NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Психоаналитичният и феноменологичният метод в поетиката на Гастон Башлар. Феноменология на поетическия образ и въображението

Брой
№ 22 (2012)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Поля Търколева

 

Бурното развитие на науката и изкуството в края на XIX и началото на XX век оказва силно влияние върху всички сфери на интелектуалния живот във Франция. Както посочва Тереза Кастелао в статията "Гастон Башлар и френската научна и интелектуална среда" (Castelão 1997: 101-115), част от френските изследователи, обвързващи търсенията си със съществуващите дотогава традиционни начини на философстване (т.е. утвърдени и приети от институциите) и с приложните науки, не са се адаптирали лесно към променящата се културна и научна среда в началото на XX век.

Настъпилите изменения в науката, философията и културата предлагат нова визия за разбирането на познанието и човека. Заслуга за това има появата на психоанализата в края на XIX век и на феноменологията, които оказват влияние и върху творчеството на френския философ Гастон Башлар (1884-1962). През така наречения първи период от своето професионално развитие, продължил до четиридесетте години на XX век,  интересите на Башлар са насочени към изследване на феноменологичните и психологическите аспекти на научното и философското познание. В резултат на неговите епистемологични анализи възникват: "Новият научен дух" (1934); "Анатомични интуиции" (1935); "Диалектика на покоя" (1936); "Опитът на пространството в съвременната физика" (1937); "Формиране на научния дух" (1938), "Философия на отрицанието"[1] (1940). В тези произведения Башлар се посвещава на анализа на епистемологични проблеми и представя своята идея за психоанализа на науката.

Влиянието на психоанализата и феноменологията стимулира Башлар да излезе извън полето на епистемологичните изследвания и да предложи своя визия за поезията, поетическия образ и мечтанието. В края на тридесетте години на XX век Башлар се отклонява от епистемологичната линия на своята философска дейност и създава шест произведения, посветени на четирите материални елемента (вода, въздух, земя, огън): La psychanalyse du feu (1938); L'eau et les rêves. Essai sur l'imagination de la matière, (1942); L'air et les songes. Essai sur l'imagination du mouvement (1943); La terre et les rêveries de la volonté: essai sur l'imagination des forces (1948); La terre et les rêveries du repos: Essai sur les images de l'intimité (1948); La flamme d'une chandelle (1961).  Първоначално той се позовава на класическата психоанализа, но през петдесетте години на XX век я изоставя като метод на изследване, защото счита, че въображението не се разглежда адекватно в психоаналитичната традиция и се обръща към аналитичната психология и феноменологията. Последната му позволява да разгледа поетическия образ в неговата позитивност - като първия продукт на въображението. Феноменологията представлява изследване на същността, завръщане към нещата: "В този смисъл Башлар е най-големият феноменолог. В действителност, философията не се ражда от своето минало, от друга философия, а от един нов поглед към света, от нов начин да се достигне до нещата." (Lacroix 1970: 317)

Феноменологията на Башлар „се обособява предимно като реакция срещу психологията на Фройд." (Puelles 1998: 336) В поетиката на Башлар няма много директни препратки към произведенията на австрийския психоаналитик. Във "La formation de l'esprit scientifique" възгледите на Фройд са споменати във връзка с някои аспекти от изследването на детското развитие. В „La psychanalyse du feu" името на Фройд се появява само веднъж. Според Винсен Териен, психоаналитичният подход в поетиката на Башлар изцяло е изгубил връзка с основните характерни черти на психоанализата на Фройд (Therrien 1970: 266). За разлика от Фройд, целта на Башлар не е да използва психоаналитичния метод като средство за разбиране на конкретни патологични състояния на човешката психика. В този смисъл експерименталните методи в  психология не са го удовлетворяли.

Интересно е, че Башлар е познавал дейността и творчеството на Мари Бонапарт - тя е била тринадесет години пациент на Фройд, след което е допринесла за разпространяването и превеждането на неговите произведения във Франция. Сътрудничила е на Психоаналитичното общество на Париж и частично е финансирала Института по психоанализа, посветен на разпространението на произведенията на Фройд. Башлар не е бил заинтригуван толкова от нейните произведения върху женската сексуалност, колкото от прилагането на психоаналитичния подход към изследването на поезията. Бонапарт е направила анализ на някои от произведенията на Едгар По, на който Башлар частично се позовава в изследването си върху Едгар По във "Водата и мечтите" (Chimisso 2001: 189).

