NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Теорията Дзин луо за каналите и колатералите в човешкото тяло - между реалното и виртуалното в китайската медицина

Брой
27
Рубрика
Тема на броя
Автор
Денка Маринова

Теорията Дзин луо за каналите и колатералите в човешкото тяло - между реалното и виртуалното в китайската медицина

Д-р Денка Маринова, denka_marinova@yahoo.com


Възникнала в дълбока древност, китайската медицина (КМ) непрекъснато се усъвършенства и преминава изпитанията на времето, запазвайки значението си до наши дни. Опитът, натрупан в продължение на векове в страните на Изтока, редица данни, получени през последните десетилетия на Запад, както и резултатите от клиничните изследвания в лечебната практика, с достатъчна убедителност свидетелстват за ефективността на КМ нерядко и в онези случаи, когато общоприетите лечебни средства са се оказали слабо ефективни или не са дали задоволителен резултат. Традиционните методи на лечение - акупрунктура (АП), масаж, билкотерапия, с успех се прилагат при увреди на централната и периферната нервна система, вегетативно-дистрофични разстройства, заболявания на опорно-двигателния апарат, неврози, неврастении, сърдечно-съдови, пикочо-полови и други заболявания.

Естествено възниква въпросът - как да се обясни нарасналият напоследък интерес към този древен метод на лечение. Ще се опитаме да намерим отговор на този въпрос, анализирайки теоретичната система на КМ.

Все още не са достатъчно добре изучени физиологичните механизми, които да обяснят въздействието на този метод на лечение, да разкрият естеството на неговият терапевтичния ефект. Това нерядко дава повод за скептично отношение към КМ. Друг важен фактор, обясняващ недоверието към АП, е мистичният характер на някои теоретични положения, изтъквани от представителите на традиционната източна медицина, които се опитват от АП да направят „някакъв философски принцип, тайнствена извън телесна съзидателна сила" (Pomeranz, 1981).

Известно значение имат и особеностите в терминологията, използвана в КМ, като например „енергия", „пълнота", „празнота" и т.н, значението на които трудно се възприема от конвенционалните терапевти. В тази връзка пред учените възниква задачата да се вникне в същността на основните теоретични концепции, да бъдат разбрани и да намерят интерпретация от съвременни научни позиции.

Първите литературни данни относно АП датират от 6 в. пр.н.е. Най-древният писмен източник, който е запазил значението си до наши дни, е класическият канон на китайската традиционна медицина "Хуанди-ней-дзин" 3 век пр.н.е. В този труд значителен раздел е посветен на теорията на АП. По-късно са се появили и други трудове, привлекли вниманието на медиците от Изтока. В 11 век се появява първият „Атлас на каналите и активните точки", въз основа на който се изработва бронзова отливка на човешка фигура с означени върху нея около 600 точки и 14 броя канали (Горанова, 1995).

 

Фиг. 1. Бронзова фигура на човешкото тяло, върху която са обозначени канали и активни точки

С постепенното оформяне на схващанията за акупунктурата в КМ, точките с определен начин на въздействие са били свързани помежду си с линии, наречени "жизнени канали" или дзин. Взаимовръзката между различните части на човешкото тяло, а така също между външната повърхност и вътрешните органи се осъществява посредством тези канали и колатерали. Те не са структурно обособени, но като функционираща система изграждат мрежа, която опасва цялото тяло. Каналите са пътищата, по които се транспортира енергията ци и кръвта сюе, регулират се ин и ян, навлажняват се сухожилията и костите, действа се благоприятно върху ставите (Xinnong, 2010).

 

Фиг. 2. Канали и точки по човешкото тяло

Класическата теория на КМ признава и описва 14 основни канала - наречени дзин и 15 колатерали - наречени лоу, които опасват цялото тяло като мрежа. Тези канали и колатерали се проектират върху кожата на главата, лицето, тялото и крайниците. Всеки канал има определена топография и се състои от външна част, която се разспространява по кожата, и вътрешна - преминаваща през вътрешните органи. Каналите се наричат според наименованието на вътрешните органи, с които те са свързани. Понякога има съответствие между наименованието на канала и съответния орган: например, сърдечният канал изцяло съвпада с ирадиацията на болката при стенокардия. Има известно сходство на посоката на канала на жлъчния мехур и проекцията на болките при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур. За други канали - пикочен мехур, тънки черва, дебело черво подобна връзка липсва. В повечето случаи става дума за названия, които обикновено нямат анатомична или физиологична обосновка. В тази връзка понятието канал трябва да се разбира не в прекия смисъл на думата, а чисто символично. Независимо от архаичността на тези наименования те са се запазили до наши дни (Горанова, 1999).

