетиката. Тя представлява процес на нова самоорганизация на обществото, който отговаря на основните изисквания на самоорганизиращата се система, каквато е човешкото общество като цяло. Опитвайки се да приложим синергетиката върху проблемите на днешното развитие на човечеството, можем да откроим два основни подхода:

Първо, синергетиката може да ни даде определен тип обяснение на процесите, които произтичат, и да открои възможните насоки за развитието им.

Второ, тя може да ни предостави метод, чрез който да се опитваме да насочим произтичащото в по-благоприятна посока. Това се отнася пряко до идеята за толерантността и връзката й с глобализацията. Разгръщайки един различен поглед към процесите в развитието на човечеството, синергетиката може да ни покаже какво е мястото и ролята на толерантността в сегашния етап от развитието. Освен това тя можа да ни послужи като същинска методология на толерантността, разкривайки основни принципи в поведението на процесите в света, които могат да станат ръководни за собственото ни поведение. Самата тя е израз на толерантността в мисленето и подходите към реалността, защото показва силата от съчетаването на различни перспективи и гледни точки. Тя не само намира обединяващите моменти между естествените и хуманитарните науки, но също така прокарва мостове между световъзприятието на Изтока и на Запада. Както посочват едни от активните изследователи на синергетиката Е. Князева и С. Курдюмов, „преди всичко, прави впечатление някаква принципна родственост между синергетическия начин на мислене и източния тип мислене и световъзприятие. На Изтока, на първо място на Индия и Китай, е присъщ принципно друг, различен от западния, цялостен начин на мислене, характеризиращ се в частност с недуалния принцип на мислено за постигане на противоположностите. Поразително е, че това, чуждо на недостатъците на аналитичния и логицистичен подход световъзприятие на източния човек, съвпада... с принципните елементи на синергетическото виждане за света." (Князева, Курдюмов 2008). Ето защо накратко ще разгледаме някои от най-важните принципи на източното мислене, а след това от тяхна гледна точка и от гледна точка на съчетанието им със синергетиката ще направим съвсем кратък преглед на глобализационните процеси.

Един от главните принципи, посочен и от споменатите автори, е недуалността. Недуалният принцип на Изток има много проявления. Той е водещ за разбирането на даоизма, будизма, особено в махаянските му варианти и китайските им разновидности, както и за школата ин-ян, известна на Запад като китайска натурфилософия; заема важно място и във философията на Идзин. Особено характерна в разглежданото отношение е концепцията ин-ян. Според нея в света могат да бъдат откроени най-общо два ритъма - ритъмът на покоя, на вглъбяването, когато процесите като че ли са спрели във външен план, но незримо зреят в дълбочина, и ритъмът на движението, на активността, когато процесите достигат зрелостта на своята външна изява. Първият ритъм се определя като женски и се обозначава с термина ин. Вторият се определя като мъжки и се обозначава с термина ян. Западната мисъл обикновено разглежда ин и ян като противоположности, но източната ги разбира като взаиморедуващи се ритми в единното движение на Вселената, в динамичната структура на цялото. За източната мисъл ин и ян взаимно се пораждат и взаимно се допълват, намирайки се в единно движение: „отсъствието и наличието взаимно се пораждат, лекото и трудното взаимно се определят, дългото и късото взаимно се измерват, високото и ниското взаимно се изчисляват, мелодията и ритъмът взаимно се хармонизират, началото и краят взаимно се следват" („Даодъдзин", 2 джан). Освен това двата ритъма непрестаннно преминават един в друг, взаимно се превръщат. В „Даодъдзин" се казва: „Превръщането в другото е движението на Дао". Според китайската мисъл, когато даден процес достигне своя максимум, в него започва да се заражда противоположната тенденция и той постепенно преминава в своето друго. „При достигането на предела, промяната е неизбежна", се казва в „Идзин". Тази взаимност е подобна на ритуалния танц. Промяната в едното означава промяна и в другото. Там където едното намалява, другото се увеличава, където едното настъпва, другото отстъпва, където едното тръгва напред, другото върви назад и обратно. Ето защо ин-ян като взаимообусловени аспекти на целостта разкриват не идеята за дуалността, а за недвойствеността. Те се разбират като максимума и минимума в синусоидата на единната проява на енергията. Тяхното разделение винаги е относително. То е относително както в рамките на определен процес, където те неизбежно ще се трансформират с времето, така и от гледна точка на друг процес, където тълкуването им може да е напълно различно още в същия момент. Идеята за ин-ян съответства на разбирането за два „режима" на протичане на процесите и оформяне на структурите според синергетиката - единият, който може да бъде определен като ин, е свързан с непроявеността, неразчленеността, интегралността и синтеза на структурите и процесите. Другият, янският, се характеризира с проявеност, разчлененост, диференциация, тенденция към разпад.