За разлика от неутралната позиция на Башлар по отношение на психоанализата на Фройд, творчеството на Карл Густав Юнг предизвиква интереса на френския философ. Башлар често се позовава на Юнг (особено в произведенията си „La terre et les rêveries de la volonté"; „La terre et les rêveries du repos") и на възгледите му за архетиповете. Въпреки че аналитичната психология оказва съществено влияние върху философията на Башлар, психоаналитичният метод не се оказва достатъчен за реализирането на философските му изследвания. Във „Fragments d'une Poétique du Feu" (Bachelard 1988: 50) Башлар пише, че психоанализата анализира несъзнаваното и миналото на съществото, но й липсва един съществен елемент: тя губи от поглед вертикалността на съществото. Психоаналитиците наблюдават случващото се „под повърхността" на човешката психика, но губят усещане за височина и усетливост за психичната вертикалност (Bachelard 1988: 51).  Според тях дълбокото е стабилно, солидно и перманентно, докато според Башлар, то открива своята същност, издигайки се във вертикална посока т.е. трансцендирайки: „Психоаналитиците не познават цялата вертикалност на езика. Те не мислят да включат в езика стойностите на върха, надминаването му; те са безчувствени към динамиката на позитивната вертикалност, увличаща и обхващаща поетите." (Bachelard 1988: 52)

Дистанцирането на Башлар от психоаналитичния метод се случва в периода между 1957 и 1962 г. През този последен етап от творческия си живот той насочва професионалните си интереси към феноменологията и създава три от основните произведения, базирани на феноменологичния метод: "Поетика на пространството", "Поетика на мечтанието" и "Фрагменти на психоанализа на огъня". Когато Башлар се посвещава на феноменологичния метод, той не се противопоставя изцяло на психоаналитичния. Връзката между двата метода в поетиката на Башлар се състои в дистинкцията между субект и обект. Чрез психоаналитичния метод не се подчертава само оста „произведение-творец", но и оста „произведение-читател". Отделя се внимание на „отекването", което произведението предизвиква в съзнанието на читателя: благодарение на думите, поетът предоставя на читателя материал, който ще породи създаването на образи в мечтателното му съзнание[2] (Vydra 2012: 189).

Въпреки допирните точки между двата метода, една от причините да бъде предпочетен феноменологичният е, че психоаналитиците схващат въображението като резултат от психичен конфликт, докато за Башлар то е по-скоро синхрон между желанията и обектите в социалната среда. За психоаналитиците поетическият образ винаги се намира в даден контекст; те го интерпретират извън полето на поетическия логос (Durand 1992: 37). Башлар не изследва директно дълбинните слоеве на човешката психика, а реализира специфична феноменология, която направлява човека в творческите му търсения чрез непрекъснато завръщане към самия него.

Друга съществена разлика между целите на Башларовата поетиката и психоанализата е, че последната обръща специално внимание на отношенията в семейството, на междуличностните конфликти и на реакциите на отделния индивид в проблемни социални ситуации, но не се насочва към изследване на обективното познание: в човешкото същество има нещо специално, което го кара да се устремява към обектите. За Башлар поетическият образ се намира на границата между обективността и субективността. Както Антон Видра посочва, мястото на поетическия образ се ситуира между вътрешното и външното, той не е нито изцяло трансцендентен, нито изцяло иманентен: "Образът се ражда в индивидуалното съзнание, между субекта и обекта. Той заема същото място, което Мерло-Понти отрежда на кожата - между обективния свят и субективността." (Vydra 2012: 187).

Затова Башлар се обръща към феноменологията, която изследва феномените и начина, по който те се явяват в съзнанието ни. С термина "феномен" Башлар отбелязва различни явления. От една страна, той нарича феномени физичните явления: физични и химични феномени, механични и оптични феномени, феномени свързани с електричеството, радиацията и енергията. От друга страна, в произведенията му терминът "феномен" не обхваща само материалните феномени или явленията, имащи материална проява (Grieder: 2). С феноменологичния метод Башлар иска да изследва поетическия образ в момента на появата му. Феноменологията освобождава философията от психологизма, феноменологът се "връща към самите неща", концептуализирайки ги. Първоначалната задача на феноменолога е да опише нещата, такива каквито се появяват пред него (Grimslay 1977: 47). В центъра на феноменологията, предлагана от Башлар, е изникването, възникването, спонтанната поява на образа в съзнанието на човека, затова и поетическият образ притежава собствен динамизъм.

