NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия

Брой
№ 18 (2011)
Рубрика
Poiesis
Автор
Людмила Балабанова

Людмила Балабанова е член на Сдружение на български писатели.Тя е председател на Хайку Клуб София и редактор за България на Световната Хайку Асоциация (WHA). Автор е на шест поетични книги. Има преведени стихове и статии на английски, френски, немски, румънски, сръбски, словенски, руски, холандски, шведски, японски, хинди, бенгали и др. По-важните й публикации в чужбина са в американските списания Frogpond и Modern Haiku, словенското списание Аpokalipsa, японското списание Mahoroba, холандското списание whirligig, румънските списания Revista Haiku и Carmina Balkanica и др., както и в интернет сайтове и редица антологии.

 

Носител е на награда от конкурса на Мие Таймс, Япония, послучай 360 годишнината от раждането на Башо, втора награда в Международния хайку конкурс на Румънското Хайку Общество и др. Участник е във Втората Конференция на Световната Хайку Асоциация в Тенри, Япония, във Втората Европейска Хайку Конференция във Вадстена, Швеция, и др.

 

 

На брега

 

трептяща и променлива е светлината

където

се преливат нещата едно в друго

и е ту едното ту другото

 

когато приижда вълна е море

между вълните е суша

слънцето залязва и очертава пътя

оттук до единия край на небето

 

мисля си за тези озарени граници

навътре

до сияещите съзвездия атоми

и духа кой знае от какво изграден

 

ти каза: любовта е въображение

а какво са морето пясъка скалата

и онова дръвче върху нея

с птица която пее в листата му

 

 

 

Неизкушеният

 

когато се смее

стъпва по пътека

покрита с борови иглички

 

когато плаче

свири на флейта

направена от сърце на върба

 

продължава така

продължава така

 

до усмивката на вечерницата

 

 

 

Поетът

 

поискаше ли да лети

в небе от диаманти

трябваха му само

самолети от хартия

 

обичаше самото летене

знаеше че няма да стигне

преди това

 

когато си тръгна завинаги

остави да свети лампата

една пеперуда да обикаля

навсякъде книжни самолети

със следи от диаманти

 

 

 

Сред есенната градина

 

животът

избухва и угасва

като звезда

 

Из „Летопис на светулките",

всички лета преди и след Христа

 

 

иска да прибави пясък в пясъчния часовник

светлини на профучаващ влак в нощта

 

иска да спре вятъра който върти голямата стрелка

светлини на профучаващ влак в нощта

 

иска да завърже малката за сутрешните часове

светлини на профучаващ влак в нощта

 

иска да се скрие в албума завинаги на шест

светлини на профучаващ влак в нощта

 

иска плодовете да се превърнат в цвят

влакът никога не върви назад

 

трака трак

тик так

 

 

 

Спасение дебне отвсякъде

 

все по-дълбока есен

все повече съм дом на ветрове

във вятъра листа и семена

 

далечна песен на щурец

 

в мрежата на паяка вместо храна

блести сребриста капка

от подранилия дъждец

 

 

 

***

между лятото и есента

листата предчувстват

последния вятър

 

любими

да видим Венеция

преди да потъне

 

 

 

***

все по-близо до вратата

която някога гостоприемно

сама ще се отвори

 

в ключалката й полски мак цъфти

 

всичко потъва във безкрая

а той е все така прозрачен

като крило на водно конче

 

 

 

Хайку

 

 

***

кокичета

под ледени висулки...

I just call to say I love you

 

 

***

навлизаме в тунел

по радиото

химн на моряците

 

 

***

безсънна нощ

моят дъх поражда

неговите сънища

 

 

***

след раздялата...

полет на птица

над горчива вода

 

 

(непубликувани на български, Haiku Friends, Osaka, Umeda, 2009).

 

comments powered by Disqus