NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Дигиталните технологии и изобразителното изкуство

Брой
26
Рубрика
Тема на броя
Автор
д-р Татяна Петкова

Дигиталните технологии и изобразителното изкуство

д-р Татяна Петкова

„Целият живот е сън, а сънят не е нищо друго освен сън.” Тази строфата е от стих на най-голямия и най-известен испански бароков драматург Педро Калдерон де ла Барка от едноименна му пиеса, и своеобразна философска алегория: „Животът е сън” - пиеса, която оставя ярка следа в развитието на изкуство като цяло. Замисълът вложен в пиесата на Калдерон, неподозирано оказва влияние в много посоки в изкуството като цяло: както към процесът на индивидуализирано-аномиране на човека; така и при промените в изобразяването на човешкия образ в живописта; а в частност пиесата на Калдерон се явява, и опит да изкаже  извода, че театралното изкуство създава един изключително семпъл откъм плътност, и обем свят, чийто разпадане е така бързо възможен, както светът на виртуалното в реалността ни.

Вече от опит знаем, че реализмът не е приоритет във фантастиката, така както и сложните образи. Ако познатите ни до неотдавна фантастични разкази и романи, позволяваха на съзнанието ни, да се опитва да сътворява образите на персонажите от редовете на книгите сами, то днес визуализацията на какъвто и да било фантазен персонаж, се превърна в приоритет на дигиталните технологии - от образите във фантастичните блог-блъстери, до обикновената софтуерна програма, която ни представя някакво визуално образно меню. И ако при създаването на фантастичните триизмерни образи, задачата е по-сложна - как да се създаде нещо, което да е все пак с неземен произход, но пък от друга страна, да не предизвиква отвращение, или страх, т. е. да притежава някакви положителни естетически характеристики, то при създаването на дизайна на web-страниците, илюстрациите на електронните книги и пр., вече се използва и функционира съвсем сериозно развиващо се дигитално изкуство, което се възползва от технологиите и софтуерът, който е създаден за компютърно рисуване, така както и от възможностите на традиционните рисувателни техники - на живописта, графиката и приложните изкуства, които в последствие с помощта на технологиите отново стават част от виртуалното пространство. Тоест често това, което виждаме на дисплея или монитора като прекрасна картина, преди това в повечето случаи, просто е била създадена като обикновено платно или рисунка.       

Този текст има за задача, да представи: как се променя изобразителното изкуството благодарение на дигиталните технологии и по-конкретно, какво е мястото на човека в него; как е изобразяван в и чрез преливащите се техники между реалното и виртуалното. Ще бъде проследен образът на човека в творбите на дигитални художници като: Маги Тейлър, Рикардо Фернандез Ортега, Санна Томак, Сюзън Мадсън, Висенте Арнас, Ели Тиенине, Марко Ескобедо, Данни Куарк или Адам Мартинакис, и образът на човека, който се очертава от тези творчески концепции. Акцентира се върху факта, как в съвременното дигитално изобразително изкуство на „платната” на художниците оживяват персонажи, чийто образни характеристики преплитат в себе си, както приказното, фантазното, митичното и мистичното, от епохите на Античността, Ренесанса и Романтизма, така и еуфорията от виртуално-дигиталните светове, през драмата от и на реалното битие. Целта на този текст не е чрез „завързани” и чужди в повечето случай на отделния реципиент, фрази и анализи на хуманитаристи, да се погледне на творбите на днешните дигитални творци, а чрез непосредственото им представяне пред нас, да отпратим съзнанието ни, на една разходка към и в замисъла на автора, и художествените образи, които той е изобразил в своята моментна творческа фантазия.

От това, което се вижда при всеки допир с изобразителното изкуство и изобразеното на платната, от когото и да било художник е, че светът около нас, за всеки един от нас, преди всичко е такъв, какъвто е вътре в нашата глава. Главното занимание в живота ни, обаче е в крайна сметка, да създаваме в ума си аналог на живота, който бихме искали да из / живеем. Най-често се опитваме да изразим тази идеална наша аналогичност на живота като я изразим или изразяваме чрез изкуството. По този начин възможният за нас идеален образ за нещо, става тварен, творен и създаден от нас - реален и реализиран чрез и в изкуството. Последното винаги се е явявало като наш изказ на мислите, мечтите и сънищата ни - като един опосредстван образ за това, което бихме искали да бъде света, или на това, което мислим, че е бил светът. Не трябва да се забравя, че думата свят, в областта на изкуството има обощаващ характер, с много по-голям обем от този, който влагаме в нея при обикновената й употреба. Думата „свят” в изкуството може едновременно да означава: тварен и нетварен, реален и нереален, зрим и невидим, фантазен - немислим - умопостижим и пр.

