NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Развитие на дигиталната компетентност у студентите

Брой
26
Рубрика
Тема на броя
Автор
Доц. д-р Татяна Шопова

 

Развитие на дигиталната компетентност у студентите

Татяна Шопова

ЮЗУ „Неофит Рилски" - Благоевград

 

Въведение

Превръщането на информационните и комуникационни технологии (ИКТ)  в „ключов лост" за по-ефективно учене, за креативно мислене, за иновативно и ангажирано поведение при решаване на сложни проблеми, за достъп до по-широки и по-актуални знания - всички основни ключови компетенции на 21 век (Digital Agenda for Europe) - променя подходите и методите за обучение в образователната среда. Пред образователните системи се очертава неотложността от предоставяне на нови програми за обучение, съответстващи на потребностите от изграждане на умения и способности за ефективно използване и разбиране на цифровите технологии като основа за учене през целия живот. 

Днес медиите и ИКТ играят централна роля на всички равнища на образованието и встъпват като катализатори за образователни промени (Henriksen, 2011). За обучаваните става важно не толкова предаването на факти и знания, колкото формулиране на важни и значими за обществото компетенции, които са необходими на младите  хора,  за да могат успешно да се адаптират към глобалните цивилизационни промени. Интегрирането на медиите и на различни комуникационни канали в мрежовото пространство поставя изискването за развитие на умения и компетенции, на които не е обърнато достатъчно внимание досега в образователната система. На преден план се очертава необходимостта от придобиване на компетентност във връзка с комуникацията във виртуалното пространство, както и с етичните и социалните предизвикателства, които възникват в този контекст, на умения, нужни за търсене на информация и управление, за участие в различни мрежи, за критическо и творческо отношение към информацията, на способности за създаване на нови знания и пр. „Цифровизацията, интерактивността и виртуалността постоянно откриват нови възможности и разширяват границите на това как учебната дейност може да се организира" (Henriksen, 2011).

Съществено място в процеса на обучение на студентите придобива владеенето на цифровата информация, способността да се намира, разбира, оценява и използва информацията ефективно и етично, за да се отговори на техните лични и академични потребности. Без усвояването на тези компетенции е малко вероятно студентите да бъдат в състояние ефективно да търсят и намират информация, или да изграждат и разпространяват знания, които те сами са произвели.

Задачата, която се поставя пред днешните студенти, е свързана, от една страна, с усвояване на понятия, теории и основни познания по отделни дисциплини и, от друга страна, с разбиране на всичките необходими критерии и стратегии, за да намират нужната информация, която е валидна за тяхната област на проучване, изследване или работа. За студентите е важно да имат знания и умения в областта на цифровите технологии, за да могат да използват богатството от информационни източници под формата на дигитални библиотеки, бази данни, уеб портали, блогове, социални мрежи и т.н. Освен това се налага студентите да умеят да работят успешно с цифровите ресурси и да притежават необходимите компетентности, за да се справят самостоятелно при поставяне и разрешаване на научни проблеми, при разработване на проекти, казуси и т.н.

 

Дигиталната компетентност

Терминът дигитална грамотност е въведен в употреба в 1997 г. от Пол Джилстер (Gilster, 1997)  в книгата „Дигитална грамотност", в която авторът разграничава изследваното понятие от традиционното разбиране за грамотност,  фокусирайки се върху способността да разбираме, оценяваме и използваме информацията в множество формати, които компютърът може да предостави. При това от решаващо значение е умението на човек да оценява и интерпретира информацията. Според Джилстер това, което има значение, не е представянето на дигиталната грамотност просто като „наръчник за това как да се придвижваме в Интернет", а разбирането, че благодарение на нея човек придобива основни умения за мислене и ключови компетенции, без които не би могъл да се ориентира и да решава задачи в интерактивна среда. Цифрово грамотният човек е „многомерен и интерактивен", способен да интегрира различни информационни източници (Gilster, 1997).

