NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Българските политици и Мрежата

Брой
26
Рубрика
Тема на броя
Автор
Петя Пачкова

Българските политици и Мрежата

Петя Пачкова,

ЮЗУ „Неофит рилски", Pachkova@swu.bg

 

Блогове

Интересен е въпросът за участието на българските политици в блогосферат. Както е известно блоговете имат характера на лични дневници, които могат да се занимават с всякакви теми, включително и политически. Спецификата на блога е, че само неговите автори могат да създават теми за дискусия, да контролират информацията, която се обменя в блога. Така че той отразява интересите и характера на тези, които го поддържат. За политици и общественици блоговете са удобно място, където да изразяват собствено мнение, различно от мнението на институцията, в която заемат даден пост. Това е начин и да се заобиколи политическата коректност, да не ги съдят, ако напишат нещо по-неприемливо и неприето да се изразява публично в политическите среди.

            От блогърите се изисква доста отделено време и известно постоянство, което за политиците си е истинско изпитание, като се има предвид характера и натовареността на техния труд. «Влизането в редиците на постоянното онлайн присъствие е коварно, особено за действащи политици и висши администратори. Защото, колкото и да е забавен профилът, все някой избирател ще се сети да се запита: "Абе, на този кога му остава време да работи?" /Политици в мрежата... 2009/. Изискват се и умения за писане, които едва ли са характерни във висока степен за всички тях. Така че е прекалено да се очаква, че те масово ще използват блогосферата за общуване с публиката.

 «Повечето проучвания сочат, че за момента блоговете оказват слабо и индиректно влияние върху политиката и върху гражданите. Те все още предпочитат да придобиват информация от утвърдените традиционни медии. Въпреки тези факти блоговете стават все по-ефективен инструмент за комуникация, обсъждане на проблеми и за мобилизация. Индивидите, които използват интернет блоговете за събиране на информация, са значително по-добре информирани от тези, които не ги използват и разчитат единствено на информацията от традиционните медии» /Проданов 2011, 280/.

            «Блоговете в определен смисъл завръщат, но във виртуалното пространство, радикалните партийни, идеологически, политически позиции. Ако в края на ХХ век партийните вестници, радио и телевизионни канали са заменени от медии, които представят различни гледни точки, то редица от политическите блогове завръщат предходния тип едностранност. Хора с определена политическа и идеологическа ориентация поставят в своите блогове новини, факти, статии и анализи, подкрепящи техните идеи, като дават и линкове към своите единомишленици. В този смисъл политическата блогосфера изостря политическите противопоставяния и битки, завръща ясните позиции и в нея се образуват различни клъстери от блогове със сходни политически и идеологически ориентации» /Проданов 2011, 265/.

            Различните електронни форми на общуване с масите са особено важни за партии и партийни лидери, които все още не са се наложили в общественото пространство, нямат достатъчно ресурси да влияят на медиите, нямат достатъчно приятелски медии или имат силни неприятелски медии. Те са особено важни и за партии, които се стремят да влияят повече на по-млада и активна аудитория, която ползва в по-голяма степен интернет форми и има навика да се информира от тях.

            «Блоговете правят по-лесно изтичането на компрометираща информация за партия или политическа личност. В много случаи информация, която тръгва от политическите блогове, води до публичен скандал със сериозни последствия» /Проданов 2011, 274/. Възможностите за оклеветяване или провеждането на последователни и настойчиви кампании за сриване на нечий авторитет рязко нарастват.

            «В България също има немалко такива блогове, насочени конкретно към негативна кампания срещу определени политици. Те се стремят да разрушат публичния имидж на тези политици. Могат да бъдат посочени блоговете срещу българския президент Георги Първанов (gotze.net) и срещу Бойко Борисов (boikob.blogspot.com). Нерядко такива блогове се създават от хора, напуснали определени институции или изгонени поради определени причини и превърнали в своя фикс идея постоянната негативна кампания срещу тях, събирането на всякакви негативни факти и интерпретации с цел уронване на техния престиж» /Проданов 2011, 279/.

