NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Вътрешната и външната политика на Бразилия при президента Итамар Франко

Брой
№ 18 (2011)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Кирил Шопов

След над двадесет години военна хунта в Бразилия (отличаваща се от хунтите в други латиноамерикански държави с относителна мекота) и ре-демократизация (1985-1991) през 1992 г. е избран за президент един млад политик, създал си с активна медийна помощ образа на борец срещу корупцията и „ловец на махараджи" - т.е. разобличител на незаконно забогатели. Името му е Фернандо Колор ди Мело. Неговата програма в икономиката следва т.нар. Вашингтонски консенсус - неолибералният модел на ускорена приватизация и намаляване на ролята на държавата във всички сфери на дейност. За две години Бразилия е доведена до икономическа катастрофа - с огромна инфлация и катастрофално нарастване на мизерията. Освен това страната започва да се тресе от финансови скандали. В този материал е проследено политическото развитие на Бразилия след импийчмънта срещу Фернандо Колор ди Мело до идването на власт на социалдемократа Фернандо Енрике Кардозо.

 

І.

За да подпомогне кампанията си, Фернандо Колор ди Мело избира за вицепрезидент умерения критик на Жозе Сарней (известен писател и де факто пръв президент на Бразилия след оттеглянето на военните от власт) Итамар Франко. Итамар Франко е технократ, инженер, по-възрастен от Колор с деветнадесет години. За броени месеци се отдалечава и изолира от водената от правителството политика, а сетне публично критикува нейните основни финансово-икономически аспекти - скандалния начин на приватизацията, неефективното използване на средствата от продажбата на държавните активи, намаляването на социалната защита на населението. След министерската реформа през април 1992 г., която вкарва бивши служители на военния режим в правителството - напр. Селио Боржа, Пратини де Морайс и Анджело Калмон де Са - Итамар Франко напуска на 5 май 1992 г. Партията за национално преустройство (PRN), на която е съосновател през 1988 г. заедно с Фернандо Колор ди Мело. С появата на серия от обвинения в корупция срещу Колор и правителството му и в началото на кампания за дискредитиране на Колор, Итамар Франко публично оповестява различия си с президента. В деня на започване на импийчмънта и подаването на оставка на президента, Итамар Франко бива посочен за заместващ президента до новите президентски избори. Той е считан за националист, което би му попречило в онзи период да получи властта, но влиятелна група от въоръжените сили, крайно гневна от намаляването на националния суверенитет, успява да наложи избора му. Процесите на приватизацията незабавно са спрени или ревизирани; Франко сменя последователно министрите на икономиката и финансите, докато се спира на социалдемократа Фернандо Енрике Кардозо, който създава успешния План "Реал" за справяне с хиперинфлацията в Бразилия. Освен това категорично защитава смисъла на понятието национален суверенитет и задължителното участие на държавата в икономиката на ускорено развиваща се страна като Бразилия. Това проличава най-убедително във възстановяването на държавните програми за усвояване на Космоса и ядрената програма на Бразилия. За тях обезателно трябва да дам по-подробни сведения, защото тъкмо те издигат високо престижа на страната на световната сцена и я превръщат в потенциален пълноправен постоянен член на Съвета за сигурност на ООН.

 

ІІ.

ДЪРЖАВНА КОСМИЧЕСКА ПРОГРАМА НА БРАЗИЛИЯ: Възстановяването на Космическата програма на Бразилия (PNDAE) е с Указ № 1332 от 8 декември 1994 г. Тя е спряна преди това от Фернандо Колор. Главната цел на националната политика за развитие на космически дейности е да се насърчи потенциала на страната в използването на космическите технологии и ресурси, за да се допринесе за засилване на националната сигурност в полза на бразилското общество.

За да се постигне тази обща цел се поставят следните специфични задачи: създаване в държавата на научно-технически потенциал в сферата на космическите изследвания, ползващ абсолютна автономия в работата си; избор на алтернативни технологии за решаване на задачите на Бразилия; разработване на собствени решения на проблеми, присъщи на бразилското общество, когато по-благоприятни икономически алтернативи не са налични, или използването на такива не може да бъде гарантирано; ефективно използване на информацията, получена чрез космическите технологии, представляваща интерес за бразилското общество; провеждане на международни преговори, споразумения и сключване на договори, включително и по тематиката на космическите дейности, или дейности, които могат да допринесат до знания, свързани с тази дейност; ускоряване на развитието на космически системи заедно с необходимите наземни средства, оборудване и инфраструктура и подготовка на индустриалния сектор да участва конкурентно на международните пазари за космически стоки и услуги.

