NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Историята на по-ясното и категорично регионално заявяване на националната идентичност в Полша започва в края на XVIII и се изразява по-отчетливо през XIX век. Това е периодът, когато новите проекти за национално изграждане се оказват сдвоени с идеите за културно осъзнаване, които се генерират въз основа на т.нар. „дълбинни кодове" на народната (фолклорна) култура. Този процес се наблюдава не само в Полша, а характеризира и голяма част от останалите европейски страни, в които националните елити залагат своите програми върху специфичните черти на националната идентичност. Независимо от сходствата в отделните държави тези процеси протичат с известни различия и бележат редица особености. Поради тези причини, дори и да имат основания реконструкциите на общ модел на национално изграждане, е необходимо да се имат предвид различията в културно-историческото развитие, когато се поставят началата на тези процеси.
Особена идеологическа конструкция (също свързана с модерната политическа дискурсивност), която влиза в нееднозначни и противоречиви отношения с идеологическите проекти за национално изграждане, е регионализмът. Политическите проекти за формиране на единна и обединена нация неминуемо се изправят пред предизвикателството да представят рационален модел, който да мотивира регионалните различия и същевременно да обоснове тяхната принадлежност към по-голямото национално тяло. Тези усилия на елитите да създадат единна национална риторика, в която политически рационализираното да се манифестира като цялостен и логически подреден разказ, на практика прикрива един сериозен конфликт. Националният разказ се форматира в културни метафори, които дават основания за изграждането на колективна идентичност от модерен тип. Една от същностните черти на тази идентичност, наред с всички останали, е чувството за сигурност, което се изгражда в общностната представа и се свързва с определени параметри в епохата на модерността. Базата на тази семиотична и психологическа конструкция е връзката нация - държава, посредством която модерният национализъм рационализира с езика на политическото цялата национална митология. Казаното от Майкъл Хърцфелд в случая може да послужи като илюстрация за градивния потенциал на тези процеси: „формалната и понякога задушаваща идеология на държавата черпи сили от интимността и домашния уют чрез серия от доста грубичко скроени метафори - телесната политика, „нашите момчета и момичета", родината-майка и Vaterland, врагът като (понякога реален) изнасилвач на майки и дъщери, а туристът като семеен гост" (Хърцфелд 2007: 20). Независимо от големите усилия, полагани за изграждането на разказ, обединяващ политиките на националното и вътрешните логики на локалните стратегии, неговата легитимност се оказва дискурсивно предопределена. Казано отново с думите на Хърцфелд, „претенциите на националната държава за непоклатима, вечна идентичност, опираща се на вечни истини, са, подобно на действията на всички социални дейци, стратегически напасвания спрямо изискванията на даден исторически момент" (Хърцфелд 2007: 20).
Тези претенции, които национализмът упорито се стреми да отстоява като групови ценности и търси рационален политически език за изразяването им, парадоксално, се превръщат в основания за негова критика от страна на регионализмите. Локалното не е достатъчно добре представено в общия план на националното. Неговата интимност е потискана и изтласкана в периферните полета, поради което всичко онова, което изразява дълбинните кодове на общностната идентичност, не намира своята заслужена представителност в общите национални политики. Тази риторика, върху която се изгражда наративът за регионалното своеобразие, на практика използва същите фигури и тропи, които изгражда модерният национализъм. Техният патос обаче е насочен към основната негова фигура, представляваща еманация на представата за колективна сигурност - държавата. Политическата атака към държавата и нейните структури, я превръща в основна фигура на противопоставянето на регионалните политики. Така манифестирането на регионалната идентичност и нейните интимни, вътрешни кодове, минава през необходимото единоборство с държавата, която се форматира в колективните представи не като елемент от концепцията за общностна сигурност, а като фигура от механизмите за репресия.