            Според Константин Вълков «новият синдикалист се нарича «фейсбук», действа по-бързо, нанася удар мигновено, събира хиляди само с кратко текстово съобщение... Ако една стачка през 80-те се е организирала за седмица, днес са необходими секунди. Ако един лидер се е детронирал за месеци, днес мачетето фейсбук взема главата му за минути. Това са жертвите на есемес поколението» /Вълков 2013/.

            Когато се говори за този тип блогосфера трябва да се има предвид, че в нея негативизмът към всяко управление е много по-силен отколкото в традиционните медии. Така че и реакцията на политиците трябва да бъде специфична.

            Блогове почват да създават все повече политици, което се превръща във важен момент от тяхното участие в политиката и в средство за реакция срещу негативни кампании спрямо тях. Политиците все по-често използват блогове за да проучват дебатите и алтернативните мнения в публичното пространство, да привличат поддръжници, да оценяват своето влияние. Влиянието на един политик във виртуалното пространство може да се провери чрез броя на посещенията на блога му и реакциите на информацията в него. Използването на политически блогове по време на предизборни кампании има огромен потенциал за привличане на подкрепа от различни видове източници. Но, от друга страна, нарастването на тяхната роля прави все по-трудно предварителното планиране в процеса на предизборните кампании. Внася се един трудно предвидим и управляем анархистичен момент. «Потенциалът на интернет блоговете по време на предизборни кампании очевидно е разпознат и от българските политици, които също създават свои уеб страници. За първи път те навлизат по-масово в България през 2006 г., когато блогове създават Ивайло Калфин, Юлиана Николова, Петър Стоянов, Николай Камов и др. По време на местните избори през 2007 г. със свои блогове се включват кандидатът на десницата Мартин Заимов и на левицата Бриго Аспарухов. Общо по това време около 50 от действащите и бившите български политици имат блогове, като най-много са тези на политици от ДПС - общо 19,

от СДС са с 9 блога, а от НДСВ - със 7. Големият брой на ДПС се дължи главно на факта, че всички с изключение на един от техните кандидати за евроизборите, са си направили еднотипни блогове в безплатния сайт blog.bg. Сред най-колоритните политици, които са и интернет блогъри, са Любен Дилов-син и Иво Атанасов, които си позволяват да публикуват на тях лични и несвързани с политиката неща. Любен Дилов-син например публикува снимки, в които е подпийнал, а Иво Атанасов - множество информации за личния си живот, снимка по бански на Червения площад в Москва, както и футболни прогнози, свързани с тиражите от тотото» /Проданов 2011, 281/.

            Основна черта на тези блогове е, че те са свързани пряко с кампанията и се изоставят след приключването на кампанията. Често пъти авторите не присъстват достатъчно активно дори по време на самата кампания.

            «Типичен пример е Сергей Станишев, който като премиер малко преди изборите през юли 2009 шумно огласи началото на своя блог, а след изборите блогът му по едно време даже става недостъпен.

            Готвейки са за избори за кмет, много активно започва да води през 2009 г. своя блог Георги Кадиев, но в него за дълго време доминират проблеми, свързани с вътрешнопартийни битки за власт в БСП срещу Станишев. Той има предимството, че негови материали в блога често са препечатвани в традиционните печатни медии.

            През 2009 г. политиците значително увеличават броя на публикациите си с наближаването на изборите за евродепутати. Броят публикации на Богомил Шопов (31), Меглена Кунева (27) и Борислав Цеков (23) надвишават броя на всички останали» /Блоговете на... 2009/.

            Мнозинството от политиците-блогъри у нас използват личното си интернет пространство за политически партийни цели, т.е. те са подчинени изцяло на тяхната политическа роля. Блоговете им са най-често трибуна, канал за политическа комуникация и PR» /Проданов 2011, 281-2/.

Политическите блогове се използват сравнително рядко за изразяване на собствени позиции и значително по-често за критикуване на опонентите. Важна тяхна задача е да транслират идеите, позициите и платформите на партиите, чиито лидери и членове са /Кирова 2009a/ блогърите-политици. «Блоговете на политиците са част от каналите им за комуникация с избирателите. Най-често обсъжданите теми са общополитически, изборни и публикуване на личните медийни изяви (с по 7 публикации), което дава сигнал за предстоящите избори» /Блоговете на... 2009/.

