NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Мястото на секса сред човешките ценности

Брой
№ 2 (2009)
Рубрика
Minima moralia
Автор
Бъртранд Ръсел

Писателят, посветил се на сексуална тема, винаги е в опасност да бъде обвинен в прекомерна мания по своя предмет от онези, които смятат, че подобни теми не трябва да се споменават. Приема се, че той не би рискувал да си навлече порицанието на превзето скромните и похотливи личности освен в случая, когато интересът му към темата далеч превъзхожда значението й. Този възглед обаче споделят единствено онези, които защитават промени в конвенционалната етика. Онези, които защитават призивите за тормоз на проститутките и онези, които въвеждат формално законодателство против трафика на бели роби, но реално против доброволни и порядъчни извънбрачни отношения; онези, които осъждат жените за къси поли и червило; както и онези, които шпионират по плажовете с надежди да открият неподходящи бански костюми, не се смятат за жертви на сексуална мания. И все пак в това отношение те вероятно страдат много повече, отколкото писателите, защитаващи по-голяма сексуална свобода. Жестокият морал по принцип е реакция против похотливите емоции, а човекът, който му дава израз, обикновено е изпълнен с непристойни помисли, станали непристойни не поради простия факт, че имат сексуално съдържание, а поради факта, че моралът е отнел способността на мислителя да мисли ясно и съсредоточено върху тази тема. Напълно съм съгласен с църквата по въпроса, че манията по сексуални теми е зло, но не съм съгласен с църквата по отношение на най-добрите методи за избягване на това зло. Печално е, че Свети Антоний е бил обладан от секса повече, отколкото най-големият сластолюбец, живял на земята. Няма да привеждам съвременни примери от страх да не обидя някого. Сексът е естествена нужда като храната и водата. Ние обвиняваме лакомника и алкохолика, защото във всеки от тези случаи един интерес, който има известно законно място в живота, е узурпирал прекалено голям дял от неговите мисли и чувства. Ние обаче не виним онзи, който нормално и здравословно се наслаждава на разумно количество храна. Вярно е, че аскетите са издигали обвинения и за това, като са смятали, че човек трябва да намали храната си до най-ниската точка, съвместима с оцеляването, но днес този възглед е забравен и може да се пренебрегне. Пуританите, в тяхната решимост да избегнат удоволствията на секса, до известна степен по-добре осъзнават удоволствията на масата от своите предшественици. Както казва един критик на пуританството от седемнадесети век:

 

Искаш да се радваш на весели нощи и сладки трапези?

Тогаз със светците храни се и лягай си с грешници.

(прев. мой - К.Л.)

 

Ето защо пуританите изглежда не успяват да подчинят чисто телесната част от човешката ни природа, тъй като онова, което отнемат от секса, те прибавят към лакомията. Католическата църква смята лакомията за един от седемте смъртни гряха, а онези, които го практикуват, Данте поставя в по-дълбок кръг на ада; тя обаче е някак си неясен грях, тъй като е трудно да се каже докъде стига законната нужда от храна и откъде започва вината. Престъпно ли е да се яде нещо, което не ни храни? Ако е така, с всеки солен бадем рискуваме да бъдем прокълнати. Подобни възгледи обаче са остарели. Всички познаваме чревоугодника, когато го видим, и макар че може донякъде да го презираме, той не е строго порицаван. Освен това прекомерната мания по храна е рядкост сред онези, които никога не са страдали от недоимък. Повечето хора изяждат яденето си, а след това мислят за други неща до следващото ядене. От друга страна, възприелите философията на аскета и лишили се от всичко друго освен от минималната храна, развиват мания по банкети и видения за демони, носещи сочни плодове. Самотните изследователи на Арктика пък, свикнали с диетата от мас на кит, прекарват дните си, планирайки вечерята в Карлтън, щом се върнат в къщи.