Политиките на държавата спрямо идентичността са исторически рамкирани, поради което не отстояват извечните ценности на локалните култури и техния вътрешен потенциал да изграждат знаците на групова принадлежност. Регионализмите са извикани на историческата сцена да попълнят тази празнота, която продължава повече от два века. Случаят с полския регион Шльонск (на немски език - Силезия) е илюстрация за историческите и културните предизвикателства пред модерния национализъм, пред които го изправят усилията на определени формации, изповядващи ценностите на регионализма. Така в съвременното публично пространство се сблъскват сходни в своето звучене идеологически концепти, но с различна насоченост, целеполагане и предпоставяне. Падането на комунистическия режим в края на 80-те години изправя Полша пред предизвикателствата, които възникват като политически условия през 60-те и 70-те години на ХХ век, когато се променя колониалният формат на световния ред и се поставят основите на глобалния капитализъм и свободното движение на капитали. Трансформациите, настъпили в световните пазари, довеждат до нови механизми на полагане на етничната идентичност, която търси своето колективно изражение в сферата на среща между глобалното и локалното. Икономическият фактор създава допълнителна преса върху идеята за държавата, като поражда усъмняване не само в представата за колективна сигурност, с която модерният национализъм я отъждествява, но и върху политическия й потенциал да осигури солидарност между хората. Икономическото неравенство между отделните региони се превръща в сериозен аргумент в дискусиите за самостоятелност и автономност на по-добре поставените в икономическо отношение области. Те отказват да споделят социалната тежест, заложена в правителствените програми, като аргументират това и с културното, етническото и историческото различие, което имат. Това на свой ред поставя въпроса за идентичността в контекст, при който решаващо значение имат политиките на икономическия прогрес пред основаните върху модерната представа за световен ред стратегии на сигурността. „Функционирането на локалната общност, нейната устойчивост и променливост в глобалната система зависят в голяма степен от съществуването, консолидирането или - a contrario - от разпада или липсата на елементи на локална идентичност", пише Марек Шчепански (Szczepański 2006: 21). Тази идентичност, продължава авторът, се полага в основите на осъзнатата регионална принадлежност, тя се превръща в нейна осъзната и целенасочено изграждана същност. Културната интимност, връщайки се към концепцията на Хърцфелд, намира своята най-пълна реализация именно в локалното проявление на представата за колективна съ-включеност и съ-участие. Тази интимност е едно от най-силните оръжия на политиките, формиращи основите на регионализмите, защото представя държавата като мощен репресивен инструмент, чрез който модерният национализъм потиска манифестирането на локалната (регионалната) идентичност. В това идеологическо единоборство политиките, създаващи условия за проявление на най-съкровените кодове на представата на човека за себе си и общността, към която принадлежи, се изразяват като реална алтернатива на този ограничителен механизъм. Шльонск от последните две десетилетия е ярък пример за политическите измерения на тези процеси, при които културните характеристики на идентичността се спрягат по специфичен начин с елементите на етническата принадлежност, за да аргументират правото на регионално самоопределение (в личностен аспект) и на автономия (в политически план). Шльонск, отбелязва Шчепански, е реализация на идеята за свързване на регионалната идентичност (поне в няколко случая - уточнява изследователят) с етничната (Szczepański 2006: 22). Това „свързване" е необходимо, защото придава допълнителна легитимност на движението за автономия, приближавайки го до разпознаваемите кодове на модерния национализъм, който също аргументира своите основания с „безспорния аргумент" за първична и изначална принадлежност. Така за регионалистите шльонзаците са етнична, а не етнографска група, което е достатъчно основание за искане на специален статут за региона в рамките на Полша.
