NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Поезия

Брой
№ 19 (2011)
Рубрика
Poiesis
Автор
Веска Гювийска

 

Веска Гювийска е родена в гр. Дупница. Работи като  преподавател в катедра "Педагогика" на  ЮЗУ "Н. Рилски". Нейни  стихове са превеждани на сърбохърватски, руски и английски . През 2004 - 2005 г. печели номинация „Кой кой е в човешкото различие" на Американския Биографичен Институт. Има издадени пет стихосбирки (петата под печат).  Член на СБП.

 

Почит към Б.Х.

 

Време е да получа награда за лоялност към думите, които винаги ни правят излишни. За почит към Борис Христов - пророкът с тромпет доброволно заточен в някакво родопско село. (Всички бивши поети са звездобройци или шегобийци). Вместо с Христовата кръв, с какво ли сега се комка? Дарбата не е преписване на рецепти, защото мразиш да готвиш. Нито пренасяне  на мощи, защото не познаваш светеца лично. Дарбата е време, което умее да бъде различно:  пътуване със светлината като вълна и частица, кварките на мрака, топка на детето, подхвърлена в паметта обратно. Дарбата е изкуството да бъдеш известен като цената на хляба, който някой ти дава в тълпата, докато чакаш Бог (по навик го наричаш ма-ма), а той забравя да се върне, освен в срички между етажите на живота. Там не живее никой, само смъртта, която понякога слиза за да изхвърли боклука.

 

 

Исус Спасител

 

Исус Спасител, който плаче за младенците неродени  е руска икона на която се молят майките направили криминални аборти. Едно дете трудно се гледа казват си, вечно  гладно е,  като Русия - тука се кръстят. После влизат в храма Исус Спасител - онзи който болшевиките разрушиха през 1917. Само те ли мислят "Бог е мъртав". Така мислят и младенците неродени в криминани аборти, чакат да ги родят майките, чакат Русия вечно гладна, чакат  Исус Спасител, който плаче.

Праг

 

Защото всичко минава, дори голямата болка и мама  над нея приведена- един жаден Христос. В пустотата баща ми се взира с око на врабче, оцеляло през зимата. Смъртта разменя местата, за какво да се хвана? Само тревата расте по - бързо от времето в празната къща. Слагам една дюла на скрина да свети, съшивам крило на прозореца, измислям си цвете. После сядам на прага, пиша библията отначало. Всяка обетована земя си има цена - да бъдеш Моисей, който никога не пристига.

 

Апокалипсис от букви

 

Подай, Господи от твоето пиянство, милостта, с която ме изпитваш. От иконата на снеговете и стъпките, с  които криволичиш  като мъждукащо кандило. От пашата на дъждовете и остенът на тревите. От кошера без майка и празната пита от срички. От думите, които се явяват и изчезват, за да бъде цяла тишината. От неудобството да си различен,  и капризът на детето да връща времето обратно. От смесването  на езиците в паметта и пощенските гълъби на светлината. От манифактурата на мрака, и принадената стойност на гнева ти. Апокалипсис от букви.

 

 

Гледки

 

В гледките, в които съм била. И в тези, от които не мога да си тръгна е  необят и в  него е  търкулнато небето, с всички дъждове, с които съм покълвала обратно. Със стъпките на светлината, винаги различни, когато отива и се връща като разкаяна жена. С Господ, който се учи да лети в ябълковото дърво край пътя. С домът на хълма, погледнал към реката и огнището, което не бърза да зараства. С времето подпрено под стрехите и миговете на капчука в паметта. Не мога да си тръгна от гледките, в които никога не съм била - там снегът   е  непокътнат.

 

 

comments powered by Disqus