Тази концепция на Джилстер се използва и от други автори, за да обозначат едно по-широко разбиране за дигиталната грамотност, което предполага обединяване на различни видове грамотност, основани на компютърни/информационни компетенции, фокусирани на уменията за оценяване на информацията и събиране на знания, заедно с набор от разбирания и нагласи (Bawden, 2008). Към дигиталната грамотност започват да отнасят целия набор от специфични умения и компетентности, необходими за търсене, откриване, оценяване и обработка на информацията в електронна форма.

В някои съвременни изследвания на дигиталната грамотност (Ala-Mutka, 2011; Horton, 2008; Cartelli, 2008 etc.) се отделят четири основни компетенции, които предполагат усвояване на основни умения в областта на компютърната грамотност/ИКТ грамотност, интернет грамотност, медийната грамотност, информационната грамотност, които предполагат развитие на дигиталната грамотност у студентите. Тези компетентности са тясно свързани помежду си и са в основата на ученето през целия живот (Lifelong Learning).

В компютърната грамотност/ ИКТ грамотност се включват основни умения за разбиране и използване на компютърни, софтуерни приложения, бази данни и други технологии за постигане на разнообразие от академични цели и на свързани с професионалния и личния живот цели (ALA, 2000).

Интернет грамотността предполага усвояване на умения за използване на World Wide Web, познаване на ролята и употребата на онлайн ресурси, използване на инструменти за търсене, намиране и извличане на информацията от Мрежата, тълкуване и интерпретиране на  информацията в хипертекстова нелинейна форма, използване на е-поща и дискусионни групи за разискване на въпроси, критично оценяване на уеб сайтове.

Медийната грамотност включва  основни умения и компетенции за анализ, оценка, създаване и участие с мултимедийни съобщения (Jolls, 2008). Тя изисква нещо повече от получаване на фактологически знания за медиите, по-скоро целта е придобиване на умение за критично отношение към медиираните съобщения - печатни или електронни, способност за тяхното декодиране и кодиране.

Информационната грамотност е една от главните способности на учащите се за работа и обучение в информационна среда. Още в 1989 г. Американската библиотечна асоциация определя информационната грамотност като способност да се разпознава кога е необходима информацията и да се намира, оценява и ефективно използва нужната информация (ALA, 1989). Сред основните принципи, които определят тази грамотност, може да се посочи притежаването на пълна гама от „знания и умения за идентифициране, локализиране, оценяване, организиране и ефективно създаване, използване и предоставяне на информацията" (UNESCO, 2003). В Програмата на ЮНЕСКО „Образование за всички" (Education for All) информационната грамотност се отнася към „способността за достъп и използване на различни източници на информация за решаване на необходимостта от информация. И все пак, тя може да бъде определена като развитие на сложен набор от критични умения, които позволяват на хората да се изразяват, да изследват, да търсят отговори, да общуват и да разбират потока от идеи между отделните индивиди и групи в бързо променящата се технологична среда (UNESCO, 2006, p. 150).

Според възприетите стандарти и насоки за повишаване на компетентността за информационна грамотност в областта на висшето образование информационно грамотният човек има способност да определя характера и степента на необходимата информация; да получава достъп до тази информация ефективно и ефикасно; да оценява информацията и нейните източниците критично като включва подбраната информация в своя база от знания и ценностна система; да използва информацията ефективно, за да постигне определена цел; да разбира икономическите, правни и социални въпроси, свързани с достъпа и използването на информацията, а също да извлича и използва информацията по етичен и законен път (Association of College & Research Libraries, 2000). Студентът е мотивиран да търси истината, да намира, съхранява и използва  информацията, така че другите да се учат от него. И освен това той има способността да проверява, подрежда, критично да оценява и анализира информацията, да използва информацията при вземане на  решения, да участва в екип с други колеги по един творчески и отговорен начин.

В приетия през 2010 г. Стратегически план (2011-2015) Американската библиотечна асоциация се фокусира върху нуждата от развитие на  грамотност, възприета като усвояване на умения, нужни да се разчитат и използват компютри - схващането, че способността да се търсят и ефективно използват информационните ресурси е от съществено значение в глобалното информационно общество (American Library Association, 2010, p. 3).