Кои са новите имена и тенденции във виртуалната - дигитална живопис днес? Променили ли са се изразните средства на изобразителното изкуство, под влияние на виртуалната реалност и посредством средствата на дигиталните технологии?

В пиесата на Калдерон де ла Барка „Животът е сън”, се разказва как принц Сигизмундо е хвърлен от баща си Басилио в кула заради предсказание. В предсказанието се казвало, че синът му Сигизмундо, ще разруши и потопи в кръв държавата. След като все пак кралят-баща решава да освободи сина си, той става негов главен актьор в експериментите на баща си, които той е решил да извършва със сина си. В една от най-сложните философски пиеси на Барока, въпросът за властта - Божията, политическата, личната и човешката тленност - се пресичат същностно с въпроса за тяхната ценност, и с този за устройството на света. Калдерон го показва в една зловеща в красотата си игра. Тази игра е, всъщност, чудовищният властови експеримент на краля Басилио, който разклаща в съзнанието на сина си, границите между реалност и сън, за да провери моралните му опори. Така в тази пиеса чрез играта между усещанията на Сигизмундо за сън и реалност, се показва типичното за Ренесанса и за Барока разбиране, за нищетата на света и на човешкия живот, въплътено в метафората: „theatrum mundi”, или „театърът на света”, разиграващ се под погледа на Бога. Така в своята безпомощност с играта на неговото съзнание Сигизмундо възкликва:

„Какво е животът? Безумие.
Какво е животът? Илюзия,
Сянка, измислица,
От която облагата е малка;
Целият живот е сън,
А сънят не е нищо друго освен сън!”

„¿Qué es la vida? Un frenesí.
¿Qué es la vida? Una ilusión,
una sombra, una ficción,
y el mayor bien es pequeño.
¡Que toda la vida es sueño,
y los sueños, sueños son!”

 

Дигиталните технологии и светът на виртуалното пространство проециран чрез тях, неимоверно промениха облика на света. Тази шестваща в различни степени дигитално-виртуална технизация в съвременното общество от близо вече тридесет години, промениха коренно социума в планетарен мащаб, във всевъзможните му: икономически, политически, социални, правни, етически, културни и пр. перспективи. 

За да се превръща днес светът в една възможна „заедност” (с всичките възможни „за” и „против” глобализацията) - катализатор за това е дигитално-технико-технологичният бум. Целият този бум на свой ред поставя и много въпроси, свързани най-вече с източникът, който съгражда дигитално-технологичното „тяло” и неговото „битие” - човекът. Актуалността на тази пиеса на Калдерон, бихме могли да я открием в много посоки. Въпросът за властта и играта с нея - Божията, политическата, личната и човешката тленност - се пресичат същностно с въпроса за тяхната ценност, и с този за устройството на света. Тези въпроси и породилите ги проблеми, остават толкова актуални, колкото са били преди пет века.  Подредеността в обществата ни днес е една пожелателна положителна фикция. Опитваме се да мислим и говорим за живот и реалност на съзнанието през и чрез допира с виртуалното, и създаваната от него фантазна реалност. А всъщност днешната  виртуалност е една нова кула, като тази от пиесата на Калдерон де ла Барка, в която настоящият човек сам се потапя - губейки и обърквайки себе си и своята сетивност. За съжаление човекът в своята битийност все по-често се опитва да „сковава себе си", да разчита на своите очи и уши, и да се дистанцира от своята не визуална сетивност. За загубата на тази способност или необходимост за чувство, напр.  за допир за живост, или най-вече на самостоятелно мислене, спомага срастването на човека с пребиваването и общуването му във виртуалното пространство. Виртуалното създава фалшивата илюзия за един общодостъпен свят, който е пред и с нас. Този виртуален изкуствен свят е без каквито и да било граници и времеви ограничения, с достъпна и актуална информация, с възможност за комуникация на всякакво ниво, без необходимостта от много допълнително движение в реалното пространство. Виртуалната реалност днес е пренесена във всевъзможните средства за дигитална и визуална информация, които използваме - от телефоните ни, през телевизорите ни, та чак до джипиерес устройствата, които навигират автомобилите, които шофираме... Да виртуалното създава фалшивата илюзия, че не сме сами - все има някакво присъствие около нас, под формата на звуков или гласов сигнал, който ни говори нещо, информира ни. Но виртуалното създава и усилва чувството за самост, отчуждение и вялост, за една липса от живо присъствие, за липсата от свежест с дъх на реалност - съзнанието на днешния „КЛИКАЩ АЗ”, се движи между: социалната-реална неувереност и виртуалната имагинерна освободеност.