 

Подобни факти подсказват, че ако не искаме сексът да е мания, моралистите трябва да гледат на него както започва да се гледа на храната, а не както отшелниците от Тива гледат на храната. Сексът е естествена човешка нужда подобно храната и водата. Вярно е, че хората могат да оцелеят и без него, докато без храна и вода не могат, но от психологическа гледна точка желанието за секс е напълно аналогично на желанието за храна и вода. То се увеличава в огромна степен от въздържането и временно стихва при удовлетворяване. Докато не е задоволено, то затваря останалия свят от умствения обсег. Всички други интереси за момента избледняват и могат да се извършат действия, които впоследствие изглеждат безумни на виновника за тях. Нещо повече, както в случая с храната и водата, забраната в огромна степен стимулира желанието. Познавам деца, които отказват ябълки на закуска, а направо отиват в овощната градина и ги крадат, макар че ябълките от закуската са узрели, а крадените не са. Не може да се отрича според мен, че желанието за алкохол сред заможните американци е много по-силно отколкото бе преди двадесет години. По аналогичен начин християнското учение и авторитетът на християнството много силно стимулираха интереса към секса. Ето защо поколението, което най-напред престава да вярва в конвенционалното учение, трябва да се отдаде на сексуална свобода до степен много по-висока от очакваното при онези, чиито възгледи за секса не са повлияни, без значение положително или отрицателно, от пълни с предразсъдъци учения. Нищо освен свободата няма да ни предпази от прекомерна мания по секса, но дори свободата не би имала това въздействие, ако не е станала навик и не е свързана с мъдро образование по сексуалните въпроси. Бих искал обаче да повторя с възможно най-голяма настойчивост, че смятам прекомерното обсъждане на тази тема за зло и мисля, че днес това зло е широко разпространено най-вече в Америка, където виждам, че с усърдие се произнася сред строгите моралисти, които открито го показват чрез своята готовност да вярват на измислици, отнасящи се до опонентите им. Лакомникът, сладострастникът и аскетът са погълнати от себе си хора, чийто хоризонт е ограничен колкото от задоволяването на собствените им желания, толкова и от тяхното осъждане. Телесно и духовно здравият човек не би концентрирал по такъв начин собствените си интереси върху самия себе си. Той ще погледне на света и ще открие в него обекти, които заслужават вниманието му. Потъването в себе си не е, както предполагат някои, естественото състояние на неукия човек. То е болест, причинена почти винаги от някакво разстройство на естествените подбуди. Сладострастникът, който настървено се храни с мисли за сексуално задоволяване, в общия случай е резултат от някакъв вид лишение, точно както онзи, който трупа храна, обикновено е човек, преживял глад или период на немотия. Здравите, добре изглеждащи мъже и жени, не са създадени от разстройство на естествените нужди, а от равномерно и балансирано развитие на всички необходими за щастливия живот пориви.

 

Съвсем не внушавам, че по отношение на секса не трябва да има морал и самоограничение, или че те трябва да са по-малко, отколкото по отношение на храната. С оглед на нея имаме ограничения от три вида: на закона, на маниерите и на здравето. Смятаме, че е лошо да се краде храна, да се взема повече от полагащия ни се дял при общо хранене, както и да се храним така, че да си навлечем болести. Ограничения от подобен вид са нужни и по отношение на секса, но в този случай те са много по-сложни и предполагат много повече самоконтрол. Нещо повече, тъй като един човек не може да има собственост над друг, аналогът на кражбата не е прелюбодействието, а изнасилването, което законът очевидно трябва да забрани. Въпросите, които възникват относно здравето, почти изцяло са свързани с венерическите болести, тема, която вече засегнахме във връзка с проституцията. Ако изключим медицината, очевидно намаляването на професионалната проституция е най-добрият начин да се справим с това зло, а намаляването на професионалната проституция се постига най-добре чрез онази по-голяма свобода сред младите хора, която през последните години все повече нараства.

 