Дигиталната компетентност се определя от Европейския съюз като една от осемте ключови компетенции за учене през целия живот, която поради своята универсалност позволява да се придобият други ключови умения (например език, математика, научаване как да учим, креативност) и осигурява активно участие в обществото и икономиката.  Тази компетентност включва „увереното и критично използване на технологиите на информационното общество (IST) за работа, свободно време и комуникация" (European Parliament and the Council, 2006, December 18, p. 15). Дигиталната компетентност предполага свързаност с уменията за ползване на цифровите технологии, които позволяват на студента да работи с компютри, софтуерни приложения и с бази данни, помагайки му да реализира своите идеи и цели. От изключително значение е обучаваните да притежават способности за търсене, събиране и обработване на информацията, за критично и систематично използване към намерената информация, както и умения „да си служат с инструменти за производство, представяне и разбиране на сложна информация и възможност за достъп, търсене и използване на интернет-базирани услуги. Лицата следва да бъдат в състояние да използват ИКТ, за да подкрепят критическото мислене, креативността и иновациите" (p. 16). Обръща се внимание на развитието на основните компютърни способности като текстообработка, електронни таблици, бази данни, съхранение и управление на информацията, разбиране на възможностите и потенциалните рискове на Интернет и компютърно-медиираната комуникация за работа, сътрудничество в мрежа, за обучение и научни изследвания. От обучаваните също така се изисква те да умеят да поддържат творческия потенциал и иновацията, да познават проблемите, свързани със законността и надеждността на достъпната информация, както и юридическите и етически принципи, включени в интерактивната употреба на ИКТ.

Дигиталната грамотност се разбира от повечето съвременни изследователи като широко понятие, свързано с уменията и компетенциите, необходими за ефективно използване на Интернет и цифровите технологии (Martin, 2006; Bawden, 2008; Cartelli, 2008; Horton, 2008, и др..). За Алън Мартин (Martin, 2006) дигиталната грамотност включва конвергенция на няколко видове грамотност - ИТ грамотност, информационна грамотност, технологична грамотност, медийна грамотност, както и визуална грамотност, придобили ново или нарастващо значение с появата на цифровите среди. Всеки от авторите, които се придържат към подобно схващане, е преминал от акцентиране върху специфични умения към осъзнаването, че грамотността е по-интегративно качество, свързано с разполагането на умения и компетентности в контекста на задачите или проблемите на реалния живот (p. 155). Благодарение на развитието на гамата от нужни умения обучаваният може да се ориентира в разнообразието от информационни канали и ресурси, да придобие увереност за достоверността, надеждността и точността на придобитата информация, да има по-голям контрол върху собственото си обучение.

Ако се обърнем към някои от най-новите научни изследвания, ще установим, че при дефинирането на дигиталната грамотност все повече се акцентира върху необходимостта от преминаване от базовите умения за използване на дигиталните инструменти и информационните ресурси към изграждане на стратегии за критично и ефективно използване на тези средства. В направеното от Ала-Мутка (Ala-Mutka, 2011) картографиране на дигиталната грамотност се установява препокриване на дигиталната грамотност с ИКТ грамотността, интернет грамотността, информационната грамотност и медийната грамотност. Цифровата грамотност според нея „включва основните аспекти на други понятия, както и допълнителни аспекти за отговорно и ефективно използване на дигитални инструменти за лични задачи и развитие, възползвайки се от социалните мрежи" (p. 30).  

При дефиниране на рамките на дигиталната компетентност се стигна до убеждението (Ferrari, 2012), че не е достатъчно дигиталната грамотност да се определя чрез  включване в нея на всички умения и компетенции, необходими за интернет грамотността, ИКТ грамотността, информационната грамотност и медийната грамотност. Има и други компоненти, които влизат в картината на дигиталната грамотност и очертават рамката, която идентифицира визията на новата грамотност, необходима за живот, работа и гражданство в 21 век. А. Ферари  предлага една всеобхватна дефиниция на дигиталната компетентност, построена върху различни области на обучение - знания, нагласи и умения, необходими за идентифициране, локализиране, достъп, извличане, съхраняване и организиране на информацията. С очертаване на сферите на дигиталната компетентност, тук вниманието се фокусира основно върху решаването на проблеми, изграждането на нови знания чрез технологии и медии при това по критичен, творчески, гъвкав, етически начин. Като една от универсалните ключови компетенции дигиталната компетентност дава възможност на студентите да придобият умения и способности, позволяващи им ефективно да работят и участват в цифровото общество.

