NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Светлини и сенки от Изтока с Владислав Христов

Брой
№ 23 (2012)
Рубрика
Poiesis
Автор
Светла Енчева


В колонката за фотография на броя на NotaBene, посветен на Изтока, ви представяме един неслучаен фотограф. И не само фотограф.

Владислав Христов е един от българските познавачи на Изтока, които са признати не само в България. Ще се осмеля да кажа, че в чужбина е получил по-голямо признание, отколкото тук.

 

 

Освен фотограф, Владислав Христов е и поет, пише и проза, като предпочитанията му са към кратките форми. Поезията му се отличава с характерен източен минимализъм. През 2010 г. влиза в класацията на 100-те най-креативни хайку автори в Европа. Не е случайно, че негови хайку са публикувани в редица престижни тематични сайтове и списания и са част от международни хайку антологии и сборници.

 

 

През 2012 г. негови хайку публикуват изданието на Американската хайку асоциация "Frogpond" и най-голямото руско издание за хайку "Улитка". Има номинирани хайку на конкурсите - "Cherry blossom", Канада и дори "World Haiku Association Haiga Contest", Япония. Текстовете му са превеждани на английски, немски, френски, японски и руски.

В България, освен публикации в литературни периодични издания и сайтове, Владислав Христов има издадени две книги - "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (стихове, 2012).

 

Носител е на първа награда от конкурса за кратка проза на LiterNet & eRuns Magazine (2007) и на първа награда от Третия национален конкурс за хайку на свободна тема (2010).

Инициатор е на първия национален конкурс за фото-хайга ("хайга" е комбинация между хайку и тематично свързано изображение) "Сезони", публикуването на "Основи на хайку" от Джейн Райкхълд на български, по негова инициатива се осъществява и благотворителния проект "Оризови полета - фотографии и хайку" за подпомагане на пострадалите от земетресението в Япония през март 2011 г.

 

Надявам се, че след това представяне у читателите на фотографската колонка на NotaBene се е събудил интересът да прочетат нещо от Владислав Христов. Тук обаче си говорим за фотография.

Каква е връзката между поезията и фотографията на Владислав Христов, може би ще се запитате.

Експлицитна връзка можем да намерим в т.нар. хайга - предаване на усещането на едно хайку посредством изображение, създаването на хармонично цяло между текст и изображение.

 

 

По-важна е, според мен, нагласата, която се възпроизвежда независимо какъв е "медиумът" на изкуството - слово, четка и туш, огледално-рефлексен фотоапарат, танц или нещо друго. Нагласа да умееш да виждаш красотата в малкото, в детайла, в ефемерното потрепване, във вълничките, които се образуват около падналата капка и които в следващия момент няма да съществуват. В тишината. Нагласата да владееш точната мяра, в която нещо да бъде показано или изказано. По такъв начин, че да докосне на точното място.


Нагласа, която умът ми интуитивно свързва със "скрития камък" в дзен градините. Нали знаете, скритият камък е онзи камък, който, макар с нищо да не се отличава от останалите, придава на една дзен градина необяснимото ѝ очарование.


Някои хора умеят да слагат "скрити камъни". Други, колкото и да гледат чуждия опит и да пробват, не умеят. Защото това не е нещо, което може да се научи в пет, десет или сто прости стъпки...

 

 

 

 

 

 




comments powered by Disqus