Петнадесет години по-късно плодовете на космическата програма са очевидни за всички - Бразилия продава сателити, строи ракети-носители, сътрудничи си с най-развитите космически държави в света. Поставена е задача през настоящата 2011 г. да се изстреля в Космоса бразилска ракета-носител. На 20 октомври 2008 г. Бразилската космическа агенция провежда изпитания на двигател от втора степен за четиристепенна ракета-носителя VLS-1 за извеждане на спътници. Довършителните работи по построяването на ракетата, направена с участието на руски експерти, приключиха в края на 2009 г. Планира се да се осъществи пробен старт на ракетата-носител от космодрума Алкънтара (щата Мараняо). Стартовата площадка в Алкънтара се намира близо до екватора, което я прави извънредно удобна за извеждане в орбита на геосинхронни спътници и ракети, като намалява необходимата за изстрелването енергия. Бразилия вече пробва да изстреля ракети-носители, но някои от опитите се оказаха неудачни. През 2003 г. ракета-носител се взривява на космодрума в Алкънтара и загиват 21 души. В 2004 г. се осъществява успешно изстрелване на ракета VSB-30 на височина 100 километра. През май 2009 г. Космическата агенция на Бразилия съобщи, че е извършено изстрелване на ракета от новия стартов център на космодрума Алкънтара. Изстреляна е ракета Маракати-1, създадена от бразилски и германски инженери. Ракетата започва да излъчва радиосигнали, според които е достигнала височина 93 км., след което е паднала в океана на 80 км от бразилския бряг.

Въпросът за възможностите бразилски астронавт да лети на руски кораб "Съюз" през 2006 г. се обсъждат на проведените на 6 март 2005 г. разговори между шефа на Федералната космическа агенция на Русия и директора на департамента по международни отношения на Министерството на отбраната на Бразилия генерал-полковник Карлос Аугусто Велозо. През май този въпрос се разглежда и при посещението в Бразилия на делегация на Федералната космическа агенция на Русия, оглавявана от заместника й. Обсъдени са въпроси, свързани с подготовката за полет на космонавта Маркус Понтес до Международната космическа станция на руски космически кораб. Финансовите и организационните въпроси са успешно решени. Договорът за полета на бразилския космонавт е подписан на 18 октомври 2005 г. по време на преговорите в Москва между Владимир Путин и Луис Инасио Лула да Силва. На 13 октомври 2005 г. Маркус Понтес преминава през медицински изследвания в руския Институт за медико-биологични проблеми и започва подготовка за полета в ЦПК "Ю. А. Гагарин". На 7 декември 2005 г. Главната медицинска комисия признава Маркус Понтес годен за полет до МКС и на 30 март 2006 г. първият бразилски космонавт се отправя с останалия екипаж към Станцията.

Нека видим как се оценяват бразилските усилия в космическото и ядреното направление от влиятелните кръгове в САЩ. Напр. организацията The Nuclear Threat Initiative, ръководена от милиардера Тед Търнър (Ted Turner) и сенатора-демократ Сам Нън (Sam Nunn) в своя сайт предлага следното "досие" за Бразилия. "В началото на 90-те години (управлението на Фернандо Колор ди Мело) Бразилия се отказва от идеите за създаване на ядрено, биологично и химическо оръжие, а също съкращава програмата си по създаване на балистични ракети. Обаче в период между 1970 г. и 1990 г. към ядрената програма на Бразилия има подозрения, че е възможно да са се стремили към създаване на ядрено оръжие. Международната общност (и в частност САЩ) също са се опасявали, че технологиите, използвани в бразилската програма за създаване на космически ракетоносители, могат да бъдат използвани за производство на балистични ракети.