Учението за каналите и колатералите е тясно свързано с древната философска теория за единството и борбата на двете противоположности - положителното ян и отрицателното ин. Древните лечителите са се опитвали да обяснят всички процеси, протичащи в организма и заобикалящата природа, от позициите на тази теория.

От 14 -те канала има такива от системата ян и от системата ин: те са в тясна взаимовръзка помежду си. Към първите се причисляват каналите, които са провеждащи - тънко черво, дебело черво, пикочен мехур, жлъчен мехур, трите дзяо, стомах, а към ин-системата, се причисляват каналите - бял дроб, сърце, перикард, далак, бъбрек, черен дроб.

Каналите се отличават един от друг по дължина, по брой на разположените по тях активни точки (АТ) и по посока хода на енергията ци. С най-голяма дължина е канал пикочен мехур, върху който са разположени 67 АТ, а с най-малка дължина е канал сърце - 9 АТ. Каналите и колатералите са подредени в определена закономерност, свързвайки се помежду си така, че те преминават един в друг, като едновременно са начало и край на всеки канал. Разполагат се се отвътре навън, отвън навътре, отгоре надолу и отдолу нагоре. Преминавайки един в друг, те осъществяват непрекъсната циркулация на енергията ци. По каналите и извън тях са разположени активните точки. Класическата теория разпознава 365 акупунктурни точки по каналите и значителен брой извънканални точки (Wang, 2008).


 

 

 

Фиг. 3. Схема на взаимовръзката между 12-те основни канали

Каналите и колатералите са пътищата на циркулиращия в организма „нематериален поток", необходим за нормалната жизнена дейност, който носи наименованието енергия (S. de Morant, 1957). Тази жизнена енергия ци, циркулирайки в организма, преминава през всички канали и свързаните с тях органи извършвайки пълен кръговрат за едно денонощие В процеса на движението си в организма, енергията ци претърпява качествена еволюция, която обуславя състоянието на равновесие, съответстващо на доброто здраве. Всяко нарушение на равновесието, свързано с различни външни и вътрешни фактори, води до заболяване. За установяване характера и локализацията на енергийните нарушения, които възникват в определени канали, е разработена още в древността специална диагностика посредством пулсовата честота (Niboyet, 1970).

Съвременните възгледи за същността на каналите и колатералите са твърде противоречиви. Най-критични са становищата по отношение на съществуването на каналите колатералите, в които се подържа мнението, че те са символичен носител на умозрителната идея на китайската натурфилософия за съвременна наука. Противоположна е позицията на Lang (1957), който изтъква, че наличието на каналите и колатералите, съществуването на които е установено по емпиричен път, не бива да се смята за умозрително, а усещането за хода на канала според него се обуславя от мозъчната дейност, предизвикана от стимулиране на съответните клетки в мозъка.

Редица автори изтъкват предположението, че по всяка вероятност каналите са интраспинални съединителни пътища под формата на верига от неврони, т.е коренчеви клетки, които са локализирани н гръбначния мозък, където дразненето от периферията се предава по периферните им неврони и се разпространява по възходящи, предимно симпатикови пътища в горните етажи на централната нервна система (Jiaguo, 1980).

Nguen Van Quan още в 1930 г. има аналогично виждане за съществуването на каналите. За него те са напълно реални, независимо от това, че нямат морфологичен субстрат, и не съответстват на такива анатомични образования като нерви или кръвоносни съдове.

Друго гледище защитава Рукуро Фиота (1958), който смята че каналите не са въображаеми, а представляват напълно доловими линии, съвпадащи с линиите на мускулните контракции. Изводите му се базират на наблюдения, от които проличава, че болевите точки по правило се разполагат по хода на каналите, като при вътрешните заболявания по хода на съответните канали в подкожната мастна тъкан възникват участъци на уплътняване. Японските медици. Широта и Янагата (1974) са на мнение, че каналите с разположенитe по тях активни точки са рефлекторни зони върху кожата с намиращи се върху тях рецепторни структури. Авторите считат тези рецептивните зони за съответстващи на зоните на Захарин-Хед. Някои западни и източни учени са на мнение, че каналите са аналози на периферните нерви. Вогралик (1961) прави оценка на същността на каналите от гледна точка на съвременната медицина и изтъква предположението, че това са нервни проводници, преминаващи в кожата, които оплитат лимфните и кръвоносните съдове, и мускулите, за да достигнат гръбначния и главния мозък. Заслужават внимание данните на Goux (1955), който сравнява системата на каналите и колатералите с вегетативната нервна система и нейните адренергични и холинергични механизми.

