NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Българската философия във виртуалното пространство

Брой
№ 21 (2011)
Рубрика
Подиум
Автор
Добрин Тодоров

 

На 12 декември 2011 г. във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" бе проведена „кръгла маса" на тема Българската философия във виртуалното пространство. Форумът бе организиран от „Института за българска философска култура", сп. „Философски алтернативи" и специалност „философия" в посоченото висше училище. Участие в „кръглата маса" взеха представители - преподаватели, научни сътрудници и докторанти, на различни университети и академични институции: СУ „Св. Климент Охридски", НБУ, СА „Димитър Ценов", МГУ „Св. Иван Рилски" и ИИОЗ при БАН.

В дискусията се откроиха два основни дискурса. При единия подход се постави въпросът „Какво е Интернет?" и какви човешки проблеми възникват при пребиваване във виртуалното пространство. Другата перспектива стъпи върху реалната практика при боравенето с Интернет, като акцентът бе върху споделянето на личен опит. При осмисляне природата на Интернет особено активна бе проф. Мария Димитрова (СУ), която посочени, че той е не просто форма за допълване, а в известна степен и за подмяна на реалния свят. Според нея виртуалното пространство е мощен посредник, какъвто досега не е съществувал. Това средство за опосредяване на общуването с другите хора води до промяна на неговата същина и до загуба на пълноценна комуникация помежду им. Тя обърна внимание и върху големите възможности за манипулиране на информацията в Интернет, например при представяне на хората чрез измислена самоличност. Проф. М. Димитрова посочи и сериозните проблеми, възникващи със собствеността на информацията и свободното ú използване, без да е защитено авторското право.

Д-р Иван Колев (СУ) наблегна върху специфичния ресурс или ефект на Интернет да предостави стандарт за добросъвестност в професионалната работа, посредством проверка нивото на интерпретацията, която се подпомага от лесния достъп до работите на меродавните авторитети по съответната тема. Доц. Лилия Гурова (НБУ) посочи Интернет като удобен и спестяващ време източник за научаване на полезна информация за научния живот в страната и зад граница /форуми, конкурси, защити на дисертации и пр./, както и като рационална форма за общуване между колеги. Проф. Нина Димитрова (ИИОЗ) обърна внимание върху възможността да се създаде профил на съвременния български философ от народо-психологична гледна точка, като се вземат под внимание изявите му във виртуалното пространство.

Върху новите начини за правене на философия - в полето на научните изследвания и специализираното обучение, обърна внимание доц. Анета Карагеоргиева (СУ). Отделни участници в дискусията - проф. Добрин Тодоров (МГУ) и д-р Борис Грозданов (ИИОЗ) - направиха опит за идентифициране на основните употреби на Интернет от философите в страната, като засегнаха и въпроса за рисковете и заплахите за легитимната професионална дейност, произтичащи от евентуалните злоупотреби с потенциала на Интернет. За нуждата от създаване и поддържане на бази данни, отразяващи резултатите от професионалната работа на българските философи, говориха д-р Ивайло Димитров (ИИОЗ), стъпващ върху опита си на куратор на сайта „Демокрит", и докторант Михаил Жекунов (СУ), който представи собствен проект по темата. Доц. Нонка Богомилова (ИИОЗ) сподели поуките от противоречивия си опит като главен редактор на сп. „Философски алтернативи" при пълното му публикуване в Интернет.

Използването на глобалната мрежа за образователни цели бе специален акцент в дебата. Доц. Иван Върбанов (СА „Д. Ценов") представи историята и актуалното състояние на нарочно създадения сайт за нуждите на обучението по философия на студенти от СА, съдържащ оригинални авторски текстове, разработки и методически указания с поставяне на специални задачи на студентите и др. Редица участници в дискусията коментираха възможностите и потенциалните злоупотреби при използване на Интернет в обучението по философия. Особена тревога предизвика студентското плагиатство, доколкото води до отъждествяване на информацията със знанието, като не се проявяват интерес към нейната достоверност, а само към полезността ú. За обучаемите понятието „автор" все по-малко има смисъл, като по такъв начин и дейността на създателите на интелектуално съдържание губи значимост и привлекателност. Докторант Цена Желязкова (ИИОЗ) сподели собствен опит за липсата на познаване от първа ръка възгледите на световноизвестен мислител от ученик, който все пак го определя за любим негов автор, т.е. за загубване на връзката между автор и текст.

Засегнат бе и въпросът за плагиатството в науката, което се благоприятства от огромния обем информация, публикуван в Интернет. Бяха посочени нарочно създадени за противодействието му системи, базирани върху издирване на поредици от повтарящи се комбинации ключови думи.

Обърнато бе внимание на досегашната практика на общуване между професионалните философи от страната, главно на базата на опита от дейността на сайта „Проектория". Изказани бяха притеснения от допуснатите там лични нападки и обиди, които накърняват достойнството на участниците в беседите. Изказано бе мнението, че анонимността притъпява задръжките и изключва елементарното възпитание на отделни колеги. Тенденцията към прекомерна агресивност в общуването бе осъдена от участниците в дискусията. Същевременно бе казано, че Интернет може да се разглежда и като предразполагащо към диалог пространство, в което да се споделят собствени размисли върху актуални социални и професионални проблеми в нарочно създадени блогове, лични страници или сайтове.

 

 

comments powered by Disqus