NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Метаезиците. Символи на цикличното време

Брой
№ 3 (2009)
Рубрика
Тема на броя
Автор
Васил Сивов

"In the beginning was the word." The word gives meaning of the idea, gives substance of the knowledge, it shapes the created reality. The present multimedia environment and the antagonistic social conditions set the word against the meaning, turned the language into the screen of reality. Becoming aware of the manipulation on the first level of communication - verbal expression - (phonetic language) man turns his attention to the next - intuitive (extrasensory) perception and expression through abstract symbols. While the intuitive communication presents direct transmission of information in the conditions of interpersonal brain resonance, the sophisticated archetype of the entire personality finds expression in the symbolic language. It is the sign of the universal identity of the vector symbolic of numbers, forms, sounds and emotions, as well as of the matrix symbolic of the unity of their counterparts.

 

"В началото бе словото". Словото осмисля идеята, дава съдържание на знанието, моделира създаваната реалност. Това е една първична форма на умствена пиктография, развита в нейния богат на звуци свят. Всеки език, колкото и примитивен да е при своето зараждане, неминуемо преминава в единство на звук, образ, мисъл и дума. Съвременната мултимедийна среда и антагонистичните социални условия породиха ужаса от езика. Те противопоставиха словото на смисъла, превърнаха думите в параван на действителността. Езикът стана средство за дезинформация и субективно тълкуване в нечий интерес. С разширяване лагера на тълкувателите празнодумството се превръща в основна черта на вербалната комуникация и води до информационен колапс.

Следва ли да считаме, че настъпва краят на вербалната комуникация, защото тя вече не ни дава точни сведения? Все още няма масова алтернатива на говоримия език, въпреки че все повече науки и дейности започват да ограничават словесните описания. Математици, химици и физици се изразяват с числа и формули, кибернетиците - с двоичен код, програмистите създават свои опростени езици, където думите са професионални термини, свързани с обозначаване на процеси, явления, връзки. Засега преобладава стремежът да се запази езикът като реален символ от езика - тълкуване.

Остава възможността, за да оцелеем и да се развиваме, да преминем към друга базисна структура на комуникация - интуитивната, т. нар. "хиперкомуникация". И тъй като комуникацията предполага адекватност на предаването и приемането на информация и енергия на съответстващи си равнища на вибрация, то интуитивното комуникиране може да се определи като директен пренос на информация в условия на резонанс на мозъците на индивиди с кохерентни трептения. Според една съвсем нова хипотеза на Фозар и Блудорф, представена във "Вселена, гравитация, разум", интуицията е хиперкомуникация, физически базирана на микрогравитацията и ефекта на тунелиране, използвана от ДНК за предаване на данни. (1.)

Интуитивното възприемане е усещане на потока на живота с получаването на индивидуални съобщения, излъчени от същества, вибриращи на същата честота и дължина на вълната. Тогава започваме да разбираме, че външният свят е съставен изцяло от послания. Когато осъзнаем единството на това, което ни заобикаля, тогава всички послания от всички същества от всички светове стават "от нас за нас". Интуитивно развилите се индивиди общуват като използват резонансната комуникация. Те предават, т.е. внушават си идеи, емоции, състояния на съзнанието. За съжаление интуицията дава само приблизителни представи за предаваното, общи впечатления, които се тълкуват чрез отгатване като приблизително верни. Ако искаме да обменяме знания с точно и пълно съдържание, това може да стане само чрез знаци-символи с предварително договорено значение и смисъл. (2.)

Един от най-разпространените символни езици са числата. В нашия триизмерен свят те обикновено означават количества - брой, тегло, парична сума, години. В един по-развит свят на комуникации те са и качество. Китайският прачовек Фу Си е измислил хексаграмите на Идзин като структури от числа, които означават качество. Маите са обичали да дават имена на числата - часовете, месеците, годините. Така по техния замисъл числото говори за своето качество. По всяка вероятност стремежът да се свързват числата с качества се базира на устройството на нашето подсъзнание. Според Юнг то лежи в океана на "колективното несъзнавано", населено от феномени, наречени архетипове. Архетиповете са енергии, имащи определени качества. Неговите последователи са определили до 22 възможни вида. В тълкувателни архетипове са превърнати и големите аркани на картите Таро, които са също 22. Съществуват и архетипни схеми, където всяко число се свързва с определен образ: В християнската мистика образът на Бога е едно, на Божията майка - 2, на Светата Троица - 3, както и на божественото семейство в древния Египет - Озирис, Изида, Хор. (3.)

Последователката на Юнг Мари-Луиз фон Франц е дала интересна интерпретация на числата като качество: "Числата са енергия, те се използват винаги когато се дефинира ситуацията на енергията в колективното несъзнавано." Според тази интерпретация енергията има качество, което по този начин измества приоритета на субстанцията.(4.) По-нататъшна структурализация на съотношението цяло-части е дадена в 20-те принципа на Кестлер и Уилбър, определящи реалността чрез т. нар. "холони". Според тях космосът е съставен от холони - съчетания на цяло и части с общи характеристики. Като първични елементи на реалността те едновременно трябва да поддържат както своята цялост, така и своята частичност.

