NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Измерения на отношението наука – свобода

Брой
27
Рубрика
Анонс
Автор
Венцислав Караиванов

Измерения на отношението наука - свобода

Венцислав Караиванов

студент по философия II курс, ЮЗУ „Неофит Рилски", vendata@abv.bg


Целта на настоящото изследване е да направи опит за структуриране на познатите ни до момента реализации на научната парадигма. Реализации, благодарение на които определен тип научни артефакти са се превърнали в движещата сила на нашето ежедневие. Естествено, нормално е такъв опит да ни изглежда абсурден в началото, но концентрираме ли се върху главните фактори от човешкото битие, лесно можем да отсеем дирите белязани от науката. Свободата в този контекст може да се разглежда от няколко позиции: каква свобода ни дава науката, каква свобода има учения, занимаващ се с наука, какви ценности (морал) има учения, какво е отношението учен - общество. Нуждата от изясняване на тези отношения се поражда от факта, че развитието на науката има тотален ефект върху социалните отношения, религията, политиката, културата и икономиката в модерните общества. След като проследим морфологията на научния светоглед, затвърдил се в последните няколко века, ще се опитам да очертая възможните пътища на бъдещото му развитие и философските въпроси, които отекват в настоящето.

I. Какво е науката?

Безспорен факт е, че в съвременния свят всички жънем плодовете на научния прогрес. Нагласата на модерния човек по този въпрос е, че науката е даденост която съпровожда живота ни от дълбока древност. В това твърдение, разбира се има известна истина, която се разкрива, когато се запознаем с личността на Архимед или Аристотел, но все пак концепцията за науката такава, каквато я знаем през XXI век е сравнително нова. Трябва да се отбележи, че тази философия (наблюдения и опити) не дава отговор на всички въпроси, които се изправят пред човек, но това което представлява понятието в самото си ядро е мисловна нагласа лишена от предразсъдъци, която се стреми да „преведе и разбере" околния свят и процесите в него.

Морфология на научния светоглед.

Търсенето на отговорите на въпроси, които спохождат човешкото развитие е фундаментално. Въпреки това времената, в които се е зародила науката не са били толкова гостоприемно настроени за тази иновационна парадигма, колкото са днес. Много са учените, загубили не само свободата, а и живота си в търсене на обективната истина. Причината за това са догматичната религия от една страна и сляпата вяра в абсолюта на философските съждения от миналите векове (дедуктивният метод на Аристотел). В Средновековна Европа църквата се издига във върховен господар. Тя е земевладелеца, създателя на крале, и носителя на върховната истина. Догмата била закон.

Почти невъзможно е било за тогавашния човек да критикува вече установената парадигма, било то с наистина сериозни причини за това. Ярък пример е Галилео Галилей, който оспорвал тогавашното твърдение, че земята е център на Вселената. Това разбира се, щяло да разклати из основи суверенитета на църквата и абсолютната й власт над обществеността и поради тази причина Галилей бил поставен в изолация от своите ученици и сподвижници.

Когато писателите от „Просвещението" на XVIII век, обобщават предходния XVII век, ясно разбираме, че това е зората на науката. Времето на Исак Нютон както го знаят повечето наши съвременници е повлияно от иноваторството на философското и методологично разбиране на света на Френсис Бейкън. Бейкън е човекът, който успява да промени хода на научната дейност и по този начин да даде зелена светлина на множеството търсачи на обективната и независима истина.

 

II. Кой е Френсис Бейкън?

Идеята на Бейкън (1561-1626) е повратната точка в историята на европейската наука, а по-късно и на световната. Неговият живот е пример за това, че свободата не се дава на готово. Тя трябва да бъде извоювана.

