NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Президентският мандат на Дилма Русеф: Между наследството и промяната в Бразилия

Брой
№ 18 (2011)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Лазар Копринаров

„Ако раят съществува някъде на тази планета, няма как да е далеч оттук" - тази фраза е отронена от Стефан Цвайг в една от последните му книги, „Бразилия, страна на бъдещето". Търсещ в навечерието на Втората световна война пристан от расистките гонения и агресивния национализъм в Европа, писателят открива в Бразилия лелеяния образ на спокойствието и обещание за светло бъдеще. Еуфоричните настроения на писателя обаче обземат самите бразилци седем десетилетия по-късно. Ако само преди двадесет години Бразилия е държава с бушуваща инфлация, с огромен държавен дълг и с най-голямото социално неравенство в света, сега тя е осмата по големина икономика, с валутен резерв от 235 милиарда щатски долара (седмата страна в света по валутни резерви), с устойчив стопански растеж, със средна класа, която надвишава половината от населението (вж. Schuster, 2011: 21-27). Бразилия се превърна в аграрна свръхсила, но същевременно е крупен самолетостроител (бразилската самолетостроителна компания Embraer е трета в света) и четвъртият по мащаби производител на автомобили в света. Преминала до 80-те години на миналия век през поредица от военни диктатури и авторитарни режими, страната вече притежава консолидирана многопартийна демокрация. Тя все по-амбициозно и своенравно се намесва в световните проблеми и се домогва до мястото на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

 

На какво се дължи този главоломен възход на Бразилия? С какви икономически, вътрешно-политически и външно-политически предизвикателства ще трябва да се справя Дилма Русеф като президент на латиноамериканския гигант, за да направи възхода му устойчив? Следващите страници са кратки отговори на тези големи въпроси.

 

Приемствеността като условие на „бразилското чудо"

Успешното развитие на Бразилия е резултат от управлението на двама президенти - на дясноцентристът Фернандо Енрике Кардосо (1994 - 2002) и на лявоцентристът Луис Инасио „Лула" да Силва (2002 - 2010). Въпреки че са непримирими идеологически опоненти, тъкмо двамата заедно са двигателите на сегашния възход на Бразилия. Привилегированата фраза в речите на Лула е „никога досега в историята на тази страна...". Анализаторите с фройдистка ориентация навярно биха открили в тези думи някакъв комплекс на Лула, защото управлението на този ляв прагматик съвсем не е революционно и радикално. По-скоро е вярно обратното - заслугата на Лула е, че не е останал в плен на идеологическото тесногръдие и не се е оставил да бъде увлечен от опияняващите заблуди на революциите, превърнали други латиноамерикански президенти в свои заложници.

 

Приключвайки втория си мандат в края на 2010 г., Лула се самооцени с присъщото си високо самочувствие - „наследството, което получих, беше ужасно, а това, което оставям на Дилма, е прекрасно". Тази антагонистична преценка не е вярна и в двете си части - нито Кардосо е оставил негативно наследство на своя приемник, нито пък Дилма, както предпочитат да я наричат бразилците, е приемник само на положителни резултати. От една страна тъкмо „ужасното наследство" на Кардосо - болезнените реформи, осъществени от този международно признат социолог - създаде условията за икономическия тласък и бурното развитие на Бразилия. От друга страна Лула „произведе" успехи, но и сериозни проблеми пред страната (бюджетен дефицит, основания за растяща инфлация, инфраструктурна изостаналост и т.н.), които поставят на изпитание неговия наследник.

 

Лула е президент с късмет - идва на власт през 2002 г. при благоприятни икономически и политически обстоятелства, които са резултат от усилията на неговия предшественик. Кардосо поема ръководството на страната в кризисна ситуация. Първият му значителен успех е, че с решителни реформи съумява да овладее хроничната хипер-инфлация, характерна за икономическото развитие на Брализия през цялото предходно десетилетие. В края на 1988 г инфлацията възлиза на 37%., една година по-късно достига 82%, а преди Кардосо да поеме президентския пост през 1994 г. е „свалена" до 47%. Кардосо разработва т.н. ¨Plan Real¨, с чието осъществяване овладява инфлационния натиск и до края на мандата му през 2002 г. инфлацията не надвишава 2-3% (вж. Goertzel 2004). Наред с преодоляването на хипер-инфлацията Кардосо допринася за икономическата стабилност като санира и модернизира банковия сектор. Заедно с това той въвежда радикални промени в пенсионната система, съкращава много раздутата държавна администрация, ограничава привилегиите на политическия елит, намалява изключително високите нива на корупция и т.н.