Според Кирова «макар и да има примери за балансирани блогъри-политици (Кадиев, Мартин Заимов), болшинството политици са крайни или поне подчертано категорични в лансирането на своята и отхвърлянето на противниковите партии. В блоговете си политиците активно популяризират идеята, партията, към която принадлежат, като за сметка на това тотално отричат постиженията, потенциала и идеите на опонентите» /Кирова 2009b/.

            Според Проданов «особено активен в блога си е Мартин Димитров... В него той изказва мнения по всички проблеми - за здравната реформа, зимните гуми, антирадарите, каруците в столицата, газа, критикува остро „тройната коалиция" преди изборите в 2009 г. и след това. От БСП най-активно обновяваният и посещаваният блог през 2007-2009 г. е на Иво Атанасов, но той е пренебрегнат като кандидат за депутат и за евроизборите, и за парламентарните избори, поради което неговата активност не допринася за привличането на избиратели към БСП, а по-скоро демонстрира разочарование от политическа дейност» /Проданов 2011, 281/.    

Кирова коментира блога на Симеон Сакскобургготски: «Уеб-страницата му безспорно е аристократична и стилна, но функцията му е основно представителна и имиджова и респективно няма задачите, характерни за блог-формат. Основните категории са „семейство и мисия", „история", „символи и ордени", „дворци и изкуство". И вероятно с исторически-ретроспективния дух, в който е издържан сайтът, можем да си обясним класифицирането на двореца и ловното стопанство в Кричим в категорията „частни дворци и домове", при положение, че актуалното правно състояние на имота е държавна собственост. Уебстраницата разполага с медиа център с богат архив със снимки на фамилията, както и с видео и аудио-записи на Симеон Сакскобургготски» /Кирова 2009с/.

Тя коментира в критичен план факта, че българските политици не споделят лични емоции и мисли на страниците на блога си, че блоговете им звучат по-скоро като радиоточки, а не като неформален разговор-диалог. Всъщност според мен това е доста логично да се очаква. Политиците са си политици. Цялото им поведение е ориентирано към печелене на политически симпатии чрез налагане на определена политика. Дори интимното им лично поведение е строго съобразено с това. Наивно е да се очакват от тях лични изповеди. Особено като се има предвид страха им от любопитството на публиката, мощта на медиите и новите технологии за компрометирането им.

            Механизъм за постигане на целите на политиците в блоговете им е така наречената "Индиго" опция. В личното си уеб пространство те мултиплицират медийните си изяви, като препечатват интервютата си от вестници, качват стенограми и клипове от гостувания в радио и телевизионни предавания" /Кирова 2009a/.

Отчетен форум" е друга функция, която се вменява на блоговете. Чрез тях политиците описват и отчитат пред публиката колко и каква общественополезна дейност са извършили. Публикуват стенограми на изказвания в Парламента, на предложения за законопроекти, информират за посещения в избирателните си райони, за срещи в Брюксел и т.н. /Проданов 2011, 284/. Рядко представят нещо ново за разлика от гражданите-блогъри.
           По-слабата активност на политиците в блогосферата се дължи и на недостатъчното проникване на интернет в България, което ограничава възможността за генериране на достатъчно политическа подкрепа онлайн.

            «Постепенно обаче политическата роля на блоговете и в България нараства. При предизборната кампания за кмет на София през 2009 г. политически блогъри, обединени във Форумно общество „Де зората", излязоха с призив за издигане на свой кандидат за кмет на София и номинираха като такъв интензивния блогаджия и бивш активен политик Теодор Дечев» /Проданов 2011, 285/. Воденето на блог в бъдеще може би ще превърне във важно условие някой да бъде номиниран за изборна длъжност, защото отказът от такъв тип общуване може да се интерпретира като израз на некомуникативност и високомерие, нежелание да даваш на избирателите редовно информация за своята дейност.

            И според Кирова „блогформата набира скорост. Дори новинарският сайт actualno.com, който прави инициатива "Другото лице на политиците" дава възможност на лидерите на основните политически сили пространство за водене на личен блог в рамките на сайта» /Кирова 2009b/.