Между 1960 г. и началото на 1990 г. Бразилия осъществява мащабна програма в областта на атомната енергетика и технологическото развитие, предвиждаща изграждане на съоръжения и предприятия за обогатяване на уран, стоящи извън контрола на МАГАТЕ, под управлението на военно-морския флот на страната. По-късно Бразилия се отказва от плановете за създаване на атомно оръжие, присъединява се към Договора за неразпространение на атомно оръжие (ДНЯО) и съвместно с Аржентина създава двустранен инспекционен орган за контрол върху спазването от двете страни на задълженията по използването на атомната енергия за мирни цели. Бразилия добива уран, който се изнася в чужбина за преработка и обогатяване, а по-късно се връща в Бразилия, където в предприятията в Резенде от него изготвят гориво за двата атомни реактора. След завършване на строителството на завода за обогатяване на уран в Резенде страната ще може самостоятелно да произвежда гориво на основата на ниско обогатен уран за своята атомна енергетика. Първоначално заводът ще произвежда 60 процента от атомното гориво, употребявано от двата действащи атомни реактора на Бразилия. Бразилия даде информация, че след време се надява да произвежда достатъчно количество гориво не само за собствените си реактори, но и за износ. В началото на май 2006 г. правителството направи церемония при откриването на завода за обогатяване на уран, но не е ясно, кога той ще заработи с пълна мощност. Правителството на Бразилия търси възможност за подписване с МАГАТЕ на Допълнителен протокол, който да позволи на агенцията да проведе по-щателна инспекция на атомните обекти на страната. В началото на 1990 г. Бразилия съкрати военния потенциал на програмата си по създаване на космически ракетоносители и се присъедини към Режима за контрол на ракетната технология (РКРТ). Обаче преди това военният режим в страната имаше контрол над ракетната програма, а износът на ракети с близък радиус на действие пораждаше опасения, че Бразилия ще може да произвежда балистични ракети и да ги продава на други страни". (вж. сайта на NTI - www.nti.org).

 

ІІІ.

ДЪРЖАВНАТА ЯДРЕНА ПРОГРАМА НА БРАЗИЛИЯ: Тя е възстановена от Итамар Франко, след закриването й от Фернандо Колор ди Мело. Оттогава до днес Бразилия ускорено развива своята ядрена енергетика, като си струва да се отбележи, че най-мащабното развитие на програмата се извършва по време на управлението на Партията на трудещите се и президента Лула. Амбициите на правителството на Луис Инасио Лула да Силва в областта на атомната енергетика бяха огромни. Засега (2011 г.) положението на задоволяването с енергия, произведена от атомните централи е повече от скромно, което виждаме от следната схема (www.nuctec.com.br):

 

 

 

На 12 септември 2008 г. бразилският министър на мините и енергетиката Едисон Лобъо заяви, че Бразилия ще построи между 50 и 60 ядрени централи (всяка с мощност по един гигават) в следващите 50 години. Изграждането на няколко нови АЕЦ започна още през април 2009 г. Едисон Лобъо отбеляза, че допълнителна причина за решението, е да намали зависимостта на страната от други енергийни източници. Министърът направи изявлението си по време на посещение на строежа на третата бразилска АЕЦ "Ангра-3", която скоро ще влезе в експлоатация. Първите две атомни електроцентрали - "Ангра-1" и "Ангра-2" имат мощност по два гигавата (2000 мегавата). За обезпечаване на бразилската атомна енергетика е създаден Националният институт за наука и технологии за нови ядрени реактори към Федералния университет на Рио де Жанейро. В него работят около 50 бразилски специалисти по ядрена енергетика. През следващите три години вече над 100 бразилски специалисти ще работят по въпроси, свързани със строителството на ядрени реактори и проблеми по поддръжката на атомната енергетика на държавата. Други центрове в Бразилия, които работят в сферата на атомната енергетика са университетите в Minas Gerais (UFMG), Rio Grande do Sul (UFRGS) и Universidade Estadual do Rio de Janeiro (Uerj). Други изследователски центрове са Centro de Desenvolvimento da Tecnologia Nuclear (CDTN) в Belo Horizonte (MG), Centro Regional de Ciências Nucleares do Nordeste, в Recife (PE), Instituto de Energia Nuclear (IEN), в Rio de Janeiro, Instituto de Pesquisas Energéticas e Nucleares (Ipen), в São Paulo, e Instituto Militar de Engenharia (IME) в Rio. Важен въпрос в световен мащаб е възможността изследователите да спрат увеличаването на емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива и техните климатични последици. Производството на електроенергия чрез атомни електроцентрали не увеличава глобалното затопляне. Значителни усилия са направени атомната енергетика да се свърже в единна изследователска програма за въвеждане на "водородната икономика", която се стреми да замени изгарянето на изкопаеми горива с водород в централите, включително и използването му в моторните превозни средства. Бразилия е една от деветте страни в света, които извършват пълния цикъл на ядреното гориво, включително и обогатяването на урана. Тази област е резултат от компетенцията на бразилските учени, които работят в сферата на ядрените технологии и развитието на атомната индустрия. Трябва да се подчертае, че бразилските учени притежават най-съвременни технологии за обогатяване на уран, разработени със собствени усилия. Според местни учени разработените от тях центрофуги са 25 пъти по-ефективни от използваните във Франция или САЩ. Тази технология породи спор между Бразилия и МААЕ. В стремежа си да запазят в тайна разработките бразилските власти отказваха на инспекторите на МААЕ пълен достъп до ядрените обекти в страната. Преговорите бяха затруднени заради споровете около ядрената програма на Иран, който също заявява, че изследванията му имат мирен характер. МААЕ обаче успя да постигне споразумение с бразилските власти - гарантира се, че страната ще обогатява уран единствено за мирни цели. Президентът Лула обяви също така, че Бразилия смята да инвестира 500 мил. долара в довършването на атомна подводница за бразилската армия.

