Испанската философия не е сред добре известните в България. Разбира се, в това отношение най-много е провървяло на Ортега - редица негови текстове получиха през последните две-три десетилетия своето българско присъствие. Но дори и Ортега е все още един познат „непознат" испански философ у нас. Макар вече достатъчно популярен в различни културни кръгове, той остава като че ли продуктивно „непрочетен" от нашите професионални философи. Част от обяснението на тази ситуация е във факта, че творчеството на този мислител - най-значимият и влиятелен през ХХ век испаноезичен философ - е представено на български език в непропорционална форма: преведени са всичките му естетически есета, но не са достигнали до българския читател някои от неговите основополагащи философски съчинения. Затова присъствието на Ортега у нас е едностранчиво - предимно естетическо - и в този смисъл непълноценно.

От тази гледна точка „Ортега като феноменолог" на Хавиер Сан Мартин може да провокира активизиране на българската рецепция на ортегианската философия. Интерпретирайки Ортега в един полемичен ключ като неортодоксален сподвижник на Хусерловата феноменология, Сан Мартин  спомага да не се гледа на него като на нещо отминало, архаично, провинциално изолирано в испанския интелектуален свят, а като на активна страна в един неприключващ европейски философски дебат.

Прочитът на преведения текст навярно ще се натъкне на препятствия. Повечето от визираните в него произведения на Ортега са неизвестни за българския читател. Освен това се прави нещо като превод на превода - превежда се текст на Х. Сан Мартин, който интерпретира как Ортега интерпретира феноменологията, а от своя страна Ортега интерпретира Хусерл, превеждайки сложния език на бащата на феноменологията и в прекия, и в преносния смисъл на думата. При такова пре-превеждане[i] - особено при изпъкващата амбиция на Ортега да търси съответствия на сложната феноменологическа терминология във всекидневния испански език - не може да няма и някакво загубване в превода.

Разбирането на преведения текст навярно би се улеснило, ако му бъде добавена известна контекстуализация, чрез която читателят да удържа като фон на четенето няколко допълнителни, извънтекстови „приписки" - едни, които накратко да го информират за тогавашните испански обстоятелства и за неизвестните на българския читател произведения на Ортега (това обяснява многобройните преводачески бележки), а други - за характера на преведения текст (за автора, жанра и предназначението на текста). От тази гледна точка е добре да се имат предвид следните обстоятелства:

• Хавиер Сан Мартин (Памплона 1946, Испания) е професор в Националния университет за дистанционно образование в Мадрид. Той е основател и почетен президент на Испанското феноменологическо общество. Автор е на повече от 100 статии по феноменология и философска антропология. Сред многобройните му публикации следва да се отбележат книгите „Антропологията, критична наука" (1985, 2000), „Структурата на феноменологическия метод (1986), „Феноменологията като утопия на разума" (1987), „Феноменологията като теория на една силна рационалност" (1994), „Феноменология и култура у Ортега" (1998), „Теория на културата" (1999), „За една философия на Европа" (2008). Той е съставител и автор на издадения в Германия сборник „Феноменологията в Испания"(2005). Х. Сан Мартин започва научното си развитие с докторска дисертация върху интерсубективната редукция у Хусерл, подготвена в средата на 70-те години на миналия век в Лувен. Едва тогава, преминал през усвояването на Хусерл, през изследователска работа в неговия архив и през взаимодействие с философи като Мерло Понти и Г. Бранд, той задълбочава познанията си за философията на Ортега. За да превърне темата за отношенията на Ортега с феноменологията в базисна и десетилетна тема на своите професионални занимания.
• Преведеният текст е лекция, която Х. Сан Мартин изнася през 2005 г. на конференция в Португалия, посветена на 50-годишнината от смъртта на Ортега. Това обстоятелство обяснява някои от особеностите на текста. Предначертан за аудитория, която по предположение познава добре творчеството както на Хусерл, така и на Ортега, текстът може да си позволи редуциране на обстоятелствените пояснения, както и премълчаването на обяснения, които иначе биха били задължителни. Заедно с това текстът носи белезите на устния жанр и затова му липсват нюансите и детайлите, които би имал един добре обработен писмен текст, но за сметка на това е по-директен и по-откровен в изказа си.
• Текстът е с полемичен характер - той участва в напрегнатия и отдавнашен дебат за мястото на Ортега в ландшафта на съвременната философия. В тази полемика са очертани няколко позиции. Според най-ранната от тях (Julian Marías, Ortega. Circunstancia y vocación, t . I-II, Revista de Occidente, Madrid, 1973), Ортега е бил повлиян от Хусерл, но бързо е „преболедувал" това влияние и след 1914 г. е оформил своя оригинална философия - „философията на жизнения/историческия разум". Друга линия в интерпретацията на Ортега е очертана от един от най-задълбочените му изследователи: П. Сересо Галан смята, че до края на 20-те години на миналия век Ортега се развива в руслото на една феноменология, която по-късно ще бъде разгърната от Мерло Понти (Pedro Cerezo Galán, La voluntad de aventura, Ariel Filosofía, Barcelona 1984). Но според тази интерпретация Ортега попада след прочита на „Битие и време" под влиянието на Хайдегер - едно влияние, което е донесло не само позитиви за развитието на неговата философия. В рамките на дебата има и трета позиция (Nelson R. Orringer, Ortega y sus fuentes germanicas, Madrid, 1979), в рамките на която преобладава разбирането, че философията на Ортега е своеобразен хипертекст, съчетаващ в себе си многообразни немски влияния. През последните години се очертава още една линия на интерпретация (John Thomas Graham. A Pragmatist Philosophy of Life in Ortega y Gasset. University of Missury Press 1994), осмисляща философията на Ортега в хоризонта на американския прагматизъм. Х. Сан Мартин, заедно с някои американски изследователи (P.W.Silver, Ortega as Phenomenologist. New York, Columbia University Press 1978), отдавна разработва тезата, че след краткото си ранно увлечение по марбургското неокантианство Ортега попада в руслото на феноменологията и дори след „раздялата"[ii] си с Хусерл не отпада от това русло. Х. Сан Мартин разграничава критичната риторика на Ортега от нивото на влияние, което му е оказал Хусерл. Ортегианската критика на феноменологията се интерпретира от Сан Мартин като погрешно не/до/разбиране, но и като критика, която в някаква степен е изпреварила еволюцията на Хусерл. Пол Рикьор, един от онези мислители, които са излезли „от ръкава" на Хусерл, твърди, че историята на феноменологията е в по-голямата си част история на ереси, защото много от последователите на Хусерл са намирали своя път тогава, когато са напускали своя учител, следвайки обаче майсторски начертаната от него линия. В края на краищата това е като че ли и визията на Х. Сан Мартин за отношението на Ортега и феноменологията.

[i] В статията си „Епохé и самовглъбяване. Началото на философията" Сан Мартин дава пример за такова „губене" в превода (Javier San Martin, Epoché und Selbstversenkung. Der Anfang der Philosophie. - in: Essays in Celebration of the Founding of the Organization of Phenomenological Organizations. Ed. by Cheung et all. 2003, web published www.o-p-o.net). За да обозначи въздържането от естествената нагласа, Ортега използва в „Какво е философия" думата „desasimiento", която е директен превод на Enthaltung (немскоезичният еквивалент на епохé). Но в немското издание на това съчинение „desasimiento" е преведено като „losmachen"(разхлабвам). Ортега превежда на испански Хусерловото понятие, а немският преводач на Ортега, като го пре-превежда, измества акцента в смисъла на понятието.

[ii] Ортега е имал един единствен пряк контакт с Хусерл, при това мотивиран по-скоро от „битови" обстоятелства. Един от синовете на Ортега, който учи няколко семестъра медицина във Фрайбург, е бил през 1934 г. на квартира в дома на Хусерл. Когато Ортега го посещава, се осъществява неговата единствена среща с Хусерл. От нея е запазено свидетелството на Хусерл. С несвойствено възторжен за възрастта и темперамента си тон Хусерл пише на 26 ноември 1934 г. в писмо до Роман Ингарден за впечатленията си от посетилия го испански философ: „През последната седмица имахме много интересно философско посещение: Ортега-и-Гасет, който предизвика у нас голяма изненада. Той е навлязъл много дълбоко в моите текстове. Всекидневно имаше с Финк дълги и сериозни разговори, като въпросите му проникваха в най-трудните дълбини. Той наистина е не само като публицист възпитател на нова Испания, но и като професор е ръководител на феноменологическа школа. Сега ще последва от него превод на Медитациите, а след това и на другите съчинения („Логически изследвания" в тяхното испанско издание са много популярни там). Впрочем - чудесен човек." (E. Husserl, Briefe an Ingarden [Phaenomenologica, Bd.25] Den Haag: M. Nijhoff 1968, S. 90).