 

По време на Кардосо се осъществяват редица приватизационни сделки във важни сектори на бразилската икономика. Като осигурява преференциални банкови кредити с ниски лихви за бразилските предприемачи, Кардосо създава възможности националният капитал да доминира в този приватизационен процес. Така почти половината от инвестициите в ключовите индустриални сектори на бразилската икономика (минодобив, стоманопроизводство и енергетика) са бразилски (вж. Seidman 2004).

 

С името на Лула се свързват най-вече успехите в областта на социалната политика. Но в интерес на истината трябва да се отбележи, че Кардосо е пионерът на бразилската политика за преодоляване на крайната бедност и за разширяване на достъпа до образование. Именно той въвежда няколко социални програми (най-известната от които е „Bolsa Escola¨), с помощта на които увеличава достъпа до учебната система за деца от бедни фамилии, намалява детската смъртност и осигурява безплатно лечение за болните от СПИН.

 

Успешни в дългосрочен план, реформите на Кардосо са обаче болезнени за редица слоеве в бразилското общество и му носят политически негативи. В резултат на това електоралните предпочитания в Бразилия се насочват към левия политически спектър. Харизматичният синдикален лидер Лула, който участва безуспешно в три президентски избори след възстановяването на демокрацията в Бразилия, накрая - в четвъртия си опит - успява. Левият президент Лула преустановява процеса на приватизация, но си „присвоява" всички други десни реформи на Кардосо, като прибавя към тях мащабни и добре финансирани социални програми за борба срещу бедността.

 

През 2003 г. Лула въвежда програмата за социално подпомагане „Bolsa Familia" („Семейна кошница"), призната по-късно за най-мащабната социална програма в света. В нея се обединяват няколко по-малки по обхват програми, въведени от правителството на Кардосо или допълнени от Лула - Bolsa Escola (стимулираща достъпа до образование), Bolsa Alimentação and Cartão Alimentação (програма за борба с глада) и др. „Bolsa Familia" е предназначена да оказва при определени условия преки финансови помощи на бедни семейства. Предоставянето на месечните помощи е под условие - родителите трябва да осигурят храненето и посещението на децата в училище, да ги ваксинират и т.н. По този начин прякото финансиране на бедните семейства се обвързва със задължения, имащи отношение към развитието на човешкия капитал. Смисълът на тази социална програма е не само да облекчава условията на живот на хората, намиращи с в ситуацията на бедност или крайна бедност, но и да създава възможности за развитието на следващите поколения. Целта на програмата е да прекъсне междупоколенческия омагьосан кръг на бедността - бедните деца нямат условие за развитие и остаряват в бедност, техните деца с неизбежност следват същия цикъл (вж. по-подробно в: Suárez y Andrijana Golubović 2010). При липсата на достъп до ресурси като образование, здравеопазване или финансов капитал, чрез които да могат да осигурят възможност за социална мобилност, семействата в зоната на бедността не биха могли да се измъкнат от тази зона в продължение на много поколения. Предназначението на „Bolsa Familia" е да противодейства на възпроизводството на бедността. Лула превръща програмата „Bolsa Familia" в основен инструмент за борба срещу бедността в Бразилия. Следвайки своята политика, той непрекъснато разширява обхвата на бенефициентите на тази програма. Докато в началото „Bolsa Familia" е насочена към 3,8 милиона семейства, в края на мандата на Лула програмата обхваща близо 12.5 млн. семейства. Така близо една четвърт от населението на Бразилия се оказва бенефициент на програма. За нейното функциониране се отделят около 0.4% от брутния вътрешен продукт на страната. В резултат на това за едно десетилетие се постига редукция на бедността, рязко намаляване на детския труд, както и повишаване на посещаемостта на училище. Същевременно Лула и неговата „Партия на трудещите се" намират в лицето на бедните и най-бедните слоеве на бразилското общество лоялни избиратели.