На 2 юли 2008 г. Президентът на Бразилия издаде Указ за създаване на Комитет за развитие на дейността в бразилската ядрена програма. На тази основа беше създаден Комитет за развитие на бразилската ядрена програма, който определя насоките и целите за развитие на бразилския ядрен потенциал и да контролира изпълнението на бразилската ядрена програма.

Обявеният от министър Едисон Лобъо "ренесанс" на ядрената енергетика в Бразилия има и своите сериозни критици сред учените и политиците. Такъв е напр. проф. Жозе Голденберг (José Goldemberg) от университета в Сао Пауло (USP), който е свързан със североамерикански организации за опазване на околната среда. Той е бил Ректор на университета (1986 - 1990 г.). Бил е и министър на науката и техниката на федералното правителство (1990 - 1991 г.), министър на образованието (1991 до 1992 г.) и секретар на околната среда (март-юли 1992) по време на правителството на Фернандо Колор ди Мело. В анализ за в-к "Естадо ди Сао Паулу" той пише следното: "Ядрената енергия има "златна ера" между 1965 г. до 1975 г. През този период започва строителството на повече от 200 реактора, главно в Съединените щати, Франция, Германия, Япония и Съветския съюз. Само през 1975 г. започна строителството на 32 реактора. На електроенергията, произведена от ядрените реактори, се падат около 17% от цялата произведена електроенергия в света - във Франция и Япония процентите възлизат на повече от половината. След 1980 г. обаче се строят само четири или пет реактора годишно, обикновено на мястото на по-стари ядрени реактори, чието строителство е спряло. От 1985 г. Съединените щати, които имат около сто ядрени реактора, не са започнали строеж на нов реактор. Един безпристрастен поглед върху ядрената индустрия показва, че тя запада след 1985 г.Тази ситуация се е влошила след аварията в АЕЦ „Три майл айлънд" в Съединените щати и Чернобил в тогавашния Съветски съюз. "Ренесансът" на ядрената енергетика може да се основава на някои нови проблеми, които възникнаха след 1980 г., свързани с глобалното затопляне. Ядрените реактори, за разлика от термоелектрическите, въглищата, газта или мазута, не отделят парникови газове и се възприемат от някои като решение на глобалното затопляне, което е преувеличено становище. Те може й да помогнат, но ще трябва да се изградят най-малко 2 или 3 хиляди ядрени реактора до 2050 г., за да се направи реален принос. От 400-те реактора в експлоатация по света, само около 50 са в развиващите се страни, но Китай и Индия започват да усвояват този вид енергия в голям мащаб, компенсирайки стагнацията на сектора в Европа и Съединените щати. Това обяснява обновениян интерес към изграждането на ядрени реактори в Бразилия, от времето, когато Правителството на Гайзел разработи грандиозен план за атомна енергия в страната. Тогава се твърдеше, че тя ще остане без електричество, ако реакторите не се изградят - твърдения, които се оказаха неоснователни по простата причина, че имахме и други възможности - напр. хидроелектрическите. Правителството планира да довърши ядрения реактор "Ангра-3", който бе парализиран за 20 години, въпреки че голяма част от оборудването бе закупено. Съгласен съм, че този реактор трябва да се довърши, но от това решение, не следва да започнете да планирате 60 ядрени реактори за 50 години напред. Подобно решение е напълно несъобразено с действителността и ще отклони вниманието от други, по-реалистични решения. Ние имаме богати възможности за производство на електроенергия: сега само 30% от бразилския хидроелектрически потенциал се използва за тази цел. Ако се употребяват отпадъците от захарната тръстика, те могат да осигурят 10 милиона киловата електричество до 2015 г. (което е все едно да функционира още една "Итаипу"!) И използването на вятърна енергия в северната и североизточната части на страната може да бъде стимулирано. Бразилската електрическа система е свързана и няма причина - освен политическа - да не се насърчи това... Истинският проблем с ядрените реактори е окончателното обезвреждане на радиоактивните отпадъци с висока активност. Този проблем не е решен задоволително все още в нито една страна в света, нито пък има пълно съгласие за това какво се разбира под "окончателно обезвреждане" на отпадъци - 50, 500 или 5 хиляди години? Надявам се, че той е сериозно обсъждан и в Бразилия, преди да се направят инвестициите в изграждането на "Ангра-3", която е на стойност милиарди долари." (http://ciencia.tipos.com.br).