Една изчерпателна сексуална етика не може да разглежда секса просто като естествен глад и възможен източник на опасност. Тези две гледни точки са важни, но дори по-важно от тях е да помним, че сексът е свързан с някои от най-хубавите неща в човешкия живот. Трите, които изглежда са от първостепенна важност, са лиричната любов, щастието в брака и изкуството. За лиричната любов и брака вече говорихме. Някои смятат, че изкуството не е свързано със секса, но днес този възглед има по-малко привърженици, отколкото преди. Съвсем ясно е, че подбудата за всеки вид естетическо творчество психологически е свързана с ухажването, не непременно по някакъв директен или очевиден начин, но все пак дълбоко и проникновено. За да доведе сексуалната подбуда до художествен израз, са необходими няколко условия. Трябва да е налице художествен капацитет; но художественият капацитет, дори в рамките на дадена раса, изглежда налице в дадено време, а отсъства в друго, от което достоверно можем да заключим, че средата, за разлика от родния талант, играе важна роля в развитието на художествения порив. Трябва да има някаква свобода, която се състои не в награждаването на художника, а в това, той да не се насилва или заставя да формира навици, които го превръщат във филистимлянин. Когато Юлий Втори затваря Микеланджело, той по никакъв начин не нарушава онази свобода, от която се нуждае художникът. Той го затваря, защото го смята за важна личност и не би търпял и най-малката обида спрямо него от който и да е, чийто ранг е по-нисък от папския. Когато обаче художникът е принуден да се кланя на богати покровители или членове на градския съвет и да пригажда творбите си към техните естетически канони, свободата му е изгубена. Когато пък е принуден поради страх от социално или икономическо преследване да живее в брак, станал нетърпим, той се лишава от енергията, изисквана от художественото творчество. Обществата, които са били добродетелни в общоприетия смисъл, не са създали голямо изкуство. Онези, които са създали, са били съставени от хора, които Айдахо би стерилизирал. В момента Америка внася повечето от своите художествени таланти от Европа, където все още е останала някаква свобода. Американизирането обаче на Европа прави необходимо обръщането към негрите. Последният дом на изкуството изглежда е някъде в Горно Конго, ако не и в планините на Тибет. Окончателното му унищожение обаче едва ли дълго ще се бави, тъй като възнагражденията, с които Америка е готова да обсипе хората на изкуството от чужбина, са такива, че неизбежно ще причинят художествената им смърт. В миналото изкуството е имало широка основа и тя е била свързана с радостта от живота. На свой ред радостта от живота зависи от известна спонтанност по отношение на секса. Там, където сексът е потиснат, остава само работата, а евангелието на работата в името на самата работа, никога не е довело до работа, която си струва да се върши. Нека не ми разправят, че някой е събрал статистика за броя на половите актове на ден (per diem) (или може би трябва да кажем на нощ (per nоctem) в САЩ и че този брой на глава от населението е поне толкова голям, колкото и във всяка друга страна. Не знам дали това е вярно или не и изобщо не искам да го отричам. Една от най-опасните заблуди на конвенционалните моралисти е свеждането на секса до сексуалния акт, за да могат по-добре да го нахокат. Никой цивилизован човек, а и за никой дивак не съм чувал, не задоволява инстинктите си с голия сексуален акт. Ако поривът, който води до акта, трябва да бъде задоволен, нужно е да има ухажване, трябва да има любов, трябва да има дружба. Без тях, макар физическият глад да е утолен за момента, духовният глад не стихва и никакво дълбоко удовлетворение не може да се постигне. Сексуалната свобода, необходима на художника, е свободата да обича, а не вулгарната свобода да облекчи телесната си нужда с някоя непозната жена. И тъкмо свободата да обичаш е най-вече онова, което конвенционалните моралисти не допускат. Ако искаме изкуството да оцелее след американизацията на света, необходимо е Америка да се промени; нейните моралисти трябва да станат по-малко морални, а нейните аморалисти да станат по-малко аморални; с една дума, и двете групи трябва да осъзнаят по-висшите ценности, които сексът предполага, както и възможността радостта да придобие по-голяма стойност от банковата сметка. Нищо в Америка не е така болезнено за пътешественика, както липсата на радост. Удоволствието е лудо и вакханално, предмет на моментна забрава, а не на радостна самоизява. Хора, чиито деди са танцували под ритъма на гайдите в Балканските или полски села, през целия ден седят залепени към своите маси, сред пишещи машини и телефони, сериозни, важни и жалки. Намирайки спасение вечер в някое питие или нов вид шум, те си въобразяват, че откриват щастие, а всъщност откриват единствено дива и непълна забрава на безнадеждното еднообразие от пари, които раждат пари, използвайки за целта телата на човешки същества с продадени в робство души.