 

Наследената финансово-икономическа стабилност, ефектът от програмите в полза на бедните, благоприятната международна конюнктура, структурирана от възхода на Китай и от голямото търсене на суровини и аграрни стоки на международния пазар - това е сместа от фактори, превърнали президентството на Лула в синоним на възхода на Бразилия. Към тях следва да се добави още един фактор, който има силата да споява всички останали - Лула е неподражаем в умението да „продава" мечти, да внушава доверие и да ентусиазира обществото.

 

Дилма Русеф - между статуквото и промяната

Пътят на Дилма, както фамилиарно наричат новия си президент бразилците, е като че ли предопределен. Това кореспондира и с морала, и с политическата коректност, защото Дилма се противопостави успешно на опозиционните кандидати тъкмо с такова обещание - да продължи политиката на Лула. Приключвайки мандата си, нейният предшественик отчете: икономическият растеж и социалните програми са направили възможно над 20 млн. бразилци да напуснат границите на бедността, безработицата се е смъкнала до рекордните 5.7%., средната класа се е увеличила през последните осем години с близо 30 млн. , Бразилия се е превърнала през 2009 г. от длъжник в заемодател на Международния валутен фонд, предоставяйки му 10 милиарда щатски долара. Кой президент би сменил политическия курс при такива резултати от дейността на своя предшественик?

 

Наследената положителна ситуация произвежда силен попътен вятър за Дилма. Но това е само половината от истината. Защото Бразилия продължава да е изправена сериозни проблеми. Въпреки че през последните години намалява равнището на социално неравенство, Бразилия изостава от други големи държави в Латинска Америка. Индексът на Джини, измерващ разликата между абсолютно равното разпределение и текущото съотношение на доходите (или богатствата) в обществото, е спаднал в Бразилия за периода 2002 - 2009 г. от 0.540 на 0.493. (Macroeconomia 2010). Това се дължи на почти петорното увеличение на приходите на населението с най-ниски доходи, предизвикано както от повишаване нивото на минималните заплати, така и от резултатите на „Bolsa Familia". Въпреки това обаче на Бразилия ще са нужни поне още шест години развитие с подобни темпове, за да се изравни с нивото на индекса на Джини в Мексико.

 

Неравенството има и друго измерение - страната се развива с много големи географски диспропорции. Седем от 26-та щата, съставляващи бразилската федерация, произвеждат 75% от икономиката на страната. Брутният вътрешен продукт на най-богатият щат (Сао Пауло) е 33,9% от БВП на Бразилия, докато този на най-бедния щат (Рорайма) е само 0.15%.

 

Към сериозните предизвикателства, с които ще трябва да се справя правителството на Дилма, трябва да се прибави относително ниското равнище на грамотност на населението. Един на всеки десет бразилци е абсолютно неграмотен. Бразилия е на 105-то място в света по относителен дял на разходите за образование. Ще може ли в обозримо бъдеще тази огромна страна, в която 30% от населението е под 14 годишна възраст, да бъде с конкурентоспособна и иновативна икономика при подобни обстоятелства? Налице са и крещящи проблеми, касаещи условията на живот. Нивото на престъпност е много високо. Близо 40% от бразилците живеят в жилища без течаща вода и канализация.

 

При встъпването си в длъжност Дилма се ангажира да отстрани в рамките на мандата си крайната бедност, както и да търси успешни решения на проблемите в областта на публичното здравеопазване, образованието, околната среда. Тези амбициозни социални цели са обаче неосъществими, ако не се либерализира икономическия живот. В страната има високи бариери пред предприемачеството. Съхраняването им би блокирало възможността за поддържане на устойчив икономически растеж. В неотдавна публикувания доклад на Световната банка за правенето на бизнес по света (Doing business 2011) Бразилия заема 127 място сред 183-те сравнявани държави. Страната има една от най-протекционистките икономики в Латинска Америка. Измерена като дял на износа и вноса в брутния вътрешен продукт, отвореността на бразилската икономика през 2009 г. е 18% (докато през 2008 г. е била 23.6%) - едно ниво, значително по-висoко от отвореността на чилийската и мексиканската икономики.