Историята на региона е един от основните фактори, който се изтъква като част от важните аргументи за неговата самостоятелност. През Средновековието - 990 година, както се отбелязва в исторически документи, Шльонск е част от държавата на Мешко Първи. Полското влияние над региона се засилва и поради преместването на столицата на юг през 1039 г., когато главен град на страната става Краков. Владението, което има полският крал обаче е трудно да се определи в неговите точни граници, тъй като в този исторически период те са бързо променящи се. Преместването на границите е резултат от военните конфликти между чехи и поляци (1031), в които само малко по-късно (в следващите 20 години) взимат участие и немците в усилията си за разширяване на изток, изразявайки претенции към принадлежността на региона. Междусъседските войни са само единият аспект на ситуацията в Шльонск в този исторически период. Наред с външните фактори, променливостта на границите се предопределя и от вътрешно-политически причини, които се оказват решаващи за принадлежността на региона през XII век. Полската династия на Пястите, за да удовлетвори властовите си амбиции, разделя Шльонск на три отделни части (Замойски 2006: 28-37). Независимо от това разделение обаче през втората половина на XII век по-голямата част от региона е в границите на полската държава. Нашествието на татарите само век по-късно променя кардинално картината и показва вътрешните проблеми на държавата. Страната е завладявана изключително бързо от татарските орди, поради факта, че „липсва координация в действията и войските на отделните области, които са завладявани една след друга" (Замойски 2006: 39). Татарските военни жестокости практически обезлюдяват териториите, на които са водени военни действия и унищожават голяма част от съграденото. Шльонск е един от силно пострадалите от нашествието региони, което създава големи трудности за опазване на границите на региона. Отново следват десетилетия на конфликти между немци, чехи и поляци и през 1345 година Шльонск е отново в границите на държавата на полския крал Кажимеж Велики, след като преди това е бил във властта на чешкия владетел Ян Люксембургски (Замойски 2006: 50).
Династията на Ягелоните установява полско владичество в региона. Вроцлав - един от големите градове на страната - наброяващ около 20 000 жители, е космополитно средище, в което се чувства силно полско, немско и чешко влияние в областта на архитектурата, музиката, живописта и дори храненето. Късното средновековие на практика създава модел на регионално многообразие, който има не само политически, но и културно-етнически проявления. Именно в този период могат да се открият едни от най-значимите символни фигури на културния универсум, създаващи маркерите на регионалната принадлежност. Европа се превръща в поле за активно движение на културни влияния. Както отбелязва Калин Янакиев „народите" и „страните" през Средновековието са „домашни", защото се обособяват едни от други от castellum-а1, на който принадлежат, и неговият окръг" (Янакиев 2012: 242). Тези до известна степен самостоятелни области са обвързани от „сеньорално-васални зависимости", които образуват средновековната представа за нацията2. Тя на свой ред се изразява през обвързаността си с територията, но тази териториална цялост, както пише Янакиев, е твърде променлива - картата, отразяваща съседствата между империите, се променя при всяка следваща военна кампания. Тази политическа картина намира своите проекции в културните разбирания за единство и цялост, съдържащи се в представата за полагането на себе си спрямо другите. Регионът в разглеждания период е обозримата единица за културната принадлежност на средновековния човек, която включва неговото локално формирано знание за света. Казаното може да се илюстрира отново с описанието на Адам Замойски за високата култура на средновековна Полша. „Изобразителното изкуство също притежава регионални характеристики. В Поморската школа доминира фламандското влияние, Гданск остава под северногерманско влияние, а развиващата се Шльонска школа подражава на чешките си учители. Краковски творци [...] се стараят да подражават на италианските майстори, но са отворени и за други влияния" (Замойски 2006: 71).
Всички тези сложни културни процеси дават основание на Мария Ванатович да твърди, че на практика не съществува единна шльонска идентичност, а трябва да се говори за „исторически обусловени идентичности", които са били и все още са обект на еволюционни промени (Wanatowicz 2006: 35). Факт, който допълва своеобразието на региона.
Средновековието създава определени културни конструкти, които получават нов прочит при променената политическа ситуация след средата на XV век. Културното многообразие се запазва, като за това допринася новото разделение на региона между полските Пясти и Магдебургското Маркграфство. В началото на XVI век Хабсбургската империя също предявява териториални претенции и налага своята власт върху част от региона. 1742 е поредната важна в историческото развитие на Шльонск година, когато се установява пруско владичество3. След като Полша престава да съществува на политическата карта на Европа през 1795 г., по-голямата част от територията на региона е в рамките на Прусия (след обявяването на Германия през 1871 - в нейните политически граници), а друга е във властта на Хабсбургската династия.