 Описвайки това, което се появява пред съзнанието, феноменологът се опитва да открие нещо солидно, нещо постоянно във феномените. Този метод стимулира психичната яснота, за да бъде осъзнат произходът на образите, присъстващи в творбите на поетите: "Задължавайки ни да се връщаме систематично към самите себе си, да полагаме усилие за яснота при осъзнаването на предоставен от поета образ, феноменологичният метод ни заставя да се опитваме да комуникираме с творящото съзнание на поета. Така новият поетически образ - един прост образ! - се превръща съвсем естествено в абсолютно начало, в съзнателно начало."  (Башлар 1994: 3).

Следователно задачата на феноменологията не е да опише емпирично феномените, а да направи виден акта на осъзнаване, което става чрез изследване на мечтанието и въображението. Както отбелязва Ан Гейм: "Преходът към тематиката, обвързана с поетичното, е съпровождан (у Башлар) от интереса му към феноменологията и от отхвърлянето на научния начин на обяснение, включително и психоаналитичното обяснение. Феноменологията работи на същия принцип като поетичните образи: ако изпитва поетичните отеквания, тя трябва и да ги предаде, т.е. сама да отеква." (Гейм 2004: 276). Затова феноменологията, която Башлар се нарича феноменология на въображението: "под това трябва да се разбира изучаването на явлението поетически образ в момента, когато образът изплува на повърхността на съзнанието като пряк продукт на сърцето, на душата, на съществото на човека, уловено в неговата непосредственост. " (Башлар 1988: 17). Феноменологията на въображението не се определя от образа, а от момента, в който посредством въображението човешката психика се разкрива и се отпуска в нови измерения. Въображението не е състояние, а е самото човешко съществуване с неговата способност да определя езика и да се поставя като темпорална тъкан на духовността. "Смята се, че въображението е способността да се формират образи, а то е по-скоро способността да се деформират образите, предадени от възприятието. То е преди всичко способността да ни освобождава от първоначалните образи, да ги променя. Ако няма промяна на образи или неочаквано съединение на образи - няма въображение, няма действие на въображението. Ако настоящият образ не ни кара да мислим за отсъстващ образ, ако случаен образ не предизвиква разточителство от необичайни образи или експлозия от образи - няма въображение" (Башлар 2007: 15), а възприятие или спомен за възприятие. Така Башлар достига до идеята за  "динамичното" въображение като пространство на сюрреалността -  доста различен възглед от идеята за структурата на въображението, представяна от психологията, чиито основни задачи са насочени към описанието на формите и на образуваните, конвенционални образи.

За разлика от традиционната психология, която "описва това, което наблюдава, преценява нивата, класифицира типовете" (Башлар 1994: 4), подрежда научно формите на поетическия космос, без да може да обясни причините им, Башлар счита, че образите не могат да бъдат класифицирани. Затова Джеймс Ханс пише, че "Поетичните образи ни връщат към красотата на нашите първи образи, позволяват ни да ги преживеем отново." (Hans 1977: 319) Башлар разглежда освободените от миналото образи, които се явяват в своята първична чистота пред мечтаещия ги: «В този смисъл "философията" на Башлар може да се счита за наивна, чиста феноменология, способна да предложи условия за "pur accueil" на поемите, пред които възхищението е естествено.» (Trione 1981: 15). Ето защо той нарича "феноменологията (...) школа по наивност" (Башлар 1994: 6). Произведенията, в които се съдържат подобни словесно конструирани образи, играят фундаментална роля в живота на автора им, а и в този на читателя, защото те стимулират творческото въображение.

Във "Водата и мечтите" Башлар изтъква, че истинският начин за изследване на въображението е думата, фразата (Bachelard 1968: 252). В основата на въображението е думата, но процесът е реципрочен. Както въображението се подхранва от думите, така и поетичните образи обогатяват езика, защото поетическият образ е ново битие за езика. Въображението е това, което смущава обичайния ход на живота и ни кара да избягаме от ежедневието, отправя ни покана за пътуване в дебрите на поезията, изправяща ни пред сюрреалността. Същността на въображението се реализира в литературния образ, затова и Башлар се занимава с поетическия образ, а не просто с образа, разбиран като "репродукция или сетивна, материална конфигурация на някакъв обект." (Comte-Sponville 2001: 295).

