NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Китайска „лунна” поезия

Брой
№ 20 (2011)
Рубрика
Poiesis
Автор
Превод от старокитайски и бележка: Антоанета Николова

 

Един от най-интересните китайски празници е празникът „Средата на есента", който се празнува на петнадесетия (пълнолунния) ден от осмия месец по лунния календар. Той, както и повечето от останалите празници,  е свързан с разбирането за ритъма в разгръщането на мъжката, активна, слънчева енергия и женската, пасивна, лунна енергия. Отглас е от древни обреди на жертвоприношение, които през пролетта са отправяни към възраждащата се сила на слънцето, а през есента - към нарастващата сила на лунното начало.

 

Днес празникът е свързан със събиране на цялото семейство, любуване на пълната луна, за която се смята, че е особено ярка и чиста през есенните месеци, ядене на „лунни сладкиши" с кръгла форма, шествия с фенери по улиците и изпълнение на „Драконов танц".

 

Тази година празникът на луната е на 12 септември, ето защо предлагаме превод на класически китайски стихотворения, посветени на Луната.

 

ЛИ БО (701-762)

 

С ЧАША ВИНО В РЪКА ПИТАМ ЛУНАТА

 

На тъмното небе луната

за кой ли път се появява.

Със чаша вино във ръката

въпрос към нея ще отправя.

Към светлата луна човека

ръце напразно все протяга,

а тя по своята пътека

върви, а след човека бяга.

Блести над дворцовите двери

като летящо огледало,

зелените мъгли изчезват

и всичко засиява в бяло.

След заник слънце ще я видиш

как се надига от морето,

но почне ли да става светло

изчезва бавно във небето

Върти се пролет подир есен,

а Заекът[1] все билки стрива.

Чан Ъ[2] в чертога си небесен

все тъй сама е и красива.

О, днес-родените не знаят

как в древни времена е гряла,

но днешната луна в простора

тъй светела е и тогава.

Като река изтичат, идват

все нови и различни хора.

Но всеки по еднакъв начин

в луната взира се нагоре.

И иска ми се - чаша вино

щом вдигна с поздрав към луната,

лъчите лунни дълго-дълго

да светят в златната ми чаша.

 

 

ЛУНА СЛЕД ДЪЖД В ПЛАНИНАТА

 

От боровете лунна светлина се стича

и сенките рисуват по земята.

В такива дълги нощи тъй обичам

да бродя тук, забравил самотата.

Лек вятър лотосите в езерото дипли

и плодове планински тук-там падат.

С кого да бъда в тъжните си мисли?

Из цялата гора цвърчат цикади.

 

 

 

ПИЯ САМ ПОД ЛУНАТА

 

С кана вино сред цветята

без другар до мен да имам

чаша вдигам към луната,

а със сянката сме трима.

Но луната как да пие?

Сляпо сянката ме следва.

Но сега съм с тях и ние

веселим се до последно.

Пея и кръжи луната,

пляскам - сянката се люшка.

Как задружни сме пияни,

трезви ли сме - ще се пръснем.

Ала в часове честити

пак в безкрая с тях ще скитам.

 

 

ПЕСЕН ЗА ЗЕЛЕНИТЕ ВОДИ

 

Над зелените води свети есенна луна.

Аз разковниче събирам посред езерото Нан.

Иска нещо да продума лотос нежно посребрен.

А лодкарят се поклаща в тъжни мисли потопен.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МЪН ХАО'ЖАН (689 - 740)

 

НОЩУВАМ НА РЕКА ДЗИЕНДЪ

 

Към облачен остров самотната лодка пътува.

Денят си отива и странникът пак затъгува.

В простора безбрежен небето докосва гората.

В реката прозрачна човекът се слива с луната.

 

 

УАН УЕЙ (701 -761)

 

ДОМ В БАМБУКОВИЯ ЛЕС

 

В бамбуците всред тайнствения мрак

докосвам цина си - бамбукът засвистява.

Тук не е стъпвал още ничий крак,

ала Луната идва и ме озарява.

 

 

 

ДУ ФУ (712-770)

 

В ЛУННАТА НОЩ МИСЛЯ ЗА БРАТЯТА СИ

 

Вечерна стража. Всеки

прибира се на топло.

Далечност. Есен. Крясък

на патица сиротна.

Тревите тази вечер

внезапно побеляха.

Луната - светла само

над бащината стряха.

Аз имам скъпи братя,

но всички са далече,

а нямам дом, където

със тях да бъда вече.

Писма на всички пращам

но все не ги намирам.

Войните безндеждни

не спират  и не спират.

 

 

 

ЛИУ Ю'СИ (772  -842)

 

ГЛЕДАМ В ДАЛЕЧИНАТА ЕЗЕРОТО ТУНТИН

 

Луната есенна се слива

със езерото засияло.

Безветрената шир прелива

подобно мътно огледало.

О, отдалече планината,

Тунтин с водите си искрящи:

спираловидна тъмна чаша

на поднос от сребро блестящо.

 

 

БО ДЗЮ'И (772 - 846)

 

НА ЗАНИК СЛЪНЦЕ КРАЙ РЕКАТА

 

Простира се навътре по водата

пътека от залязващи лъчи.

Наполовина - алена реката,

наполовина - разтопен нефрит.

О, как обичам този миг, когато

изгрява нова есенна луна

и лък опънат сякаш е луната

и бисер същ - блестящата слана.

 

ЛИ ХЪ (790-816)

 

МИСЛИ В КРАЙРЕЧНИЯ ПАВИЛИОН

 

Изкачвам се пак тука в самота

от тъжни мисли целия обзет.

Лъчите лунни сякаш са вода,

а пък водата сякаш е небе.

Къде сега са хората, с които

оттук съм гледал същата луна?

Навън пейзажът светъл се простира

досущ като в онези времена.

 

 

ЧЪН ХАО (1032-1085)

 

ЕСЕННА ЛУНА

 

Тече поток кристално-бистър.

Лазурно-синя планина.

Вода и въздух - ясно-чисти

със свежестта на есента.

Далече е прахта червена

и невидени от света

тук бели облаци се реят

и плуват алени листа.

 

Превод от старокитайски: Антоанета Николова

 


[1] Според китайската митология петната по Луната представляват Лунният заек, който непрестанно стрива билки в едно хаванче.

[2] Чан Ъ е Лунната фея, жена на легендарния стрелец И, наказана да живее сама на Луната, тъй като откраднала от него елексира на безсмъртието.

 

comments powered by Disqus