Френсис Бейкън е английски философ, основоположник на материализма. Роден е на 22 януари 1561г. в семейство на аристократи. Баща му е лорд-канцлер и пазител на държавния печат. Бейкън се свързва с опита да се направи логична систематизация на научния подход. Основоположник на модерния индуктивен метод. На него се приписва известният израз „Знанието е сила". Завършил право в Кеймбридж, той става член на парламента, по-късно и генерален арбитър на Върховния съд. От баща си наследява прозвището лорд-пазител на държавния печат. Получава аристократични титли от най-висок ранг. Обвинен е в злоупотреба и бива наказан. За известно време се отнемат правата му на държавник. Престоят му в затвора е кратък, но като че ли е причина за решителното му оттегляне от политиката. Отдава се на научни дейности, за да се превърне в пророк на съвременната материалистична наука, посредством индуктивния метод, който развива. Въпреки това приема ортодоксалната религия, защото осъзнава, че ще си навлече неприятности с властите. Защитава идеята, че философията трябва да се свързва само с разума (логиката) и да се абстрахира от мистицизма на теологията. Чрез това разделение света ще придобие по-практичен характер, предимство, което в последствие ще послужи на човек да се издигне над ограниченията на битието, на които по времето на Бейкън се е гледало, като на непреодолимо препятствие.

Бейкъновия подход към научното познание носи заряд към бъдещето. Напомня, че нещата ще се правят така, както никога преди. Посланието му към света е, че трябва да надживеем античния начин да гледаме на познанието, а опитите му ни говорят: ако искате да откриете какво се крие зад ъгъла, отидете и го вижте, това няма как да стане само с дебатиране. Нетърпението в тона на Бейкън установява експерименталната наука, това е новият метод. Това е система от наблюдения и експерименти, които се включват в наречената от него; „масата с открития" (заключения достигнати по научен път).

 

III. Макс Вебер и конфликта в социалните науки.

Максимилиан Карл Емил Вебер (1864-1920) е немски юрист, икономист и социолог. Един от основателите на социологията като научна дисциплина. Областта на интересите и научната му работа е необичайно широка: история на древния свят и изследване положението на селяните от областта на западна Елба в Германия в края на 19 век, социология на религията и методология на обществените науки, икономика и юриспруденция, философия и етика. В социологията на Вебер лесно можем да проследим пътя на науката, превърнала се от философска идеология в произвеждащия „статут" аксесоар на бурно развилия се капитализъм в началото на XX век. Ученият успява да синтезира успешно своите наблюдения върху социалните конфликти, променящи политиката, религията и икономиката на модерните общества. Заключенията до които достига са:

  • Всяко общество се изменя във всяка своя точка, социалните изменения са постоянни и неизбежни.

  • Всяко общество във всяка своя точка е пронизано от разногласия и конфликти, социалният конфликт е постоянен и неизбежен.

  • Всеки елемент в обществото внася своя принос в неговата дезинтеграция и изменение.

  • Всяко общество е основано на това, че едни негови членове принуждават към подчинение други.

Проблематиката на конфликта се откроява най-ясно с анализа на трите идеално-типични форми на господство - подчинение или форма за осъществяването на власт: традиционно, харизматично и рационално, свързани със стадиите на промяна на социалните отношения и всичко, което се случва в последствие. Разглеждайки тези отношения, неизбежно ще очертаваме постепенно разширяващите се граници на научния прогрес и не до там ясното състояние на спохождащата го свобода.

Традиционен тип господство-подчинение

Коренът на този тип социални взаимоотношения се губи назад във вековете. Според Вебер това е архаичният дух на законността, обграден от свещени представи за ред и власт. Чист тип на такова господство се явява патриархалната държава. Това общество, което е предшествало съвременното на Вебер буржоазно общество се гради изцяло от „привързаността към обичайното". Управлението при него се състои от господар и подчинени, изцяло зависими (семейство, слуги, васали). Става ясно, че научната парадигма е напълно невъзможна в общество в което има абсолютна патриархална власт, а свободата на много зависи от решението на малцина (или дори на един).

