NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Традиционно, модерно, постмодерно – религията в Европа днес

Брой
№ 22 (2012)
Рубрика
Ресурси
Автор
Нина Димитрова

 

Публикуваната през 2010 г. книга на Нонка Богомилова[1], посветена на съвременната религиозна ситуация в Европа, представлява мрежа от различни ракурси, опитваща се да „улови" днешното религиозно в неговата изчерпателност. Многообразието от теми налага и различни компетенции, демонстрирани отчетливо от авторката. Построено на колажен принцип, изложението започва с личните впечатления от една знакова тематична конференция (организирана от Международната ситуация по социология на религията), която ни информира за последните тенденции най-общо в религиознанието. От споделеното от Н. Богомилова се убеждаваме, че един от най-важните проблеми пред днешните религиоведи (сред тях - философи и социолози на религията, психолози, историци, културолози, антрополози и т. н.) е диагностиката на съвременната ситуация. След като сравнително доскоро повечето от тези социални учени (най-общо казано) са били на мнение, че процесът на секуларизация е необратим, в последно време ревитализирането на религиозността (а не просто на конкретна религия) силно разколеба тази увереност и въпросът дали не настъпва някакъв тип десекуларизация е често поставян и мотивиращ изследователите да търсят феноменологията на съвременното свещено. Алтернативната религиозност, от чиито първи прояви ни дели вече половин век и чийто пик е отдавна отминал, все пак има сериозно присъствие в културата на съвременна Европа, а в интересуващото ни отношение то се изразява тъкмо в неимоверното разширяване на сферата на свещеното - направо поглъщащо светското, след като се смята, че включва „футбола, секса, гурме-ресторантите и други популярни феномени и екстремни преживявания", по думите на авторката (с. 15). Но обсъждани са далеч не само стремежите за „повторно омагьосване" като емблематични за постмодерната духовност; опитите за социалната адаптация на западното християнство и особено политическата употреба на исляма са също сериозни доводи в полза на констатацията за жизнеността на религията, както е озаглавено предишното, също коментирано и представяно от авторката издание на авторитетната конференция.

Специално внимание е отделено и на друг важен тематичен център на провежданите религиоведски форуми - възможността за съ-съществуването на религиите днес, т. е. на религиозния плурализъм, като в книгата на Н. Богомилова намираме не само интересна и важна информация, но и заявените нейни тези по повдигнатите въпроси. Това е валидно и по отношение на посветената на философията на религията част от монографията, както и в следващия я веднага социологически анализ. Трябва да се отбележи, че смяната на теоретичните нива в книгата е един от особените нейни белези - философският анализ или предхожда, или обобщава коментираните факти (както е в случая с въвеждането на философския хоризонт на проблема за религиозното образование).

Втората част разглежда теми, към които Н. Богомилова има отдавнашно влечение - отношението държава - религия в многообразните му аспекти. Тук тя развива своите тези, залегнали от предишни нейни - както теоретични, така и конкретно-емпирични -  изследвания, запознавайки ни с различните модели на обсъжданото отношение в различните страни от „Западната демокрация". Ползвайки се от последните проучвания по въпросите, авторката синтетично ни излага твърде любопитни данни, които значително допълват представите ни за тези страни като цяло. Разбираемо е отделеното внимание на балканската тема (ще припомня, че Н. Богомилова има трайни интереси в областта на балканистиката с оглед на религиозната проблематика), разработена интелигентно и отговорно.

Последната част на книгата обсъжда обучението по религия в гражданските европейски училища, като въвежда доста широк хоризонт, привеждайки и коментирайки мненията на видни специалисти в дадената сфера. Ценна е възможността, която ни се предоставя да сравним разгръщането на проблема в Западна и в Източна Европа, а, разбира се, особено сме заинтересовани от поднесената информация за положението у нас. Н. Богомилова е изложила както изказваните публично позиции, така и е привела множество данни от социологически изследвания, от мнения в пресата, от различни други форуми, т. е. явни са старанията ѝ за обективност и изчерпателност. Въз основа на последвалия обобщаващ философски анализ авторката извежда три основни положения, първото от които ми се струва най-важното, разкриващо и нейната собствена позиция по разглеждания проблем - че гражданската образователна система би могла да предложи единствено „учене за религия", но не и „учене от религията" или „учене в религия".

Тези „дебати, феноменология, социално-антропологичен профил" (както анонсира подзаглавието), на които се натъкваме в книгата на Нонка Богомилова и които разчитаме като интересно поднесена информация, придружена от аргументирани собствени тези, правят тази книга актуален и експертен прочит на РЕЛИГИОЗНОТО днес. 

Проф. дфн Нина Димитрова работи в ИИОЗ

 


[1] Нонка Богомилова. Религиозното разнообразие в съвременна Европа. С., ИК „Реклама Пони", 2010.

 

comments powered by Disqus