NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Агни йога и космическата еволюция

Брой
№ 23 (2012)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Васил Сивов

 

Свещените писания на различни култури свидетелстват как от древни времена човешкият разум полага усилия да разбере силите, породили и управляващи развитието на Вселената. Опитите на три велики древни народа - индоарийци, перси и евреи са увековечени в индуистките Веди, зороастрийската Зенд-Авеста и Стария завет. И докато Зенд-Авеста и Старият завет описват създаването на Вселената от персонифициран извънкосмически бог, в хронологически най-старото писание Ведите поетичните умове на индоарийските мъдреци се реят в безкрайното  пространство в търсене на абсолютната Истина и си задават недостъпни за невежите и суеверни умове въпроси като: „Къде са животът, кръвта и душата на Вселената? Кой може да каже откъде е това творение, какъв е източникът, създаден ли е или не? Боговете (Девите) не могат, защото са дошли по-късно." Такива въпроси си задават ведическите мислители в доисторическите времена, когато другите народи се намират още в своята детска възраст, когато знанието достига до тях по пътя на внезапното озарение в чистия необременен от пороците на цивилизацията ум. В един от химните на Ригведа, датиращ отпреди 5000 г. пр. н.е., намираме и отговорите: „Преди появата на тази феноменална Вселена нямаше нито несъщество, нито същество, нито атмосфера, нито небеса. Нямаше и смърт, защото нямаше безсмъртие, нито ден, нито нощ. Само това Единно дишаше без дъх в своята същност. И нищо друго нямаше битие. От този зародиш излязоха мощните творчески сили - енергията отгоре и природата отдолу." (Риг-Веда Х, химн 129) По-късно в Упанишадите идеята е доразвита: „От това недиференцирано Абсолютно Битие постепенно се развиват жизнената сила, умът и всички центрове на чувствата, ефирът, топлината и всичко газообразно, течно и плътно." (Мундака-Упанишада ІІ.1.3.)

       Поразително и за съвременната наука е, че в такива древни времена индийските философи и мислители откриват, че разумът, мисълта, ефирът са резултат от еволюцията на единната недиференцирана енергия. В друга Упанишада се казва: „Цялата Вселена преди да започне еволюцията на времена и форми се намира потенциално в това непроявено причинно състояние." Тази недиференцирана причинна енергия се нарича от различните философи с различни имена - Авиактам, Пракрити, Майя, но значението й е едно и също. А самият процес на космическа еволюция се описва по следния начин: От недиференцираната първична енергия възниква ефирът. Впоследствие ефирните частици на атомите започват да вибрират и това състояние на ефирния океан се нарича Вайю - това, което се движи. То е предизвикано от притеглянето, сгъстяването на материята. Съпроводен с огромни количества топлина този стадий на космическата еволюция се обозначава като Агни, въплъщаващ триединството на огъня.   С охлаждането на океана от газообразна материя се извършва преходът към нейното течно състояние - Апах на санскрит и появата на плътната маса - Притхиви, от която възниква зародишът на живота. (Таитирия-Упанишада ІІ.1.)

        Такова е изложението на основните стадии на космическата еволюция във ведическата литература.  То е крайъгълният камък, на който се въздига величествената надстройка на доктрината на еволюцията при по-късните философи.  Сред шестте главни философски школи на Индия системата Санкхя на философа Капила изцяло е посветена на системното научно обяснение на процеса на космическата еволюция. Живял през VІІ век пр.н.е., неговата космология се разпространява из цялата древна философия на западния свят. В своя фундаментален труд „Религиите на Индия" проф. Ел Хопкинс твърди: „Платон заимства идеите на Санкхя от Питагор. Единството на душата и светлината в неоплатонизма и христианския гностицизъм в своя оригинален вид са взети от индуистки източници.Порфирий - ученик на Плотин повтаря йогическата доктрина за непосредственото възприятие от трактата на сирийския философ Бардезанс, който съдържа изложение на Брахма сутра."(с.560)

       Удивителното в системата Санкхя е, че нейните ултимативни заключения съвпадат с изводите на съвременната наука. Следвайки принципите на индуктивната логика Капила разглежда строежа на Вселената като резултат  от еволюцията на космическата енергия, наречена Пракрити. Тук за първи път се появява идеята за корелацията и взаимодействието на силите в обективния и субективен свят, намиращи се в равновесие. Процесът на еволюция започва с нарушаването на това равновесие, продължаващо милиони години, след което в отделен цикъл започва процесът на инволюция, т.е. космическо разпадане, при което феноменалният свят се връща в своето причинно състояние. Духовният прилив Пуруша озарява Пракрити, която последователно еволюира в Разум и Его - състояние, в което космическият субект и обект вече са диференцирани.      

