NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Текст и фотография, текст към фотографии

Брой
№ 20 (2011)
Рубрика
Poiesis
Автор
Красимир Стоев | Светла Енчева

Когато списание NotaBene се роди, ние, екипът му, можехме само да мечтаем, че ще празнуваваме двадесетия му брой. Опитвали сме се да ви радваме с качествени текстове, а понякога и с фотографии. Днес брой 20 на NotaBene e факт. И е посветен на това, което списанието основно е предоставяло - на текста. Снимките във фотографската колонка винаги са били публикувани с ясното съзнание, че са орнамент; и са били подбирани с идеята да се заиграват с текста. Затова и често пъти темите на колонката са следвали темата на броя.

За юбилейния брой ни гостува със снимки и текст към тях един млад автор - Красимир Стоев или, както го познавам, Краси. Тази година Краси ще бъде първи курс студент по фотография в НБУ. Не го наричам обаче "бъдещ фотограф" - фотографията не е въпрос на диплома и занаят, а на дух. Както ще се уверите, и саморефлексията и социалната чувствителност не са му чужди. В писмо до мен Краси сам сметна за уместно да придружи фотографиите си с текст.  Давам му думата:


Не съм наясно как може да се има предвид темата на този брой. Текста го приемам (и виждам) само и единствено като начин на изразяване. В този смисъл, приемам, че темата на колонката би могла да е свободна като контекст. Разбира се, бих могъл да направя и шаблонни, изтъркани снимки, в които по красив начин фокусът да падне върху елемент, който да "облагороди" снимките. За темата...бих могъл да снимам страница от книга. Някой красив пасаж, а всичко около него да е драматично "размазано". Мога и да снимам хвърлени очила, писалка, празна страница и много намачкани, като странични обекти. Мога и да снимам как някой чете книга. Обаче такива снимки в мрежата има безброй.
















В първата снимка съвсем съзнателно и нарочно съм поставил като фокусен обект момичето, което играе федербал. Фокусът, като средство за разделяне, в тази снимка пренебрегва (или загатва) незначителността на комунизма... или незначителността на мнението на автора, който е написал словата.





 

 

Втората снимка пък я сложих, защото текстът е написан, както е видно, от детска ръчичка. Интересно ми беше да се сложи тази снимка в контекст с другите от поредицата. Ако се вгледаш внимателно, ако приближиш (zoom-неш), ще се натъкнеш на неприятни размазвания. (За съжаление, няма възможност да публикуваме в NotaBene снимките в пълен размер - б. м. - Св. Ен.) Те са съзнателни, прозаични и скучни, за разлика от посланието, което ни споделя малкото хлапе, написало "Да живее БЪЛГАРИЯ", сякаш винаги нагласата му ще бъде такава.

 

 

 

 

 

В "Тук играят деца" ми хареса сблъсъкът между картина, текст и времето, което е пръснало ръжда върху джобчето, в което е затворен листът. Там, в Лозенец, избрах само този надпис, защото не си падам по натуралистичност а'ла Карбовски. А и би било глупаво да се снимат пейки и пързалки, върху които кучета...и тъй нататък.




 

 


Снимката, в която сянката на Комитата (това е прякорът, под който е известен блогърът Константин Павлов - б. м. - Св. Ен.), е паднала върху Twitter е от първия Blog Masters, който се проведе преди...две години, мисля. Впрочем, социалните мрежи се превърнаха в прекрасна платформа за изразяване на мнение и позиция. Пред определен кръг от контакти дори можеш да си позволиш лукса да изразяваш свободно мислите и емоциите си.

comments powered by Disqus