Необходимо е да отбележим също, че поетическият образ се изразява писмено. Поезията предоставя на въображението безкрайността, в която то е свободно, защото "поезията е Царството на езика" (Bachelard 1988: 39). Следователно ролята на езика е от съществено значение в поетиката на Башлар. Не може да изразим поетическия образ писмено без помощта на езика, затова поезията и поетическият език са обект на анализ от страна на френския философ.

Чрез феноменологичното изследване на образите Башлар избягва употребата на систематиката, с която философите остават винаги "затворени" в една философска ситуация, и съставя двойна визия за образа - образът в изкуството, който оживява, витализира и образът в науката, който задвижва интелекта, докато не произведе най-близък до реалността резултат. Образът има и различни "лица" във феноменологията на Башлар - първоначално терминът описва архетиповете, които се проявяват чрез образите, свързани с елементите земя, въздух, вода и огън: "Четирите елемента ще ни послужат като аксиоми, класифициращи така финото поетическо изследване на епистемолога, защото „четирите елемента са хормоните на въображението." (Durand 1992: 31).

Поетическият образ има най-различни характеристики, но една от най-важните е, че той не е "ехо на някакво минало" (Башлар 1988: 16), не може да се изследват причините за появата му. Според феноменологията първата характерна черта на образа е, че той е трансцендентен. Втората характеристика на образа, е че представяният обект е даден мигновено като такъв, какъвто е. Третата специфичност на образа е, че мечтаещото съзнание вижда своя обект като Нищото, като това, което не е тук, но което се появява спонтанно. Образът е сянка на обекта, образът е обект-фантом, без причини и последствия (Durand 1992: 17-18). Трябва да присъстваме в самия момент на пораждането на поетическия образ и да не се опитваме да разберем същността му посредством научните си познания.[3] Науки като психологията и психоанализата не могат да детерминират онтологията на поетиката и онтологичното измерение на образа. Те търсят причини, обяснения, а Башлар търси "системно пробужданата наивност" (Башлар 1994: 6). Именно затова той използва феноменологията: "феноменологичното изискване към поетическите образи е просто: то се свежда до поставяне на ударение върху изначалното им свойство, до схващането на самото същество на тяхното своеобразие и до ползване по този начин на прочутата психична продуктивност - тази на въображението." (Башлар 1994: 4).

Несъмнено Башлар е познавал много добре постулатите на психоанализата и феноменологията, но той не се самоопределя като феноменолог или психоаналитик.  Бивайки изключително ерудиран учен, той отправя философските си търсения към тематики с интердисциплинарен характер и подхожда с философска нежност към словото. За него Ален Боске пише, че не е ортодоксален философ: "Той изпитваше към поезията, била тя завършена или в чернова, истинска и хищна страст. Твърде малко го интересуваше кой е авторът и първоначално не се запитваше дали е пред най-нищожния формален перфекционизъм. Той търсеше онзи шок от думи, който да предизвика представа, способна да разтърси реда на нещата и понятията." (Боске 2011: 97). Според Боске, поетиката за Башлар представлява "спокоен бунт" и "обещание за метаморфоза" (Боске 2011: 97), а неговите книги, "оценени от дистанцията на времето, са признание за вяра в извисеността на поетичното изкуство, а всяка друга ценност, традиционна или модерна, му изглежда порочна в своята рационална или метафизична същност." (Боске 2011: 98).

 

Поля Търколева е докторант към ИИОЗ, БАН, e-mail: ptarkoleva@yahoo.com

 

Литература:

 

1.           Башлар 1988: Гастон Башлар. Поетика на пространството. София: Народна култура, 1988.

2.           Башлар 1994: Гастон Башлар. Поетика на мечтанието. София: Аргес, 1994.

3.           Башлар 2007: Гастон Башлар. Въздухът и сънищата. София: Рива, 2007.

4.           Боске 2001: Ален Боске. Плодовете на миналото. София:  ЛИК, 2001.

5.           Гейм 2004: Ан Гейм. Време, пространство, памет - във връзка с Башлар. - в: Глобални модерности, Майк Федърстоун, Скот Лаш, Роланд Робертсън. София: ИК "КХ", 2004.

6.           Bachelard 1968: Gaston Bachelard. L'eau et les rêves. Essai sur l'imagination de la matière. Paris: José Corti, 1968.