            В изследването на автори от НБУ за блогосферата през 2009 г. личи различното отношение на политиците към воденето на техните блогове. «В тази таблица ясно личат няколко неща: (1) 12 от политиците със собствен блог са писали всеки месец, което е изискване при добре функциониращите блогове, (2) 4 от блоговете са създадени в периода април-май, което ясно навежда на мисълта, че тяхната основна цел е да се включат в инструментариума на политическите комуникации в кампанията за избори 2009 г., и 3) учудващо 4 блога остават в затишие именно в периода преди изборите за европейски депутати, но причината може би е, че и четиримата автори не са пряко ангажирани с тези избори» /Блоговете на... 2009/.

            «Ако погледнем на тези данни не откъм партийната принадлежност на блогърите, а откъм институцията, за която работят, можем категорично да кажем, че народните  представители в 40-ото Народно събрание са най-активните блогъри - 9, следвани от политици, които към май 2009 г. не заемат постове в държавни или европейски институции. Общинските съветници са третата по брой група от политици блогъри (4), следвани от представителите ни в Европейския парламент и българския еврокомисар (4), а най-малката група е на политиците, работещи в Министерския съвет» /Блоговете на... 2009/.

            В изследването се констатира също така, че през април-май 2009 г. «в „Синята коалиция" има най-много блогъри. Следват блогърите от ГЕРБ и най-слабо застъпени в блогосферата на политиците са социалдемократите, зелените, БНД и БСП. Буди учудване слабото присъствие в блогосферата на зелените, които принципно привличат младите хора и е логично именно младите да се насочват и да ползват новите форми за комуникация» /Блоговете на... 2009 г./.

            В противовес на казаното от изследователите от НБУ за ПП Зелените» Марина Кирова счита, че «ПП „Зелените" все повече използва новите медии като ефективен канал за комуникация с избирателите. «За новосъздадена и относително непозната партия те изненадват със свръхактивната си онлайн комуникация - официален сайт, блог на партията, блогове на личностите в партията, профили и групи във Facebook, twitter и понякога излишно многобройни коментари и постинги в различни сайтове и блогове. Оценката на силата и ефективността на новите медии е показателна и с факта, че един от най-популярните блогъри в българското интернет пространство - Богомил Шопов - Бого е кандидат за евродепутат от листата на Зелените» /Кирова 2009c/. Явно критериите на различните автори за степен на активност в това пространство са различни.

            Основен принцип при блоговете е да бъдат поддържани, което всъщност означава в тях да се пише редовно. Смята се, че един добре поддържан блог трябва да има между 3 и 4 публикации на седмица. Ако се приеме този критерий за част от системата, по която функционират успешно блоговете, се оказва, че през януари-май 2009 г. само четирима политици отговарят на него - Стефан Иванов (61), Мартин Димитров (62), Борислав Цеков (76) и Богомил Шопов (83). «Редно е да уточним, че Богомил Шопов-Бого работи в сферата на интернет и има два блога - личен и блог за политическите си изяви, а анализът е направен въз основа на политическия му блог (bogomep.eu)» /Блоговете на... 2009/.         

Според Кирова «новото социално положение на министъра по европейските въпроси Гергана Паси видимо й влияе творчески. Освен, че е сменила адреса на блога си и е включила в него новата си фамилия, за месеца тя има четири постинга. Темите са общополитически и с философски нюанс. Отговаря на въпроси и коментари, зададени й директно, използва приятелски тон, говори на хората на „ти", позволява си закачки и шеги: „Обсъждахме възможността съпругът ми да вземе моето фамилно име, но не постигнахме съгласие. Просто реших да следвам старата българска традиция, а пък това е и своебразен жест към човека, на когото държиш" /Кирова 2009c/.         

            Освен съдържанието и честотата на качване на публикации, е редно да се анализира и на друга важна характеристика на блоговете, а именно коментарите. Може би те «са най-отличителната черта на този вид комуникация между политици и граждани, защото при традиционните медии възможността за обратна връзка е много трудна и зависи от различни фактори. При блоговете най-интересното обикновено дори не е самият текст, а дискусията, която се оформя между автора и неговите читатели. От тази гледна точка принципно може да се съди колко четен е един блог, както и за способността на авторите да представят дискусионни теми» /Блоговете на... 2009/.