Друг важен аспект на източното мислене, който има своите паралели в идеите на синергетиката, е разбирането за нивата на разгръщане на релността, за прехода на Едното в множественост. Според китайските разбирания, в основата на всичко е недиференцираната неопределима и неназовима цялост, която не може да бъде обект на познавателна дейност, тъй като обхваща в себе си всичко, включително и познаващия субект. С митологичната терминология тя се нарича Хаос2 (хундун). Във философската мисъл тя има много имена, между които Тай Сюй (Великата Пустота), Тай Чу (Великото Начало), Тай И (Великото едно), Чан Дао (Истинското Дао) и пр. Даоистката мисъл обособява два етапа в изначалното състояние. Едното е чистата потенция. То съответства на нулевото състояние, пустотата, недиференцираността, която не може да бъде фиксирана в онтологични термини, тъй като предхожда всяка онтологична определеност, и ако все пак трябва да бъде назована, това става чрез негативни категории. В традициите, свързани с «Идзин», то се нарича Удзи (Безпределното). Следващото състояние е началото на актуализацията. То съответства на единицата, недиференцираната, но вече относително обособена цялост, от която се разгръщат множеството неща и която се определя утвърдително. В коментарите към «Идзин» изначалното състояние се нарича Тайдзи или Велик предел. Това понятие изразява идеята за пределната пълнота на битието, от която води началото си всяко съществувание. От Великия предел започва постепенното разгръщане към света на множествеността, което минава през няколко етапа. Ето как са разкрити те в 11 джан на Горния раздел на «Сицъджуан», класически канонизиран коментар към специфичната основа на Идзин: „Следователно промените имат Велик предел. Той поражда двойката образци. Двойката образци пораждат четирите образа. Четирите образа пораждат осемте триграми. Осемте триграми привеждат в ред благоприятното и неблагоприятното. Благоприятното и неблагоприятното пораждат голямото действие." Великият предел от една страна е пределът на промените, пределът на разгръщането в множествеността или крайната множественост. От друга страна, бидейки множествеността в нейния максимум, той е Единното, което обгръща всичко и от което произтичат всички промени. Така едното и многото, подобно на всички противоположности в китайската логика, съвпадат и се оказват две различни перспективи или два аспекта на една и съща реалност. По този начин в Идзин са изразени едни от основните идеи на китайската мисъл - за недвойствеността и прехода. Тази недвойственост може да бъде отнесена и към двойката категории - промени и Велик предел (Тайдзи). Тайдзи съответства на онова състояние, в което единството съдържа потенцията за преминаване в множественост, то е цялостта, в която относително са обособени аспектите, които ще дадат начало на множествеността. Промените пък са свързани преди всичко със света на множествеността, затова те са поместени именно в рамките на Великия предел - състоянието на преход от потенция към актуализация. Промените и Великият предел са два аспекта на единната цялост и непрестанно се разгръщат едно в друго. Ако разгледаме схематичното представяне на техния взаимен преход, ще установим, че на всяко ниво се извършва разклоняване на предходното състояние, като същевременно всяко ниво съдържа както характеристиките на прехдодното, така и потенциите на бъдещото развитие.

По подобен начин синергетиката твърди, че сложните системи притежават определена „дълбочина на паметта", праединство на изначалното състояние от една страна, и определено влияние, привличане от бъдещото състояние. Ето защо се препоръчва даоисткият принцип за не-действието или ненасилственото, съобразено с характера на произтичащото, действие.

