NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Една цивилизация – много култури

Брой
№ 17 (2010)
Рубрика
Анонс
Автор
Невена Крумова

Някой е казал, че истинската литература започва там, където въпросите са повече от отговорите. Но не само литературата започва оттам, а всяка човешка дейност, която е способна да открие нови хоризонти и перспективи за човешкото мислене.

Във въведението към книгата си „Глобализацията - последиците за човека" Зигмунт Бауман пише, че книгата му е преди всичко е „упражнение по задаване на въпроси и пробуждане към питане" (Бауман 1999: 25), и че „поставените въпроси са повече от тези, на които е намерен отговор", като дори няма претенцията, че задава нито най-правилните въпроси нито най-важните. Да не спираме да задаваме и да търсим правилните въпроси в постоянно променящият се и динамичен свят на съвремието ни е важно, защото „да престанеш да си задаваш въпросите, е положение, криещо повече опасности, отколкото да не си в състояние да отговориш на въпросите, които вече са поставени в дневния ред" (Бауман 1999: 25) понеже „цената на мълчанието се плаща в твърда валута от човешко страдание". Да се повдигне въпроса за разграничаване на понятията култура и цивилизация на фона на съвременния глобализиращ се свят може и да не е най-важният въпрос, но е една отправна позиция за осмисляне на динамичното, неизбежно общуване на хора от различни краища на света.

Въпросът за това, какво е култура и какво е цивилизация и за отношението между двете има множество тълкувания и интерпретации. Например, според Русо културата задоволява едни потребности, а цивилизацията други - културата задоволява потребностите на тялото, а цивилизацията - тези на духа. Според Освалд Шпенглер цивилизацията е по-ранната, по-примитивна форма, и когато тя достигне определен разцвет, преминава в култура, а след като разцветът продължи достатъчно дълго, следва упадък, който отново връща развитието на ниво цивилизация. Биха могли да се дадат още редица примери за различни, дори противоположни виждания на понятията култура и цивилизацията. В книгата си Стоян Стоянов и Златислав Стоянов „Цивилизация и цилизованост на човека" подробно изследват множествеността на различните теории, обединявайки ги условно в две основни течния, различни в своето разбиране: „Колкото и условно, и рисковано да е това обобщение, множеството интерпретации на отношението могат да се сведат до две основни. Първата приема понятията за тъждествени, а втората ги разграничава и дори противопоставя" (Стоянов 2002: 10).

Икономическите и технологични промени в света променят битието на отделния човек, променят начина на живот, възможностите за комуникация, потока на информацията, възможностите за пътуване и емиграция. Човек може да прекара целия си живот в рамките на едно населено място, но чрез интернет да общува с хора от различни точки на земното кълбо, да общува с хора от различни религия, етнос, икономическо положение, да получава информация от различни източници. От друга страна човек може да пътува постоянно, но да общува с хора от един и същ близък до него кръг, подбрани в рамките на един „елит". В книгата си за „Глобализацията - последиците за човека" Зигмунт Бауман говори за един „подвижен елит, елит на мобилността", като казва за тези хора, че са „изпили до дъно чашата на глобализацията". Заедно с това Бауман подчертава, че промените в света създават нова култура, нови отношения между хората, повече начини да общуват и да преодоляват граници, но в същото време се създават и нови граници в общуването и отчуждение. Затова е нужно по нов начин да осмислим понятията култура и цивилизация.

Сам по себе си човек е противоречиво същество и може да има в себе си противоречиви качества. Може да бъде жесток в една ситуация и добродетелен в друга, може да събере в себе несъвместими неща, от гледна на точка на глобализацията всеки е глобализиран по един или друг начин и в същото време си остава локализиран по друг. Границите на пространството са по-лесно преодолими, за разлика от границите на тази човешка противоречивост, където започват въпросите, свързани с морала и хуманността. Колкото повече възможности създава глобализацията за разширяване на границите на общуването, толкова повече стават допирните точки на различията между отделни хора и групи в обществото, толкова по-силна става нуждата да се мисли и говори за толерантност, за да се избегне агресията и насилието. „Толерирането прави възможно различието; различието прави необходимо толерирането" (Уолзър 2007: 12).