 

Нямам намерение да внушавам онова, в което изобщо не вярвам, а именно, че всичко най-хубаво в човешкия живот е свързано със секса. Аз самият не смятам, че науката - нито практическата, нито теоретичната, - е свързана с него. Други важни социални и политически дейности също нямат връзка със секса. Подбудите, които водят до сложните желания на зрелия живот, могат да се подредят под няколко прости раздела. Освен необходимото за самосъхранението, струва ми се, че властта, сексът и бащинството са източникът на повечето от нещата, които човешките същества вършат. От тях трите властта стои в началото и в края. Тъй като обладава много малко власт, детето е покорено от желанието да притежава повече. Наистина, голяма част от неговите дейности са резултат от това желание. Другото негово доминиращо желание е суетата - стремежът да го хвалят и страхът от обвинение или изоставяне. Именно суетата го прави социално същество, като му дава добродетелите, необходими за живот в общност. Суетата е мотив, тясно преплетен със секса, макар и разделен от него на теория. Властта обаче, доколкото мога да преценя, е в много слаба степен свързана със секса; но любовта към властта, поне толкова силно, колкото суетата, кара детето да се труди над уроците си и да развива своите мускули. Любознателността и придобиването на знания според мен трябва да се разглеждат като разновидност на любовта към властта. Ако знанието е власт, тогава любовта към знанието е любов към властта. Науката следователно, с изключение на някои клонове на биологията и психологията, трябва да се смята за лежаща извън областта на сексуалните чувства. Тъй като император Фридрих Втори вече не е сред живите, това мнение трябва да остава повече или по-малко хипотетично. Ако все още беше жив, той несъмнено би решил случая чрез кастриране на известен математик и известен композитор и наблюдаване на съответните последици върху техния труд. Очаквам спрямо първия те да са нулеви, а спрямо втория да са значителни. Предвид факта, че придобиването на знания е един от най-ценните елементи в човешката природа, то ако сме прави, следва, че много важна сфера на дейност е изключена от господството на секса.

 

Властта също е мотивът за повечето политически дейности, разбирайки тази дума в нейния най-широк смисъл. Съвсем не намеквам, че големият държавник е безразличен към общественото благосъстояние; напротив, вярвам, че той е човек, в който бащинското чувство е дълбоко вкоренено. Ако обаче не обладава в значителна степен любов към властта, не ще успее да подкрепи усилията, необходими за успеха на едно политически начинание. Познавам редица високо интелигентни личности в обществения живот, но когато не притежават силна доза лична амбиция, те рядко обладават енергията за постигане на доброто, което си поставят за цел. При един решително важен случай Ейбрахъм Линкълн произнася реч пред двама непокорни сенатори, като започва и завършва с думите: "Аз съм Президентът на Съединените Щати, облечен с голяма власт." Едва ли има съмнение, че е изпитал известно удоволствие в утвърждаването на този факт. В цялата политика, за добро или зло, двете главни сили са икономическият мотив и любовта към властта; опитът да се интерпретира политиката на фроидистка основа според мен е грешка.

 

Ако сме прави в твърдението си, повечето велики мъже, с изключение на художниците, в своите действия са били подбуждани от мотиви, несвързани със секса. Ако искаме подобни дейности да останат, и в своите по-умерени форми да се разпространят, необходимо е сексът да не засенчва останалата част от природата на човека, тази на емоциите и страстите. Желанието да разберем света и желанието да го реформираме са двата велики двигателя на прогреса, без които човешкото общество би останало на място или би регресирало. Може да се окаже, че едно твърде пълно щастие би причинило отмирането на пориви към знание и реформа. Когато Кобден е поискал да запише Джон Брайт в кампанията за свободна търговия, той основава личната си привлекателност върху скръбта, изпитвана от Брайт поради скорошната смърт на съпругата му. Можем да предполагаме, че ако тази скръб липсваше, Брайт по-малко би съчувствал на скръбта на другите. Отчаянието от действителния свят е тласкало мнозина към абстрактни цели. За човека с достатъчно енергия болката може да е ценен стимул и аз не отричам, че ако всички бяхме съвършено щастливи, нямаше да е нужно да полагаме усилия да станем по-щастливи. Аз обаче не мога да приема, че част от дълга на човешките същества е да причиняват на другите болка със слабата надежда, че тя би се оказала плодотворна. В деветдесет и девет от всеки сто случая болката се оказва просто съкрушителна. В стотния случай е по-добре да се доверим на естествените шокове, на които тялото е наследник. Докато има смърт, ще има и скръб, а докато има скръб, задължение на човешките същества не може да е увеличаването на нейното количество въпреки факта, че няколко рядко срещани човешки духа знаят как да я преобразят.

 

Превод от английски: Камен Лозев

 

Преводът представлява глава от книгата та Ръсел Marriage and Morals, London, Allen & Unwin; New York: Liveright Publishing Corporation, 1929.

Would you enjoy gay nights and pleasant dinners?

Then must you board with saints and bed with sinners.

 

comments powered by Disqus