 

Методология

Екип от Центъра за нови медии и дигиталната култура при ЮЗУ „Н. Рилски" проведе проучване през септември 2013 г. сред 60 студенти от специалностите Културология и Култура и медии при Факултета по изкуствата и от специалност Философия при Философския факултет на Югозападния университет. Целта на емпиричното проучването бе да установи: а) степента на използване на информационните технологии от студентите в процеса на тяхното обучение, б) нивото на усвояване на дигиталната компетентност от студентите с хуманитарни специалности, в) мотивацията на студентите за повишаване равнището на тяхната грамотност относно цифровите технологии и г) очертаване възможностите и пътищата за повишаване на тази грамотност в университета. Важно бе да се разбере отношението на студентите към използването на цифровите технологии за ефективно търсене, намиране, критично оценяване и представяне на необходимата информация от различни източници.

С провеждането на три фокус групи студентите открито споделиха  своите мнения за притежаваните от тях умения за използване на цифровите технологии в учебния процес, както и своите възгледи за това как може да се повиши тяхната дигитална компетентност в рамките на университета.  Проучването се базира на разработените от Асоциацията на университетските и научните библиотеки (ACRL, 2000) стандарти и насоки за повишаване на информационните и дигиталните компетентности в областта на висшето образование, а също и върху предложените от Станфордския университет модули за оценяване на информационната грамотност у студентите (Stanford Junior University).

Първият набор от въпроси се отнася до компютърната  грамотност  на студентите, до тяхната способност за: работа с компютри за достъп до информация; използване на компютърни инструменти за текстообработка; създаване и форматиране на документи, генериране на таблици, снимки  и изображения; използване на Microsoft Excel, бази данни и др.; създаване на графики и диаграми; създаване на презентации и  слайдшоу и пр.

Вторият набор от въпроси има за цел да се разберат уменията на студентите за използване на Интернет и участието им в мрежовата среда. Студентите трябваше да отговорят на следните въпроси: какъв е техният ежедневен достъп до Интернет; как използват различни инструменти и онлайн ресурси за търсене, намиране и извличане на информацията;  разбират ли основните интернет понятия, включително въпросите на сигурността; използват ли инструменти за търсене, намиране и извличане на информацията от Мрежата; използват ли е-поща и дискусионни групи за разискване на въпроси, свързани с подготовката по отделни дисциплини; умеят ли да създават и изпращат имейли, да работят с прикачени файлове; умеят ли да оценяват отделни уеб сайтове  според тяхната обективност, надеждност и навременност и др.

 Третият кръг от въпроси е свързан с установяване на информационните умения на студентите, което включва: способност за самостоятелно търсене и ефективно намиране на нужната информация и информационни ресурси за изпълнението на определени задачи; познаване и използване на отделни библиотечни информационни ресурси в Мрежата;  използване на подходящи стратегии за търсене в различни информационни системи (например чрез GoogleTM, YahooTM, Yandex и др. източници за намиране на информация).

 Четвъртият набор от въпроси засяга уменията и нагласите на студентите за критично и рефлексивно отношение към информацията и отговорно използване на ИКТ като предпоставка за социална адаптация и работа в цифровото общество.  Той трябваше да даде представа за уменията на студентите за: анализиране, синтезиране, използване и тълкуване на информацията; критично оценяване на информацията; извличане на ново знание от придобитата информация; разбиране на икономическите, правните и социалните въпроси, свързани с етичното и законно използване на информацията.