През деветнайсетото столетие населението на Шльонск става част от националните проекти на модерните политически елити на Германия и Полша. Регионът поставя реални предизвикателства пред модерния национализъм, тъй като се налага гъвкавост при оперирането с концептите на колективната идентичност. Историческото минало е толкова усложнено, че трудно може да бъде привеждано като аргумент в символната война на знаците за националната принадлежност на региона. Пред полския елит съществува още една голяма пречка - самата Полша е повече политически проект, отколкото съществуваща реална държава със силен административен апарат и управление. Освен това, предвид липсващата политическа самостоятелност и фактическото разделение на страната в границите на три империи (след 1795), се засилват процесите на регионално обособяване, което изисква специфично конструиране на идеята за колективна идентичност. Тя трябва да се манифестира като национална, но като обвързана с регионалните проекции на културата, да отразява спецификите в локалното знание за себе си и другите.
През XIX век Полша е изключително сложен политически проект. Елитът не просто трябва да установи идеологията на модерния национализъм, въз основа на които да изгради колективната съпринадлежност към полската нация, но и да обвърже тези процеси с идеята за великото време на Полша и възстановяването на държавността. В обхвата на тези амбициозни намерения попада населението на Шльонск, като в политиките по осъзнаване на националната идентичност взема активно участие католическата църква и германската имперска администрация. В по-голямата част от региона, който е в сферата на политическо влияние на Прусия, полскостта и идентичностните й знаци са подложени на особен натиск, който е ориентиран и по посока на конфесионалната принадлежност на населението. Полша е трудна за колонизиране, както отбелязва Замойски, защото не оставя свой собствен държавен апарат и окупаторите са принудени да „внесат" и разгърнат собствените си модели на административно управление (Замойски 2006: 283). В резултат на това властта винаги носи белезите на чуждостта и различието, което освобождава поляците от отговорността за функционирането на административния апарат и ред. Политиката, която провежда канцлерът Бисмарк, се инструментализира в административен натиск върху католическата църква, което дава допълнителни основания на поляците да се отграничават от протестантите-немци. Дори и когато висшият клир сътрудничи на регионалните структури на властта, свещениците активно участват във формирането на полската национална идентичност. Църквата - в лицето на свещениците и патриотично настроените поляци формират общ антипруски фронт. Това попречва в голяма степен да се реализира асимилационната политика в областта на културата, чиито проявления са особено силни през 70-те години на 19 век. От началото на пруското управление основният език е немският, а неговият статут се укрепва допълнително със специален закон (1876), който го установява като официален за всички сфери на социалната публичност. През следващата година полският е премахнат като втори език в училищата, а три години преди това - през 1874, отново със законов акт са забранени полските учебници. Църквата се превръща в основен фактор за формиране на националната идентичност от модерен тип, в която културата и езикът се разпознават като нейни същностни характеристики, но през идеята за конфесионална принадлежност. Католическата вяра, езикът и традиционната култура се обособяват като знаци на принадлежност към полското. Икономическият натиск, характеризиращ пруската политика, допълнително засилва тяхната знакова същност.
Шльонск, територията, в която от епохата на Средновековието населението носи белезите на една мултикултурна общност (с полски, немски и силни чешки влияния), се превръща в поле за разгорещени политически дебати и конфликти. Те рефлектират върху създаването на сложен културен конгломерат, в който отчетливо се забелязват знаците на регионалната идентичност, открояващи се при съпоставка с останалите под властта на Хабсбургската и Руската империи територии. В резултат на плебисцит през 1921 година Горен Шльонск е разделен между Полша, където има автономия, и Германия, а резултатът от този референдум е суспендиран с новото териториално деление на Европа, настъпило в резултат на Втората световна война. Районът на Шльонск остава изцяло в рамките на полската държава.