 

Друга важна пречка за растежа е изостаналата инфраструктура, която спъва както развитието на вътрешния пазар, така и големия потенциал за експортна експанзия на Бразилия. Страната разполага с 1.74 млн. км пътища, но само 10% от тях са павирани/асфалтирани. Повечето от пристанищата са анахронични от гледна точка на техническия потенциал. Летищата са недостатъчни за непрекъснато увеличаващия се пътникопоток, който е нараснал през 2009 г. с 13%. В перспективата на Световното първенство по футбол, което ще се проведе в Бразилия в края на мандата на Дилма, както и на Олимпийските игри през 2016 г., тази инфраструктурна недостатъчност е огромно предизвикателство пред новото бразилско правителство.

 

На фона на тези проблеми управлението на Дилма не може да бъде нещо като „трети мандат" на Лула. На Дилма ще й се наложи да предприеме либерални структурни реформи в икономиката - намаляване на регулирането и данъчните тежести, стимулиране на иновациите и прочие. Заедно с това спешно необходимо е да бъдат направени огромни инвестиции в инфраструктурата, което не може да не доведе до увеличаване на високия бюджетен дефицит и до голяма инфлационна динамика. Дилма ще трябва да се справи с политическата дилема „мащабни социални програми или крупни инвестиции и либерални икономически реформи ". Тя спечели изборите с лозунга „Да продължим промяната в Бразилия" - „Para o Brasil Seguir Mudando". Бъдещето ще покаже дали Дилма слага ударението върху продължението или върху промяната.

 

Между амбицията и отговорността

На Дилма ще се наложи да избира между приемствеността и промяната не само в икономическата, но и във външната политика. Когато в началото на своя първи мандат Лула декларира, че Бразилия трябва да „поеме товара на своето величие", той едва ли си е давал ясна сметка, че тази помпозно формулирана задача ще се окаже реалистична. Осъществявайки една трипосочна стратегия - интеграция на Южна Америка под бразилско лидерство; създаване на международни коалиции от развиващи се страни, чрез които Бразилия да придобие повече тежест при воденето на преговори в различните световни форуми; опониране, макар и умерено, на глобалните интереси на САЩ - Бразилия се превърна за десетина години от средно голяма регионална сила в държава, която успешно се домогва до глобалния елит и има добре подплатени претенции за постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.

7 2008 2

Колкото обаче Бразилия е по-близо до тези цели, толкова повече се натъква на границите на досегашната си външна политика. Налагайки свои модели на интеграция в Южна Америка, Лула предизвика съмнения, че Бразилия използва интеграцията предимно в своя полза. Създавайки различни коалиции с други развиващи се държави, Бразилия „произведе" не толкова конструктивни алтернативи, колкото блокади на инициативите на Запада. В устрема си да създава коалиции срещу САЩ Лула се сближи демонстративно с Иран на Махмуд Ахмадинеджат. Скрит зад принципа за ненамеса във вътрешните работи, той прояви цинизъм по отношение на човешките права в страни като Куба и Иран. В последния час на своя мандат Лула отказа екстрадирането на италианеца Чезаре Батисти, бивш активист на радикалната групировка „Въоръжени пролетарии за комунизма", осъден в Италия за четири убийства през 70-те години. Преди известно време обаче Лула върна на Куба двама боксьори, търсещи политическо убежище в Бразилия.

 

„Бразилия трябва да мисли наедро" - тези думи са изречени през 2009 г. от Нелсон Жобин, министър на отбраната в правителството на Лула, а сега - и на Дилма. Дали и как Дилма ще мисли наедро във външната си политика, дали това ще означава не само повече солидарност с развиващите се страни, но и повече подкрепа за усилията на Запада да се справи с проблемите, от които зависи бъдещето на света? Това е въпросът.

 

Между своите и чуждите

Каквито и да са целите на Дилма, за да ги изпълни, на Дилма ще й трябва голямо търпение и умения за лавиране между разнообразни интереси. Причината е в сложната политическа конфигурация на бразилския парламент. Правителството е резултат на коалиция от десет партии, които разполагат с 372 от 513-те депутати и с 60 от 81 сенатори. Сегашното парламентарно мнозинство надвишава онова, което подкрепяше Лула. Но партията на Дилма притежава само 17% от парламентарните кресла. Останалите принадлежат на коалиционните й партньори. А те по традиция очакват политически облаги като цена за подкрепата си. Затова лоялността на разноликото управляващо мнозинство ще трябва да се постига и поддържа с непрестанни усилия.