            От анализа на коментарите изследователите от НБУ стигат до заключението, че не само политиците засилват своята активност преди избори, но и тези, които четат техните блигове и искат да задават въпроси или да изкажат мнението си.

            В много коментари е налице съмнението, че много теми или събития, които вълнуват публиката и са топ заглавия в традиционните медии, не намират необходимия отзвук в блоговете на политиците.      

            Според изследването на Кирова на блоговете през пролетта на 2009 г. «прочитът на коментарната част в блоговете илюстрира интересни тенденции в поведенческия модел на посетителите в уеб дневниците на политиците. Коментаторите проявяват... неприязън към следните неща:
            - авторът или модераторът на блога да трие постингите им;
            - титулярът на блога да не отговаря на конкретните им питания;
            - подозрението, че политикът не пише лично в блога, а чрез някой сътрудник» /Кирова 2009c/.

 

Фейсбук и Туитър

            Освен в блоговете, интересна е активността на политиците във Фейсбук и Туитър.

            Във Фейсбук се изявяват почти всички депутати на ГЕРБ и  БСП, Антон Кутев, Бойко Борисов, Меглена Кунева, Сергей Станишев, Иван Костов, Радан Кънев, Волен Сидеров, Божидар Лукарски, Мая Манолова и др. Историята със страницата на Борисов стана повод за коментари и въпросителни. Твърди се, че е била хакната веднага след появата й. Но по-интересното е това, че Борисов се опитва да използва нови механизми за контакт с хората, нови мостове за поддържане на симпатиите им. След като няма възможност да обикаля страната и да реже лентички...

            Според изследване от 2013 г. «най-много е "говорил" със следящите го във Фейсбук Сергей Станишев - 218 пъти, почти двойно повече от втората най-активна - Меглена Кунева (111 публикации). Г-н Станишев е публикувал и най-голям брой критики към други партии - 74, повече от критиките към други партии, публикувани през страниците на Кунева (31), Иван Костов (21) и Бойко Борисов (14), взети заедно. Лидерът на ДПС Лютви Местан е единственият, непубликувал критика към друга партия през Фейсбук страницата си, а г-жа Кунева е публикувала най-много на тема предлагани управленски политики (25).
            Като цяло попадналите в това изследване Фейсбук страници на политически лидери са публикували почти толкова критика към други партии, колкото всичко останало, взето заедно. Общо погледнато, едва една на всеки 10 публикации, правени от политическите лидери, представя тяхното виждане за това как да се управлява България» /Райков 2013/ - нешо, което се оказа характерно и за техните блогове.

            Според изследване на сп. «Тема» някои политици не допускат в кръга на своите интернет приятели всеки желаещ. Много от известните личности „проявяват мнителност към виртуални срещи с непознати. В това отношение от уста на уста се разнася емблематичен случай с прословутия Азер Меликов в глобалния клюкарник. Мистериозният съветник на експремиера Сергей Станишев първоначално бил доста отворен към контакти в мрежата, от което се възползвали и известен брой журналисти. Меликов, който открай време страни от публичността, се усетил, когато след изборите из пресата започнали да се появяват снимки от профила му във Фейсбук. След третия случай бившият председател на управителния съвет на "Информационно обслужване" направил страницата си недостъпна и течът на фотографии секнал" /Политици в мрежата... 2009/.

            Председателката на Единна народна партия Мария Капон, която има 1800 приятели в мрежата, твърди, че допуска и много непознати, но не отговаря положително на всички покани за сприятеляване.

Без да прави селекция, отговаря на поканите за приятелство и депутатът от ГЕРБ Стоян Мавродиев. Според члена на комисията по бюджет и финанси мрежата е за хора, които имат повече свободно време. Мавродиев се е включил сравнително отскоро - преди кампанията за Европарламент, а напоследък влиза все по-рядко.
Непознати от реалния живот другаруват в мрежата и с друг ексдепутат - Иво Атанасов, който има 990 приятели.