Би било твърде лесно и повърхностно, ако кажем, че не е нужно да има много дебати за толерантността, необходима е законност, която да гарантира спазване на правата на всички граждани. Дали обаче това би било достатъчно, за да се избегне насилието? Според П. Мутафчиев основният и първоначален елемент на понятието „цивилизация" е именно юридическия (в смисъла на държавност и гражданственост): „Цивилизованото общество е следователно онова, в което господства правото, в противоположност на варварско­то, където силата е най-обикновеният регулатор на отношения­та." (Мутафчиев 1995: 22). В изследването върху признаците за цивилизованост и значенията, с които най-често се натоварва този термин в различните научни теории, С. Стоянов и З.Стоянов ги обобщават по следния начин:

„С „цивилизация" се символизира:

  • Резултатът от социалното развитие - равнището на постиженията на обществото в различните области, съвкупността от материалните и духовните ценности на обществото;

  • Съвкупността от материалните (научно - технически) достижения на човечеството, материалните основи на културата, „вещественият субстрат" на социалния живот;

  • Степента на овладяност на силите на природата от човека - способността на човека да заменя своите сили със силите на природата;

  • Състояние на обществото, а така също и самото общество;

  • Процесът на обществено развитие;

  • Степента на обществено развитие;

  • Процесът на приобщаване към достиженията на обществено развитие."(Стоянов 2002: 10).

Колкото повече се задълбочим в изследване на проблема, толкова повече разнородни интерпретации може да открием. Причината за това е в многоликостта на самия проблем. Тъй като по един или друг начин всяко едно разглеждане на поставения въпрос е свързано с историческото развитие, с промените, които преобразуват обществото, затова е нужно отново да се запитаме за отношението между култура и цивилизация на фона на измененията, които настъпват в глобализиращия се свят.

Със сигурност понятието цивилизация не може да бъде разбрано без понятието култура. Макар и недостатъчно точно, може да кажем, че цивилизацията е следствие на културата. Култура е всяка човешка дейност, която създава или твори неща, които не съществуват в природата. Всяко едно човешко общество, независимо колко изолирано е от останалия свят, има своя култура. Но то може да не бъде цивилизовано - колкото по-изолирано е, толкова по-нецивилизовано е. Цивилизацията е онова, което ни позволява да познаваме други (различни от тези, в които сме израсли) култури. На цивилизования е присъщо да се интересува, да изучва, да се стреми да разбира и да запази чужди на неговата култури. Понятието цивилизация е свързано с понятието развитие, човешката цивилизация се развива към диалог на отделните култури. Колкото повече разнородни култури опознава човек, толкова по-цивилизован става. Развитието на цивилизацията улеснява, прави достъпен за повече хора диалога на отделните култури. Когато казваме, че дадено общество е по-цивилизовано от друго, имаме предвид, че неговата култура е оставила по-дълготраен отпечатък върху развитието на човечеството, че неговата култура е влязла в диалог и повлияла на повече хора, претърпяла е развитие в зависимост от това, с какви други култури се е сблъскала. Цивилизоваността е това, което ни обединява, цивилизацията обединява хората, а култура е това, което им дава идентичност. Правилно е да се каже, че има изчезнали култури, но не и изчезнали цивилизации. Човешката цивилизация е една и тя съдържа в себе си много и различни култури, някои мъртви (забравени, изчезнали), а други - които продължават и до днес.