7.           Bachelard 1988: Gaston Bachelard. Fragments d'une Poétique du Feu. Paris: P.U.F., 1988.

8.           Canguilhem и Lecourt 1969: Canguilhem и Lecourt. L'epistemologia di Gaston Bachelard. Milano: Jaka Book, Saggi, 1969.

9.           Castelão 1997: Teresa Castelão. Gaston Bachelard et le milieu scientifique et intellectuel français. - в: Actualité et postérités de Gaston Bachelard. Paris: Presses Universitaires de France, 1997.

10.        Chimisso 2001: Cristina Chimisso. Gaston Bachelard. Critic of Science and the Imagination. London: Routledge, 2001.

11.        Comte-Sponville 2001: André Comte-Sponville. Dictionnaire philosophique. Paris: P.U.F., 2001.

12.        Durand 1992: Gilbert Durand. Les structures anthropologiques de l'imaginaire. Paris: Dunod, 1992.

13.        Grieder: Alfons Grieder. Gaston Bachelard, Phénoménologue de la science moderne. - в: Cahiers Gaston Bachelard 8 - Bachelard et la phénoménologie, http://www.gastonbachelard.org/fr/ressources/autrestextes/A.GIEDER_Article%20sur%20Bachelard%20_1986(traduction-J.LAMY).pdf

14.        Grimsley 1977: Ronald Grimsley. Two Philosophical Views of the Literary Imagination: Sartre and Bachelard. - in: Comparative Literature Studies, Vol. 8, N 1, May 1977.

15.        Hans 1977: James S. Hans. Gaston Bachelard and the Phenomenology of the Reading Consciousness. - in: The Journal of Aesthetics and Art Criticism, Vol. 35, N 3, Spring, 1977.

16.        Lacroix 1970: J. Lacroix. Panorama de la philosophie française contemporaine. - в: Vincent Therrien. La révolution de Gaston Bachelard en critique littéraire. Paris: Klincksieck, 1970.

17.        Puelles 1998: Luis Puelles Romero. La fenomenología de lа imagen poética de Gaston Bachelard. - en: Contrastes, Revista Interdisciplinar de Filosofía. vol. III, 1998.

18.        Therrien 1970: Vincent Therrien. La révolution de Gaston Bachelard en critique littéraire. Paris: Klincksieck, 1970.

19.        Trione  1981: Aldo Trione. Rêverie e immaginario, L'estetica di Gaston Bachelard. Napoli: Biblioteca Tempi Moderni, 1981.

20.        Vydra 2012 : Anton Vydra. L'image et l'affectivité: le problème du sujet dans la notion bachelardienne de l'imagination.- in: Archiwum Historii Filozofii i Myśli Społecznej, Poland, Vol.57/2012.

 


 [1] Интересен анализ върху философия на отрицанието е предложен от Canguilhem и Lecourt, двама от най-известните изследователи на творчеството на Башлар в: L'epistemologia di Gaston Bachelard, Milano: Jaka Book, Saggi, 1969, pp. 107-116.

 

[2] Anton Vydra. L'image et l'affectivité: le problème du sujet dans la notion bachelardienne de l'imagination. - в: Archiwum Historii Filozofii i Myśli Społecznej. Poland: Vol.57/2012, p. 189. В тази статия Антон Видра разглежда Башларовото понятие „образ", което не е външен обект, а се заражда на границата на субективността. Според него във външния свят няма образи, а има само стимуланти  за пораждането на образи. За да се породи един образ е необходима субективността на индивидуалното съзнание, което не е обременено от рационалната мисъл, необходима е субективността на едно младо индивидуално съзнание, ситуиращо се в афективна среда (Vydra 2012: 193).

[3] В „Поетика на пространството" (София: Народна култура, 1988) Башлар много ясно дефинира визията си за пораждането на  поетическия образ: философът трябва да забрави своите знания и да не се подчинява на навиците на научното изследване, за да може да изучи въпросите на поетическото въображение. Културното минало не е от значение, а създаването на мисловни връзки, теоретични конструкции е безполезно за разбирането на поетическия образ, който е „внезапно открояване на психическия живот" (Башлар 1988: 15).  За разлика от подхода при научната мисъл, според който една нова научна идея трябва да бъде научно обоснована и представена на фона на останалите научни теории в дадена област, то при философията на поетическото въображение това не е възможно. Причината е, че поетическата дейност няма минало, където да се проследи подготвянето и зараждането й. (Башлар 1988: 16).

 

comments powered by Disqus