В този смисъл интерес представлява тезата изтъкнатата от Mann (1971), че ако потокът на жизнена енергия на канала е вълна на електрическа деполяризация, преминаваща по влакната на вегетативната нервна система, каналът трябва да се счита за влакно на последната. Някои съвременни автори отбелязват, че каналите представляват сноп от електрони, протичащи между вътрешните органи и кожата, чийто източник е електрически ток, породен от дейността на вътрешните органи (Гойденко, 1981).


                                                                                                   

 

 

Фиг.4. Лечение с акупунктура

Според Lebarbier (1975) каналите и колатералите са пътища на електромагнитни вълни, тип материални канали, които от анатомична гледна точка са непреодолими, но отлично се установяват с помощта на съвременната електроника.

Въз основа на резултатите от експериментални изследвания F Kracmar (1962, 1963) стига до извода, че на каналите и колатералите, отговаря специфична биоелектрична структура, която се характеризира с по-ниско поляризационно съпротивление. Имайки пред вид, че между поляризационния капацитет и парасимпатиковата нервна система съществува определена корелационна зависимост, този автор отбелязва, че каналите и колатералите могат да се разглеждат като функционален път на вегетативната нервна система (Jiaguo, 1989).

Във връзка с това обаче, че от хистологична гледна точка в каналите и колатерали не се установява, каквато и да е специфична клетъчна структура, но от биофизична позиция характерните за каналите електрически свойства трябва да се възприемат като проява на характерни за самите канали междумолекулни връзки.

Възможно е според Качан (1972) основното положение в учението за дзин лоу като система, осигуряваща динамично равновесие между органите и системите, да отговаря на съвременните представи за хомеостазата. В литературата, отразяваща съвременното състояние на въпроса за същността на каналите и колатералите, различните автори разглеждат каналите преди всичко в невро-физиолоичен и био-електричен аспект. Те стигат до извода, че по същество каналите и колатералите са аналози на структурата и функцията на различните отдели на нервната система, и най-вече на вегетативния и отдел. Всичко това създава предпоставка за изграждане на взаимовръзки с вътрешните органи, както и с различните системи на организма ((Табеева, 2001).

Според теорията Дзин луо се приема, че промените настъпили в канала, под влияние на различни патологични фактори, водят до дисхармония, както в самия канал, така и в прилежащия му вътрешен орган. От друга страна патологичните промени във вътрешните органи могат да се проявят чрез принадлежащите им канали (Cheng, 1987).

Китайската медицина се основава на идеята, че здравето се поддържа от нормалния поток на енергията ци. Счита се, че всички болести в човешкото тяло се дължат на блокиране на енергията ци по каналите и колатералите.

Целта на лечението в китайската медицина е да се балансира и хармонизира организма. Разбирането за взаимовръзките между каналите и органите позволява правилно да се профилактира и лекува тялото. Основната идея на АП е, че въвеждането на игли в точки по пътя на каналите и колатералите може да регулира потока на енергията ци. По този начин се въздейства върху функцията на органите (Maciocia, 1992).

 

Фиг. 5. Акупунктура

В механизма на въздействието на АП съгласно съвременните теоретични концепции участват различни отдели на нервната система, като се започне от периферните рецептори и се стигне до висшите и отдели. В случая особено важна е ролята на ретикуларната формация на мозъчния ствол и подкоровите структури, в които са заложени висшите вегетативни центрове, регулиращи функциите на различни системи на организма (Табеева, 2001).

Съществено е значението на хуморално-хормоналния фактор, който се включва под влияние на безусловнорефлекторното въздействие на АП и на свой ред оказва влияние върху съответните центрове в диенцефалната област (Liu, 2000).

Може да се счита, че въздействието на АП се осъществява по рефлекторната дъга: рецептор-нервно влакно, сегментни и над сегментни центрове. Тези структури могат да бъдат пуснати в действие чрез слабо дразнене на активна точка.

Установено е, че при третиране на точката хъ гу се наблюдава спадане на пулса, покачване на съдовия тонус и влошаване на мозъчното кръвообращение, докато при третиране на точката дзусан ли пулса се увеличава, тонусът на мозъчните съдове спада, кръвоснабдяването на мозъка се подобрява. Има съществени проучвания, които показват, че АП може да бъде ефективна при спастичност, тревожност, депресия, световъртеж и нарушения на съня (Wang. 2008).

Rocky mountain MS-center провежда онлайн изследване за прилагането на акупунктурата при пациенти с МС. Анкетирани са около 1200 пациенти. Установява се, че 277 души са ползвали този начин на лечение. Две трети от тях съобщават, че болката и тревожността са намалели. А при 50-60% от пациентите се отчита намаляване на депресията, умората, мускулната скованост, парестезиите и безсънието (Bowling, A.C., 2003).