В книга си „Цивилизацията - едно лично гледище" К.Кларк говори за това, че може „големи произведения на изкуството да бъдат създадени и във варварски общества" (Кларк 1977: 21). Той сравнява носа на викингския кораб и една африканска маска със статуята на Аполон Белведерски. Несъмнено и изображенията на викингския кораб, и маската са изкуство и плод на една култура, същото толкова интересна и ценна, както статуята на Аполон. И ако К. Кларк твърди, че статуята на Аполон „въплъщава един по висок стадии на цивилизацията", то е, защото това е изкуството, което е оставило по-дълбок отпечатък и наследство в развитието на човечеството, оказало е влияние в продължителен период от историческото развитие. Началото на развитие на някаква култура започва с появата на човека изобщо. Ако намерим археологични останки, свидетелстващи за човешко съществуване, то безспорно сме попаднали на една древна култура. Затова можем да кажем, че не съществува човек, който да не е възпитан в дадена културна среда, всеки носи в себе си най-малко белезите на една култура. На въпроса кога и как в историческото развитие се е появила цивилизацията, няма еднозначен отговор. Отговорите са много - дали за това е нужен първоначален сблъсък на различни култури или развитие на социалното общуване, дали да търсим корените в латинското „civilis" - „граждански"; „ civis" - „гражданин" или във френския смисъл на думата, като просвета и просветеност? Както вече казах, всеки човек е противоречиво същество и той може да събира в себе си както елементи на варварство, така и на цивилизованост. Можем да се запитаме каква е степента на цивилизованост на всеки един от нас. Дори и да живее в отдалечено, икономически изостанало място в света, или да е израсъл под въздействието само на една култура, или да е обвързан с догмите на някаква религия или да живее като гражданин на държава с тоталитарен режим, човек все пак може да притежава в себе си цивилизованост. От друга страна, ако си припомним вече спомената по З. Бауман „висока култура на глобализацията" и си представим един човек, който е израсъл с тази култура, който ползва нейните блага и възможности, но въпреки цялата си мобилност, въпреки постоянния си достъп до информация, въпреки контакти с хора от различни точки на света, остава локализиран в общуването само в рамките на този така наречен „глобализиран елит", можем да заключим, че този човек е недостатъчно цивилизован.

Днес по силата на глобализацията все по-често се раждат деца на родители от различни религии, различни етноси, с различни икономически и политически стандарти. Можем да кажемq че почти всеки човек в съвременния свят носи емоционалното наследство на повече от една култура. Навярно това е и един от белезите на съвременността. В книгата си „За толерирането" Майкъл Уолзър пише: „Като американски евреин, аз израснах, мислейки за себе си като обект на толериране. Едва много по-късно осъзнах себе си и като субект на толериране, като действащ човек, призван да толерира другите, включително своите събратя евреи, чиято идея за това, какво означава да си евреин, бе радикално различна от моята собствена." (Уолзър 2007: 11). Човек съзнава своята уникалност, общувайки с хора от „своята" култура. Той осъзнава, че макар и част от тази общност, може да има много по различни разбирания от другите членове на тази общност. Говорейки за това, какво е социален характер, Е.Фром казва: „Аз отнасям това понятие до ядрото на структурата на характера, която е обща за повечето членове на една и съща култура, в противоположност на индивидуалния характер, при който хората, принадлежащи към една и съща култура, се различават един от друг." (Фром 2004: 91).

Цивилизоваността на човека, стремежът му да опознава различни култури, да общува с различни от него хора - различни в своята култура, сексуалност, позиция в обществото, политически възгледи - го обогатява и спомага да усети общочовешкото, да проявява хуманност. Като това не значи, че такъв човек се съгласява с всичко. Моментът, в който съзнаваш себе си като субект, проявяващ толерантност, а не като обект, който само я получава, е крачката на цивилизованост в смисъла на държавност и гражданска позиция. Изяснявай какво има предвид под толериране, Уолзър пише: „Моят обект е толерирането или, може би е по-добре да се каже, мирното съвместно съществуване на групи от хора с различни истории, култури и идентичности, което съществуване толерирането прави възможно." (Уолзър 2007: 14). Разбира се, първата стъпка, за да бъде това възможно, е изграждането на закони, на държавност.Но за да функционира тази държавност, е нужна и ценностна система, морал, образованост и просветеност. „Съвместното съществуване изисква политически стабилна и морално легитимна уредба и това също е въпрос на ценност." (Уолзър 2007: 12).

От друга страна само мирно съвместено съществуване не е достатъчно, за да има обмен на културите и развитие на цивилизовано общество. Ако просто спазваме законите, ако единствената ни цел е простото мирно съжителство, ако единствената ни гражданска позиция се изразява само в това да живеем в мир, без да се интересуваме от онова, което пряко не заплашва нашето собствено удобство - тогава живеенето в мир е безлично. Безразличието, с което приемаме другия, не е проява на толерантност, а леност - леност на мислите и чувствата. То е притъпяване на любопитството, унищожаване на всяка основа за развитие.