Човекът все повече и повече ще живее чрез и във виртуалното. Все повече неговата мобилност в пространството, ще е опосредствана. Да но тази наша склонност да имаме нужда от изкуство, духовност и култура, въпреки чисто битийната и тленна природа на телата ни, това наше същностно, дълбоко, вътрешно битие на разума, търси пътища, чрез които да се реализира и реабилитира във виртуалната реалност. Как изкуството показва себе си.?

В тази посока виртуалността се оказва изключително полезна, макар да парира чувството на живия допир с изкуството. Има нещо в дигиталното изкуство, колкото и прецизно да е то, което да не поражда живост на образа - няма я перспективата на възможно битие. Когато художникът създава образ върху платното, с отминаващото време, с изсъхването на боите върху плата, с влитането на емоциите около картината, и най-вече при докосването на платното, в реципиентът остава това чувство за живост, за нетленност - ето това различава картината от снимката, или дигиталният образ на екрана. Картината получава своята жива плът в лицето на платното, докато при снимката или дигиталният образ нетленността на „тялото” липсва - образът получил битие на платното, е получил своеобразна нетленност, некрайност, а образът от виртуалното-дигитално пространство, по презумпция е вече мъртъв. Подобно на семплостта от Калдероновата пиеса, изразена в сивотата на краткостта на сценичното битие, така и дигиталната живопис, ако преди това не е съпроводена с живото тяло на платното, би останала мъртва. Ето защо, когато докосвате платното на картина трепвате, изпитвате боязън нещо да не повредите, да не разрушите, да не разбъркате по някакъв начин микрокосмоса върху платното, защото вашето докосване до него е докосване до свят. Това чувство го няма, когато докосвате образа на монитора. Няма го и когато отидете на театър, не страдате и не чувствате нареденото на сцената пространство за действие като живо, но не бихте се чувствали така, ако това пространство е част от вашето реално битие. Фикцията на фантазността на виртуалното, е с предизвестена смърт на образното битие, с много по-голяма категорична крайност, от уж безкрайното виртуално пространство.

Ще съсредоточа вниманието ви конкретно върху изобразителното изкуство.

Чрез дигиталните технологии и виртуалното, изкуството стана изключително достъпно. Не бих желала да засягам темите за: копията; висшият и низш стил в изкуството - а да насоча вниманието си, конкретно към това: как днес чрез виртуалното, се промени изобразителното изкуство, и кой е основният централен образ в творбите на дигиталните художници?