         Първият стадий на еволюцията на космическата енергия в обективни феномени е Акаша, ефирът. Когато ефирните частици започнат да вибрират и се движат се раждат светлината, топлината и газообразното състояние на материята, което постепенно преминава в течно и плътно. От фините частици на материята - атомите и молекулите (танматра на санскрит) се развиват плътните груби елементи. Капила отнася фините частици към причинното състояние на Пракрити или вечната енергия и ги нарича центрове на силата.       

          Така още в VІІ век пр.н.е. великите мислители на Индия откриват истини, до които съвременните еволюционисти и космолози достигат едва сега. Раждането на звездите и планетите започва от първоначалните мъглявини, разсеяни в пространството, където формирала се плътна точка става център на притегляне на окръжаващата я материя. Това потвърждава идеите на Санкхя, че еволюцията започва, когато се наруши равновесието на свойствата на материята вследствие разликите в плътността на Пракрити.

        Древните еволюционисти на Индия прилагат доктрината на еволюцията към всеки феномен и обясняват как от първите живи клетки се развива човешкото същество. За тях всеки зародиш на живота, за да се развие като човек трябва да премине през всички стадии на минералното, растително и животинско царство. Това, което ги отличава от съвременните учени е тяхното убеждение в непрекъсването на съществуването на всеки зародиш на живота от най-низшето до най-висшето стъпало на неговото развитие. Така те достигат до фундаменталния въпрос: Има ли определена цел процесът на космическата еволюция?

        Един от изтъкнатите еволюционисти на Америка в началото на миналия век Джон Фиске твърди: „Може да се докаже, че моралните принципи имат своите корени в самите основи на Вселената и космическият процес е етичен в най-съкровения си смисъл. Този изумителен космически процес е устремен към духовното съвършенство на човечеството, което е и истинската цел на еволюцията."   Именно това е формулирано от индуските философи в най-дълбока древност. Целта на космическата еволюция на Пракрити е крайното освобождение на Пуруша - истинския дух на човека от оковите на невежеството, несъвършенството и изолацията, достигането на съвършената свобода. Зародишът на живота преминава през тежка борба, за да се прояви като човешко същество. Тази борба е описана в известното санскритско изречение: „Изключително трудно е низшите живи същества да се родят като човешки, тъй като природата е посветила най-дългия период, за да развие висшия и изключително сложен човешки организъм." Издигайки се от животинското равнище към моралното, когато признаваме егото на ближния и пожелаваме неговото добро, ние преминаваме към най-висшето духовно, постигайки познанието за нашата истинска природа. Ето защо човек може да бъде морален без да е духовен, но духовният човек никога не може да бъде неморален. Затова и в Бхавагат Гита се казва: „Този, който осъзнава своята духовна природа, побеждава всички стадии на еволюцията, става свободен от всички несъвършенства и достига вечната благодат."      

      Изповядвайки тези идеи, учението за живата етика Агни йога, развито през 20-те години на миналия век от Николай и Елена Рьорих в процеса на беседи с индийските духовни учители - махатми, цели овладяването на космическата енергия Агни и насочването на човешката еволюция към все по-висши форми на космическото битие.  В учението са посочени двете сили, чието диалектическо взаимодействие определя развитието на Вселената - Теос, космическия магнит, двигателят на космическата енергия, творец на живота и Хаос - силата на разпада. В този смисъл то се налага като своеобразен одухотворен материализъм, допускащ съществането на неизвестни за науката видове материя. Диалектиката на еволюцията на Космоса  довежда до разбирането на смисъла на съществуването на човека като съзнателно космическо същество. Приобщаването му към космическото творчество предопределя бъдещите направления на неговата дейност и все по-тясното обвързване на еволюцията на човека и породилата го Вселена.