Други, като Мартин Димитров от СДС например, допускат всеки да им стане интернет приятел.

„Оказва се, че разбирането на много от политиците за Фейсбук е просто да публикуват свои медийни изяви, механично да трупат голям брой имена в контактите си и да демонстрират своите възгледи с един клик, присъединявайки се към някои от многобройните политически ориентирани групи" /Политици в мрежата... 2009/.

Другият основен въпрос е за поддръжката на профила.
           „Атанасов, Капон и Вигенин са сред политиците, които със сигурност сами поддържат профилите си и живеят активен виртуален живот. Като тях са и нововремецът Емил Кошлуков, Владимир Каролев от НДСВ, новият министър на отбраната Николай Младенов и др. Хората с опит в социалните мрежи бързо отгатват кой от политиците е реално срещу тях и кой е наел ПР специалист, за да подържа профила му» /Политици в мрежата... 2009/.

            «Не са малко политиците, за които профилът им във Фейсбук е нещо много повече от плакат или визитка. В това отношение се открояват българските евродепутати, които първи се настаниха в глобалната мрежа. Дали защото прихванаха това от колегите си в Брюксел, или просто разполагат с повече свободно време? "А може би, защото повече ни се налага да работим с компютър", разсъждава Кристиан Вигенин. Той признава, че ползва Фейсбук навсякъде, където има възможност за връзка. "Не бих казал, че е хоби, по-скоро забавление. Влизам, за да се разтоваря. Да видя какво става, да пусна някой линк или да споделя някоя мъдра мисъл", казва евродепутатът. Макар и младият политик да е един от ветераните в мрежата, при влизането си е заварил там Владимир Каролев и Николай Младенов» /Политици в мрежата... 2009/.

            За лидерите на някои «партии профилът във Фейсбук вече отдавна е задължителен аксесоар, но страниците им са от типа фенски, а не лични. Бойко Борисов, за когото не е известно да е на "ти" с интернет общуването, има мащабна страница, създадена от незнаен почитател. Единственият постинг на "стената" на премиера е негова подробна биография. За сметка на това профилът е натрупал рекордните близо 12 хиляди фенове. В секцията за снимки пък редови симпатизантки предизвикват завистливи коментари, публикувайки свои кадри, прегърнати от премиера... Другите основни фигури в ръководството на ГЕРБ не присъстват в социалната мрежа. "Отсрамва" ги младата надежда - 25-годишният Александър Ненков» /Политици в мрежата... 2009/. През 2013 г. зад профила на Борисов някои автори намират дейността на чужда ръка /Кръстева 2013/.

            «Иван Костов притежава развит до крайна степен профил, в който обаче не личи негова лична намеса. Въпреки че лидерът на ДСБ отдавна не е сред най-рейтинговите политици, той има завидните 5416 фенове в социалната мрежа. В това няма никаква изненада, тъй като активността на костовистите в интернет отдавна е пословична... По същество неговият Фейсбук профил не се различава от обикновен сайт защото е зареждан само с текстове, снимки и видео от медийни изяви, партийни декларации и официални форуми" /Политици в мрежата... 2009 /. Изключение правят само 24-те фотографии от неговия личен архив.
            „Подобен подход е избрал и Мартин Димитров. Лидерът на СДС доскоро беше много по-диалогичен в блога си, който се беше превърнал в доста сериозен форум за дясна политика... Волен Сидеров в своя профил, който също е изцяло с предизборна насоченост и не е особено популярен - с 236 фенове. Но и това си има логично обяснение - любителите на конспиративни теории, каквито сред атакистите се срещат немалко, надали с лека ръка се впримчват в социалната мрежа... Даже и да искаше, Станишев едва ли би могъл да отвърне на пороя от критики и въпроси, който залива ежедневно неговата страница във Фейсбук. Страницата на Ахмед Доган във Фейсбук също е замряла в деня преди парламентарния вот» /Политици в мрежата... 2009/... Преди това от името на лидера на ДПС редовно бяха пускани постинги с разнообразна мултимедийна предизборна пропаганда. Въпреки усилията на младите последователи на Доган преди парламентарните избори ДПС привлече върху себе си една от най-силните негативни кампании във Фейсбук. "От 3711 души в края на май групата Stop ДПС достигна цели 23 177 участници през юни. Близо 20 000 потребители на социалната мрежа са подкрепили инициативата само в рамките на един месец, което я превръща в най-популярната политическа антикауза в сайта, касаеща парламентарните избори", отбеляза Ели Александрова от фондация "Медийна демокрация", която прави мониторинг на политическите и обществените процеси във Фейсбук. Групата Stop ДПС обаче съвсем не изчерпва анти-ДПС съдържанието във Фейсбук в предизборния юни. 4502 потребители на сайта са се присъединили към каузата "Да махнем Доган от властта", 4237 души подкрепят призива "Да пратим Ахмед Доган в пенсия", а "Мразя Ахмед Доган" е набрала 3095 поддръжници. Групата "Не на намесата на Ахмед Доган и ДПС в управлението на България" има 3208 членове, а 2774 души са заявили подкрепа на каузата "Да спрем автобусите от Турция за изборите, като блокираме границата", се казва още в изследването на Александрова» /Политици в мрежата... 2009/.