 

Дилма ще се сблъсква по време на мандата си с още едно сериозно политическо изпитание - опозицията загуби президентските избори, но се възражда и ще става все по-силна. Ревитализирането й има един мощен двигател - обновяването и подмладяването на лидерството. Начело застават перспективни политици от нова генерация. Лидерът на Зелената партия Марина Силва спечели на първия тур на президентските избори близо 20%, като защитаваше необходимостта от устойчиво развитие, от етика в политиката и от радикални антикорупционни действия. С миналото си на дисидент в партията на Лула, Марина Силва вероятно ще бъде гласът на левите критици на Дилма. От десния фланг Дилма ще бъде атакувана от петдесетгодишния Аесио Невес, бивш губернатор на щата Минаш Жерайш, спечелил сенаторско място с едни от най-високите изборни резултати. Той има силен тил: в щатите Сао Паоло, Парана и Минаш Жерайш, в които се произвежда 50% от брутния вътрешен продукт на Бразилия, бяха избрани за губернатори политици от неговата дясноцентристка партия.

 

Дилма е изправена пред още едно важно предизвикателство: преодоляване на партийно-политическите последици от управлението на Лула като „управление чрез харизма". Когато започваше вторият мандат на Лула, бразилският политолог Андре Маренко определи неговия стил на управление по следния начин: „Проникнат от подчертано анти-парламентарно настроение и разчитащ силно на своята собствена харизма като механизъм за генериране на популярност на управлението, президентът /Лула - Л.К/ като че ли не се доверява особено много на междупартийните преговори, възпроизвеждайки по този начин вкоренената в бразилското общество още от 30-те години на миналия век анти-партийната култура, както и непрекъснато се старае да оттегли от партиите съответните им управленски прерогативи." (Marenco, 2005). Тази характеристика на „управление чрез харизма" - управление с минимална намеса на партиите и с максимално използване на личната харизма на президента - обхваща не само първия, но и втория мандат на Лула. Дилма се слави като отличен администратор, но досега не е показала харизма. На нея ще й наложи да преустрои досешния стил на политическото управление на страната.

 

Дилма стои пред дилемата нейното правителство да има собствен облик или да бъде „третият мандат" на Лула. 16 от 37-те министри в това правителство са министри и при Лула. За да оформи своя собствен профил, на Дилма ще се наложи да излезе от сянката на своя досегашен политически наставник. Но колкото повече го прави, толкова повече ще става мишена за поразяващи я критики, защото тя не носи защитната жилетка на дълголетните политически успехи на Лула и на популисткото му обаяние.

 

Цитирана литература:

  1. Doing business 2011 (http://www.doingbusiness.org/reports/doing-business/doing-business-2011).

  2. Goertzel, Ted, 2004, Eight Years of Pragmatic Leadership in Brazil (http://crab.rutgers.edu/~goertzel/fhc.htm).

  3. Macroeconomia para o Desenvolvimento: crescimento, estabilidade e emprego, 2010 (http://www.ipea.gov.br/portal/images/stories/PDFs/livros/livros/Livro_macroeconomiadesenvol.pdf).

  4. Marenco, André 2005. Gobierno Lula, coalición legislativa y apoyo partidario, en: Boletín Brasil Centro de estudios Brasileños Ortega y Gasset, vol. 2, num.2, 2005.

  5. Schuster, Sven, 2011. Brazilien nach den Wahlen. Herausforderungen fur "Lulas Ziehtochter". In WeltTrends 76, Januar/Februar 2011, s.21-27.

  6. Seidman, Gay, 2004. Former President of Brazil, Fernando Henrique Cardoso: A Most Public Sociologist (http://www.asanet.org/footnotes/mar04/indexone.html.

  7. Suárez Antón, Orestes y Andrijana Golubović, 2010. Las políticas sociales en Brasil: el programa Bolsa Familia, Boletín Brasil. Centro de Estudios Brasileños Ortega y Gasset, 2010, Volumen 7 Número 2.

Доц. д-р Лазар Копринаров е преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград

 

comments powered by Disqus