Бразилската ядрена програма, е представена пред президента Лула и 11 министри от Кабинета, съставляващи Комитета за развитие на бразилската ядрена програма, от президента на „Eletronuclear - Eletrobras Termonuclear" (Електронуклеар - разклонение на гигантската федерална енергетическа корпорация Електробраз) вицеадмирал Отон Луис Пинейро да Силва на 21август 2008 г. Презентацията се състои в двореца Планалто, където Президентът и Комитетът получиха актуална информация за целите на ядрената програма, която обхваща секторите на енергетиката (ядрените инсталации), отбраната (задвижването на подводници), производството на ядрено гориво (геоложки проучвания, добив на уран, конверсия и обогатяване), приложенията на атомната енергия за мирни цели (медицината, промишлеността, селското стопанство), проблема за радиоактивните отпадъци, управлението и лицензирането, контрола и надзора на безопасността и въздействието върху околната среда на ядрените инсталации.

Съгласно десетгодишния план за действие (ППД 2007/2016) атомната централа "Ангра-3" (с 1400 мегавата мощност), ще влезе в експлоатация през 2015 г. В изложението си президентът на Електронуклеар казва, че за да отговорят на националния енергиен план (NAP 2030), са необходими на бразилската електрическа система 4000 мегавата, получени от атомна енергия, които трябва да бъдат доставени от четири централи от по 1000 мегавата всяка, - две в Североизточна Бразилия и две в Югоизточна. Възможността за построяване на ядрени централи с по 2000 мегавата ще се счита за бъдеща задача на развитието на Националната взаимосвързана система за електроенергия. През септември 2008 г. ще започне подготовка на обекта "Ангра-3" - изливането на бетонните основи. Инвестициите за изграждането на "Ангра-3" се предвиждат в размер 7,3 млрд. реала. До 2030 г. са предвидени и две централи в Североизточна Бразилия и две централи в Югоизточна, съгласно следната схема:
2019 г. - начало на работата на първата Североизточна ядрена централа;
2021 г. - начало на работата на втората Североизточна ядрена централа;
2023 г. - начало на работата на първата Югоизточна ядрена централа;

2025 г. - начало на работата на втората Югоизточна ядрена централа.

Инвестицията (разходи за инженеринг, строителство и закупуването на компоненти) за тези нови съоръжения се изчислява на около 6 млрд. долара за всеки реактор за 1000 мегавата.

 

ІV.

В управлението на Итамар Франко силно изпъква фигурата на Фернандо Енрике Кардозо. Той първоначално е назначен за министър на външните работи като не се ограничава да следва начертана от президента Франко линия във външната политика и решава да създаде в Итамарати една кадрова база, отличаваща се с големи качества и способности. Външната политика на Бразилия в този период се формира като реализираща интеграцията на Бразилия в международната система по демократичен начин съгласно ценностите на бразилската нация и на базата на вътрешното преструктуриране, което е наложено от Итамар Франко.