Харизматичен тип господство-подчинение

Харизмата е важен елемент в творчеството на Вебер. Според него този тип господство е придобит (от природата, бога, съдбата) за разлика от традиционния, който е наследен. Харизматичната личност притежава магически и пророчески способности както и сила на словото и убеждението. Такива личности в историята са Исус, Буда, Мохамед, Цезар и др. Вебер разглежда харизматичната личност, като велика революционна сила. В архаичните общества такава личност (предимно обвързана с новозараждащите се религии) е била причината за пагобните последствия върху установения традиционен ред. В обществата, покровителствани от религиозната парадигма обаче, харизматичните личности са учените, които биват обявени за еретици точно поради същата причина. Както вече споменах един от постулатите на Вебер гласи, че социалните изменения са вездесъщи.

Рационален тип господство-подчинение

Вебер нарича този тип господство легален. Тук за пръв път се срещат управляващи и управлявани под опеката на законите. Закони от своя страна водени от причината пораждаща разционални решения, а не от нерационалните желания на определена група хора. Според Вебер този тип господство-подчинение е в основата на зараждащия се съвременен капитализъм. В рационалния характер на господство се изразява главно управлението посредством знания и логично последвалата ги бюрокрация, която поставя границите на системата. „Ежедневната, непрекъсната работа на управлението се води от специалистите чиновници, т.е. от машината за управление." Според Вебер бюрокрацията неизбежно води до демистификация на света, защото вече се разчита единствено на рационалната причина.

За да разберем как и защо науката преживява своя разцвет в съвременните общества, ще се обърнем към сборника от съчинения на Вебер „Протестантската етика и духът на капитализма". В него той излага своята теза, която гласи, че с помощта на вече установената бюрокрация и използването на наемен труд, се стига до неограниченото натрупване на капитал.

Лесно е да си представим последвалия бум в научната парадигма, която прави възможно изчисляването, разпределението и движението на наемния труд и съответно ориентацията на политиката, икономиката и религията в тази насока. От този момент нататък рационалният тип господство-подчинение подсилен с непреклонността на бюрократичните норми предлага на всеки възможността да натрупа капитал, разчитайки единствено на своите възможности, неограничаван от господари и традиции. Това е една нова, до скоро неподозирана и бързо развиваща се реализация на свободата в модерния свят.

 

IV. Свобода от технологиите или свобода чрез технологиите?

Чрез изложеното до тук стигаме и до извода, който стабилно се затвърждава през XX и началото на XXI век, а именно, че науката е новата религия. Учените, които са били обект на презрение и спекулации само преди няколко поколения, сега са в позицията на съдници, които верифицират нормите изграждащи съвременния свят. След като разгледахме най-важните причини за експанзията на науката във всички свери на човешкия живот е време да разгледаме и „науката отвътре", такава каквато я познаваме днес.

Смятам, че през новото столетие е нормално да приемаме науката, главно чрез технологичните и артефакти. Естествено тя е много повече от това, но за масовия човек и неговото ежедневие именно технологиите са връзката му с научния прогрес. Философските въпроси, които следват от тук са много и разнообразни.

Перспективи за развитие на науката и технологиите.

Днес все по-често се говори за виртуалното общество и политическите, икономически и културни последствия от неговото неспирно разширяване. В следващите редове ще очертая състоянието на виртуалната реалност, изкуствения интелект и глобалната мрежа, като главни движещи сили на нашето ежедневие и евентуалните въпроси за свобода, които се пораждат като следствие на това развитие.

Едно от големите предизвикателства пред конституционните държави е поддържането на сигурността в интернет. Глобалната мрежа е средство за комуникация, разпространяване и намиране на информация, която се разви осезаемо през последните 20 години. Заради скоростта с която набира популярност е трудно да се поддържа сигурността в мрежата. Специфичното в случая е, че много потребители държат лична информация в интернет, която веднъж споделена, може да стане достояние на други без да знаем за това. От друга страна много от ползващите мрежата представят невярна информация за себе си, като по този начин заблуждават тези с които комуникират.