Днес постоянно се създава всевъзможен софтуер, който да помага на програмистите, художниците и на дилетантите в рисуването да създават образи. Всеки един от нас има на смарт-фона си достъпна някаква програма за рисуване. От друга страна, чрез интернет можем да се разходим из всяка една картинна галерия по света, и да разгледаме до детайли всяка една изложена в тях картина. Нещо, което на живо трудно бихме могли да сторим, дори и да сме на живо в някоя галерия. От друга страна, този директен допир с изкуството премахва много прегради в реципиентът - направи изкуството достъпно, както и поражда желанието, или чрез достъпния софтуер, или чрез виждането на съответните детайли, човек да се опита да твори. Както се знае, всяко време си има своята тема в живописните платна. Ако за Средновековието, това е бил Божият Син, Богородица и светците, то баталните сцени напр. изпълвали платната на картините създавани по време на Първата и Втора световни войни. Днес ролята на протагонист отново е дадена на човека. Подобно на Античността, когато човекът бе мяра за всичко в света, или през Ренесанса, когато човекът стана Бог, защото идеята за Бог, не би я имало, без живият човек - днешният homo sapiens шества из платната на творците, както като причината за целия пъстър свят, или като център и възможност за една космополитна нравственост, така и като причина и катализатор на всевъзможни конфликти, кризи и рискове. Човекът в платната на днешните дигитални творци, се явява и Бог около, който гравитира целия митичен и мистичен свят, така и демиург, който твори от тварност и превръща в тварност всичко, до което се докосва. А защо е така? Каква е симптоматиката на този интерес към човекът? Отговорът на този въпрос е много простичък. Днес повече от и във всеки друг исторически момент, човекът осъзнава, че лесно може да говори за своето минало или за битието си „сега тук”, но не и за утрешния ден. Може да гадае, но очакванията към възможното утре, в повечето случай се оказват като лошо написан фантастичен роман. Днешният човек отвори кутията на Пандора, от която изкочи дигиталната-виртуална реалност и не се знае, какво ще бъде неговото битие в нейната компания.

Дигиталните технологии и проецирания чрез тях виртуален свят увеличиха рязко регистъра на възможностите за реализацията на човека, като го освобождават от редица традиционни за него обвързаности (с мястото, с непосредствената среда и т.н.). Но същевременно произвеждат условията и нуждата от бягство от реалността, от нейните проблеми, от общността, в която се живее, което води до едно отчуждаване, дори алиенация - не на сила, но състояние водещо до едно самозатваряне  и объркване на личността като при Сигизмундо в кулата от пиесата на Калдерон де ла Барка, който трудно прави разлика, кое в живота му е реално и кое фантазно, кое е плод на реалността и кое плод на съня. Не рядко човекът днес тъкмо на тази база от съмнения, по повод на възможната реалност, бяга като в убежище в мистичното, митичното, търси някакво обяснение на своите фантазии в образите на изкуството от Ренесанса, Барока, или Просвещението. Съзнателно се оглежда във фантазното битие на приказните герои и дори някак несъзнателно се съизмерва с тях. Всичко това можем да го открием в дигиталните живописни творби на творците, за които споменахме, че ще стане дума. Разбира се, към този списък от имена, биха могли да бъдат прибавени много други имена на дигитални творци, конкретно съм се спряла на тези, защото те представят различните тенденции в дигиталната живопис, както и характерните черти, и географски признаци на творците. Напр. Маги Тейлър, Сюзън Мадсън и Данни Куарк, са представители на Северна Америка; Рикардо Фернандез Ортега и Марко Ескобедо на Южна Америка; Санна Томак, Висенте Арнас, Ели Тиенине и Адам Мартинакис - са на Европа. Тази подредба на творците няма да бъде спазена в следващите редове, на които ще представя всеки един от изброените творци, както и някои от техните произведения. Основните общи неща между тях са: това са реални платна-картини; основният централен персонаж в тях е човекът; всички тези платна имат своята виртуално-дигитална битийност. А на вас ще оставя задачите: да понаучите повече за отделните творци, защото историята на изобразителното изкуство продължава своето развитие - тези имена на творци, са утрешните Рафаело, Моне или Дега; всяка една от предложените ви творби, ще ви потопи в своеобразен фантазен свят, навярно напомнящ на ваш сън, а тълкуването и анализът на интимното преживяване на видените във вашето съзнание образи, е чест и привилегия на отделната персонална субективност. Някъде из своята автобиография Салвадор Дали шеговито възкликва: „Обичам да посещавам изложбите си. Суетенето в залата винаги е голямо. Надписите с табелките на имената на картините са объркани. Изкуствоведите нещо проучват, опитват се да изкажат неща, които изобщо не са ми хрумвали, че съм искал да изобразя, а психолозите изследват кога съм бил на границата на лудостта, и кога отвъд нея. Очарователно зрелище”. Насладете се на таланта и фантазията на творците на днешния ден -  сами. Приятна разходка из света на фантазията на дигиталните живописци.

