NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Материалното въображение и неговите измерения в пространството

Брой
27
Рубрика
Тема на броя
Автор
Поля Търколева

Материалното въображение и неговите измерения в пространството. Образите.

 

Поля Търколева

СУ „Св. Климент Охридски", tarkoleva@gmail.com


".....разбрах, че мечтанието е вселена, ароматен полъх, който произлиза от нещата чрез посредничеството на мечтателя."

Gaston Bachelard,

L'eau et les Rêves, Essai sur l'imagination de la matière, p. 14

 

 

Целта на настоящия доклад е да изследва ролята на въображението като даващо възможност за трансцендиране над реалността и същевременно като средство за проникване в сингуларния, индивидуален вътрешен свят на всеки човек. Докладът се базира на поетиката на Гастон Башлар, затова и въображението е разглеждано като онтологична възможност на психиката. Ще бъдат представени и две съвременни интерпретации на неговото творчество. Обект на изследване е материалното въображение и неговите измерения в пространството, визуализирани чрез образа.

 

1.Въображението

За постигането на посочените задачи е необходимо да се дефинира понятието „въображение", за да може да се отграничи от специфичното виждане на Башлар за „материалното въображение". Разбира се, въображението и творческото развитие на човека са обстойно изследвани от психолозите, представени са различни позиции и възгледи, направени са множество емпирични изследвания, които е трудно да бъдат обхванати в една единствена дефиниция. В най-общ план въображението се разбира като способността за фантазна дейност и като продукта на тази дейност. Резултат от процеса на въображение могат да бъдат образите, виденията, творческите прояви, въплътени в произведения на изкуството и други креативни форми на себеизява. Въображението може да породи образи и идеи, които не са съществували до този момент или да изопачи, да промени възприятието за реалност: „дори считаните за обективни възприятия на действителността са до известна степен изкривени от намесата на въображението, която включва ефекти на очакванията, ефекти на ореола, трансформация на спомените и всяко преувеличено или отслабено впечатление за някакво явление." (Корсини 1998: 147) Възможно е фантазната дейност да бъде породена преднамерено, но по-често тя се появява в следствие на влиянието на несъзнаваното. Ето защо въображението се оказва начин за проникване във вътрешния свят на индивида, средство за неговото по-добро опознаване и разбиране.


2.Материалното въображение. Башлар

Башлар също предпоставя изключително важната роля на въображението като психичен феномен. За разлика от психолозите обаче той не изследва дълбинните слоеве на човешката психика, а реализира специфична феноменология, според която въображението е ядрото на психиката. (Pire 1967: 8) То не е обвързано с перцепцията, а позволява създаването на един сюрреален свят.

Необходимо е да се посочи, че Башлар никъде в произведенията си не формулира конкретна дефиниция на понятието „въображение". Както твърди Луис Пуейес Ромеро в „Естетиката на Гастон Башлар: философия на творческото въображение" Башлар не разглежда въображението като дейността да въ-образяваш, да си представяш, затова за него е важна творческата функция на въображението (Puelles 2002: 106), която дефинира като „функция на сюрреалното" и я противопоставя на „функцията на реалното". По този начин установява автономия на въображението по отношение на дейностите, подчинени на функцията на реалното. (Puelles 2002: 106) Функцията на сюрреалното се характеризира с възможността за творчество, за творческо произвеждане на образи, а тази на реалното е ограничена до възпроизвеждането на възприемаемата реалност. Образите, които Башлар счита за креативни са новите образи, създадени в момента, а не образите-спомени или образите, които репрезентират нещо. Образът не е фиксиран, стабилен, неизменяем, той е променлив и подвижен.

Освен дистинкцията между функциите на сюрреалното и реалното, поетиката на Башлар се характеризира и с една много специфична черта, отнасяща се до въображението, а именно, че то се разгръща върху две доста различни оси. Първата детерминира формалните, а другата материалните причини; последователно те предоставят формалното и материалното въображение. Това са двете оси, чрез които се развиват силите на креативното въображение. Башлар не предпоставя материалното пред формалното въображение, защото те са равноспоставени. Въпреки това в акта на творчество материалното въображение има по-важна роля от формалното, защото материята съдържа принципа, който поддържа формата. Материята „командва" формата, както се изразява Башлар, но това не означава, че той отрича или омаловажава функцията на формалното въображение.