Задачите на държавата във външната политика са съсредоточени в защитата на демократичните принципи, социалната справедливост и човешките права, индивидуалните свободи и тяхното развитие. Идеята за национален проект се разглежда като зависеща от правото на самоопределение на народа, от принципа за ненамесата във външни конфликти и мирното решаване на конфликти на международната сцена. Правителството на Итамар Франко си поставя задачата да възвърне реномето на Бразилия, пострадало силно през двете години на Фернандо Колор ди Мело, чрез участията й в международните форуми и регионалната интеграция. По време на управлението му Бразилия е избрана за две години като непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и участва в седем мирни операции - основание да се кандидатира за постоянно място в тази организация и да участва активно в защитата срещу разпространението на оръжия за масово унищожение. Кардозо предлага създаването на Агенция за развитието, свързана с Агенция за мира и вкарва ред в много двустранни икономически и търговски отношения, които Колор ди Мело е оставил в безпорядък. Засилват се отношенията с португалоговорящите държави (чрез Общността на държавите с португалски език) и съседните държави (чрез МЕРКОСУЛ). Бразилия предлага създаването на Зона за свободна южноамериканска търговия (АЛКСА) и Зона за мир и сътрудничество в Южния Атлантик (ЗОПАКАС). Между бразилските приоритети е защитата на многополюсен свят в икономическо и политическо отношение, осъществявана от бразилската дипломация не само в ООН, но и в Световната Търговска Организация и в регионалните съюзи. Бразилия се противопоставя активно в тези организации на протекционизма на богатите държави и отстоява идеята за постоянен достъп на всички страни до високите технологии. В регионален план най-важна става бързата интеграция на държавите от Южния Конус (Бразилия, Аржентина, Уругвай и Парагвай) - МЕРКОСУЛ се разглежда вече като стратегически съюз с грамадно значение, което преди не е притежавал. При управлението на Итамар Франко са осъществени визити в пограничните на Бразилия страни, както и Бразилия е посетена от латиноамерикански държавници. Функционирането на МЕРКОСУЛ е свързано с рязко нарастване на стокообмена между държавите от Южния Конус, но отначало такъв ефект не се наблюдава, защото участниците в блока съблюдават финансова дисциплина и запазват "силни" своите валути, които се намират под брутален натиск от американския долар. Облекчаването на търговията вътре в блока се неутрализира от засиления внос от държави извън блока, което води до спадане на икономическото развитие. Чрез плановете за развитие на инфраструктурата се проявява интерес към асоцииране на Боливия и Чили към МЕРКОСУЛ. Това дава възможност да се структурира АЛКСА като бразилска инициатива от 1993 г. Касае се за една външнополитическа реакция срещу действията на Канада и САЩ, които сключват споразумение за свободна търговия (FTA) през 1989 г., което по-късно включва и Мексико и става Североамериканската зона за свободна търговия (НАФТА). Инициативата НАФТА се представя от правителството на Бил Клинтън като опит за интеграция на двете полукълба в обща икономическа система. Особено внимание се отделя на евентуалното присъединяване на Аржентина и Чили като "силни" кандидати, прилагащи доброволно Вашингтонския консенсус - специално правителството на Карлос Менем в Аржентина. Но Бразилия изиграва сдържаща роля по отношение на това разширение, овладяваща го чрез регионалната интеграция. Що се отнася до Боливия, тя е нужна на Бразилия, защото трябва да й доставя приоритетно пред други държави природен газ. В отношенията с Чили се развива усилена дипломатическа дейност - подписани са двустранни договори за научно, научно-технологично и техническо сътрудничество; създаден е Двустранен съвет по икономика и търговия и Комисия за прокарване на връзка между двата океана. Да се задържи Аржентина в МЕРКОСУЛ и да се обвърже Чили към договори и сделки в рамките на Южна Америка е от фундаментално значение за сдържане на претенциите на Вашингтон към региона. Бразилската дипломация се справя блестящо с тази задача. Районът на Южна Америка е идеална естествена среда за развитието на бразилската икономика и той трябва да бъде опазен на всяка цена както от влиянието на свръхмощните икономики, така и от възможни сценарии, нарушаващи мирното му развитие, подобни на войната за Малвинските острови. С Колумбия, Венецуела, Гвиана и Суринам бразилската дипломация осъществява двустранни преговори в сферите на аграрното производство, околната среда, транспорта, прекратяването на наркотрафика и контрола върху джунглата по поречието на р. Амазонка. С Еквадор и Перу освен защита на суверенитета и развитието на областта на Амазонка бразилската дипломация се интересува от създаването на трансокеанска магистрала. Бразилия, която не притежава ресурсите на САЩ за влияние, предлага големия си вътрешен пазар, за да привлече към сътрудничество Еквадор и Перу. Този достъп се възнаграждава от своя страна чрез облекчаването на приема на продукцията на бразилската икономика в тези държави, макар че тя не би могла да се конкурира с продукцията на Европа и САЩ. Дипломатически израз на този външнополитически пробив на бразилската дипломация на правителството на Итамар Франко става подписаният на 16 декември 1994 г. Протокол от Оуро Прето. Това е първото следствие от Договора от Асунсион (от 26 март 1991 г.) за създаване на институционалната основа на МЕРКОСУЛ. В този период се провежда и първата Среща на върха на Америките в Маями с участието на лидерите на 34 държави без Куба. През декември 1994 г. се създава се проектът на Зона за свободна търговия на Америките (АЛКА), съгласно която ограниченията в търговията и инвестициите между държавите от Северна и Южна Америка ще бъдат постъпателно премахвани от 2005 г. насетне. По отношение на Куба Бразилия предлага да се преразгледа нейния статут в Организацията на американските държави (ОЕА) и присъединяването й към Договора от Тлателолко (Договорът за забрана на ядреното оръжие в Латинска Америка и Карибите). Също така са подписани договори за борбата срещу наркотрафика, научно-техническо сътрудничество, обмена в областта на биотехнологиите и минното дело.