Периодът на социализма поставя нови предизвикателства пред регионалната идентичност на хората. Както отбелязва Беда, съществува натиск хората, родени немци, да се определят като принадлежащи към преобладаващата етническа група на поляците. Регионалната принадлежност (без оглед на етническата идентичност) е определящ фактор народната власт да третира цялото население на Горен Шльонск като „втора ръка" (Bieda 2003: 3). Този исторически установил се и форматирал се в продължение на няколко столетия идентичностен конструкт, според който политическата конюнктура оказва силен натиск върху етническото самоопределяне и културна принадлежност, създава чувството за регионално единство. Положеният на границата между три държави регион създава у своите обитатели чувството, че са различни от преобладаващото население и в трите от тях, отбелязват голяма част от изследователите, които се занимават с проучването на региона. „Трагедията на жителят на Горен Шльонск се състои в това, че той не е нито поляк, нито немец, а именно горношльонзак и че във всеки случай му се наврежда, причислявайки го или към Полша, или към Германия", пише Беда, позовавайки се на Хорст Бенк (Bieda 2003: 4). Изолацията, която регионът получава в периода на съществуването на Полската народна република, потиска, но не успява да разреши въпросите на сложната културна идентичност, която предходните исторически периоди формират в региона при интензивното взаимодействие между различни етнически и религиозни групи.
1989 година е гранична за периода на политическите визии, които предлагат нови проекти на неразрешения културен, социален и психологически въпрос - този за идентичността. На Горен Шльонск, пише Мария Шмея, наред с установените етнически определени маркери, се появяват и такива като „шльонзак-поляк" и „шльонзак-немец", които отразяват плурализма на новата политическа система (Szmeja 2000: 190-197). Непосредствено след 1989 година възниква организация с политически характер, която просъществува за кратък период от време. В нейната програма е заложено създаването на Велик Шльонск, който е част от Полша. Условието е самата Полша обаче да се превърне в реформирана като федеративна държава по примера на Швейцария. През 1990 година се основава РАШ (Движение за автономия на Шльонск), платформа, която продължава своето съществуване и до днес и полага непрекъснати усилия за промяна на статута на региона в рамките на полската държава. През 1996 в Катовице е регистрирано сдружение, което си поставя за основна задача да „събуди и установи народностното съзнание на поляците, възраждането на шльонската култура, пропагандиране на знанието за Шльонск, защита на етничните права на хората, принадлежащи към шльонската народност". В делата на последващи съдебни инстанции решението на Окръжния съд е отменено, което е потвърдено от Европейския съд за правата на човека (Bieda 2003: 5). Както отбелязва самият Марчин Беда, през 2003 година борбата за признаване на шльонска националност на населението продължава (Bieda 2003: 5).
Политическите проекти, които пропагандират автономия на региона, се базират на декларираното различие от страна на местното население по отношение на преобладаващото в страната население. Изследване, проведено непосредствено след падането на комунистическия режим в Полша, в 9 общини на област Катовице, показва, че 87% от анкетираните смята, че техният регион е различен от останалите. Факторите, които предопределят тези разлики, са описани по следния начин: „природа, климат, географско положение, възможности за развитие на туризма, социално-културни традиции, високо ниво на социално-икономическо развитие, в съпоставка с останалите региони на страната, личностни характеристики на населението, различия в икономическата организация4". Това обаче не означава, че хората се възприемат като напълно различни в етническо отношение от поляците и се самоопределят като принадлежащи към друга етническа група. Както продължава анализа си Беда, позовавайки се на Мария Шмея, определящо за идентичността на хората е усещането им за идентичност, което се формира въз основа на една сложна културна програма, твърде манипулативно употребявана в политическите проекти. „Шльонзаците се чувстват свързани и с немската, и с полската култури, макар че съществуват случаи, при които не демонстрират принадлежност към нито една от тези народностни култури. Всичко зависи от обществената ситуация", цитира Мария Шмея Марчин Беда (Bieda 2003: 8). Социологическо изследване, което се провежда през 1996 година, имащо за цел да проучи конкретно етническото самоопределение на хората, дава следните резултати: 63% декларират принадлежност към полския етнос, 1,1% се определят като немци. Регионалната идентичност се декларира от 33%, които се разпределят както следва: шльонзаци - 12%, поляци-шльонзаци 18% и малко над 2% - като немци-шльонзаци5.