Маги Тейлър (Maggie Taylor) - е американска  фотограф-художничка. Нейният образен „Почти Алиса” език в творбите й, пресъздава приказната реалност, в която витае модерният човек. Подобно на Алиса, персонажите в картините й, ни въвеждат в царството на фантазиите, приказките, сънищата и мечтите.

Рикардо Фернандез Ортега (Ricardo Fernández Ortega) - е мексикански художник сюрреалист. Завършва школа за дигитални и визуални изкуства. В творбите си съчетава класическия стил с модерна живопис. Фернандез позиционира в центъра на творбите си женската фигура, която витае и обитава въображаеми, ефирни пространства, които предизвикват диалог за: еротичността носена от женското облечено тяло; поканите за интимност на женската телесност; и битовата роля на жените в обществото. 

Санна Томак (Sanna Tomac)  - е хърватска художничка. Потресена от войната в Хърватия, Санна става медицинска сестра и започва да работи за Международния червен кръст през 1995 година. Това, което вижда като нараненост на телата и болка на лицата на пациентите си, я подтиква да го изобрази чрез живописта си. Санна казва: „Живописта е средство за мен, да допринеса поне малко за красотата в живота на другите, и да ги научи, да изразяват красотата, мистерията и чудото на света около нас (без използването на думи). Живописта е форма на изява на чувството за майчинството, с това, че дава живот на образа на нещата от света. Дава им стойност и цел."

 

 Сюзън Мадсън (Susan Madsen) - е американска художничка. Нейните платна се оценяват като работа в сферата на исторически разширения реализъм. Затова свидетелстват образите и формите в платната й. Предмет на нейната дигитална маслена живопис е директно човекът и неговото тяло. Темите са: обезвереност, затвореност, безизходност на човека, както и тази, че човекът трябва да се обърне и промени себе си, за да запази света.


 

            Висенте Арнас (Vicente Arnás) - е испански живописец и гравьор. Откроява се като най-яркия представител на испанската пейзажна и фигуративна живопис. Неговата фигурална живопис, е причислявана към магическия реализъм и сюрреализмът. Човекът в творбите му, е разкъсан от спомена за приказките, изпълнени с приказните царски герои и фантазни светове, в които те пребивават.

            Ели Тиенине (Eli Tiunine) - е с полско потекло, но понастоящем живее и твори във Франция. Нейните родители били стенописни художници, чиито работи украсявали много исторически сгради и църкви. За съжаление много от тези произведения са пострадали от разрушенията от Втората световна война. Видимо от творбите й е, че художничката черпи вдъхновение във всичките си платна,  от основополагащите митове на нашата цивилизация, в унисон с реалностите на нашето време. Нейната четка обхваща митология, философия, християнската иконография, трагедията, радостите и удоволствията на плътта и духа ни. Приема се, че тя е основоположник на въображаемия реализъм в изобразителното изкуство.

 

Марко Ескобедо (Marco Escobedo) - работи и живее в град Лима, Перу. Занимава се с цифрова фотография, дигитална живопис и графичен дизайн. Изследванията му са насочени също така в областта на психологията и комуникационните науки. Ескобедо казва: „Възприемането на реалността отвъд сетивата ни може да изглежда фантазия, но това, че е фантазия, не означава, че не е истинска реалност някъде, в някакво пространство във Вселената (...) Изображенията в дигитално изкуство могат да бъдат получени директно от компютъра, или взети от други източници, като например сканирана снимка, или изображение изготвено с графичен софтуер, с мишка или таблетна графиката, но преди това трябва да бъдат родени като идеи в ума ни. (...) Има различни парадигми в компютърните изображения. Най-простичката е 2D компютърната графика, която имитира как можете да рисувате с молив на лист хартия, изображението е на екрана на компютъра и на уред, с който може да се направи може да бъде електронна писалка или мишка. Какво се получава на екрана? Нещо, което изглежда все едно рисувано с молив, писалка или четка. Вторият тип е на 3D компютърна графика Чрез нея екранът става своеобразен прозорец във виртуалната среда, в която са поставени предмети, които по-късно ще бъдат копирани от компютъра. Обикновено 2D графиката използва алгоритмични графики като основни средства за представяне на изходните данни, докато 3D графиката е векторна, и използва при създаването на обектите си перспективата, за да се получи илюзията за потапяне във виртуалната реалност. A това, дали е възможно, да се генерира изкуство чрез 2D или 3D графика, изцяло чрез изпълнение на алгоритми, векторни графики, кодирани компютърни програми, които обикновено трудно биха могли да се разглеждат като форма на изкуство? Разбира се, че да. Моето изкуство е доказателство за това. Но всичко това не би могло да се случи, без добро компютърно оборудване."