Има все повече доказателства за използването на АП за лечение на неврологични заболявания, мозъчен инсулт, фибиромиялгия, включително спастицитет. Доказано е, че под действието на АП се освобождават химически вещества, включително хормоноподобни вещества и неврохормони (ендорфини), които имат аналгетичен ефект (Takeshige, 1992).

Доказано е, експериментално и клинично, че при хронични процеси КМ подобрява трафиката и микроциркулацията в тъканите, регулира хомеостазата, което оказва благоприятно влияние на централната нервна система (Горанова, 1995).

Съвременните изследвания показват, че АП може да прояви стимулиращо, регулиращо и нормализиращо влияние върху общата и системна реактивност на организма, да повиши защитните сили, като активира функцията на ретикуло-ендотелната, миелоидната и адрено-хипофизарната система, да способства за регулиране на нарушените корово-подкорови съотношения, да уравновеси подвижността на основните нервни процеси, да спомогне за премахването на вегетативно-висцералните нарушения (Cheng, 1987).

Многобройни са експерименталните и клиничните данни, които говорят за аналгетичното, десенсибилизиращото, анитспастично и адаптационно-трофично влияние на акупунктурата върху организма. Всичко това дава основание за прилагане на АП при редица заболявания, както и за по нататъшна разработка на теоретичната страна на въпроса (Xinnong, 2010).

В заключение можем да кажем, че въздействието посредством АП върху каналите, колатералите и разположениете върху тях активни точки, които по своята същност са виртуални, дават реални резултати в клиничната практика.

 

Литература:

  1. Вогралик, В. Г. Основы китайского лечебного метода чжень-цзю. Горкий. 1961.

  2. Гойденко, В. С., А. В. Данилова, Д. Вяшкевич. Нейрофизиологические основы рефлексотерапии. Медицина. 1982, 22.

  3. Горанова, З. АНМО-китайски лечебен масаж. НСА. 1994.

  4. Горанова, З. Атлас по китайски точков масаж (Шаолинска школа). НСА. 1995.

  5. Горанова, З. Теоритичната система на китайската традиционна медицина в .учебно-образователната програма и в клиничната практика. Дисертация. 1999.

  6. Качан. А.Т. Традиционные представления о каналах кака путях воздействия при иглоукаливании и их современная интерпретация. В. кн. Теоретическое обоснование и криническое применение метода иглоукаливания. 1972, 44 -46.

  7. Bowling, A., Steward, T. Current complementary and alternative therapies for multiple sclerosis. Pub. Med. Neurol, 5. 2003, 55-68.

  8. Cheng X. Chinese Acupuncture and Moxibustion, Foreign languages press. Beijing. 1987.

  9. Goux. H. Acupuncture. T. 1-2. Paris. 1955.

  10. Jiaguo Z., Z. Linying. Review of the Current Status of Acupuncture and meridian Theory. J. Acup. 14. 1980, 211.

  11. Kracmar, F. Die biophysikalischen grundladen der acupuncture. J. Acup. 1962. 11, 131-139.

  12. Lang.W. Uber das wesen der meridiane in neurologisher practicer -J.Intern. Congress acup. Tokyo. 1963, 230-238.

  13. Lebarbier. A. Acupuncture pratique. Paris. 1975.

  14. Liu Zh., Yin G. Advanced modern Chinese Acupuncture Therapy. New world press. 2000.

  15. Maciocia D. The Channels of Acupuncture: Clinical Use of the Secondary Channels and Eight Extraordinary Vessels.  Churchill Livingstone. 1992.

  16. Mann. F. Acupuncture: cure of many disease. Hainemann. 1971.

  17. Morant, de S. Acupuncture chinoise. Paris. Lafitte, 1957.

  18. Niboyet J. E. Traite d´acupuncture. Sainte. 1970, 1376.

  19. Nguen Van Quan. Acupuncture chinoise practique. Paris. 1930.

  20. Pomeranz, B. Neural mechanisms of acupuncture analgesia. J. Persistent pain. 3. New York. 1981, 241-257.

  21. Staud, R., Price, D. Mechanisms of acupuncture analgesia for clinical and experimental pain. Expert Rev. Neuro ther. 6, 2006, 661-667.

  22. Takeshige, C., Oka, K., Mizuno, T., Hisamitsu, T., Luo, C.P., Kobori, M., Mera, H., Fang,T.Q. The acupuncture point and its connecting central pathway for producing acupuncture analgesia. Brain Res. 30. 1993, 53-67.

  23. Xinnong Ch. Chinese Acupuncture and Moxibustion, Foreign Languages Press. 2010.

  24. Wang. Ju., Robertson. J. Applied Channel Theory in Chinese Medicin. Eastland Press. 2008.

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

comments powered by Disqus