Ако към процесите на глобализация, съпътствани от противоположните им тенденции на обособяване и партикулиране, приложим разбирането за недуалността и поетапното разгръщане, ще разберем, че те са закономерни и взаимосвързани и се подчиняват на основните тенденции в развитието на човешките общества, разкривани и от синергетиката. Според нея човешкото общество, както и всяка развиваща се система, преминава през различни фази на развитие. Едните се отличават с относителна стабилност, устойчивост и постоянство. Другите са кризисни периоди, които имат сравнително по-малка продължителност, но са изключително важни за бъдещото развитие на системата. И тъй като синергетиката разкрива сходство във всички начини за достигане до истината, ще се обърнем към символния език на несъзнаваното, разкриван в приказките, за да илюстрираме идеите й. Кризисните моменти наподобяват кръстопътищата, до които достига героят от приказките. Синергетиката нарича този период, в който досегашното сравнително единно русло, се разклонява „бифуркация" (от лат. bifurcus, „раздвоен", вж. и схемата от „Идзин"). Това е момент на качествено промяна, когато всичко зависи от избора. Много често основният герой в приказката има братя, които тръгват по различните отклонения, и така осъществяват заложеното в тях. Обикновено в началото на различните посоки стои някакво обозначение, посочващо къде отвежда пътят, и именно очакваното в края оказва притегателно въздействие върху пътниците. Синергетиката нарича тези притегателни центрове „атрактори". Атракторът се разглежда като относително устойчиво състояние, което като че ли привлича към себе си определени траектории. Според изследователите понятието „атрактор" има допирни точки с ейдосите на Платон и архетипите на Юнг. В схемата на „Идзин" това е изразено чрез състоянията на следващите нива, които едновременно са зададени от предишните и ги определят. В приказките пътищата, по които тръгват братята, обикновено изглеждат много по-примамливи, но в крайна сметка се оказват много по-ограничаващи. Героят, към когото е насочено вниманието на приказката, е този, който поема по най-перспективния за бъдещото развитие път, дори и в началото да изглежда, че се е излъгал. Затова вниманието на приказката е насочено към него. Другите пътища често пъти представляват нещо като задънена улица без особени перспективи за развитие. Пътят, по който поема всеки от братята - изборът - е непредсказуем и в същото време зависи от собствените им характеристики, това, което синергетиката нарича начални условия. Затова до известна степен той е и предопределен. В зависимост от качествата, които има, всеки брат ще поеме по своя път.

Разбира се, картината описвана в приказките, се съсредоточава върху съдбата на един герой без да се интересува от сложността и многоаспектността на процесите. Приложена към общественото развитие, синергетиката отчита както като че ли индивидуалните пътища на всеки негов член, така и, преди всичко - общите тенденции на развитието на новата холистична цялост, която съвсем не се свежда до сбора от частите си. Този холизъм, обединяващ по нов начин цялото и неговите съставки, е несъмнен израз на идеята за недуалността. Недуалното мислене по същество е толерантно, защото за него всички противоположности и различия са аспекти на цялостта и имат своята валидност и правомерност.

Синергетиката разкрива нови връзки между т.нар. противоположности и дава нови възможности за обосноваване на принципа на недуалността. Тя разкрива, че различните етапи в развитието на един процес се подчиняват на различни принципи. В моментите на бифуркация водещи са едни принципи, в моментите на устойчивост от значение са тези с обратен на първите знак. Но и двете представляват разгръщане на един и същи процес и поради това имат своята валидност и взаимно се допълват и обогатяват. Така недуалното мислене на синергетиката може да се види в новата връзка между хаоса и реда.

Синергетиката разкрива, че в хаоса има своеобразен ред, илюстриран красиво от фракталите, и че хаосът на едно ниво може да се проявява като ред на другото и обратно. Особено голямо значение се придава на случайността, тъй като според синергетиката именно тя се явява определяща за насочване на процесите в една или друга посока. Това води и до ново разбиране за съотношението между случайност и необходимост. „В синергетиката се извършва преоценка на случайността в руслото на източните идеи - откриване, че случайността представлява конструктивен механизъм на еволюцията... противоположностите - случайност и закономерност, непредзададеност и запрограмираност, възможност и действителност и т.н. - могат да бъдат съединени като различни сатдии от единен процес на развитие" (Князева, Курдюмов 2008).

Новото разбиране за случайността води и до ново разбиране за причинността, при което то коренно се преразглежда и се допълва от характерното за източното мислене виждане за синхроничност. В тази връзка голямо значение се отдава на отклика и резонансното въздействие, което е в състояние да прояви по максимален начин скрития в отворените нелинейни системи потенциал. Преосмислянето на случайността води и до ново осмисляне на съотношението между свободата на избора и предопределеността. По нов начин се подхожда към нелинейността и линейността, недействието и действието. Всичко това има съвсем конкретен смисъл, ако се обърнем към процесите в съвременното общество. От гледна точка на синергетиката периодът, в който през последните десетилетия се намира човечеството, е период на бифуркация - нестабилен, неравновесен, кризисен, непредсказуем.

Една от възможните и като че ли все по-налагащи се насоки на развитие, по които поемаме, е глобализацията, чиято противоположност - партикуларизацията, обособяването - също е възможен изход. В днешно време и двете тенденции са налице, макар и с различна сила. Налице са и възможностите за осъществяване на всички промеждутъчни състояния между двете крайности. Важно следствие от глобализацията е оформянето на нов тип глобално съзнание, в което вече не сме изолирани и самодостатъчни същества, а искаме или не, се превръщаме в конституенти на едно ново, сега изграждащо се цяло. Пътят към този резултат обаче - самият процес на глобализация - също има различни възможности за осъществяване, които следват логиката на бифуркационността.