Наложилите се в хода на европейската модерност представи за национална идентичност, в които изследователите разпознават два доминиращи модела, в случая с Шльонск са предизвикани в теоретичните си основания6. Представите за нация, основана на културната идентичност, т.нар. немски модел (Хердер), и нацията, базирана на гражданството, отразено във френското национално конструиране, в новите социално-политически условия показват невъзможността си да предложат кодове на идентичност, без да оказват насилие върху индивидуалния избор. Тук, разбира се, не става въпрос да се изнесе като единствено възможен прочит волунтаристичното разбиране, основаващо се единствено на възможността за самоопределение. Въпросът е далеч по-сложен и това ясно се вижда от резултатите, които показва по-горе цитираното изследване. Индивидуалният избор на идентичност отразява в себе си изключително много фактори, сред които и тези, свързани с упоменатите вече класически модели на национално конституиране. Наред със знанието за историята, която в своите регионални проявления е изключително сложна, и представите за културна принадлежност, в отговорите на участвалите в изследването се вижда отражение - при това динамично отражение - на случващото се в съвременността. Елементите от културата на немците и на славяните в личностната идентификационна карта на всеки един гражданин на Шльонск заемат различни позиции. Често пъти те са в пряка зависимост от идеологията, която предлага публично екстраполиране на дълбинните културни кодове и по този начин легитимира едни или други личностни стратегии. Само по този начин могат да се обяснят резултатите от изследването, в което по недвусмислен начин - при 1/3 от респондентите се поставя акцент върху регионалната принадлежност, изведена в народностна характеристика.
Продължавайки разсъжденията в духа на класическото разбиране за националното изграждане, предизвикателствата, пред които съвременните региони представят, се форматират в две посоки. Наред с това, че те предлагат сериозен размисъл в научния дискурс, тяхното политическо разрешаване е не по-малко интересно и предизвикателно. Всъщност, програмите, които залягат в различните политически платформи, ясно демонстрират различните пътища за бъдещо развитие. Едната е свързана с отстояването на националната идентичност, което е важен аргумент за удържането на политическото и териториалното статукво в установените държавни граници. Другата е свързана с полагане на усилия, които да доведат до обособяването на регионите като автономни единици в рамките на Европейския съюз.
Решението на този въпрос наред с това, че предполага политически рационализации, носи в себе си и възможност за теоретични засрещания на цял ред хуманитарни и социални дисциплини. Формулиран възможно най-реферативно, проблемът се свежда до това дали в случая с Шльонск (а това вероятно се отнася и за други гранични региони с отчетливи дистинктивни характеристики), населението трябва да придобие статут на национално малцинство или неговите културни характеристики се свеждат до възможността то да се разглежда само като обособена, колоритна и самостоятелна етнографска група. Двете статусни възможности са твърде различни помежду си, като при това различието е дълбинно. То се основава на ясно изразената политичност на първата и трудните за политически употреби характеристики на втората. Получаването на статут на национално малцинство7 от определена група е по своята същност важна крачка към легитимиране на волята й за автономия и самостоятелност, докато акцентът върху културните различия на региона, който населява, не се отнася толкова пряко и не подкрепя директно претенции от подобен род8.
Когато става дума за етнографска група, изразяваща определени културни характеристики, принадлежността на региона към Полша се подразбира по дефиниция. Този подход обаче формира определено властово насилие върху дистрибуциите на идентичностните маркери, смятат регионалистите. Те настояват, че най-интимните проявления на идентичността не могат да се изразят в своята пълнота, което довежда до тяхната маргинализация. Освен това, Законът за националните и етническите малцинства пряко или косвено гарантира единството на полската нация и въз основа на него категорично може да се установи, че в Шльонск има групи, които са част от национални и етнически малцинства (немци и чехи), цялото население на региона не може да придобие такъв статут. Това обезсилва и претенциите за регионална автономия. В търсене на практическо решение на въпроса за регионалната идентичност на населението в Шльонск, политическото инструментализиране на теорията се свежда практически до механизмите за дистрибуциите на властта. Най-голямата организирана формация - Движение за автономия на Шльонск, афишираща се като надпартийно сдружение, настоява за автономия на Горен Шльонск - подобна на предвоенната, но като се отчитат съвременните обстоятелства. Сред основните краткосрочни задачи на Движението са бърза и силна децентрализация на Полша, както и проекти по „укрепване на шльонската идентичност" (RAS 2013). Моделът е зададен - това е пътят на „западноевропейския регионализъм", по примера на който в Полша трябва да се дадат по-големи права на областите да определят своята политика и да имат възможност да разпределят бюджетните средства.