Малко по-рано Хаити, който преживява серия от правителствени кризи, избягва с помощта на Бразилия външна интервенция (за която настояват САЩ) и намира изход от ситуацията в мирни преговори. Бразилия не подкрепя резолюция за интервенция в Хаити от страна на ОАД, теоретично оправдавана с желанието да се премахне една диктатура и да се възстанови демокрацията. Хунтата, която е свалила от власт Жан Бертран Аристид (политик, свързан с Теологията на освобождението), отстъпва пред заплахите за интервенция и позволява на президента да възвърне поста си. Бразилия не желае да оказва подкрепа на политика, която може да легитимира бъдещи прояви от сорта на Плана "Колумбия", който по същество е военна интервенция и засилване на икономическото присъствие в отраслите на добиваната промишленост на североамерикански корпорации под претекст за борба срещу производството и трафика на дрога).

Външната политика на Итамар Франко по отношение на Северна Америка е детерминирана от притеснението от проекта НАФТА. Това не пречи на двустранните отношения и особено тези със САЩ. САЩ не са налагали търговски ограничения на Бразилия в периода след началото на Уругвайския кръг от преговори в ГАТТ, продължил от 1986 до 1994 г. и довел до създаването на СТО, т.е. Бразилия не е попадала под екзекутивната сила на прочутия Супер 301 (Раздел 301 от Търговския закон на САЩ от 1974 г., наричан често в САЩ Супер 301, налагащ санкции срещу други държави, чиято търговска политика влиза в противоречие с интересите на САЩ). Във военната сфера Бразилия сключва договори за сътрудничество между Комисията за космическо сътрудничество (Кобае) и Националното управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство на САЩ (НАСА) за получаване на свръзки между базата в Алкънтара и американските ракети. Проектът Система за мониторинг и защита на Амазония (Сивам) също е подписан със САЩ. Това е проект, изработен от въоръжените сили на Бразилия с цел да се защищава въздушното пространство на Амазония Легал - Северният регион на Бразилия, включващ щатите Акри, Амапа, Амазонас, Мато Гросо, Пара, Рондониа, Рораима, Токантинс и част от Мараняо. Проектът гарантира суверенитета на страната върху този обширен регион и осигурява перманентен мониторинг над територията му. Мониторингът върху въздушното пространство е отговорност на военновъздушните сили на Бразилия и се осъществява чрез разгърната система от радари, сензори и др. технически средства. Мониторингът върху земната повърхност на територията е отговорност на „Каза Сивил" чрез Системата за защита на територията (Сипам). Сипам е създаден, за да се събира информация и да се натрупват и обновяват знанията, въз основа на които се планира и координира глобалното управление на Бразилска Амазония и се реализира устойчиво развитие на региона. Системата използва данните, трупащи се от сложна технологична инфраструктура, състояща се от интегрирани подсистеми - радари, метеорологични станции и метеорологични платформи, монтирани в региона. С тази апаратура Сипам е в състояние да извършва всеобхватен мониторинг на региона и да дава информация в реално време. Това е модерна и иновативна система за събиране, съхранение и преработка на данни, което дава възможност за съвместни действия на различни правителствени институции на всички нива: федерални, държавни и общински. Събирането, наблюдението и обработката на данни и планирането на действията, се обработват в техническите и оперативни центрове на Сипам, намиращи се в Белем, Манаус и Порто Велю и се обобщават в Главния Координационен център (ЦКЖ) в гр. Бразилия. За разпространение на информацията Сипам използва собствена телекомуникационна мрежа, която има терминали в девет щата на Амазония. САЩ също допринасят за и се ползват от информацията на Сивам и Сипам (Сайтът на Сипам е www.sipam.gov.br).