Материалното въображение провокира мечтателя да следва движението на своето мечтание, породено от качествата на избраната материя. В „Психоанализа на огъня" е обърнато внимание на различни видове въображение според знака на материалните елементи, които са вдъхновявали традиционните философии и древните космологии. Възможно е да бъде определен закон на четирите елемента, който подрежда различните материални въображения според това дали се свързват с огъня, въздуха, водата или земята. Башлар обвързва въображението със специфичен вид образи, репрезентиращи „примордиалната" връзка между въображение и материален свят, като по този начин го натоварва с креативна фунцкия. (Grimsley 1971: 42) Така въображението се явява първичната сила, която предхожда рефлективната дейност на интелекта. (Grimsley 1971: 54) Съществуват материални образи, които произтичат директно от материята. (Bachelard 1968: 8) Материалното въображение „дълбае в същината на съществото, то иска да открие в него първичния и вечния елемент." (Bachelard 1968: 7) То не произвежда бягащи образи, а е сила, която оживява „традиционните образи" и старите митологични форми. Поражда образи, които се явяват зародиш за творческото въображение. Материалното въображение им дава живот, като ги трансформира. Формата не може да се трансформира сама, защото това е противоестествено на нейната същност, затова формалното въображение е подражателно, спира се на сведенията и фактите; принадлежи на повърхността и е хоризонтално. За разлика от него материалното въображение навлиза в дълбочина, произвежда форми.

В тези възгледи се открива влиянието на Роршах и Морено и до известна степен философията на Башлар се вписва в голямото течение на психоаналитичната мисъл. Съществената разлика между психоаналитиците и поетиката на Башлар се явява в това, че за него въображението е обект на изследване само по себе си, като автономна сила. Това твърдение се обяснява с една от неговите тези, която може да бъде открита във всички произведения, разглеждащи поетичното: въображението има космична съдба и космологична функция, то има метафизичен характер и е свързано с опита за новост, за откритост. Така Башлар поставя основата на една метафизика на въображението.

Затова и в поетичната тетралогия, той не се занимава с формалните образи, които са изследвани от психолозите на въображението, а с материалните: „Образът е растение, което има нужда от земя и небе, от субстанция и форма." (Bachelard 1968: 9) Башлар иска да намери зад образите, които ни се показват и разкриват, тези образи, които се крият, да отиде до самите корени на въображението. Материята го провокира, затова е необходимо на формите да бъде приписана най-подходящата материя и да бъдат изследвани „отношенията от материалната до формалната причинност." (Bachelard 1968: 9) Човекът мечтае за материята, а след това, въз основа на нея, мечтае формите и цветовете. Четирите материални елемента се явяват едновременно субстанции и сили, които дават живот на цялата вселена. Въздухът, водата и огънят оживяват по различен начин тялото на Земята и физиологията на Космоса. Материалното въображение надминава съзерцанието на формите и цветовете, за да бъдат мечтани силите в самата основа на материята.

 

3.Онтология на материалното въображение. Валерия Киоре

Така се формира идеята за онтологията на материалното въображение, изследвана и развивана от Валерия Киоре.1 Важно е да бъде уточнена функцията на материята и каква е връзката между материята и създаването на образа. Материята се оказва основата, която доминира и артикулира творческия процес. (Gagnon-Bourget, 1990: 126) Както пише Ганьон-Бурже, присъствието на материята е дълбоко вкоренено в процеса на въображение, защото тя е обвързана с творческия процес. Башлар изследва „материализма на материята".

Под материя се има предвид материална субстанция или всичко, което може да бъде осезаемо усетено чрез сетивата. Според интерпретацията на Киоре под материя се разбират елементите на Емпедокъл - въздух, вода, земя и огън. Тук е представена идеята за един материалистичен възглед, базиран на четириелементния материализъм, на четирите начала на интуитивната космогония и на „физиката на въображението", опираща се на асоциациите, провокирани от предмета. От началото на тридесетте години на миналия век, елементите се тълкуват от Башлар като хормони на въображението, в тясна връзка с поетичното въображение. Подобна идея може да открие корените си в съпоставките с алхимията, направени от самия Башлар, и да достигне до теорията на аналитичната психология във вида ѝ развиван от Юнг.