Дългосрочен проект при развитието на подобна перспектива е трудно да се предвиди, тъй като зависи от различни фактори, в това число и международни такива. Движението настоява регионът да получи автономия в рамките на Полша, което ще даде възможност на по-голяма група от хора да манифестират своята идентичност, без да се оказва „административно" насилие върху техния избор. Под административно насилие се има предвид, не натиск от страна на държавните структури на Полша върху самоопределението на живеещите в региона, а в смисъла на Фуко, според когото разпределението на властовия ресурс формира множество хетеротопни пространства на нейното проявление. По този начин политическото усвоява интимните социални и културни пространства и става един от силните активни фактори, участващи във форматирането на кодовете на колективната идентичност. Привържениците на Движението за автономия на Шльонск настояват на самоопределението от страна на гражданите на собствената им етническа принадлежност. Това е необходимо условие в тяхната политическа платформа, защото дава „етнически основания" да настояват регионът да получи автономия. За да се отстоява подобен политически иск, първите усилия са концентрирани в по-непосредствена цел: населението на Шльонск да получи статут на национално малцинство, за което е важно да се манифестира етническото и културното различие от останалите региони на страната. Последващата крачка е в административно отношение - политическа автономия в рамките на полската държава. Шльонзаците не просто са различни в културно отношение, настояват активистите на Движението, в случая става дума за „шльонска народност". Тази народност, която е в процес на активно създаване, се бори в името на самоопределението си да получи по-големи права. Става въпрос, както отбелязва Марчин Беда, не за конституционни права, които има всяко национално малцинство в Полша, а за права, които биха позволили създаването на собствена самостоятелна държава.
Част от текста е четен като доклад на научна конференция „Закъснели" и (не)успели национализми, регионализми и сепаратизми?", проведена на 13.12.2013 в ЮЗУ „Н. Рилски", Благоевград.
Литература
Замойски 2006: Замойски, Адам. Полският път. Хилядолетната история на поляците и техния път. Велико Търново: Абагар, 2006.
Хърцфелд 2007: Хърцфелд, Майкъл. Културната интимност. Социална поетика в националната държава. С.: Просвета, 2007.
Янакиев 2012: Янакиев, Калин. Светът на Средновековието. Генезис, история, общество (Университетски курс лекции). С.: Фондация „Комунитас", 2012.
Bieda 2003: Bieda, Marcin. Naród czy polityczna gra? Kształtowanie się tożsamości regionalnej na przykładzie Górnego Śląska. <http://www.socjologia.ath.bielsko.pl/prace/mbieda_slask.pdf> (10.12.2013).
RAS 2013: RAS. (10.12.2013) <http://autonomia.pl/n/o-nas> (05.01.2014).
Szmeja 2000: Szmeja, Maria. Niemcy? Polacy? Ślązacy!: rodzimi mieszkańcy Opolszczyzny w świetle analiz socjologicznych. Kraków: Universitas, 2000.
Szczepański 2006: Szczepański, Marek. Od identyfikacji do tożsamości. Dynamika śląskiej tożsamości - prolegomena. // Dynamika śląskiej tożsamości. Red. Janusz Janeczek, Marek Szczepański. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2006, 19-27.
Wanatowicz 2006: Wanatowicz, Maria. Tożsamość polska w oglądzie historycznym. // Dynamika śląskiej tożsamości. Red. Janusz Janeczek, Marek Szczepański. Katowice: Wydawnictwo Uniwersytetu Śląskiego, 2006, 35-55.
1 Кастеланствата в средновековна Европа са самостоятелни единици, характеризиращи се с автономност и „домашна" обособеност на „народи от един и същ етнос" (Янакиев 2012: 244).