 

            Данни Куарк (Danny Quirk) - е американски художник. Занимава се с фотореалистична акварел, живопис  и дигитално изкуство. Неговите анатомични произведения съчетават класически пози, в драматична светлосянка и осветление, с много модерен обрат - илюстрира това, което е под кожата, и изобразява фигурната дисекция като важен регион на тялото. Той прави всичко това, за да покаже структурите, които се намират под нея - т. е. че под кожата ни, която е плод за нашите конфликти и различия, всички сме еднакви.

 

            Адам Мартинакис (Adam Martinakis) -  е роден в Полша, в момента живее и работи във Великобритания. Неговите компютърно генерирани творби заемат аспекти от фото-реализма и сюрреализмът, които правят опит да изследват човешкото състояние, което както се изразява Мартинакис, води до: „Смес от футуризма пост-фантазия и абстрактна символика

 

            „Какво е животът? Безумие. Какво е животът? Илюзия, сянка, измислица, от която облагата е малка..." (вж. Калдерон де ла Барка 2010) Изводът направен от Сигизмундо, в цитираните строфи от Калдерон, са подходящи за заключение. Човекът - нещастен поради непреодолимата тленност на своето телесно тяло, винаги е търсил пътища да продължи, дори само спомена за визуалното си, живо присъствие в света. От части го е постигнал чрез фотографските образи или записите на видео, или пък чрез споделянето на снимки в социалните мрежи проецирани от виртуалното. Но този опит за спомен чрез тях, е прекалено кратък. Колко пъти сме се сблъсквали с техническия проблем, да видим една снимка правена на по-стара софтуерна програма? А след 100 г., какъв би бил резултатът? Да сега изкуството във всевъзможните му форми, остава най-нетленният, от всички временни опити за запазване на нашия конкретен спомен, от нашето време и живеене в / на и за света.

Използвани източници:

Калдерон де ла Барка 2010 : Калдерон де ла Барка, Педро. „Животът е сън и други пиеси"; Изд. „Панорама", София 2010 г.

Calderón de la Barca, Pedro. La vida es sueño:

Teatro. Texto Completo. Acto Primero.]

<http://www.ciudadseva.com/textos/teatro/esp/calderon/la_vida_es_sueno_1.htm > (достъп до 17.10.2013)           

[Teatro. Texto Completo. Acto Segundo.]

<http://www.ciudadseva.com/textos/teatro/esp/calderon/la_vida_es_sueno_2.htm >(достъп до 17.10.2013)

            [Teatro. Texto Completo. Acto tercero.]

< http://www.ciudadseva.com/textos/teatro/esp/calderon/la_vida_es_sueno_3.htm >

(достъп до 17.10.2013)

MAGGIE TAYLOR < http://maggietaylor.com/ > (достъп до 17.10.2013)

RICARDO FERNÁNDEZ ORTEGA < http://ortegapintor.blogspot.com/ > (достъп до 17.10.2013)

SANNA TOMAC <http://www.sannatomac.se/ > (достъп до 17.10.2013)

SUSAN MADSEN < http://www3.telus.net/susanmadsen/ > (достъп до 17.10.2013)

VICENTE ARNÁS < http://vicentearnas.blogspot.com/ > (достъп до 17.10.2013)

ElI TIUNINE < http://www.elitiunine.com/ > (достъп до 17.10.2013)

MARCO ESCOBEDO < http://marcoescobedo.com/ > (достъп до 17.10.2013)

DANNY QUIRK < http://danquirk.blogspot.com/ > (достъп до 17.10.2013)

ADAM MARTINAKIS < http://adamakis.blogspot.com/ > (достъп до 17.10.2013)

 

 

 

comments powered by Disqus