Би могло да се възрази, че самата материя не може да провокира мечтания. От една страна това, което творецът „открива в материята, са преди всичко неговите собствени несъзнавани съдържания, проецирани в нея, с други думи - от материята пред него изплуват свойства и възможни значения, привидно принадлежащи на веществото и чиято психична природа той напълно не съзнава." (Юнг 2001: 290) Както твърди Юнг: „митологизираните природни явления като лято и зима, фазите на луната, дъждовните сезони и пр. в никакъв смисъл не са алегории на тези обективни факти, те са по-скоро символни изражения на вътрешната, несъзнавана драма на психиката, която става достъпна за човешкото съзнание чрез проекцията - т.е. чрез отражението ѝ в природните явления. Проекцията е толкова фундаментална, че са били необходими няколко хиляди години цивилизация, за да я отделят до известна степен от нейния външен обект." (Юнг 1999: 14) Следователно виждаме в материята и в природата, това което искаме, интерпретираме, това което виждаме чрез проекцията.

Юнг отделя значително внимание на алхимичните съчинения и възражда интереса към алхимията. Алхимичните произведения предоставят на Юнг източник на познание за несъзнаваното. Според него, както алхимията, така и фолклорът представляват проециран образ на несъзнавани мисловни процеси. В „Психология и алхимия" Юнг разкрива как архетипни мотиви, свързани с алхимията, се появяват в сънищата на хора, които не познават принципите на алхимията. Той успява да насочи вниманието на психолозите към алхимията чрез анализи на сънища, съдържащи алхимични мотиви, и установява, че алхимичните произведения предоставят много информация за анализ, касаеща несъзнаваното. Досегът с всичко, което не познаваме активизира несъзнаваното, именно заради това, материята, която все още не е била достатъчно добре изследвана, провокира интереса и интерпретациите на алхимиците. Свойствата на материята не са били напълно познати за тях. Това е и причината да се констелират несъзнаваните психични съдържания върху материята.

Съвсем различен анализ предлага Киоре в книгата си „Поетът, алхимиът, демонът"2. Тя представя тройна теоретична редукция на поетологичната вселена на Башлар, като смята, че е възможно алхимията да се сведе до демонологията, понеже демонологичният „хоризонт" предлага по-добра отправна точка за анализ на онтологичната връзка между елементи, психика и въображение. В изследванията си върху демонологията Киоре се позовава на неоплатоничната, херметичната и египетската традиция и посочва, че самите алхимици са използвали античната демонология като свой основен източник. Демонологията е повлияла на много западни култури чрез алхимията, но е останала на заден план. Тя индиректно вдъхновява поетичната тетралогия на Башлар и оставя върху нея следи, които водят към онтологията, към разглеждане на въпроси, касаещи трансценденталното и акцентират върху въображаемото.

Затова Киоре посочва, че материята не трябва да влиза само в ролята на мислена и мечтана от човека. Самата материя „улавя" мечтателя и го принуждава тя да стане център на въображението. Съществуването на „поетическия образ е възможно, когато мечтаещото съзнание установи първична връзка с някои аспекти на материалния свят. Ониричните качества на образа се дължат на връзката между вътрешния свят и материалния свят." (Chiore 2004: 10) Въображението е обвързано с последния. Тази своя трактовка Киоре нарича „онтология на материята". Изразът „материална онтология" заема от Микел Дюфрен, за да покаже онтологичната, формираща и образуваща плътност на материята, разпозната като активен субект на психиката, въображението и мечтата. Централно място в онтологията на материята е отдадено на една жива и активна материя, която провокира психиката, въображението и изкуството. Тази активна материя може да открие нови пътища, да породи реалност. Затова концепцията на Киоре може да се нарече „активен материализъм". Онтологичният прочит е възможен, защото тя вижда онтологията като теория за пълнотата, за съпринадлежността между реално и идеално, между човек, природа и свят. Според нея материалното въображение е междинна зона между субект и обект, психика и материя, душа и елементи. Дали продуктите на материалното въображение, а именно образите, се намират също между субекта и обекта, в зоната на интерсубективността?