2 Понятието нация в смисъла на съвременните си употреби се появява след осмислянето на въпроса за сблъсъка между френското разбиране за цивилизация и визията на немските романтици за култура, т.е. през XIX век. През Средновековието с понятието нация са се обозначавали човешки общности от най-различен вид - от обединения на племена (като го разбира Мавро Орбини), до съсловни йерархично организирани около едно ядро общности (вж. Янакиев 2012). Към втората група се причисляват дори студентски формирования в средновековните университети. Така нация се е използвало за обозначаване на група студенти, които произхождат от една провинция и се обучават в даден университет.
3 Шльонск преминава под административното управление на Прусия в резултат на т.нар. „шльонски войни", в резултат на които Фридрих II присъединява региона към Прусия.
4 Възможността за самоопределение на населението след 1989 година отразява стремежите на хората за политическа свобода и изразяване на собственото мнение. Комунистическа Полша се разпознава като политически проблем с множество измерения в ежедневния живот на хората. В този смисъл осъзнаването на друга етническа принадлежност, декларирана в изследването от 1996 г. е същевременно и политически акт, събиращ в себе си политическия протест на индивида и желанието за по-добър - в икономическо отношение - живот. Западният съсед Германия дава нагледен пример как това може да стане възможно. В политическата пропаганда на РАШ това се използва като доказателство, че районът бързо ще се раздели с потискащата планова икономика и ще въведе правилата на свободния пазар много по-адекватно от останалите части на страната. Допълнителни основания в тази посока се откриват в икономически по-благоприятната конюнктура в региона. Немското управление в продължение на два века е създало инфраструктура и е ориентирало икономиката по посока на една по-бърза, динамична и успешна индустриализация. Икономическата ситуация в източните територии на страната, които след завладяването на Полша (1795) остават във властта на Русия, не е толкова благоприятна. Бързо развиващият се след падането на комунистическата власт Шльонск, не може да издържа със своите данъци затруднените в стопанско отношение региони, е един от възловите аргументи на регионалистите.
5 Повече за данните от проведеното изследване и коментар върху резултатите - вж. още у Беда (Bieda 2003).
6 Разбира се, пред предизвикателствата на съвременността се изправят не само Шльонск и Полша, а и целият Европейски съюз, който трябва да намери политически решения за надигащата се вълна от регионализми.
7 Според чл. 2 от Закона за националните и етническите малцинства и регионалния език (приет през 2005 г.), „Национално малцинство е група полски граждани, която изпълнява съвкупно следните условия: 1. Има по-малка численост от останалото население на Полша; 2. Съществено се различава от останалите граждани по своя език, култура или традиции; 3. Стреми се към запазване на своя език, култура или традиции; 4. Има съзнание, в това число и историческо на етнична общност и е ориентирана към нейното изразяване и защита; 5. Нейните предци живеят на територията на Полша от поне 100 години; 6. Идентифицира се с народности, организирани в самостоятелни държави". Чл. 3 от Закона изброява недвусмислено кои са групите и с какъв статут се ползват пред полското законодателство и администрация.
8 Според приетите норми в Полша, шльонзаците нямат статут на национално или етническо малцинство. Данните, публикувани на страницата на Министерството на администрацията и цифровизацията показват, че с такъв статут се ползват 14 групи от населението на Полша (9 от които национални малцинства, 4 са етнически и 1 - кашубите - с особен статут на регионална лингвистична група). Това са данни от последното преброяване, проведено в Полша през 2011 г. Най-голямата малцинствена група е немската. Като чехи са се самоопределили 2833 полски граждани, по-голямата част от които живеят далече от Шльонск - в административната област на Лотц, централна Полша. Повече за данните вж. електронната страница на Министерството <http://mniejszosci.narodowe.mac.gov.pl/mne/mniejszosci/charakterystyka-mniejs/6480,Charakterystyka-mniejszosci-narodowych-i-etnicznych-w-Polsce.html#czesi>. Ситуацията в района, що се отнася до самоопределението на гражданите при преброяването от 2011 (първото, след присъединяването на Полша към Европейския съюз) се дефинира в следните демоскопски резултати: 809 000 декларират шльонска етническа принадлежност. От тях като единствена - 362 000, а полска и шльонска едновременно - с около 50 000 повече - общо 415 000.