Обобщавайки 64-те хексаграми, 22-та архетипа и аркани, 20-те холони, можем да ги разглеждаме като един постоянен опит да се отразят и стандартизират връзките на отделните процеси и части с целостта. Всички те са израз на две основополагащи тези:

- всеки елемент е число или структура от числа, графично развити като двуизмерни символи;

- елементите са част от цялото, като цялото се развива винаги в някакъв времеви цикъл. Времето е подреждането на частите в цялото. (5.)

Така отиваме към метаезика на трето ниво - изразяване и възприемане чрез абстрактни символи. При общуване с един по-висш, на по-високо равнище свят е необходимо да се използва метаезик, който е езикът на висшите символи - на формите и числата, придаващ им качествен смисъл. Символите от висше естество би трябвало да бъдат нещо повече от йероглифи, те трябва да отразяват една универсална вселенска логика чрез единството на число, форма, светлина, цвят и звук, разбираеми за всички достатъчно напреднали да ги дешифрират. Съществуват универсални символи, разбирани от всички като тези на единството в различни тълкувателни схеми на религиите - ян и ин, анкх, тетраедъра (два лотиращи триъгълника), пирамидите, т.нар. "меркаба". Също така в основни геометрични фигури се влага някакъв първоначален смисъл, проявяващ се при включването им в по-сложни фигури: триъгълникът символизира пресичането на силови линии в мрежа, квадратът - земната твърд, окръжността - пояс от енергия, вечен живот. От тях се построяват по-сложни геометрични фигури с комплексно значение. Например кръг с вграден квадрат с вписани в него триъгълници означава оптималната структура на закрилящия град.

Може да се каже, че геометризацията е в основата на метаезика на символите в съгласие с твърдението "Бог геометризира". Характерен пример за геометризиране е създаването на Мандалата като една елегантна символика на творческия дух. Още по-интригуващи и невероятни са геометричните символи - пиктограми и глифове, възникващи все по-често по полята на Великобритания, из цяла Европа и Америка. При един по-дълбинен анализ посланията, които те носят могат да бъдат разграничени в няколко групи:

1. Познавателни послания - прости фигури и рисунки, целящи осъзнаването ни, че не сме сами.

2. Въздействащи послания - прецизни орнаменти в кръг, въздействащи за промяна на енергийната ни структура и обща хармонизация.

3. Внушаващи послания - рисунки и геометрични фигури в кръг, внушаващи идеи за активност, обединяване и толерантност.

Едва ли символика от евентуално по-високо ниво на метаезик би могла да се дешифрира на най-ниското равнище на фонетичен език. По-скоро появата на пиктограмите стимулира комплексното развитие на целия ни ментален апарат, което да позволи усвояването на синхронни послания. От тази гледна точка усложняващите се и разнообразяващи се символи по нивята би следвало да се разглеждат като покана за диалог на по-висше равнище на принципа на обратната връзка. Вътрешният символен език не се нуждае от разчленяване и речников фонд, от граматика и морфология. Той си действа тихо, бързо и ефикасно - милиони битове информация преминават от миналото, настоящето и бъдещето, като само опитът и разбирането показват, че нещо се е появило от небитието и е станало битие на едно усещащо се като преживяващо и съпреживяващо същество.

Владеенето на различни нива на езици ще се запази и в бъдеще, но наред с това ще се развие нещо като универсален вътрешен превключвател, позволяващ при необходимост преминаване към език, съответстващ на възможностите на другата страна. Постепенно започваме да разбираме, че сегашният ни фонетичен език ще става все по-тромав и неспособен да изрази по-фините настройки на комуникация, основана на интуицията и дълбоко нюансираните положителни емоции. Спирането на мисловното бърборене в и около нас ще кристализира постепенно в усещане за възможностите на алтернативните форми на комуникация като сложни графични символи, цвят, звук, внушаване на идеи и емоции. Напредъкът в директно получаване на информация без помощта на вербално изразяване ще ни постави в уязвимо положение на откритост, което ще породи необходимостта от въвеждане на кодове за достъп до информационните файлове на отделната личност. Основен начин на предаване на информация ще стане излъчването на т.нар. "мисловни пакети" с многоизмерни данни, подобно на кодирани сигнали от спътник, които ще открият възможности за комуникиране с по-висши същества и ще предават моментално цялостна картина на това, което трябва да се предаде - от ситуацията в момента до предисторията, текущите идеи и целите на една еволюираща цивилизация.

 

Цитирана литература:

1. Фозар Г., Блудорф А. Вселена, гравитация, разум. Литера Прима, С. 2001.

2. Дей Л. Практическа интуиция. Бард, С. 2000.

3. Уесткот У. Числата. Тяхната окултна сила и мистични свойства. Аратрон, С. 2001.

4. Фон Франц М. Л. |Предсказване и синхронност. Психология на големия шанс. Леге-Артис, С. 2002, с. 12.

5. Пригожин И. Краят на детерминираността. Херон прес, С. 2000.


(Доц. Васил Сивов е преподавател в Югозападен университет.)

comments powered by Disqus