            През 2009 година «еврокомисарят с изтичащ мандат Меглена Кунева е сред най-популярните политици в социалната мрежа със своите 4982 почитатели, много от които са известни и авторитетни имена. Впечатляващ е и списъкът от 1496 интернет приятели на Милен Велчев» /Политици в мрежата... 2009/.

            Активността на политиците във Фейсбук и други подобни интернет пространства има своите рискове, както и активността им в блогосферата. Антон Кутев споделя по този повод: «Има предимствата на комуникацията, но и сериозен недостатък. Защото това е друга среда, и друг език, и други - много по-неформални отношения. Там хората влизат, за да се забавляват. И ако ти като политик пуснеш един обмислен статус, написан от твоите сътрудници (с какъвто би трябвало да влезеш, ако си сериозен политик), всъщност оставаш извън средата. И тя не те приема, защото стоиш дървено в нея и всъщност не ставаш част от нея, а кльопваш вътре своята личност, която не е приета.

            Ако пък подходиш неформално, винаги влизаш в казуса, в който аз попаднах няколко пъти - твоят статус изведнъж влиза в централните емисии като първа новина, защото си си позволил да кажеш еди-какво си. А тук разминаването е принципно - то е точно в това как се използва средата. Така че оттук нататък който политик си позволи да използва фейсбук неформално, рано или късно ще бъде наказан. А, ако е формално пък, става досадно за потребителите и на практика представлява само политическо присъствие, а не реално общуване» /Кутев 2013/.

 

Литература

 

1. Блоговете на... (2009). Блоговете на българските политици, Годишник на департамент «Масови комуникации» - НБУ, 2009 г.

2. Вълков (2013). Вълков, Константин, Фейсбук - новият синдикален лидер?, в. «24 часа», 3 юни 2013

3. Кирова (2009a). Кирова, Марина. Блогосферата на политиците. В. «Култура». Брой 13, 01 април 2009 г.

4. Кирова (2009b). Кирова, Марина, На старта на изборите, Блоговете на политиците, http://www.fmd.bg/?p=2253, 19.05.2009 г.

5. Кирова (2009c). Кирова, Марина, Дясно на борд!, http://www.fmd.bg/?p=1652, 19.04.2009 г.

6. Кутев (2013). Кутев, Антон, Опарих се, но научих другите да се пазят, в. „24 часа", 26 октомври 2013

7. Политици в мрежата... (2009). Политици в мрежата или глобалната клюкарница, сп. «Тема", 31- 06 септември 2009

8. Кръстева (2013). Кръстева, Кристина, Президент и премиер - фантоми във фейсбук, в. „24 часа", 26 октомври 2013

9. Райков (2013). Райков, Радо, Дела на думи, сп. «Тема», 10-17 май 2013

10. Проданов (2011). Проданов, Христо, Дигиталната политика, 2011

11. Спасов (2013). Спасов, Светослав, Думи под налягане, сп. «Тема», 10-17 май 2013

 

comments powered by Disqus