Виртуалната реалност е друг бранш на технологичния прогрес, който се превръща във все по-популярно средство за комуникация, или просто за забавление. Чрез него хората буквално успяват да преодолеят физическите препятствия и да споделят своите идеи и въображение. Нека си представим изкуствена реалност в която всеки може да участва с помощта на 3D очила и сензор за движение. По този начин се създават виртуални класни стаи в които учениците присъстват със своите графично моделирани аватари, докато всъщност физически се намират в различни краища на света. Ясно е, че ползите от такъв тип комуникация са много, но е редно да споменем и някои недостатъци които могат да се появят в следствие на това развитие. Проблемът за социалния контакт се откроява най-ясно в случая. Ако технологията достигне до ниво в което не само училището, но и работното място, политическите заседания, театралните представления и дори разходките в парка са заместени от виртуалната реалност, бихме могли да си зададем въпросът съществува ли обществото и къде е то.

Нека към 3D очилата и сензорите за движение добавим и 3D принтер. Това, което ще получим е способността да създадем всяка наша идея не само във виртуалната реалност, но и да я материализираме с помощта на принтера. Безспорно това е отговорът на науката, породен от желанието на човек, изкуството да се превърне в неизменна част от ежедневието му. По този начин всеки автоматично ще се квалифицира както създател и критик. Възможностите на този тип технологии са буквално неограничени. Възможно е да създадем дори и хранителен продукт, без вредни странични ефекти. Проблемът тук се появява именно от свободата, която получава всеки един собственик на такава технология (не трябва да има съмнение, развитието й ще я направи достъпна за всеки). Това ще даде възможност незаконно да се създават оръжия и наркотици, без да могат да се проследят.

Възможно ли е да виждаме какво си представят другите?

Напредъкът на неврологията в наши дни ни позволява да улавяме фрагменти от спомените и представите на човек. С помощта на техническа апаратура успешно са възпроизвеждани звуци, които експериментаторът само си представял на ум. Интересното е, че звукът, който възпроизвежда машината от импулсите на невроните, е почти идентичен със словестното му изговаряне. Голям брой изследвания убедително доказват, че думата с която свързваме дадена представа всъщност е код за нейното изобразяване в представата ни. Въпросите, които следват са много. Можем ли да предвидим кога някой смята да извърши убийство? Можем ли да се ровим в най-съкровено пазените тайни на човек? Технологията е в начален стадий на развитие и все още не са ясни нейните възможности. За сега се уточнява дали може да се намери начин за разграничаване на фантазиите от реалните преживявания, които създават главоболия на учените. Надеждите възложени на невро-технологиите са много големи. Дали ще бъде възможно да се осъди обвиняем в убийство без свидетели, ако има точен спомен за сцената на местопрестъплението в паметта си?

Ще се поставят ли сензори по обществените места, които да хващат нарушители само по мисловната им дейност в момента?

Напредъкът в трансхуманистичните науки също бележи значителни размери. Вече успешно се заменят човешки органи и крайници със изкуствени дубликати. Технологиите стават все по-усъвършенствани и все по-евтини. Можем да предвидим, че в бъдеще протезите ще се развият до степен в която не само ще ни осигуряват равни възможности с другите, но и че ще ни дават предимство пред биологичните ни заложби. Моментът в който технологичните възможности се изравнят и започнат да надминават човешките в науката се нарича сингуларност. Американският философ Франсис Фукуяма засяга този въпрос, като ни кара да се запитаме къде са границите на човешката душа и до колко голяма част от нас можем да заменим с електроника и отново да се наричаме НИЕ? 20%? 50%? 100?... Свободата в тялото ли е, или извън него?

 

Използвана литература:

  1. Бейкън Франсис. Опити. София, Наука и изкуство, 1982.

  2. Вебер, Макс. Протестантската етика и духът на капитализма. София, Просвета, 2004.

  3. Кун, Томас. Структура на научните революции. София, Петър Берон, 1996.

  4. Научното познание. (Антология). Съст. П. Макариев. София, Просвета, 1994.

  5. Ръсел, Бъртранд. История на западната философия. София. Христо Ботев, 1995.

  6. Философия на науката: Антология. Съст. Сергей Герджиков, Константин Янакиев. София, Лик, 1999.

 

comments powered by Disqus