Дипломатът Рубенс Рикуперо твърди, че във външно-търговската си ситуация Бразилия има редица аналогии с Мексико и включването й в системата на НАФТА може да доведе до същите неблагополучия, които са сполетели Мексико. Затова той оценява много високо ангажирането на бразилската дипломация със създаването на субрегионалния съюз МЕРКОСУЛ, като при това добавя, че от четирите континентални сили от БРИК единствено Бразилия отделя внимание за изграждането на подобна зона. (RICUPERO, R. Visões do Brasil. Rio de Janeiro, Record, 1995. p.109-111).

Това обаче е преодоляно от Китай и Русия, които създадоха Шанхайската организация за сигурност, в която Индия е наблюдател. Де факто Европейският съюз се явява основния икономически партньор на Бразилия, реализиращ 26% от външната му търговия, което безпокои САЩ.

С Русия Бразилия развива при Итамар Франко търговия и сътрудничество в областта на високите технологии и подписва през 1994 г. Договор за сътрудничество в използването на атомната енергия за мирни цели. Сътрудничеството между двете страни в областта на космическите изследвания се задълбочава.

В Близкия Изток Бразилия се опитва да възобнови старите си контакти, но с ограничен успех. С арабските страни Бразилия поддържа двустранни отношения и си сътрудничи в областта на въоръжените сили, транспорта, финансите, технологиите и културата. Но Бразилия е принудена да внася петрол от Аржентина, за да уравновеси двустранните търговски отношения. Затова тясното сътрудничество с арабските държави, съществувало преди 1990 г., не може да се възстанови с предишния интензитет.

С Китай е подписан Протокол за мирни приложения на науката и технологиите в открития Космос, който предвижда съвместното строителство на сателити и собствени космически кораби. Общите интереси на Индия и Бразилия са в областта на текстилната индустрия, железопътната система, усвояването на космическото пространство. Активизира се външната политика и по отношение на някои държави в Далечния Изток и Океания. Бразилия разкрива посолство във Виетнам. Южна Корея инвестира в бразилската икономика.

В рамките на ООН бразилското представителство защищава една по-прозрачна система на взимането на решения, както и идеята за превръщането на Съвета за сигурност в институция, която е по-демократична, по-представителна по отношение на другите народи, способна пълноценно да решава международните проблеми. В Дакар (Сенегал) се провежда срещата на Групата за консултации и сътрудничество Юг-Юг (Групата 15), на която се препотвърждава необходимостта от укрепването на мира и проблемите на развитието в ООН. Ролята на бразилската дипломация за поставянето на този дневен ред е подчертана изрично в речта на тогавашния Генерален секретар на ООН Бутрос Бутрос Гали в аулата на УСПИ на 28 февруари 1996 г. (BOUTROS Boutros Ghali "ONU: uma Agenda para o Desenvolvimento" Disponivel em: <www.iea.usp.br/observatorios/ensinosuperior>). На Иберо-Американската среща в Салвадор през 1993 г. Бразилия има за цел да подкрепи нов дневен ред по проблемите на мира, същото прави и на срещата в Картахена (Колумбия) през юни 1994 г., където защищава Куба срещу нападките на други участници. През септември 1994 г. Бразилия е домакин на ІІІ Среща на ЗОПАКАС, по време на която е приета Декларация за обявяването на Южния Атлантик за безядрена зона. По темата за разоръжаването Бразилия допринася, подписвайки Конвенцията за химическите оръжия и Конвенцията за забрана на биологическите оръжия. Бразилия настоява в ООН за създаването на орган, който да регистрира всички конвенционални оръжия и защищава сключването на Договора за пълна забрана на опитите с ядрени оръжия. Правителството Франко успява да внесе баланс и спокойствие във вътрешната и външната политика на Бразилия и отново да я издигне като водеща държава в Южна Америка.

 

Доц. д-р Кирил Николов Шопов е преподавател във ВТУ „Св., св. Кирил и Методий", Велико Търново

 

За контакти: cyrilchopov@gmail.com

 

comments powered by Disqus