Едната възможност е глобализацията да се осъществява от гледна точка на толерантността и диалогичността. Тогава новото цяло не може да пренебрегне вече създаденото, може само да го включи в себе си. Израз на тази тенденция е засиленият интерес към другите култури, към това, което човечеството носи в досегашните си сравнително обособени аспекти, защото сега е време на синтез и преобразуване. Другата възможност е глобализацията да се осъществи чрез едностранно налагане на принципите и изходните духовни константи само на една или на ограничен брой от участващите култури. Същото важи и за противоположния процес на обособяване. Той също, макар и в по-малка степен може да предполага диалогичност, но може и да се базира върху принципите на тероризма и насилието.

Най-доброто развитие според идеите на синергетиката и източната мъдрост е това, което съчетава глобализацията и индивидуализацията по такъв начин, че всеки от аспектите да съдейства за разкриването на другия. Така глобализацията не би следвало да бъде претопяваща и нихилираща спецификата на отделното, а напротив - даваща му възможност за по-пълноценна изява.

Периодът на бифуркация е изключително богат на възможности. Това е моментът, в който ние в най-голяма степен се явяваме сътворци на действителността си, когато можем да конструираме нашето бъдеще. През периодите на стабилност и равновесие процесите се развиват по общо взето предвидими пътища и тогава възможността за въздействие е сравнително малка. В периодите на бифуркация обаче се задейства с пълна сила „ефектът на пеперудата" и поради това сравнително малки флуктуации са способни на мощно въздействие. Ето защо от гледна точка на синергетиката изходът от кризата зависи от всеки от нас, отговорността на всеки е огромна. В същото време един от основните изводи на синергетиката е, че човекът е способен да участва непосредствено в конструирането на бъдещето, което иска, но неговата творческа и съзидателна роля е ограничена от вътрешните тенденции на развитие и потенцията на сложната система. И двете тенденции обаче водят към извода, че в настоящия период диалогът и толерантността са от изключително значение. Те могат да определят по-благоприятната за цялото човечество насока на развитие на процесите.

Разгледана от позициите на синергетиката и недуалността на мисленето, глобализацията би могла да се превърне в път за формиране на ново глобално съзнание, което да съдържа в снет вид в себе си както идеите на древната източна мъдрост, така и на съвременната наука. Затова „ключовият въпрос днес е в изменението на начина на мислене на човека... За съжаление нашето мислене все още остава по-скоро линейно, отколкото нелинейно, по-скоро тясно професионално, отколкото глобално ориентирано, по-скоро непирмиримо, отколкото толерантно и готово на компромиси, по-скоро пасивно отражателно, отколкото конструктивистки активно. Ето защо е жизнено необходимо мисленето ни да се измени по посока на нелинейността, осъзнаването на духовните ценности, конструктивизма, коеволюцията, интерактивността и партньорството с универсума и сложните структури в него" (Князева,Курдюмов 2007).

В началото на века Иля Пригожин отправя посланието, че нелеката ни задача сега е „да намерим тесния път между глобализацията и запазването на културното многообразие, между насилието и политическото решаване на проблемите, между културата на войната и културата на разума". По онова време „заровете още не са хвърлени" (Синергетическая парадигма 2002). А сега?

 

Доц. д-р Антоанета Николова е преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски" - Благоевград

 

Литература:

  1. Капица, Курдюмов, Малинецкий (2001). С. Капица, С. Курдюмов, Г. Малинецкий Синергетика и прогнозы будущего, Москва

  2. Князева, Курдюмов(2007). Е.Н.Князева, С.П.Курдюмов., Основания синергетики. Человек, конструирующий себя и свое будущее. Серия "Синергетика: от прошлого к будущему", Москва.

  3. Князева,.Курдюмов(2008), Е.Н.Князева, С.П.Курдюмов Синергетическая парадигма. Основные понятия в контексте истории культуры, Живая этика и наука. Вып. 1. Москва.

  4. Синергетическая парадигма (2002). Нелинейное мышление в науке и искусстве, Москва.

  5. Сицъджуан (Коментар към присъединените изречения) (собствен превод)

  6. Даодъдзин (собствен превод).

1 Под самоорганизация се разбира спонтанният преход на една отворена неравновесна система от състояние на хаотичност и по-малка сложност към състояние на по-голяма сложност и подреденост.

2 Хаосът не се разбира само в космогоничен смисъл като изначално състояние, предшестващо хронологично подредеността на космоса. Той е изначалното, основното състояние на вселената тук и сега, най-дълбоката истина за това, което тя е. Хаосът означава не липса на подреденост, а липса на диференцираност и граници. Той описва вселената като единен енергиен поток.

 

comments powered by Disqus