Петата група от въпроси има за цел да разбере мотивацията на студентите за повишаване на тяхната дигитална грамотност. Ето защо към респондентите се зададоха следните въпроси: Смятат ли че са достатъчни техните дигитални умения за работа в процеса на обучение? Желаят ли да се включат в учебни курсове за повишаване на дигиталната грамотност? В какви форми на обучение предпочитат да бъдат включени за усвояване на уменията за ползване на информационните и комуникационни технологии?

 

Резултати

1. Според проучването мнозинството от анкетираните студенти оценяват положително своите умения за работа с компютри за достъп до информация, като  76% от тях отговорят, че тези умения са добри, 14 % - много добри и 10% - отлични.  Те използват компютърни инструменти за текстообработка (40% заявяват, че уменията им са добри, 46% - много добри и 14% - отлични). Умеят да създават и форматират документи, да генерират таблици, снимки и изображения (76 % оценяват тези умения като добри, 14% - много добри и 4 % - отлични).  Що се отнася до способността да създават презентации и да представят слайдшоу, 70% признават, че се справят добре, 12% - много добре, а 18 % - отлично.

2. Всички студенти, включени в проучването, признават, че използват Мрежата, като 96% от тях посочват, че имат ежедневен достъп до Интернет, от които 76 % - предимно у дома и 24% - в университета.

Освен това проучването установи, че повечето студенти използват Интернет за достъп до социални мрежи и връзки с приятели - 82%, за намиране на информация с учебна цел - 55% и 35% - за забавления.

Една голяма част от студентите (98%) признават, че използват инструменти за търсене, намиране и извличане на информация, умеят да използват електронна поща (98%), да създават и изпращат имейли, да работят с прикачени файлове (91%). Тези, които разбират основните интернет понятия, включително въпросите на сигурността, са само 2%, като значителна част (66%) отговарят „отчасти", а 32% - „не".

3. Що се касае до информационната грамотност на студентите, данните показват, че 44% от анкетираните имат ефективен и ефикасен достъп до информацията, а 56% - „отчасти". Повече от половината студенти признават, че нивото на удовлетвореност от търсенето на информацията е задоволително. На въпроса лесно ли намират нужната информация 44% отговарят „да", а останалите 56% - „отчасти".  Половината от тях могат да идентифицират ключови понятия и термини, които описват нуждата от информация, а другите 50% - „отчасти".  Тези, които могат да определят различни типове и формати на потенциалните източници на информация (напр. мултимедия, бази данни, уеб сайт, аудио/видео, книга),  са 78%, а 25% отговарят „отчасти". От търсачките най-предпочитана е Coogle -  98% от респондентите използват само нея и в най-висока степен, а 2% използват освен Coogle, и Yahoo.

От информационните ресурси се дава предпочитание на електронните издания -  вестници, списания, книги, енциклопедии (44%), следвани от видеото (15%), онлайн фотогалериите (10%) и  печатните медии (само 6%). Една немалка част от респондентите обаче (близо 28%) бяха затруднени да отговорят на този въпрос.

Болшинството от студентите не притежават умения за разграничаване на по-важните характеристики на отделни библиотечни информационни ресурси в Мрежата (90%), както и за използване предимствата на електронната библиотека на университета с нейните богати ресурси (88%).

4. Следващата група въпроси засяга уменията на студентите за критично и рефлексивно отношение към информацията и отговорно използване на технологиите. Данните показват, че 71% от респондентите умеят да анализират и синтезират материала, да сравняват информацията, получена от различни източници (73%), да тълкуват и представят информацията (52%). Над половината от студентите не се затрудняват и когато трябва да обобщават основните идеи, които предстои да бъдат извлечени от събраната информация (65%), да оценяват количеството, качеството и значението на резултатите от търсенето (73%). По-малко са тези, които притежават умения за критично оценяване на информацията и на източниците (45%) и срещат затруднения, когато се изисква да формулират важни въпроси и хипотези, свързани с изследователския въпрос (64%), да оценяват критично печатните и онлайн ресурси въз основа на конкретни критерии (72%),  да проверяват за автентичността и надеждността на събраните данни (65%).