4.Образът между субективност и обективност. Антон Видра

Образът се заражда в индивида, в неговата психика, той не е външен по отношение на нея. Породен е от субективността чрез интерсубективните отношения между пораждащия образа и възприемация го. Въображението създава образа, но и често той се оказва стимул за мечтанието. Мястото на образа се ситуира между вътрешното и външното, той не е нито изцяло трансцендентен, нито изцяло иманентен: „Образът се ражда в индивидуалното съзнание, между субекта и обекта. Той заема същото място, което Мерло-Понти отрежда на кожата - между обективния свят и субективността." (Vydra 2012: 187) Във външния свят няма образи, а само стимули за пораждането на нови образи. За да се породи образ е необходима субективността, чистата субективност на едно „съзерцателно съзнание", което в момента на зараждане на образа не е натоварено с рационалност.

Както подчертава Антон Видра образът не е ехо от миналото, защото той не е спомен за даден факт. Мечтанието не е фактологична памет. Да мечтаем означава да си спомним, но обектите на тази памет не са факти, а нашите детски мечти, които ни се струват като реалност по време на детството ни. За да се анализира този опит на съзнанието може да бъде използван феноменологичният метод. Чрез него Башлар иска да изследва образа в момента на появата му, защото феноменологията освобождава философията от психологизма, а феноменологът се „връща към самите неща". Първоначалната задача на феноменолога е да опише нещата, такива каквито се появяват пред него. (Grimsley 1977: 47) В центъра на феноменологията, предлагана от Башлар, е изникването, възникването, спонтанната поява на образа в съзнанието на човека. В тази концепция може да се открие влиянието на сюрреалистите, според които „образът е чисто творение на духа." Той се поражда от сближаването на две реалности: „колкото по-далечни и точни са отношенията между двете сближени реалности, толкова по-силен ще бъде образът - толкова повече той ще има емоционална сила и поетична реалност." (Бретон 2000: 24)

Феноменологичните възгледи на Башлар биха могли да послужат при интерпретирането на появата на нови образи и значението им за комуникацията, за разпространяването на знание. Макар че Башлар не изследва визуалността, тя е проява на въображението, а то от своя страна е динамично и творческо. То позволява да се трансцендира реалността и същевременно е средство за проникване във вътрешния психичен свят на индивида. Това позволява по-добро себеопознаване, но и по-добро разбиране на обкръжаващия ни свят. Затова въображението има фундаментална роля в човешкия живот.

 

Литература:

  1. Бретон, А. 2000: Два манифеста на сюрреализма, София, ЛИК.

  2. Енциклопедия по психология, 1998: под редакцията на Реймънд Дж. Корсини, София, изд. „Наука и изкуство".

  3. Юнг, К.Г. 2001: Психология и алхимия, Плевен, ЕА.

  4. Юнг, К.Г. 1999: Архетиповете и колективното несъзнавано, Плевен, ЕА.

  5. Bachelard, G. 1942: L'eau et les Rêves, Essai sur l'imagination de la matière, Librairie José Corti.

  6. Chiore, V. 2004: Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, Genova, il Melangolо.

  7. Gagnon-Bourget, Fr. 1990: L'imagination matérielle du philosophe Gaston Bachelard pose un regard neuf sur l'enseignement des arts plastiques, Thèse présentée au Département d'enseignement d'art et de la thérapie par l'art, Université Concordia, Montréal, Québec, Canada, Bibliothèque nationale du Canada, Services des thèses canadiennes.

  8. Grimsley, R., 1971: Two Philosophical Views of the Literary Imagination: Sartre and Bachelard, Comparative Literature Studies, Vol. 8, Number 1, Special Issue on Literature and Philosophy.

  9. Pire, Fr. 1967: De l'imagination poétique dans l'oeuvre de Gaston Bachelard, Paris, Librairie José Corti.

  10. Puelles Romero, L. 2002: La estética de Gaston Bachelard. Una filosofía de la imaginación creadora, Madrid, Editorial Verbum.

  11. Vydra, A., 2012: L'image et l'affectivité: le problème du sujet dans la notion bachelardienne de l'imagination, в Archiwum Historii Filozofii i Myśli Społecznej, Poland, Vol.57.

1 Валерия Киоре е изследовател на поетиката на Гастон Башлар. Работи заедно с проф. Джулио Райо към Университет на Неапол „Ориентале", Италия. Активен член е на „Международна асоциация Гастон Башлар" и на научната група „Исторически, теоретични и терминологични източници на философия на символните форми". Автор е на много книги, статии и доклади, посветени на творчеството на Гастон Башлар.

2 Chiore, Valeria Il Poeta, l'Alchimista, il Demone, Genova, il Melangolo, 2004, p. 10.

 

comments powered by Disqus