В юридически и политически смисъл мирът се сключва след война, като най-често е за сметка на слабия, на загубилия. Мирът не е свобода. Мир е просто ясно съглашение, за да не си пречим. Мирът е леност на мислите и на чувствата. Но не войната е алтернатива, а хармонията. А хармонията е динамичност, изисква постоянно действие, за да се запази. Хармонията е постоянен диалог, непрекъснатост в отношенията. Доколкото при мира е възможно наличието на отчужденост, ако той е най-вече спазване на установените норми, хармонията, за да съществува, се поддържа от отношения, които нямат нищо общо със статичността и отчуждението. При хармонията отношенията не са някаква даденост, те постоянно се променят, обогатяват и развиват. Хармонията е нещо, което не се постига лесно, балансът е труден и крехък, точно затова се изисква постоянно внимание и непрекъснато взаимодействие в отношенията. Мирът е по-лесно приложим както в отношенията на двама души, така и на групи от хора, на различни култури или държави. На пръв поглед хармонията изглежда почти недостижима, като добро пожелание, граничещо с утопия. Нека си припомним думите Е.Фром, казани в „Душевно здравото общество: „Макар че наистина човек може да се приспособи към почти всякакви условия, той всъщност не е празен лист хартия, върху който културата пише своя текст. На неговата природа е присъща нуждата от щастие, хармония, любов и свобода. Същевременно тези потребности са динамични фактори в историческия процес, които, ако се попречи на тяхната реализация, се стремят да предизвикат душевни реакции, чиято крайна цел е създаването тъкмо на онези условия, които съответстват на първоначалните стремежи" (Фром 2004: 94). Именно стремежът към хармония, дори и като стремеж към нещо окончателно недостижимо, предизвиква развитието на човека. Този стремеж стимулира творческо начало у човека. А само чрез него е възможно той да не се претопи в масата, а да генерира в себе си уникалност и самобитност.

Невена Крумова e студентка в ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград

 

Цитирана литература:

  1. Бауман, З., Глобализацията - Последиците за човека, Лик, София, 1999.

  2. Спенсър, Х., Човекът срещу държавата, Захари Стоянов, София, 1999.

  3. Стоянов, С., Стоянов, Зл., Цивилизация и цивилизованост на човека, Стено, Варна, 2002.

  4. Кларк, К., Цивилизацията, Български художник, София, 1977.

  5. Мутафчиев, П., Лекции по история на културата, Анубис, София, 1995.

  6. Уолзър, М., За толерирането, КХ, София, 2007.

  7. Фром, Е., Душевно здравото общество, Захари Стоянов, София, 2004.

     

Използвана литература:

  1. Алпатов, М., История на изкуството 4 тома С. 1981.

  2. Борадори, Дж., Философия по време на терор. Диалози с Юрген Хабермас и Жак Дерида, КХ, София, 2004.

  3. Бърк, Е., Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото С.2001.

  4. Гадамер, Х., Актуалността на красивото (изкуството като игра, символ и празник) С.2000.

  5. Джансън, А., Джансън, Х. У., История на изкуството С.2008.

  6. Еко, У., История на красотата С.2006.

  7. Корче, Б, Естетика (избрани естетически съчинения) С.2006.

  8. Липовецки, Ж., Парадоксалното щастие, Рива, София, 2008.

  9. Липовецки, Ж., Шарл, С., Хипермодерните времена, Изток запад, София, 2005.

  10. Маркузе, Х., Едноизмерният човек, Христо Ботев, София, 1997.

  11. Толстой, Л., Що е изкуство? С.1994.

  12. Фуко, М., Анормалните, Лик, София, 2000.

  13. Фуко, М., Генеалогия на модерността, УИ Климент Охридски, София, 1992.

  14. Фуко, М., Надзор и наказание, УИ Климент Охридски, София, 1998.

  15. Фуко, М., Трябва да защитаваме обществото, Лик, София, 2003.

  16. Фройд, З., Ерос и култура, Евразия абагар, София, 1991.

  17. Фром, Е., Анатомия на човешката деструктивност, Захари Стоянов, София, 2003.

  18. Фром, Е., Бягство от свободата, Христо Ботев, София, 1992.

  19. Фром, Е., Да имаш или да бъдеш, Кибеа, София, 1996.

  20. Фром, Е., Душата на човека, Кибеа, София, 2000.

 

 

comments powered by Disqus