Когато става въпрос за умението на студентите да използват по подходящ начин намерената информация, се оказва, че 55% от анкетираните разбират икономическите, правните и социалните въпроси, свързани с етичното и законно използване на информацията. Въпреки че голяма част от респондентите заявяват, че са наясно с авторското право (75%), много от тях само понякога следват закони, наредби и етикети, свързани с достъпа до и използването на информационните ресурси (25%), а 38% въобще не правят това.

5. Последната група въпроси има за цел да представи мотивацията на студентите за подобряване на техните умения и компетентности за използване на Интернет и цифровите технологии. Проучването установи, че 56% от анкетираните студенти имат готовност да се включат в конкретни обучителни курсове, които ще им дадат по-големи възможности  за повишаване на тяхната дигитална компетентност. На въпроса какви форми на обучение предпочитат, 68% от респондентите отговарят, че това са учебни курсове, включени в учебния план на съответната специалност, а 12% споделят, че могат да се включат в специализирани учебни курсове извън учебния план на специалността (с платена форма на обучение). Има и такива студенти (44%),  които не желаят да се включат в никакви курсове, лектории, семинари и пр.,  за да  получат по-качествени знания и умения за учене и работа в дигиталната среда.

 

Изводи

Ако обобщим приведените по-горе данни от проучването, ще видим, че повечето студенти, включени в проучването, могат да използват успешно компютърни инструменти като текст и графични редактори, бази данни, електронни таблици, да представят презентации, да участват в обработката на информация и т.н. Но средната оценка, която поставят 66% от анкетираните студенти  на компютърната си грамотност е „добър", и само 17% от тях поставят оценка „много добър". Голяма част от респондентите използват успешно Интернет и информационните технологии в учебния процес, имайки предвид, че лесният и бърз достъп до нужната информация ги улеснява в индивидуалната им подготовка и им дава възможност да отговорят в по-висока степен на изискванията на преподавателите и да повишат своите академични резултати. 42 % от респондентите обаче споделят, че срещат трудности, когато използват Мрежата за различни дейности, включително и за подпомагане на учебния процес. Студентите признават, че придобитата в Мрежата информация е недостатъчна, за да бъдат по-високо оценявани от преподавателите. Що се отнася до информационната грамотност на включените в проучването студенти, 55% от тях заявяват, че имат умения да търсят и намират ефективно нужната информация и използват определени информационни ресурси. Студентите признават, че почти не използват печатните медии (книги, вестници, списания и др.) за подпомагане на процеса на обучение и разчитат предимно на електронните издания. 52 % от студентите считат, че притежават умения за критично и творческо отношение към информацията и я използват по етичен и отговорен начин. 

Участието на студентите в съвременната дигитална среда на обучение предполага не само осигуряване от страна на университета на необходимия достъп до компютърни зали и Интернет, достъп до електронните ресурси на университетската библиотека и до други информационни продукти и услуги. Необходимо е да се разбере доколко усвояването на определени умения за работа в интерактивна среда подпомага студентите в тяхното ефективно участие в учебния процес по един творчески и иновативен начин. Постигането на по-голяма ефективност на учебния процес изисква успешно използване на информационните и комуникационните технологии, което предполага както придобиване на умения за търсене и намиране на полезна информация и ресурси, но също така и способности за анализиране и синтезиране на получената информация, за споделяне и обсъждане на различни идеи и гледни точки, които могат да подкрепят работата на студентите в екип при решаване на проблеми и казуси.

 

Заключение

Адаптирането на студентите към предизвикателствата на цифровото общество и новите практики на обучение изисква да се определят по-ефективни пътища за тяхното привличане, насърчаване и мотивиране в посока на усвояване на качествени теоретични и практико-приложни знания и умения за работа с информационно-комуникационните технологии. Достъпът до компютри и Интернет, възможността да се работи с някои основни компютърни програми и инструменти не е гаранция за придобиване на дигитална компетентност от студентите. Особено като се има предвид, че много от младите хора, които идват в университета, нямат необходимите умения за използване на цифровите технологии поради фрагментарното и повърхностно използване на информацията.