        Към най-съществените черти на учението Агни Йога се отнася неговият космизъм - вселенските измерения и обхват, които придобива човешкото съзнание в стремежа си да достигне по-високи равнища на познанието. В тази светлина еволюцията на човека е преди всичко космическа еволюция, извеждаща разума извън границите на планетата, въвеждаща го във взаимодействие с най-фините пространствени енергии и свързваща го с по-високо организирани разумни същества в процес на цялостно одухотворяване на усвоявания космос. В своята най-дълбока същност човек е подобен на Вселената и тя определя най-съкровените страни от неговото съществуване. Преодолявайки границите на собственото си его човек придобива своето ново АЗ в йерархията на разуми на всеобхватната Вселена.

Антропологическата структура в различните  философски учения

 

Египетска  сакрална  антропология

  • АТМУ Божествена Душа
  • ПУТАХ Разумна Душа
  • СЕБ Наследствена Душа
  • АКХУ Душа на възприятието - Ум
  • КХАБА Сянка - покриваща Душа
  • БА Дишаща Душа
  • КХА Тяло - Душа на кръвта

           

Индийският  езотеричен  буддизъм  и
теософията на «новата вълна» (
XIX в.)

  • Атма Дух
  • БУДДХИ Духовна душа
  • МАНАС Разум
  • КАМА-РУПА Животинска душа
  • ПРАНА Жизнена енергия
  • ЛИНГА - ШАРИРА Астрално тяло
  • РУПА Тяло

 

Екзотеричната  Веданта

  • Атма Дух
  • АНАНДАМАЙКОША Обвивка на блаженството
  • ВИДЖНЯНАМАЙКОША Обвивка на съзнанието (разума)
  • МАНОМАЙКОША Обвивка на разсъдъка
  • ПРАНАМАЙКОША Обвивка на жизнената енергия
  • АННАМАЙКОША Телесна обвивка

                                  

Йогически  индуизъм

(Тарака  Раджа-йога)

  • Атма Дух
  • КАРАНОПАДХИ Носител (основа) на причинната душа
  • СУКШМОПАДХИ Носител (основа) на разума и разсъдъка
  • СТХУЛОПАДХИ Носител (основа) на низшите начала

                              

Питагор

  • Nous Дух (Висш Разум) = Монада
  • PHREN (Низш Разум)
  • THUMOS Живот - дихание
  • Тяло

                             

Платон

  • Ноус Дух
  • ЛОГИСТИКОН Разумна душа
  • АЛОГОН Животинска (неразумна) душа
  • ТЯЛО

 

Аристотел

  • Разумна душа
  • Животинска душа
  • Растителна (вегетативна) душа
  • Тяло

 

Ортодоксално  христианство

  • Дух
  • Душа
  • Тяло

 

Тибетски  будизъм  Махаяна

  • hLun dhub Дух
  • LANA. SEM - NYE Духовна душа
  • NGI Физическо его (животинска душа)
  • NGA - ZHI Волева форма
  • ZER Жизнен лъч
  • CHHU - LUNG Астрално тяло
  • A - KU Тяло

 

Европейска  окултна  философия

  • Духовно тяло
  • Ментално тяло
  • Астрално тяло
  • Физическо тяло

 

 

Учението  Жива Етика

  • Висше тяло
  • Огнено тяло
  • Фино тяло
  • Плътно тяло

 

Езотерична Доктрина

(Школа на Адептите)

  • Атма Дух (космическа енергия)
  • ЯЙЦЕ НА АУРАТА Висша енергийна обвивка
  • БУДДХИ Духовна душа (носител на духовна енергия)
  • МАНАС Разум
  • КАМА - МАНАС Низш ум (разсъдък)
  • КАМА - РУПА Носител на желания (животинска душа)
  • ПРАНА Жизнена енергия
  • ЛИНГА - ШАРИРА Астрално (ефирно) тяло
  • СТХУЛА - ШАРИРА Тяло

 

 

Доц. д-р Васил Сивов е преподавател в Стопански факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград

 

comments powered by Disqus