В тази връзка усилията на преподавателите в университета следва да бъдат насочени в подкрепа на различни подходящи начини за използване на ИКТ и интерактивната комуникация в учебния процес, които могат да подобрят способностите на студентите за критическо мислене, ефективно общуване и съвместно решаване на научни проблеми. Резултатите от изследването  показват върху кои конкретни умения трябва да се съсредоточат повече усилията от страна на преподавателите и ръководството на университета, за да се гарантира едно по-ефективно участие на студентите в образователния процес. Важно място в тази насока има включването на студентите, в различни курсове за повишаване на тяхната дигитална компетентност. Особено подходящи са задължителните (не само избираемите) учебни курсове, застъпени в учебните планове на различни специалности, които биха доставили нужните знания и умения за използване на  цифровите технологии. Например може да се помисли върху изучаването на такива учебни дисциплини като „Основи на информационната грамотност", „Дигитална грамотност", „Компютърна грамотност и информационни технологии", „Медийна грамотност"  и др.

Привличането на студентите към допълни краткосрочни или дългосрочни учебни курсове (платена форма на обучение) също може допринесе за придобиване на важни за тях знания и умения, на които не се отделя достатъчно място в учебните планове. Не трябва да се подценява и провеждането на научни семинари и лектории, възможността за достъп до онлайн уроци, електронни учебници и други форми за повишаване на дигиталната компетентност на обучаваните, чрез които може да се очаква разработване на богат набор от умения за търсене, идентификация, критична оценка и използване на информацията, за едно по-самостоятелно и творческо поведение в дигитална среда.

 

Литература

Ala-Mutka, K. (2011). Mapping Digital Competence: Towards a Conceptual Understanding, European Commission -JRC - IPTS, Luxembourg: Publications Office of the European Union.

American Library Association [ALA] (1989). Presidential Committee on Information Literacy: Final Report, Retrieved January 10, 1989 from, http://www.ala.org/ala/mgrps divs/acrl/ publications /whitepapers/presidential.cfm).

American Library Association (2010, June 28). Strategic Plan 2011-2015, Adopted by the ALA Council, Retrieved from http://www.ala.org/ aboutala/ missionhistory/plan

Association of College & Research Libraries (2000, January 18). Information Literacy Competency Standards for Higher Education. Approved by the Board of Directors of the ACRL, January 2000, Chicago, Illinois.

Digital Agenda for Europe (n.d.). ICT & Education, Retrieved from http://ec.europa.eu/ digital-agenda/en/ict-education

European Parliament and the Council (2006). Recommendation of the European Parliament and of the Council of 18 December 2006 on key competences for lifelong learning. Official Journal of the European Union, L394/310

Ferrari, Anusca (2012). Developing a framework for digital competence, Information Society Policy Research, European Commission - JRC-IPTS, Seville, Issue 6: January 2012. Retrieved from http://is.jrc.ec.europa.eu/ pages/documents/ ISNewsletter6.pdf

Gilster, P. (1997). Digital Literacy, New York: Wiley.

Henriksen, C. (2011). Media and ICT in a Learning Perspective, Accessed 24 November 2011, Retrieved from http://www.dpu.dk/en/research/ researchprogrammes mediaandict/

Horton, F. W. Jr (2008). Understanding Information Literacy: A Primer, Paris: UNESCO. United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization [UNESCO] (2006).  

Jolls, T. (2008). The Impact of Technology on Character Education, http: // www.medialit . org/sites/default/file/DOE Jolls Impact of Tech on Char Education . pdf

Martin, Allan (2006). A european framework for digital literacy, Nordic Journal of Digital Literacy, 02/2006

Stanford Junior University (n.d.). Stanford's Key to Information Literacy. Retrieved from http://skil.stanford.edu/intro/research.html

UNESCO (2003, September 20-23). The Prague Declaration, "Towards an Information Literate Society", Prague, Czech Republic. Retrieved from http://portal.unesco.org.

UNESCO (2005). Towards Knowledge Societies. World Report, ISBN 92-3-204000-X., Received from http//www.unesco.org/publications,

UNESCO (2006).  Education   for   All, Global Monitoring Report 2006, Paris: UNESCO Publishing

 

 

comments powered by Disqus